Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260997
Град Пловдив, 29.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при участието на секретаря Петя
ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №103
по описа за 2018 г. на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на В. И. К.,
ЕГН **********, и Д. С. К., ЕГН **********, чрез пълномощника
им адв. И. Д., против решение
№4051/21.11.2017 г., постановено по гр.д. № 125/2016 г. по описа на РС Пловдив,
19-ти гр.с., с което
е отхвърлен като неоснователен предявения от тях
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД
против В.Н.Н. за признаване за установено, че ответницата им дължи сумата
от 5 лв., представляваща част от
дължимото им обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване без
правно основание, преминавайки ежедневно през периода 01.11.2012 г. –
01.05.2013 г. с лек автомобил с рег. № РВ 2781 РР през част с площ от 244 кв.м
от следния недвижим имот – ½ идеална част от ПИ с идентификатор
56784.535.35 по КККР на град Пловдив, находящ се в *** с площ от 2186 кв. м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
– ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор – няма, с № по предходен
план 53500032, кв.0, при съседи 56784.535.32;56784.535.39; 56784.535.3212;
56784.535.3208, ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до окончателното
изплащане, за което вземане В.И.К. и Д.С.К. са се снабдили със заповед
№8408/12.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №14668/2015 г. по описа на ПРС, I бр.с., и ищците са осъдени да
заплатят сумата от 920 лв. разноски.
В жалбата
се излагат подробни съображения
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на
същото. Не е обсъдено признание на ответника в отговора на исковата молба и
неправилно е прието, че ищците не са собственици на имота, като в тази насока
се излагат подробни съображения. Установено е, че ответникът е ползвал имота,
като ищците са се обеднили. Иска се отмяната на решението и постановяване на ново,
с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна чрез адв. С. и адв. Л.,
като се излагат съображения, че решението е правилно и законосъобразно, жалбата
следва да се остави без уважение, като се присъдят разноски за въззивната
инстанция. Навеждат се подробни доводи, че ищците не са били собственици на
имота и не са лишени от ползването му. Не е установена стойността на правото на
преминаване в процесната част и периода, а и стойността, която би следвало да
заплаща ответницата. Същевременно не е установено преминаване на ответницата
през имота и не съществува идентичност между вземането по заповедта по чл.410 ГПК и настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните
по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на
исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие
за установено следното:
Първоинстанционният съд
е сезиран от В.
И. К. и Д. С. К. с иск
с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с
чл.59, ал.1 от ЗЗД против В.Н.Н..
Ищците твърдят, че са собственици при режим на СИО на
½ идеална част от поземлен имот
с идентификатор 56784.535.35 по
кадастралната карта на град Пловдив, с адрес на имота ***, с площ от
2186 кв.м, като ответницата в периода 01.11.2012 г. - 01.05.2013 г. преминавала
ежедневно през част от процесния ПИ с
лек автомобил. В резултат от това се е обогатила без основание за сметка на
ищците, съответно - последните са обеднели със сума в общ размер от 1800 лв., представляваща
пазарната цена на извършеното ползване на частта на имота чрез преминаване с
транспортно средство през същата. За част от вземането си ищците подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ПдРС, претендирайки
заплащането на 5 лв., представляваща част от цялото дължимо плащане от 1800 лв.
Издадена била заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираната сума по
ч.гр.д. №14668/15 г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., срещу която ответницата
подала възражение. Това наложило предявяването на иска по чл.422 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор от насрещната страна, като ответницата оспорва
предявения иск, твърди, че през посочения период не е преминавала ежедневно
през очертаната в исковата молба част от имота на ищците. Живее на семейни
начала с трето лице, което е сключило през 2008 г. предварителен
договор за покупко - продажба на апартамент №*** в жилищна сграда - комплекс „***”,
с административен адрес: ***, а впоследствие и окончателен договор, като към
датата на сключване и на двата част от собствения на ищците имот от 244 кв. м,
както и сградата, попадали в УПИ І-35,32,25,145,146. При сключване на договорите
К. дали пълно уверение на купувача, че в комплекс „***” ще бъдат осигурени
всички необходими условия за нормално упражняване на правото на собственост.
След закупуването на апартамента, със заповед №КВ-14-16/14.09.2009 г. е
извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, представляващо корекция на имотната граница между поземлени имоти 56784.535.32,
собственост на СД „М.К., Й. и сие”, и 56784.535.35, собственост на В.К. и на С.Й.,
в резултат на която поземленият имот, в който е построена сградата, останала
без лице към *** и без каквато и да е възможност за достъп до него. В
документацията за извършената промяна се намирал протокол, с който С.Й.
декларирал, че е осигурен свободен достъп до имота, собственост на СД „М. - К.,
Й. и сие”, като за целта В.К. и С.Й. изградили път в съсобствения си имот,
съответстващ на площта от 244 кв. м. На 19.11.2009 г. третото лице Д. закупил
от СД „М.К., Й. и сие” 0.305% ид.ч. от ПИ № 56784.535.32, но нито към онзи
момент, нито впоследствие бил уведомен за извършените промени в границите на
двата поземлени имота. Прави се искане съдът да се произнесе по
законосъобразността на посочената заповед, както и да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
По настоящето дело е прието
заверено копие от решението по гр.д. №3082/2017 г. на ПОС. Видно от същото,
актовете на ПОС и потвърдилия го на ПАС са отменени с решение №77/12.10.2020 г.
