Р Е Ш Е Н И Е
№1391/26.3.2020г.
Гр.Варна,26.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести март през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 082 / 2019 год. по описа на ВРС,
XLІІ –ри състав , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 247 ГПК.
С Решение № 5759/16.12.2019г.настоящият съдебен състав е уважил частично предявения по делото
специален положителен установителен иск , като е
приел за установено
в отношенията между
страните : ищеца „Е.К.“
ЕООД, ЕИК *със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и
представляващ и ответника „С.С.К.и Е.Х.“
АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, административна сграда,
представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш., че
съществува парично вземане, дължимо
от ответника към ищеца, за което в полза на ищеца е била издадена Заповед №
4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по
ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав, а ИМЕННО ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в размер на СУМАТА
от общо 1 552,80 лева (хиляда
петстотин петдесет и два лева и осемдесет стотинки )с включен ДДС формирано от сбора на две главници :
главница по Договор от 02.04.2018г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс
от затворен тип „*“, находящ се в *, за което е издадена данъчна фактура № 351/30.11.2018г. на стойност 622,00 лв. и начислен ДДС 124,40 лв.общо 746,40 лева и главница по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни
площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси
от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което е издадена данъчна фактура № 332/01.10.2018г. на стойност 672,00лв.и начислен ДДС
134,40 лв. общо 806,40 лева , ВЕДНО със законната лихва върху
главницата от 1 552,80 лв.,
считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл.422 , ал.1,вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Със
същото Решение исковият съд е прекратил частично
производството по гр.дело № 12 082/2019 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав по предявения специален
положителен установителен иск от ищеца „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ против ответника „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление
***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш. в частта в която се желае да бъде
установено със СПН съществуването на парично вземане в размер на
1 588,80 лева – сбора от задълженията по фактури с номера Фактура № 350/30.11.18 г. на стойност 752
лв.ДДС 150,4 лв., общо 902,4 лв. и Фактура №333/1.10.18 г. на
стойност 572 лв., ДДС 114,4 лв, общо 686,4 лв.,част
от заявеното общо вземане от 3141,16 лв. за което в полза на ищеца е била
издадена Заповед № 4660/17.6.2019г.за
изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. №
9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав,ведно със законната лихва върху главницата от на 1 588,80 лева, считано от
подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, поради недопустимост на исковото производството,на осн. чл.130 ГПК.Като последица от прекратяване на исковото производство е постановен и диспозитив с който се обезсилва частично Заповед №
4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по
ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав,В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ: ЗА РАЗЛИКАТА от установения размер от 1 552,80 лева дължима главница до заявения размер на дължима главница
от общо 3141,16 лева, формирана от следния сбор на главници
: По Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни
площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на
територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което е издадена
данъчна фактури с номер №
350/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по
поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец
септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси от
затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *,за което е издадена данъчна фактури № 333/01.10.2018г. ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху разликата от 1 552,80 лева до 3141,16 лева, считано от подаване на
заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ а
именно : за сумата от 32,04 лева - за платена държавна такса и за сумата
от 204,00 лева за заплатен адвокатски хонорар, определени
съразмерно на обезсилената част, на осн.чл.415,ал.5 ГПК.
На
последно място със същото Решение исковият съд се е произнесъл и по въпроса с
отговорността за разноските като е осъдил „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление
***, *, административна сграда,
представлявано от Е. К. К.
и И. К. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Ш.
Р. А. – управител и представляващ
СУМАТА от общо 252,06 лева (двеста петдесет и два лева и шест
стотинки) - представляваща сторени
в исковото производство съдебно –деловодни разноски от ищцовата страна, съразмерно на уважената част
на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така цитираното Решение не е влязло в сила, т.к. против същото е депозирана
въззивна жалба от ответната страна в частите в които искът
е уважен.
От своя страна ищцовото ЕООД е сезирало РС Варна
с искане с правно основание чл.247 ГПК .Искането по чл. 247 ГПК е обективирано в отговор на въззивна жалба
заведен във ВРС с вх.№ 12 676/20 от 13.2.2020 г., от „Е.К. „
ЕООД , чрез адвокат К.К. от ВАК. В рамките на
предоставения срок, и в изпълнение на Разпореждане № 6427/14.2.2020 г.
дружеството ищец „Е.К. „ ЕООД, чрез адв.К. е
отстранило нередовностите в искането си за поправка
на очевидна фактическа депозирайки писмена
молба от 21.2.2020 г.,заведена с
вх.№ 15 448.
С Разпореждане № 8090/25.2.2020г.
ВРС е разпоредил връчване на
препис от отговора на въззивна жалба с вх.№
12 676/20 от 13.2.2020 г. ведно с преписа на молба от 21.2.2020 г. с вх.№
15 448 на насрещната страна – ответното дружество „Св.Св.Константин
и Елена Холдинг“ АД, чрез процесуалния представител на ответника – адв.К.Ж. с указание, че има възможност да депозира отговор в
едноседмичен срок, считано от получаване на преписа на Разпореждането на
искането на ищцовата страна за поправка на
очевидни фактически грешки допуснати в Решението изброени от стр.1 до стр.14 в
молбата от 21.2.2020 г.,съгласно чл.247, ал.2 ГПК.
В срока по чл.247 ГПК ответното дружество е депозирало
писмено становище с вх. № 20 785 /
11.3.2020 г. По същество ответното
дружество „С.С.К.и Е.Х.“ АД намира молбата за
неоснователна поради две причини : 1. Липса на възражения против доклада по
делото и 2. Незаконосъобразност на Решението при допускане на поправка по
чл.247 ГПК ,т.к. не би имало съвпадение между осъдителна и установителна
част на решението.
Запознавайки се с материалите по делото
отново, настоящият съдебен състав намира, че безспорно молбата на ищеца е
процесуално допустима, заведена при ясен правен интерес.
В случай,че съдът уважи искането по реда
на чл.247 ГПК би се получило съществено противоречие между мотиви и диспозитив, което твърди и ответната страна .
На първо място съдът се спира на
изложеното в сезиращата молба в която се желае да бъде допусната поправка на
ОФГ а именно :
Според ищеца ВРС при постановяване на
акта по същество е допуснал очевидни фактически грешки в следните части на
решението,КАТО се желае да бъдат поправени както следва : на стр.1, ред 36 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да
се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на стр.2, ред 22 вместо „Договор от
02.04.2019 год.“ да се чете: Договор от
02.04.2018 год.;на стр.6, ред 8 и ред 26 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да
се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на стр.8, ред 40 вместо „Договор от
02.04.2019 год.“ да се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на стр.9, ред 22 и ред
37 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на
стр.12, ред 11 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се чете: Договор от
02.04.2018 год.;на стр.13, ред 37 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се
чете: Договор от 02.04.2018 год.;на стр.14, ред 32 вместо „Договор от
02.04.2019 год.“ да се чете : Договор от 02.04.2018 год.
Настоящият съдебен състав намира,че не е
налице хипотезата на чл.247 ГПК а молбата на ищеца следва да бъде оставена без
уважение.Очевидна фактическа грешка в Решението би била налице ако съдът
погрешно е изписал годината на договора от 2.4., но видно от мотивите съдът е
анализирал основанията на иска съобразно фактическите твърдения на ищцовата страна и доказателствата по делото, вкл. и в
съответствие с изложеното пред заповедния съд . Отделно от горното и докладът
по делото в действителност е приет от страните а в проведеното първо и
единствено открито съдебно заседание, без ищцовата
страна да е възразила .
Ето защо, след като мотивите на съда
съответстват на диспозитива и на твърденията на ищеца
и на писмените доказателства а и на правната норма на която се гради исковата
молба, настоящият състав приема, че молбата на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава .
Водим от горното и на осн. чл.247 ГПК
съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането
на ищцовото дружество от „Е.К. „ ЕООД , чрез адвокат К.К.
от ВАК , обективирано в отговор на въззивна жалба с вх.№
12 676/20 от 13.2.2020 г. и уточнено в писмена молба от 21.2.2020 г. с
вх.№ 15 44 за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 5759/16.12.2019г. постановено от ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХLII- ри състав по гр.д. № 12 082 /2019 г. ,в следните части : „ на стр.1, ред 36 вместо „Договор от
02.04.2019 год.“ да се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на стр.2, ред 22
вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се чете:
Договор от 02.04.2018 год.;на стр.6, ред 8 и ред 26 вместо „Договор от
02.04.2019 год.“ да се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на стр.8, ред 40
вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се чете : Договор от 02.04.2018 год.;на
стр.9, ред 22 и ред 37 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се чете : Договор
от 02.04.2018 год.;на стр.12, ред 11 вместо „Договор от 02.04.2019 год.“ да се
чете: Договор от 02.04.2018 год.;на стр.13, ред 37 вместо „Договор от
02.04.2019 год.“ да се чете: Договор от 02.04.2018 год.;на стр.14, ред 32 вместо
„Договор от 02.04.2019 год.“ да се чете
: Договор от 02.04.2018 год.“, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на
преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните
по делото – чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: