РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. В., 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С.Ж.С
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н Въззивно гражданско дело №
20221300500304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С Решение №229 /10.06.2022 г. на Районен съд-В. по гр.д.№826 /2021г.
по описа на съда е осъдена ГД„П.Б.З.Н. гр. С. да заплати на К. С. Л. с ЕГН:
********** и адрес в гр.В. сумата 1951.01 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.05.2018 г.-31.12.2020 г., получен след преобразуване на положени часове
нощен труд в дневен, сумата от 277.11 лева лихви за забава върху главницата
по периоди на възникване на задължението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда- 20.04.2021г до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 385.97лева адвокатско възнаграждение. Исковата претенция за периода
20.04.2018г.- 30.04.2018г. е отхвърлена като неоснователна.
ГД „П.Б.З.Н. гр. С. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-В.
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер
189.13 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ГД„П.Б.З.Н. гр. С., представлявана от процесуален представител старши
юрисконсулт С.П. упълномощена от Н.Н. -Директор. Поддържа се, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано и незаконосъобразно.
Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
1
изцяло отхвърлени.
Поддържа се, че решението било постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба , която урежда полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.) (ЗМВР), поради което
неправилно е допуснато субсидиарното приложение на НСОРЗ, приета с
ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от
2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп.. бр.11 от 05.02.2008 г.; изм. и
доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011
г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ),
Правилото на чл.9, ал.2 от същата би следвало да се разглежда
съвместно с нормите на чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140, ал.1 и ал.2 от КТ, с които
се предвижда различна продължителност на работното време в зависимост от
това дали труда се полага през деня или през нощта.
Твърди се ,че съдът не е разгледал правилно приложимостта на
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна и предвижда , че
само положеният на смени между 22.00ч. и 06.00 ч труд е нощен.
Твърди се, че решението е постановено при липса на изследване на
правните норми, като се излага, че установената по –голяма продължителност
през деня и нощта от 8ч. на държавните служители в МВР е обусловена от
специфичните функции, които изпълняват. Тази призната целесъобразност
позволява и и прилагането на различен метод на правно регулиране на
работно време, трудово възнаграждение и други на служителите по трудови
правоотношения по КТ и на тези по ЗМВР.
Излага се, че нощният труд е заплатен от работодателя. Сочи се съдебна
практика на окръжни съдилища, в решенията на които се приема, че
урегулирането на различна продължителност на нощния труд за различните
категории служители се определя от характера на извършваната от тях
дейност.
По отношение на присъдените разноски на ищеца се прави възражение
за прекомерност.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло
като неправилно Решение №229 /10.06.2022 г. на Районен съд-В. по гр.д.
№826/2021г. присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който
изразява доводи относно правилност, законосъобразност, обоснованост на
съдебното решение и неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че
НСОРЗ не дерогира закона, че КТ и ЗДСл намират приложение по силата на
препращащи норми в ЗМВР и при липса на изрични разпоредби в ЗМВР, като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в ЗМВР спрямо другите държавни служители и тези по трудови
2
правоотношения., които доводи са застъпени в съдебната практика Излага, че
становището за неприложимостта на посочения механизъм за превръщане но
нощните часове в дневни е неоснователно, тъй като самата №8121з-407 от
2014 е допускала това и такова превръщане е правено за определен период за
служителите на МВР. Липсата на регламентация в следващите наредби сочи
празнота, при която се прилагат общите разпоредби на КТ и ЗДСл. Намира за
неоснователно и твърдението за липса на доказателства за платено от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от
страните.
От събраните в производството по делото доказателства, Съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове за: неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140
КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и обезщетение за
забавенато плащане на тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът К. С. Л. с ЕГН:********** излага в предявената искова молба,
че работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при
ответника длъжността "командир на екип" в РС ПБЗН-В.. През периода
20.04.2018г. -31.12.2020г. е работил на сменен режим със смени от 24 часа,
при което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответникът не му е
платил възнаграждение за положен от него за исковия период извънреден
труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл.
9 ал.2 НСОРЗ. Ответникът е в забава при плащането, поради което се
претендира и мораторна лихва. Ищецът моли да бъде осъден ответника, след
допуснато изменение на размера на претенциите в съдебно заседание, да
заплати сумата 1951.01 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време, и мораторни лихви в
размер на 277.11 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и направените
разноски.
Представителят на ответника е оспорил предявените искове. В отговора
на исковата молба са развити подробни правни доводи, поддържани по
същество и пред въззивната инстанция. Сочи, че дори да има празноти в
нормативната уредба би следвало да се прилага Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация а не общата НСОРЗ. В чл.67, ал.7,
т.1 ЗДСл заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд се
определя с наредба ,издадена от МС В чл.20 НЗСДА в сила от 01.07.2012г. не
е предвиден коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни.
От фактическа страна не се спори между страните, че ищецът работи по
3
служебно правоотношение при ответника ГД „ПБЗН" на длъжност "командир
на екип" в РС ПБЗН-В.. През периода 20.04.2018- 31.12.2020г. е работил на
сменен режим със смени от 24 часа, респ. полагал е и нощен труд. Липсват
каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е
противопоставял на полагането му.
От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се
установява, че през периода 20.04.2018- 31.12.2020г. ищецът е отработил
общо 1656 часа нощен труд. Отработените от ищеца часове нощен труд за
периода, приравнен с коефициент 0,143 възлиза на 237 часа извънреден труд
с равностойност 1951.01 лева. Размерът на претендираните мораторни лихви
за исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на
277.11 лева.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема
за установено от правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице
три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния
съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното
решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
4
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният главен иск е по чл.150 във вр. с чл.140 КТ е във връзка с
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР. За да бъде уважена такава
искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти: фактът на възникване на
служебно правоотношение с ОДМВР- В., че е полагал нощен труд за исковия
период, който не е преобразуван чрез преизчисление, както и размера на
претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
преобразуването му със съответния коефициент . Искът е доказан изцяло
поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
регламентирането на отношенията последователно са издавани Наредба №
8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. , Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в
сила от 10.01.2020г., отменена с пар. 4 от ЗР на Наредба №8121з-1174 от
21.10.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР в сила от
03.11.2020г., отменена с пар.4 от ЗР на Наредба №8121з-1353 от 15.12.2020г.
за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от в ЗМВР, в сила от 01.01.2021г.
,издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите
5
наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от
Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. , Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. и Наредба №8121з-1174 от
21.10.2020г.липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.
31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0.143.
Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо
да отбележи ,че този коефициент е 1.143, и че се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 ,но формулиран
по друг математически начин , който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
6
Може да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода
,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата . Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,
полагащи труд . Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време ,на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период.
С оглед на гореизложеното правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, е доказана в своето основание.
За доказване размера на исковата претенция е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключението е прието, която е
установила отработения нощен труд от ищеца за исковия период, както и
паричната равностойност на същия за исковия период 01.05.2018 г. до
31.12.2020 г.
Въззивният съд не приема за основателни развитите от въззивника
доводи относно това, че районният съд неправилно бил проследил и
анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането
на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане,закомпенсирането на работата извън редовното работно врееме, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че съществен порок на
оспорваното решение бил фактът , че то е постановено в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане на закона, и че съдът погрешно допускал
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9
от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр.
11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от
2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) ,
7
поради изложените по-горе в решението доводи .
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна практика на
ВКС, обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС , четвърто
гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство
по чл. 290 от ГПК.С определение № 588/27.06.2018 г. касационното
обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по
материалноправния въпрос - намират ли субсидиарно приложение
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните
празници на държавните служители в системата на МВР при действието на
ЗМВР от 2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този
материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода
09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните
служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр.
69/2008 г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че
разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси
продължава да намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители в системата на МВР и след отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от
2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след тази отмяна и независимо от нея, и
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на нощния труд
и на работата през официалните празници, продължават да се прилагат
субсидиарно по отношение на държавните служители в системата на МВР -
до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането в сила на
действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново изрично е
предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през
нощта и на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение
на поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на
държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение
на един продължителен период от време, като по този начин би ги поставило
в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на
чл. 261 и чл. 264 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в
чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.“
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на
подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по т. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за
меродавна правната логика, че общият закон намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага
8
ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
Пред въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на
разноските. Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 700.00
лева, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от
22.10.2022г. , в който е посочено, че договорената сума от 700.00 лева е
платена в брой при сключване на договора и служи като разписка за
платената и получена сума, поради което следва да бъде присъдена на
въззиваемия.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №229 /10.06.2022 г. на Районен съд-В. по гр.д.№826
/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА ГД „П.Б.З.Н. гр. С.,, представлявана от процесуален
представител ст.юрк. С.П., с посочен адрес за съобщения гр.В. да заплати на
К. С. Л. с ЕГН:********** и адрес гр.В.,, представляван от адвокат
пълномощник В. М. със служебен адрес за призоваване и връчване на книжа
гр.С. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на
700.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9