О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
07.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на седми април
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от съдията Василев в.ч.гр.д. №223
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл.419,ал.4 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „У.К. Б.” АД per. в Търговския
регистър, при Агенцията по вписванията с ЕИК …….., със
седалище и адрес на управление:*** (наричано за краткост „Б.“), против
Разпореждане № 260080/02.02.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 117/2021 г.
по описа на PC - гр. Ихтиман,с което съдът е приел, че за
претендираното вземанетза разходи за
уведомяване, в размер на 72,00 лева, следва
да постанови частичен отказ по заявлението на Б., тъй като посочените разходи
били начислени в нарушение на правилото на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и
вероятно въз основа на неравноправна клауза.Подържа се,че разпореждането на
съда е незаконосъобразно и необосновано.Разноските за уведомяване са следствие
от неизпълнението на кредитополучателя и последвалото го обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита по см. на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.С така подаденото заявление е
представено и надлежно издадено от „У.К. Б.” АД извлечение от счетоводните книги на банката,
установявяващо задължението на длъжника към датата на подаване на заявлението,
заверено копие от Договора за кредит, както и надлежни доказателства за
връчване на покана - уведомление по см. на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ до длъжника,
извършено от служител на ЧСИ С. Л..Поканата за доброволно изпълнение на длъжника Р.Н.И.
с ЕГН ********** била отправена ведно с
молба до ЧСИ С. Л., с изх.№ 18857/12.02.2020 г. Същата
е връчена от служител на ЧСИ С. Л. на лицето, с което кредитополучателят живее на семейни
начала на 11.08.2020 г. видно от разписка за връчени книжа по реда на чл. 18,
ал. 5 от ЗЧСИ, представена ведно с поканата към Заявлението по чл. 417 от ГПК.С
частната жалба е представен анекс от 27.10.2020 г. към Рамков договор за
събиране на вземания от дата 01.10.2010 г.,от който се установява договореният
размер на адвокатско възнаграждение за връчване на покани, така и договореният
начин на плащане.Видно от т. 3.1.1 от анекса, при всяко възлагане на действие
по издирване и поканване на длъжници за погасяване на изискуемите им
задължения, включващо изготвяне, подписване и изпращане на покани за доброволно
изпълнение и/или уведомления за предсрочна изискуемост, за всеки отделен
документ се дължи възнаграждение в размер не по-малко от дължимото минимално възнаграждение,
съгласно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (“Наредба № 1”), а именно 50,00 лева, без ДДС.За възложените
адвокатски услуги по връчването на посочените по-горе покани за доброволно
изпълнение, по указание на Б., била издадена надлежна фактура № …./……….. г. за
връчване на покани за събиране на вземания възложени през месец януари 2020 г.,
ведно с Приложение № 1 - опис по фактура за м. януари 2020 г. Посочената
фактура била надлежно заплатена от страна на банката, видно от платежно
нареждане от дата 14.02.2020 г., изходящо от сметката на Адвокатска кантора „А.
и И.“ ДЗДД.Поради неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя
е възникнала необходимостта от връчване на уведомление за настъпилата
изискуемост,поради което би било несправедливо тези разноски да останат в
тежест на кредитора, предвид факта, че именно длъжникът е в
неизпълнение.Разноските по уведомяването на длъжника по кредита (т.е. за
подготовка на книжата от адвокат и връчване на поканата чрез частен съдебен
изпълнител), представляват възнаграждение за изготвяне и връчване на 1 (един)
брой покана - уведомление и възлизат на стойност 72,00 лева, ведно с ДДС, съответно 60,00 лева - без ДДС.Книжата са изготвени и поканата е надлежно
връчена, което е видно и от изложеното в Заявлението по чл. 417 от ГПК, както и
от приложените към същото книжа.Предвид гореизложеното, разноските за
уведомяване представляват разходи по кредита, възникнали вследствие на неизпълнението
на кредитополучателя и последващото го обявяване на предсрочна изискуемост по
см. на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.Следователно, вземането за разноските за
уведомяване в размер на 72,00 лева, е възникнало на законово основание, а
именно на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, а не на договорно основание,
доколкото заявителят - кредитна институция, действа в изпълнение на специалния
Закон за кредитните институции.Поради това в противоречие с материалния закон решаващият
състав на Районния съд е приел, че посочените разходи били начислени в
нарушение на правилото на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и вероятно въз основа на
неравноправна клауза.
Подържа се още в частната жалба,че преценката на съда в производството по чл. 417
от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ и само
по изключение - при предпоставките на чл. 418, ал. 3 от ГПК, тази преценка може
да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване
възникването и изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно
изпълнение, каквито в случая са представени.Ликвидността и изискуемостта на
вземането за разходи за уведомяване, в размер на 72,00 лева, е установено от
кредитора „У.К. Б.” АД с
представено към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
редовно от външна страна извлечение от счетоводните книги на банката, на което
законодателят с чл. 417 от ГПК е придал изрично качеството на С оглед на
горното се иска обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено
искането издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Р.Н.И.,
с ЕГН ********** за сумата 72,00
лева - разходи за уведомяване.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в
делото доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
За да са произнесе по съществото на спора, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
Производството по чл. 417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е започнало по заявление, подадено
до РС-Ихтиман от „У.К. Б.“ АД
срещу Р.Н.И., с ЕГН ********** за парично вземане в размер на 488,59
лв. – главница; 159,38 лв. – договорна лихва за периода от 18.06.2018 год. до 28.01.21
год. ,законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението-29.01.21г. до окончателното изплащане , 72 лв. – дължими разходи за
уведомяване на длъжника и направените по делото разноски, което произтича от
договор за кредитна карта № ……………. от ……………. год. и съгласно извлечение от счетоводните книги
към 29.01.21 год.С разпореждане от 02.02.21г. ИРС е разпоредил издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против длъжника И. за посочените суми с
изключение на претендираните 72лв.-разходи за уведомяване на длъжника.С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение за разходите за уведомяване на длъжника като е приел,че договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК,нормите,на който следва да
бъдат приложени служебно от съда.Съгласно чл.33,ал.1 и 2 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за срока
на забавата,а когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита,обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.съдът е
приел,че в случая липсва яснота как е определен размера на претендираните
разноски и какво точно обезщетяват.Налице е очевидно неравновесие между правата
и задълженията на двете страни по договора във вреда на икономически по-слабата
страна-потребителят.Поради това,че от договора за кредит не може да се изведе
задължението за заплащане на претендираните разноски тази клауза не може да се
счита за индивидуално уговорена.Съгласно чл.146,ал.2 от ЗЗН не е индивидуално
уговорена клауза, която е била изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието й,
особено в случаите на договор при общи условия.Клаузата,на която се основава процесното вземане
за 72лв. не изпълнява условието за индивидуално уговорена клауза-същата не е
достатъчно ясна,изготвена е предварително и не са налице доказателства,че
потребителят е могъл да изрази съдържание по нейното съдържание.Заповедния съд
е приел,че клаузата противоречи на морала,поради това,че в договора липсва ясно
посочване какъв е размера на разходите,как са формирани ,като и липсва
задължение такива разходи да са действително направени за да бъдат претендирани
от длъжника.Последното поставя потребителя
в неравноправно положение,поради това,че дължи безусловно на кредитора
сума ,която е определена едностранно и без ясни критерии.С оглед на горното и
на основание чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съдът е отхвърли искането по отношение на
сумата 72лв.- разноски за уведомяване на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава
заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави. В случая, по отношение на процесната част от искането съдът намира,
че е налице такова противоречие поради
следните съображения:
Според чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а съгласно
ал. 2 на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него суми по договора за кредит,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Според жалбоподателя претендираните разноски са направени във връзка с
неизпълнението на задължението от страна на длъжника по договора за
кредит,поради което следва да бъдат понесени от него.Настоящият състав намира,
че становището на жалбоподателя е неоснователно.Съгласно Раздел III, чл.
10.5 от приложимите към договора Общи условия всички дължими такси, комисионни
и др. разходи, включително всички разходи, направени от банката, свързани със
сключването, изпълнението и събирането
на вземанията на банката и окончателното погасяване на задълженията по
договора, са за сметка на кредитополучателя. Дори да се приеме, че с тази
клауза в общите условия в тежест на потребителя се възлагат и всички
такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, то заявлението
в тази част е неоснователно поради противоречието на клаузата с чл. 10а от
Закона за потребителския кредит.Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на
кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването
и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това този разход не е обявен конкретно в
договора, както изисква чл. 11, ал. 1 т. 17 от ЗПК.
Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното разпореждане относно противоречието на посочената клауза с чл. 33
от ЗПК. В случая не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и
обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за
вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло и в негов
интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си,
ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче противоречи
на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от
неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33 ал.1 ЗПК). Ето защо, какъвто
и да е характерът на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем
падеж, събирането на такса за тях противоречи на специалния закон.
Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК налага извод
за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор, предоставящ
потребителски кредит при условия, при които освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
С оглед това съдът намира, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е неоснователно в частта за сумата 72 лв., съставляваща
разходи за уведомяване на длъжника.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
260080/02.02.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 117/2021 г. по описа на PC -
гр. Ихтиман,с което съдът е отхвърлил заявлението по чл.417 от ГПК на „У.К. Б.“ АД
срещу Р.Н.И., с ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумата 72лв. представляваща разходи за уведомяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.