по гр.д. № 4227/2019 г. на ВКС, като е
признато за установено по отношение на няколко ответници, включително и В.Н.Н.,
че Д. и В.К. са собственици в режим на СИО на ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор 56784.535.35 по КККР на гр. Пловдив. Съдебният акт е
влязъл в сила, решението, съгласно чл.297 ГПК, е задължително за страните и за
съда, като понастоящем спор относно правото на собственост на жалбоподателите
върху имота, реална част от който съставлява площта от 244 кв.м, не съществува.
Пред
първостепенния съд са сбрани множество писмени доказателства, изслушана е
експертиза. Доказателственият материал е подробно обсъден от първостепенния
съд.
Във
въззивната жалба едно от възраженията е, че неправилно съдът е приел, че ищците
не са собственици на процесния имот. Налице е влязъл в сила съдебен акт, с
който е установен този факт. Възражението е основателно.
Други възражения по фактите
във въззивната жалба не са наведени.
За да
бъде уважен предявеният иск, ищците
следва да установят, освен, че са собственици на
процесния имот (което в случая е доказано - притежават идеални части
от правото на собственост върху него,
установено с влязъл в сила съдебен акт), също и, че за процесния период имота е бил ползван
от ответницата по
описания в исковата
молба начин, както и размера
на сумата, с която Н. се е обогатила,
а ищците са обеднели.
От приложените
по делото писмени
доказателства се установява, че посоченият
поземлен имот е
нанесен със сегашните
си граници в
кадастралната карта по силата
на заповед №КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник СГКК - гр. Пловдив,
с която е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, състоящо се в корекция на имотната
граница между поземлени имоти 56784.535.32 и 56784.535.35. От приложената по
делото административна преписка по издаване на процесната заповед е видно, че
изменението в КККР е било допуснато поради прилагане на изменение на подробен
устройствен план, одобрено със заповед №ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община
Пловдив. С посочената заповед е одобрен
проект за изменение на ПУП - План за регулация и застрояване на част от плана
на ***, като се променя уличната регулация между стари о.т. 487 и о.т. 495 в
съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. Ал. Стамболийски в участъка
от бул. Коматевско шосе до бул. Цар Борис ІІІ Обединител“, образуван е нов
квартал - 99а, както и нов УПИ І-35,32,25,145,146 – Жилищно застрояване, обслужващи
дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ – Трафопост, със запазване на
съществуващото застрояване. От събраните по делото писмени доказателства, както
и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се налага извод, че
по силата на одобреното със заповедта изменение на уличната регулация, части от
съществуващите към датата на издаването ѝ поземлени имоти с №№35, 32 и 25,
са били предвидени за разширение на бул. Александър Стамболийски, а
новообразувания УПИ І-35,32,25,145,146 включва останалите части от същите,
както и имоти с №145 и №146.
По
делото се установява от събраните доказателства, че цялата площ на процесния
имот с идентификатор 56784.535.35, включително тази, през която ищците твърдят
да е преминавала ответницата, попада върху проектираното със заповед
№ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община Пловдив разширение на бул. Александър
Стамболийски. Не съществува спор, че предвиденото разширение на булеварда не е
изпълнено, както и, че Община Пловдив не е предприела процедура по отчуждаване
на имотите, върху които ще се осъществи същото. От заключението на приетата
съдебно - техническа експертиза се установява, че след изменението на
кадастралната карта със заповед №КД-14-16-1144/14.09.2009 г. поземлен имот с
идентификатор 56784.535.32 вече няма излаз на път, в случая бул. Александър Стамболийски,
което налага преминаването да става през поземлен имот с идентификатор
56784.535.35, за да се стигне до булеварда.
Съгласно разпоредбата на
чл.190, ал.1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план
някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди
тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които
осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.191 от ЗУТ, обезщетенията на правоимащите
за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на
собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като
обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се
определя по реда на чл.210 от ЗУТ за съответната година и се изплаща на равни месечни
вноски. Съгласно чл.210, ал.2 от ЗУТ, определянето на обезщетението се извършва по искане на заинтересованите лица
или служебно. Следователно, в настоящия случай ищците имат право на обезщетение
за ползването на имота им за преминаване от собствениците на поземлен имот с идентификатор 56784.535.32. Размерът на същото обаче следва да се определи по
предвидения в чл.210 от ЗУТ административен ред, за което следва да сезират
Община Пловдив, и то би било дължимо от всички собственици на поземления имот, които
преминават през имота на ищците.
След като е налице уредена в закона
възможност за защита на ищците, е
недопустимо същите да предявяват
претенция за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Този иск е допустим (може да се предяви) само в случаите,
когато обеднелият не разполага с друг иск, с който да се защити (чл.59, ал.2 от ЗЗД). Предвид изложеното, исковата
претенция на В. и Д.К. се явява неоснователна
и като такава следва да
се отхвърли.
Решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, макар и по различни
съображения, като следва да се потвърди.
Предвид отхвърляне на жалбата, не
следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателите, а само на
въззиваемата страна. Ето защо на Н. следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното,
Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4051/21.11.2017 г., постановено
по гражданско дел №125/2016 г., по описа на Пловдивски районен съд, ХIХ граждански
състав.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********, и Д.С.К., ЕГН
**********, да заплатят на В.Н.Н. ***, ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: