Р Е Ш Е Н И Е № 90
гр.Кюстендил, 11.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД № 58
по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил чрез
началника на група КПДГПА, оспорва решение № 260100 от 27.11.2020г. на Районен
съд - Дупница по НАХД № 432/2020год. в частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 18-5310-000511/18.04.2018г. в
частта относно наложеното на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, на Г.Н.Р. административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00лв. Релевирано е касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърденията на АНО са за доказаност на релевираното
деяние, което е надлежно описано и правилно квалифицирано като административно
нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП. Претендира се отмяна на решението в
оспорената му част и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът Г.Н.Р.
с адрес ***, не е изразил становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на
доказателствата по делото, на касационните основания
и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба
е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията
за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд
в частта, с която е отменено Наказателно
постановление
№ 18-5310-000511/18.04.2018г., издадено от началника на група КПДГПА в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, в
частта относно
наложеното на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП,
на Г.Н.Р. административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 06.04.2018год., около 12,05 часа управлява
лек автомобил “С.Ф.“ с рег. № СА****СР, по път първи клас
Е-79, км 322+200 в посока гр. Дупница, като няма залепен на предното стъкло валиден
винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП – управление по
републиканските пътища на ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места, за което
не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
В
производството пред РС са разпитани
контролните органи, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН. Като свидетел е разпитан и В.П.З., който е удостоверил с подписа си факта
на предявяване на съставения АУАН на нарушителя и отказа на същия да го
подпише.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения
за незаконосъобразност. Приема се, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство, които са
ограничили правото на защита на нарушителя. Констатациите са за неяснота
относно обективните признаци на
релевираното деяние, както и за противоречие между описаното нарушение,
посочената за нарушена правна норма и санкционната норма.
Настоящата касационна инстанция,
при служебната проверка на
съдебния акт в оспорената му част съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира
основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с
материалния закон на решението, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е неправилно.
Касационният съд счита за неправилни решаващите изводи на първата инстанция за допуснати съществени
процесуални
нарушения в административнонаказателното производство. Обратно на изложеното в
оспореното решение, настоящият състав на административния съд счита, че
административното нарушение е описано ясно и по начин, който позволява на
нарушителя да разбере предявеното му обвинение като е налице пълно съответствие
между описанието на нарушението, правната му квалификация и приложената
санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в приложимата й
редакция /ДВ бр.101/2016г./ установява състави на административно нарушение,
чието изпълнително деяние е във формата на действие – управляване на ППС.
Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от признаците от обективната страна на
нарушението: 1.да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата или 2.на превозното средство е залепен винетен
стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. Признак от обективната страна е
още управляването на превозното средство да е по републиканските пътища, а в точки 1 - 4 на чл. 179, ал.3
от ЗДвП е диференцирана отговорността според вида на ППС. В случая, последните
две обстоятелства, не са спорни между
страните.
При описанието на нарушението
органите на административнонаказателното производство сред признаците от
обективната страна на нарушението са посочили липсата на винетен стикер,
залепен на предното стъкло. Задължението на водача на моторно пътно
превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП /
редакция ДВ бр.11/2017г./ в
долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при
движение по републиканските пътища, е установено с чл. 100, ал. 2 от ЗДвП /ред. ДВ бр.11/2017г./,
а това за заплащане на винетната такса като условие за правомерно движение по
републиканските пътища – в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП /ред. ДВ бр.101/2016г./. Санкционната
норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за
заплащане на таксата. В случая връзката
между нормите на чл.100, ал.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП се извежда
от чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, които текстове установяват
презумпция за плащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при залепване на
част първа от винетния стикер в
долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно
средство.
Следователно и по аргумент от чл. 10а,
ал. 5, т. 2 от Закона за пътищата / ред. ДВ бр.11/2017г./, правото на ползване
на републиканските пътища възниква само при кумулативното изпълнение на
задълженията по чл. 139, ал. 5 и по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. При незалепване на
винетния стикер е налице неизпълнение
на задължението за плащане на винетната такса по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, което поведение
са санкционира на основание на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, в случая в
хипотезата на т.4. Горното мотивира
касационният съд да приеме, че е налице ясно и точно описание на съставомерното
деяние. Обратните доводи на въззивната инстанция, с които се обосновават
изводите за допуснати съществени
процесуални нарушения от АНО, са неправилни.
В противоречие с доказателствата по делото и приложимия материален закон, са
съображенията в оспореното решение за незаконосъобразност на наказателното постановление. При издаване
на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. относно
съставянето и предявяването на АУАН в хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. От
друга страна, извършеното от ответника по касация деяние осъществява от
обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.179,
ал., т.4 от ЗДвП във вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП и същото се явява доказано по
безспорен и несъмнен начин. Водачът на лекия автомобил се е движел по
републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата, което се доказва от липсата на залепен винетен стикер. Следва, че е
осъществено релевираното административно
нарушение, за което на водача е наложено съответстващото му административно
наказание.
С оглед на изложеното, решението на районния съд в оспорената му част се
явява неправилно и на осн. чл.222, ал.1
от АПК, касационната инстанция го отменя, като решавайки спора по същество
потвърждава наказателното постановление.
Водим от горното и на осн.чл.222, ал.1 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260100 от 27.11.2020г. на Районен съд - Дупница по НАХД № 432/2020г. в частта, с която
е отменено Наказателно
постановление
№ 18-5310-000511/18.04.2018г., издадено от началника на група КПДГПА в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, в
частта относно
наложеното на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП,
на Г.Н.Р. административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00лв., и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 18-5310-000511/18.04.2018г., издадено от началника на група КПДГПА в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, в частта, с която на Г. Н. Р. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв. на осн. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП вр. с чл.139,
ал.5 от ЗДвП.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.