Р Е Ш Е Н И Е
№ 472
гр. Пловдив, 16.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Станка Журналова като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 3038 по описа за 2021 год.
на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „***“
ООД – гр.Пловдив, ЕИК ***, срещу Решение
№ 226/ 10.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и се иска отмяната му, като се твърди, че неправилно
било прието, че давността била спряна с налагане на обезпечителни мерки. Иска
се отмяна на решението по съображения,
изложени в жалбата. В СЗ представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез представител и в писмено
становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от лице с правен интерес, но разгледана по същество е
неоснователна.
Жалбоподателят е оспорил по административен ред
Разпореждане изх. №
С210016-137-0005200/19.07.2021 г., в частта, с която по давност е отказано
погасяване на публични вземания в общ размер на 7 927,77 лв. по изпълнително
дело №898/ 2011 г. С оспореното пред съда решение е прието, че по отношение на
погасените по давност глоби по НП не се дължи произнасяне, тъй като
разпореждането не е обжалвано в останалата му част и е влязло в сила в тази му
част, както и е отхвърлена жалбата като неоснователна по отношение останалите
посочени по-горе задължения.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните задължения
се погасяват по давност с изтичането на 5-годишен срок, който започва да тече
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. В настоящия случай се касае за задължения за
корпоративен данък по справка-декларация по ЗКПО за 2011 г. и ДДС по
справки-декларации по ЗДДС за 2011 г. и осигурителни вноски по декл. обр.6, за
2011 г. и 2017 г. За същите давностният срок е започнал да тече най-рано от
01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2017 г., ако няма действия, прекъсващи или
спиращи този срок. Преди изтичането на срока по изпълнителното дело е било
издадено от публичен изпълнител Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 0898/2011/000023/10.04.2012 г. – за възбрана на недвижими имоти и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0898/2011/000040/01.04.2014
г. – за запор на банкова сметка ***етка в ТБ ЦКБ. Постановление №
0898/2011/000023/10.04.2012 г. е вписано в Агенция по вписванията - Пловдив на
19.04.2012 г. и е получено от задълженото лице с известие за доставяне на
25.04.2012 г. Запорно съобщение №
0898/2011/000041/01.04.2014 г. е получено в ТБ ЦКБ на 02.04.2014 г., а Запорно
съобщение № 0898/2011/000042/01.04.2014 г. е получено в ТБ ЮРОБАНК на
04.04.2014 г. с което давностният срок е спрян, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5
от ДОПК. Следва да се отбележи, че налагането на възбрана върху недвижим имот
се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния
съдия по вписванията по реда на вписванията, което е станало на 19.04.2012 г.,
а за извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника.
Съгласно пък чл. 202, ал. 1 от ДОПК - запорът върху вземания на длъжника от
банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът
се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката,
в случая на 02.04.2014 г. в ЦКБ и на 04.04.2014 г. в Юробанк България. Следва
да се отбележи също така, че наложените обезпечителни мерки не засягат по-късно
възникналите задължения по Декларация - образец 6 № 160021708764489/26.09.2017
г. и Декларация - образец 6 № 160021708764419/26.09.2017 г. Петгодишната давност съгласно чл. 171, ал. 1 и
по двете е започнала да тече от 01.01.2018 г. и към настоящия момент не е
изтекла.
В обобщение на изложеното – давността за първата група
задължения от разпореждането на публичния изпълнител е започнала да тече на
01.01.2012 г. и е следвало да изтече на 31.12.2017 г. ако няма действия,
прекъсващи или спиращи 5-год. давностен срок.
Същата обаче е била спряна с налагането на обезпечителни мерки с ПНОМ от
10.04.2012 г., което противно на твърдението в жалбата е редовно връчено на
актуалния според ТР към онзи момент адрес на дружеството /л.38/, като в
известието за доставяне е изписан номера и датата на ПНОМ, при което
оплакването, че не било ясно какво точно е връчено е неоснователно. При това
положение към настоящият момент не е изтекла абсолютна погасителна давност по
чл.171 от ДОПК за тези задължения, която давност ще изтече към 31.12.2022 г. Що
се отнася до другите задължения – за
2017 г., както се каза давността за същите е започнала да тече от
01.01.2018 г., съответно и към настоящият момент не са изтекли пет години.
Предвид изложеното жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъдено „***“ ООД – гр.Пловдив,
ЕИК ***, да заплати на НАП – гр.София разноски за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100
лв.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „***“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК ***,
срещу Решение № 226/ 10.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „***“ ООД –
гр.Пловдив, ЕИК ***, да заплати на НАП – гр.София разноски в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: