Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49
гр. Стара Загора, 01.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
к.а.н. дело № 490 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Стара
Загора, представлявана от Николай Колев – директор, чрез пълномощника гл.юриск.
М.А.против Решение № 135 от 25.10.2021г., постановено по АНД № 544/2021 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 349а-102/15.04.2021
г., издадено от Директора на ОД на МВР гр. Стара Загора, с наложено на
ответника по касация Т.И. ***, административно наказание глоба в размер на 300
лв. за нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. В касационната жалба
се съдържат бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва правилността на правните
изводи на въззивния съд, че не обнародването на Заповедта на министъра на
здравеопазването изключва един от признаците на деянието по чл.6 ал.1 от ЗАНН,
а именно тя да е нормативно действащо правило от реда за държавно управление. Прави
искане за отмяна на решението на РС – Казанлък, с което е отменено издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника по касационната жалба.
В съдебно
заседание пред касационната инстанция касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба в писмени възражения
чрез процесуален представител адв. С.Г. ***, оспорва касационната жалба. Излага
съображения за недоказаност на фактическата обстановка в наказателното
постановление относно факта дали Т.И. е имала маска или не при извършената
проверка. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на РС – Казанлък.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред
касационната инстанция ответникът по касация не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата.
Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък
е Наказателно постановление № 349а-102 от 15.04.2021 г., издадено от Директор
на ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на Т.И.И. за нарушение по чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв.
От фактическа страна в НП е издадено за това, че на 14.12.2020
г. около 11.30 ч. Т.И.И. се намира на закрито обществено място – кафе-аперитив
„Дора-М“ ЕООД с. Турия, общ. Павел баня, без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./, с
което не е изпълнила въведената с т.I.7 от Заповед на министъра на
здравеопазването № РД-01-675/25.11.2020г. противоепидемична мярка по чл.63, ал.4
от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, които се намират в закрити
обществени места, в т.ч. в транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./, които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3“. Административно-наказващият орган е
приел извършено виновно от Т.И.И. нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето и е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв.
За да постанови обжалваното с касационната жалба
решение, Казанлъшкият районен съд е изложил две групи съображения. На първо
място е приел недоказаност на описаната в санкционния акт фактическа
обстановка, съобразявайки показанията на разпитаните в съдебното производство
свидетели - Д.Ч.и
Й.Д.и актосъставителя И.П.И.. Актосъставителят е заявил, че не е видял дали наказаното
лице е с маска, тъй като не е констатирал нарушението лично, а е оказал
съдействие на служители на икономическа полиция и РЗИ, извършили проверката.
Свид. И. не помни кой точно му е казал за извършеното нарушение. При събраните
доказателства, въззивният съд е намерил недоказана фактическата обстановка,
изложена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Съдът не е констатирал
допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. На второ място, съдът е изложил
съображения, че Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването има характер на нормативен административен акт, който не е
породил правно действие и нормите й не могат да попълнят бланкета на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето.
На горните основания е приета
незаконосъобразност на НП, то е отменено и на жалбоподателката са присъдени
разноски.
Обжалваното решение е правилно като краен
резултат.
Ангажирането на административнонаказателната
отговорност по посочената в НП санкционна норма изисква да бъде доказана
посочената в АУАН и НП фактическа обстановка. В тази връзка съществено за
настоящия случай е обстоятелството, дали на 14.12.2020 г. около 11.30 ч. Т.И.И.
е била в стопанисвания от нея кафе-аперитив „Дора-М“ ЕООД с. Турия, общ. Павел
баня, представляващ закрито обществено място, без да има поставена защитна маска
за лице. Тежестта на доказване на това обстоятелство е възложена на наказващия
орган, който следва да проведе пълно главно доказване с допустимите
доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на
процесуалните правила за налагане на административно наказание. В съдебната
фаза на процеса са разпитани по почин на съда и на защитата като свидетели
актосъставителя и две свидетелки водени от защитата, които не са посочени като
свидетели на нарушението в АУАН, съгласно чл.40 ал.1 вр. с ал.3 от ЗАНН, нито
АНО е направил искане да бъдат събрани техните показания. Свидетелят по АУАН
също не е свидетел на нарушението, видно от приетата като писмено доказателство
докладна записка рег. № 2579-БП/15.12.2020 г. – актосъставителят и свидетелят
по АУАН са пристигнали на място в 11:50 ч., а деянието според описаното в АУАН
и НП е извършено в 11:30 ч. като са узнали за неговото извършване от други служители – онези, с които свидетелите на
защитата са влезли в проверяваното от РЗИ или БАБХ обществено място. От материалите по преписката не се установяват
имена и/или длъжности на лицата – служители на икономическа полиция и РЗИ
/БАБХ, според докладната записка/, извършили проверката и съобщили на
актосъставителя за нарушението, за което е издаден от него АУАН /един ден след
деянието/, а самият той не помни кои са били те, съгласно дадените показания.
При установените по делото фактически данни за
евентуално извършено нарушение, Районен съд – Казанлък правилно е отменил наказателното
постановление поради недоказаност на извършено деяние от обективна страна.
Касационният състав не споделя останалите съображения,
изложени от въззивния съд относно Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра
на здравеопазването. Заповедите на министъра на здравеопазването за въвеждане
на противоепидемични мерки по своята правна природа представляват общи
административни актове, чието неспазване е гарантирано под страх от
административнонаказателна отговорност. Задължението да бъдат изпълнявани като
правила от реда за държавно управление произтича от чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, чиято хипотеза е включена имплицитно в диспозицията, описваща състава
на административното нарушение. Тази законодателна техника не е извън правно
установените принципи на чл.2 от ЗАНН за нормативно основание на съставите на
административни нарушения, но съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН, те са деяния, които
се отклоняват от реда за държавно управление, който се въвежда и чрез заповеди
и наредби на органите на власт. Съгласно
чл. 30 от ЗАНН за отделни административни нарушения, които не са установени по
реда предвиден в чл.2 ал.1 и ал.2, тоест със закон или указ или правилник,
издаден въз основа на същия закон, се прилагат съответно чл.31 и чл.32 от ЗАНН,
а според тях „Който не изпълни или наруши законово разпореждане, заповед или наредба на орган властта,
включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с
глоба от 2 до 50лв“. Същата логика на
законодателя е използвана при формулиране на административно наказателния
състав на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който въздига в административно
нарушение нарушаването или неизпълнението на въведените със заповед на
оправомощените органи на държавно управление противоепидемични мерки.
С касационната
жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато съществено
процесуално нарушение – касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, но без
да е посочено конкретно процесуално действие или бездействие на съда, в което
същото се изразява. Ето защо недопустима с оглед чл. 218 от АПК би се явила
служебната проверка за допуснати от съда нарушения на правилата за издирване на
обективната истина, проверката на наведените факти, съответно спазването на
формалната, житейска и правна логика при формиране на вътрешното убеждение.
При този изход на спора искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Т.И.И. сумата от 150
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство
по договор за правна защита и съдействие /л.8/. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не надхвърля
минималния предвиден размер от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/25.10.2021
г., постановено по АНД № 544/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, да заплати на Т.И.И., ЕГН **********,*** баня, сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото
пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.