РЕШЕНИЕ
гр.
Сливен, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Сливен, Въззивен граждански състав, в закрито заседание на шести август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Толева гр.д. № 390/2019г. по описа на Окръжен съд
Сливен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Дием“ ЕООД, ЕИК:*********
чрез процесуален представител адвокат Е.П. ***, с която се обжалва отказа на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен да да прекрати изпълнително
дело № 124/2014 година по описа на Съдебно изпълнителна служба (СИС) при
Районен съд Сливен поради настъпила перемпция.
Препис
от жалбата е изпратен на насрещната страна по изпълнителното дело – взискателя
„Евротекстил 2000“ ООД, ЕИК:*********. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК няма
постъпило писмено възражение.
В
срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага се твърдение, че
към момента на подаване на молба за прекратяване на изпълнителното дело от
длъжника „Дием“ ЕООД - 04.04.2019г. не е настъпило основание за прекратяване на
делото, тъй като последното изпълнително действие – отмяна на насрочена
публична продан и вдигане на запор, наложен върху движими вещи, предмет на
проданта, било извършено на 04.10.2017г. по изпълнително дело № 125/2014, по
което процесното изпълнително дело № 124/2014 било присъединено.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 124/2014 по описа на
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Сливен е образувано по молба на
взискателя „Евротекстил 2000“ ООД, ЕИК: ********* чрез процесуален представител
адвокат С.К. *** срещу „Дием“ ЕООД, ЕИК: ********* за вземане по изпълнителен
лист от 24.01.2014г., издаден от Окръжен съд Сливен въз основа на Решение №
7/04.03.2013г. по т.д. № 74/2011 по описа на Окръжен съд Сливен, т.д. №
121/2013 по описа на Апелативен съд – Бургас, т.д. № 6750/2013 по описа на
Върховен касационен съд, с което решение дружество „Дием“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Евротекстил 2000“ ООД сумата от 5822,94 лева – деловодни разноски
пред първа инстанция и сумата от 5000,00 лева – разноски пред въззивна
инстанция. В молбата се претендира и събирането на сторените от взискателя
разноски в изпълнителното производство, в това число и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да наложи възбрана на
недвижими имоти на длъжника, запор на движими вещи, запор на банковите сметки,
както и да извърши справка в ТД на НАП за наличие на банкови сметки, трудови
договори на длъжника, както и за притежавани от последния недвижими имоти и
моторни превозни средства.
По образуваното изпълнително дело е
изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
11.03.2014 г.. Изискана е и е получена справка от ТД на НАП на основание чл. 191,
ал. 3 ДОПК, от която е видно наличието на публични задължения на „Дием“ ЕООД.
На основание чл. 458 ГПК държавата чрез ТД на НАП - Бургас е присъединена като
взискател към изпълнителното дело. Изискана е и е постъпила справка за банкови
сметки, притежавани недвижими имоти от дружеството длъжник. Постъпила е и
детайлна справка от Областна дирекция на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“
за притежаваните от длъжника моторни превозни средства.
Наложен е запор на банковите сметки на
„Дием“ ЕООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В срока и на основание чл. 508 ГПК
е постъпил отговор от „Райфайзенбанк България“, в който банката уведомява
съдебния изпълнител, че е наложила запор, но по сметките на дружеството е
наложен предходен запор и няма свободна наличност.
По делото е постъпила молба от
процесуалния представител на взискателя за налагане на запор на описаните в
молбата, собствени на длъжника, моторни превозни средства. До началника на
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Сливен са изпратени
четири запорни съобщения, с които се постановява налагане на запор на следните
моторни превозни средства: 1) автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № СН0338ВВ; 2)
автомобил – марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № СН7142НН; 3) автомобил
марка „Мерцедес“ с ДК № СН1054ВВ; 4) автомобил марка „Фолксваген“ с ДК №
СН1065ВВ.Съобщенията са получени на 09.05.2014г. Запорът на описаните по- горе
моторни превозни средства е наложен на 10.05.2014г. За горното обстоятелство
длъжникът е уведомен на 23.05.2014г.
На 14.05.2014г. по делото е постъпила
молба от взискателя, с която същият моли процесното изпълнително дело №
124/2014 да бъде присъединено към изпълнително дело № 125/2014 по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Сливен. С резолюция от 15.05.2019г.
съдебният изпълнител е постановил да се изготви удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК и делото да се приложи по изпълнително дело № 125/2014.
В настоящото производство не са
представени материали от изпълнително дело № 125/2014, от които би се
установило какви действия и кога са извършвани и дали съответстват на
становището на съдебния изпълнител, че не е налице основание за прекратяване на
делото поради перемпция поради неизтичане на предвидения в закона срок. Жалбоподателят,
обаче, е подал жалба и срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнително дело № 125/2014 по описа на СИС при Районен съд Сливен.
Образуваното по жалбата съдебно производство по гражданско дело № 391/2019г. по
описа на Окръжен съд Сливен е разпределено на съдията - докладчик по настоящото
производство. На основание чл. 7 ГПК, след служебно извършена справка,
настоящият състав констатира, че по изпълнително дело № 125/2014 е наложен
запор и е извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника,
индивидуализирани в Протокол за опис на движимо имущество от 29.04.2014г.
Установява се, че в периода юни 2014 година – февруари 2017 година съдебният
изпълнител, по молба на взискателя, е насрочвал множество публични продани на
описаните движими вещи - 1) 03.06.2014г. -03.07.2014г.; 2)16.09.2014г.
-16.10.2014г.; 3) 12.01.2015г. -12.02.2015г.; 4) 18.05.2015г.- 18.06.2015г.; 5)
15.09.2015г. -15.10.2015г.; 6) 24.02.2016г.-24.03.2016г.; 7)15.08.2016г.
-15.09.2016г.; 8) 23.01.2017г.-23.02.2017г. Поради неявяването на купувачи
публичните продани са обявявани за нестанали. С молба от 21.06.2017г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител, във връзка с обявената с протокол
от 16.06.2017г. за нестанала публична продан на движими вещи, да бъде извършена
нова продан на същите по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК. С обявление от 11.07.2019г.
съдебният изпълнител е обявил нова продан на описаните по делото движими вещи
от 23.10.2017г. до 23.11.2017г. Като в обявлението е посочено, че на 24.11.2017г.
от 09:00 часа, в присъствието на явилите се наддавачи на основание чл. 492 ГПК
ще бъде съставен протокол и ще бъде обявен купувача.
На 21.09.2017г. по изпълнително дело №
125/2014 е постъпила молба от процесуалния представител на взискателя, с която
се моли съдебният изпълнител да отмени насрочената за 24.11.2017г. публична
продан на движими вещи на длъжника, подробно описани в обявлението за
провеждане на проданта, и да вдигне запора на движимите вещи, предмет на
проданта. С резолюция на съдебния изпълнител от 25.09.2017 г. е постановена
отмяна на публичната продан и е вдигнат запора върху движимите вещи, предмет на
проданта. Съобщението за извършването на гореописаните действия е връчено на
процесуалния представител на взискателя на 27.09.2019 г., а на длъжника по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК.
На 04.04.2019г. е получена молба от
длъжника по изпълнителното дело чрез процесуален представител, в която същият
заявява, че са налице основания за прекратяване на делото поради настъпила
перемпция и моли делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Длъжникът моли да бъдат вдигнати наложените върху моторните превозни средства
запори.
С резолюция от 05.04.2019г. съдебният
изпълнител е постановил, че посоченото от длъжника основание за прекратяване на
изпълнителното дело не е настъпило. Съобщението за отказ за прекратяване на
изпълнително дело № 124/2014 е връчено на процесуалния представител на длъжника
на 10.04.2019г. На същата дата в деловодството на СИС при Районен съд Сливен
процесуалният представител на длъжника е подал възражение, имащо характер на
жалба, срещу отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител,
което подлежи на съдебен контрол- отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство – чл. 435, ал. 2, т. 6, предложение второ ГПК,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна.
За да е налице твърдяното от
жалбоподателя основание за прекратяване на делото поради настъпила перемпция
следва взискателят в продължение на две години да не е поискал извършване на
изпълнителни действия по делото. Настоящият случай не е такъв. От материалите по
изпълнително дело № 125/2014, към което процесното изпълнително дело е
присъединено, е видно, че последното искане на взискателя за извършване на
изпълнително действие – а именно насрочване на публична продан на описани
движими вещи, е извършено с молба от 21.06.2017г. Съдебният изпълнител е
насрочил публична продан от 23.10.2017г. до 23.11.2017г. Установява се, че именно
гореописаното е последното изпълнително действие, чието извършване е поискано
от взискателя. Доколкото нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК постановява, че
делото следва да се прекрати поради перемпция, ако е изтекъл двугодишен период от
последното искане на взискателя за извършване на изпълнително действие, а не от
последното извършване на изпълнително действие, то обстоятелство, че с молба от
21.09.2017г. взискателят иска от съдебния изпълнител да се извърши отмяна на
насрочената публична продан и да се вдигне наложения на движими вещи, предмет
на проданта, запор, е ирелевантно за преценката на съда относно това дали е
изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата на длъжника за прекратяване
на делото поради настъпила перемпция е подадена на 04.04.2019г. Следователно
към момента, в който е поискано прекратяване на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл предвидения в закона двугодишен период от
последния момент - 21.06.2017г., в който е поискано извършване на изпълнителни
действия от взискателя.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че не е налице основание за прекратяване на изпълнително дело №
124/2014 по описа на СИС при Районен съд Сливен доколкото не е изтекъл
предвидения в правната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок от
последното поискано от взискателя изпълнително действие. Постановеният от
държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
В жалбата не е направено искане за присъждане на разноски, но дори и при наличие на такова, с оглед извода на съда за неоснователност на същата, на жалбоподателя не биха се присъдили разноски.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
като неоснователна жалбата на „Дием“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу отказа на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен за прекратяване на
изпълнително дело № 124/2014 година на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.