№ 3736
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря В. В.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110172069
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 1 250,00 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени имуществени вреди на т. а.
„Ауди Кю 7“, с рег. № ..., вследствие на настъпило на 05.07.2021 г. застрахователно събитие
– ПТП, във връзка с което при ответника е образувана щета № 331210301000140, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът „..... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 05.07.2021 г. е установено настъпването
застрахователно събитие - ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения на
дружеството т. а. „Ауди Кю 7“, с рег. № ..., застрахован при ответника ..... Поддържа, че
процесното МПС се използва предимно от управителя на дружеството – Г. Щ., който на
04.07.2021 г. го е паркирал пред домашния си адрес на обособен паркинг в ....., а на
05.07.2021 г. сутринта е констатирал вреди в предната му лява част. Сочи, че своевременно е
уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, при който е
образувана щета № 331210301000140, по която му е предоставил всички необходими
документи за изплащане на обезщетението. Допълва, че след извършен оглед е съставен
опис на щетите, а именно: калник, преден, конзола калник ляв, лайсна калник преден ляв,
предна броня, абсорбер предна броня, държач броня ляв, държач под фар ляв, решетка в
броня лява и фар ляв, чиято стойност счита, че се равнява на сумата от 8 888,42 лв. Сочи, че
е оставил автомобила за отремонтирането му в доверен сервиз – ....., като стойността на
извършения ремонт възлиза на сумата от 7 638,42 лв. Сочи, че ответникът е останал
задължен за разликата между стойността на извършения ремонт от 7 638,42 лв. и
действителния размер на вредата от 8 888,42 лв., а именно: сумата от 1 250,00 лв., поради
което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.09.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва изложените с исковата молба фактически твърдения относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, позовавайки се на заявлението за изплащане
1
на застрахователно обезщетение от 05.07.2021 г., в което водачът на увредения автомобил –
Г. Щ. е описал реализирането на същото по начин, различен от този, описан в исковата
молба, а именно: „при паркиране натиска газта, вместо спирачката, вследствие на което
автомобилът се удря в ъгъла на ограда“. Сочи, че не е налице покрит застрахователен риск
по смисъла на Общите условия за застраховка „Каско на МПС“, поради което няма
основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че във връзка с процесното
ПТП при дружеството е образувана щета № 331210301000140, в рамките на която е
определил и изплатил застрахователно обезщетение за извършения ремонт от сервиз .....,
равняващо се на сумата от 10 390,62 лв., а не на посочената от ищеца такава от 7 638,42 лв.,
позовавайки се на платежно нареждане от 22.10.2021 г., което представя. Сочи, че ищецът е
избрал отремонтирането на автомобила да се извърши в доверен сервиз на застрахователя, а
именно: ....., а не в официален сервиз на марката, за което е съставена фактура на стойност
от 10 390,62 лв., поради което с изплащане на сумата по нея претенцията му следва да се
счита за изцяло удовлетворена. При условията на евентуалност навежда довод за проявена
от страна на водача – Г. Щ. груба небрежност, представляваща форма на неизпълнение на
застрахователния договор, което е основание за намаляване на претендираното
застрахователно обезщетение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – .... – Г. К. Щ. не изразява становище
по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 27.07.2022 г., изменено с протоколно определение от открито
съдебно заседание на 09.02.2023 г., съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица № 0306Х0580057, по отношение на собствения на ищеца „..... т. а.
„Ауди Кю 7“, с рег. № ..., по време на действието на което – на 05.07.2021 г. е установено
настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в
резултат на което на последния са причинени материални вреди, както и, че във връзка с
него при ответника .... е образувана щета № 331210301000140, по която в изпълнение на
договорното си задължение той е заплатил в полза на извършилия ремонта доверен сервиз -
..... сумата от 10 390,62 лв.
По делото не е представена самата застрахователна полица № 0306Х0580057, но са
представени Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“, от които
е видно, че застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото
застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума. В клаузите на т. 71 , т. 72
и т. 73 от същите са предвидени начините за определяне на застрахователното обезщетение
при частична щета, какъвто е настоящият случай, а именно: 1/ при МПС на възраст до
четири години (включително) от датата на производството му, както и при щета, настъпила
от 4-та до 8-та година (включително от датата на производството) и за което е платена
допълнителна премия, както следва: т. 71.1. - по представени оригинални фактури от
оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в Република България; т. 71.2. -
по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от застрахователя; т. 71.3. - по
представени оригинални фактури от друг сервиз, след изрично писмено съгласие на
застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни части,
сервизен час и на количеството и стойност на материалите за боядисване и т. 71.4. - по
експертна оценка на оторизирано от застрахователя лице; 2/ при МПС на възраст над четiри
години и до петнадесет години (включително) от датата на производството му, както следва:
2
т. 72.1. – по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от застрахователя; 72.2.
– по представени оригинални фактури от друг сервиз след изрично писмено съгласие на
застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни части,
сервизен час и на количеството и стойност на материалите за боядiсване и т. 7.3. – по
експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице и 3/ при МПС на възраст над
четири години (включително) от датата на производството му и за което не е платена
допълнителна застрахователна премия, както следва: по експертна оценка на оторизирано от
застрахователя вещо лице.
По делото е представено копие на свидетелство за регистрация - част I на т. а. „Ауди
Кю 7“, с рег. № ..., от което е видно, че датата на производство на процесния автомобил е
04.08.2015 г., респ. както към датата на началото на застраховката – 04.08.2020 г., така и към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 05.07.2021 г., застрахованият обект е
бил на възраст над 4 години.
От материалите по щета № 331210301000140 се установява, че на 05.07.2021 г.
законният представител на ищеца - „..... е заявил пред застрахователя си .... настъпването на
застрахователно събитие, изразяващо се в натискане по време на паркиране на газта на
автомобила, вместо на спирачката, вследствие на което същият се е ударил с предната си
лява част в ъгъла на ограда. Установява се още, че като начин на обезщетяване
представителят на застрахованото лице е избрал ремонт в доверен сервиз на застрахователя.
По делото не се спори, че процесният т. а. „Ауди Кю 7“, с рег. № ... е бил отремонтиран
в доверен сервиз на ...., а именно: ....., за което свидетелстват и данните, удостоверени във
възлагателно писмо от 04.08.2021 г., 2 броя приемо-предавателни протоколи съответно от
09.08.2021 г. и от 03.09.2021 г., както и фактура № 76213/07.09.2021 г., отразяващи
стойността на извършения ремонт в общ размер на 10 390,62 лв. с ДДС.
В отговор на искане с вх. № 100-3327/16.09.2021 г., с писмо с изх. № 1-5823/05.10.2021
г. ответникът .... е уведомил ищеца, че отказва преразглеждане на щета №
33121030100140/2021 г., тъй като правото на ремонт в оторизиран сервиз на марката и
влагане на оригинални части за автомобил със срок на експлоатация над 4 години от датата
на първоначална регистрация е обусловено от заплащането на допълнителна премия за това,
което обаче не е сторено, поради което застрахователното обезщетение е било определено
по избрания от застрахования начин, а именно: „ремонт в доверен сервиз на .... – ....., което е
сторено, като стойността на същия възлиза на 10 390,62 лв.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че необходимата стойност за
възстановяване на щетите по т. а. „Ауди Кю 7“, с рег. № ..., определена по средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – 05.07.2021 г., е 11 447,05 лв.
Експертът изяснява, че всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връзка с него, като същите съответстват на твърдяния механизъм, а именно: по
време на паркиране и при натискане на газта, вместо на спирачния педал.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на
настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди в т. ч. и основанието за отремонтиране
на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това;
изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
3
застрахователно събитие в предвидения срок.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното вземане и не
касаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
27.07.2022 г., изменен с протоколно определение от открито съдебно заседание на
09.02.2023 г., срещу който те не са възразили. Нещо, повече, за осъществяването им
свидетелстват и данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото –
свидетелство за регистрация на МПС – част I, заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 05.07.2021 г., материалите по щета № 331210301000140, както и
извършеното от ответника .... плащане от 22.10.2021 г. в размер на 10 390,62 лв. в полза на
извършилия ремонта сервиз - ....., което по естеството си представлява извънсъдебно
признание относно наличието на дълг на посоченото основание, ползващо се с висока
доказателствена стойност в процеса.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че всички юридически
факти, включени във фактическия състав на исковата претенция и не касаещи нейния
размер, са доказани, като с оглед релевираните от ответника възражения спорните по делото
въпроси се концентрират основно върху две групи обстоятелства: 1/ размера на вредите,
причинени на застрахования при него по застраховка „Каско на МПС“ т. а. „Ауди Кю 7“, с
рег. № ..., респ. какъв е размерът на претендираното застрахователно обезщетение и 2/
основателността на релевираното възражение за проявена от страна на водача Г. Щ. груба
небрежност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Според константната съдебна практика /напр. решение № 115/09.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др./ актуална и след влизане в сила
на действащия КЗ от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя
в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не
подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Ето защо, именно средните пазарни
цени са действително претърпените и доказани по размер вреди. В случая, въз основа на
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза по делото се
установи, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по т. а. „Ауди Кю 7“, с рег.
№ ..., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то, възлиза на 11 447,05
лв. Експертът е описал кои са констатираните щети по собственото на ищеца МПС, като е
посочил, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 05.07.2021 г.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
4
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В случая, по делото не се спори, че процесният автомобил е бил
отремонтиран в избран от застрахования доверен сервиз на ответния застраховател - .....,
като в този смисъл е било и изричното отбелязване в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от 05.07.2021 г. от страна на представителя на „...... В същото
време обаче, разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за
поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е дали
в уведомлението за щета от 05.07.2021 г. представителят на застрахования е посочил като
начин на обезщетяване - „доверен сервиз“, след като впоследствие по отношение размерът
на застрахователното обезщетение е възникнал спор между страните. Нещо повече, по
делото не се установява между тях да е уговорено нещо друго по смисъла на разпоредбите
на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи принципа, че по правило се дължи
действителната стойност на увреденото имущество, тъй като въпреки дадените им изрични
указания в тази насока, никоя от страните не е представила процесната застрахователна
полица № 0306Х0580057, по време на действието на която е настъпило и процесното ПТП
от 05.07.2021 г. Нещо повече, искането на застрахования ремонтът на увредения автомобил
да се извърши в доверен сервиз е относимо към доброволно платеното от застрахователя, но
не и в хипотезата на възникнал съдебен спор в тази насока, както е в настоящия случай.
Също така следва да се има предвид и фактът, че уговарянето на клауза в общите условия на
застрахователя, която предвижда застрахователното обезщетение да се определя съгласно
ремонта в негов „доверен сервиз“ без посочен конкретен механизъм, по който да се
определи размерът на този ремонт, е неравноправна, респ. неприложима в отношенията със
застрахования, тъй като така разрешаването на този въпрос реално се поставя изцяло на
усмотрението на търговеца.
Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на щетите по т. а.
„Ауди Кю 7“, с рег. № ... възлиза на посочения по-горе размер от 11 447,05 лв., като между
страните не се спори, че от страна на застрахования „..... изцяло е изплатена
застрахователната премия по процесната застрахователна полица № 0306Х0580057, поради
което същата не подлежи на приспадане от стойността на дължимото застрахователно
обезщетение. Установява се още, че извънсъдебно ответникът е възстановил сумата от 10
390,62 лв., заплащайки същата в полза на извършилия ремонта сервиз – ....., поради което
той е останал задължен за разликата от 1 056,43 лв., до който размер договорната
отговорност на .... следва да бъде ангажирана, като в тази връзка следва да се разгледа и
заявеното от него възражение за проявена от страна на водача Г. Щ. „груба небрежност“,
респ. за намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Понятието небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но формираната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 348/11.10.2011 г.
по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/ приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано
не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи
добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от
обикновената само по степен и представлява по – засилена форма на небрежност –
неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по – елементарна степен на загриженост. Тежестта на доказване,
че е налице изключен риск поради проявена груба небрежност от страна на водача на т. а.
5
„Ауди Кю 7“, с рег. № ..., принадлежи на ответния застраховател, който трябва да установи с
допустимите доказателства твърдените действия, извършени от застрахования, при които е
увреден застрахованият автомобил, съставляващи „груба небрежност“. Преценката дали е
налице груба небрежност се прави от съда въз основа на събраните доказателства относно
поведението на конкретния причинител на вредата за настъпване на застрахователното
събитие. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на причинителя
на вредата е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което
прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието „груба
небрежност“, приложима за всички случаи. Формираната съдебна практика приема, че груба
небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на
застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира
в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е
възможно да увреди застрахованото имущество. В случая, съдът намира, че действително
поведението на водача Г. Щ., изразяващо се натискане на педала на газта, вместо на педала
на спирачката по време на извършване на маневра за паркиране на управлявания от него
автомобил, може да се характеризира като небрежност, но не и като груба такава съобразно
горните разяснения. По делото е установено по несъмнен начин, че именно по посочения
начин водачът на застрахования при ответника автомобил е предизвикал настъпването на
процесното ПТП, допускайки съприкосновение на същия в ъгъла на ограда, вследствие на
което на същия са причинени материални вреди. В същото време обаче, доколкото
извършването на маневра за паркиране представлява продължителен процес, изискващ
последователното осъществяване на поредица от фактически действия през кратки
интервали от време, сред които са натискането както на педала за газта, така и на педала за
спирачката, които следва да бъдат реализирани в точно определен момент, то не би могло да
се приеме, че допуснатото отклонение в последователността на тези действия от страна на
водача на т. а. „Ауди Кю 7“, с рег. № ... представлява проявна форма на груба небрежност. В
случая, от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, още
повече, че същият не твърди в какво точно се изразява допуснатото от страна на Г. Щ.
нарушение на правилата за движение, както и съзнавал ли е той възможността за настъпване
на процесното ПТП. Ето защо, съдът приема, че от страна на ответния застраховател не е
доказано по делото своевременно релевираното с депозирания отговор на исковата молба
възражение за допусната груба небрежност от водача, довела до настъпване на
застрахователното събитие и съответно намаляващо отговорността му.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява
доказан до горепосочения размер от 1 056,43 лв., до който същият е основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 250,00 лв., или
за размера от 193,57 лв.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.09.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
общ размер на 676,11 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано, с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 16.11.2022 г. /л. 70 от делото/, в който е
отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в
общ размер на 38,71 лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37
6
от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител,
материалния интерес по делото, както и фактическата и правната му сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на „.....,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 1
056,43 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени имуществени вреди на т. а. „Ауди
Кю 7“, с рег. № ..., вследствие на настъпило на 05.07.2021 г. застрахователно събитие –
ПТП, във връзка с което при ответника е образувана щета № 331210301000140, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2021 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 056,43 лв. до
пълния предявен размер от 1 250,00 лв., или за размера от 193,57 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на „.....,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
676,11 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „....., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ....,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
38,71 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „Армеец” АД – Г. К. Щ..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7