Решение по дело №8887/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261994
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 12 август 2021 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330108887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261994                       15.07.2021 година                                град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8887 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 240, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 535 от ТЗ от Г.С.Б. с ЕГН: **********, с адрес ***,чрез пълномощника му- адв. С.И. против И.С.Ш. с ЕГН: **********, с адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 14200 лева дължима от ответника заемна сума по договор за заем от 19.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен на 19.02.2013г. договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 14200 лева, която същия се задължил да върне в срок до 19.08.2019г. на месечни равни вноски в размер на 180 лева, платими в периода от 30-то число на текущия месец до 5-то число на следващия месец чрез банков превод. За обезпечаване на вземането по  договора ответника издал запис на заповед за получената сума с дата на издаване- датата на сключване на договора- 19.02.2013г. и падеж- 19.08.2019г.

Твърди се, че до подаване на исковата молба в съда  ответникът не изпълнил задължението си, което обуславяло и правния интерес на ищеца да предяви настоящия частичен осъдителен иск.

Претендира и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна И.Ш. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същия не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети запис на заповед и пълномощно.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

В проведеното на 17.06.2021г. съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца- адв. И. е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника И.Ш.. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства  и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва ответната страна да се осъди да заплати на ищеца сумите, предмет на исковата претенция.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 82,30 лева и адвокатско възнаграждение  в размер на 400 лева

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ответника И.С.Ш. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца Г.С.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща частичен иск от сумата от общо 14200 лева, дължима от ответника въз основа на  договор за заем от 19.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 21.07.2020г. до окончателното изплащане.

            ОСЪЖДА И.С.Ш. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца Г.С.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 482,30 лева /четиристотин осемдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 82,30 и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

Д. К.