Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 29.05.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 40/2018г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.386 вр.чл.400 ал.2
от КЗ, предявена
от Б.С.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***
–партер, офис 2 чрез адв.К. против ЗАД „***“ АД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: ***.
Ищецът излага, че е собственик на
лек автомобил „***” модел „***”, с per. №*** НА, произведен през 2011 г.,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско стандарт” за сумата
от 21 000 лева съгласно полица № *** от 03.02.2017 г. до 03.02.2018 г., за
което е заплатил застрахователна премия от 1 193.73 лева.
Сочи, че процесният автомобил е бил
увреден при настъпило застрахователно събитие, за което на 14.11.2017г. е бил
извършен оглед и съставен опис от представител на застрахователя, като е била
заведена щета № *** и насочен за ремонт в доверен сервиз на застрахователя - „***“
ЕООД, за което по служебен път /електронна поща/ им е било изпратено
възлагателното писмо, а ищецът откарал автомобила и го оставил на приемника им
за ремонт. Когато отишъл в уговорения срок да си получи обратно автомобила, бил
неприятно сюрпризиран от служителите на сервиза, че трябва да внесе при тях
сумата от 450 лева, тъй като застрахователят не поемал част от щетите по
автомобила, при което на неговото възражение му било показано възлагателното
писмо. Установил, че застрахователят не е поел част от щетите по автомобила –
посочил е, че три позиции от описа на щетите при огледа не се признават, тъй
като били увредени при сключване на договора. Ищецът заявява, че това е
частично вярно – автомобилът е имал леки охлузвания по предна и задна броня при
сключването на договора, но в последствие ги бил заличил и автомобилът бил в
отличен външен вид. Сочи, че ако предварително бил известен от страна на
застрахователя, щял да си намери друг сервиз, където пак щели да му боядисат
автомобила, но не на тези завишени разценки, каквито са в доверения на
застрахователното дружество сервиз и което следва да се цени по същество, още
повече, че дори са добавили и предна дясна врата, при все, че тя не е била
увредена и е пределно ясно от посоченото при огледа и отразено в самата полица.
Така за да си вземе автомобила от сервиза бил принуден да заплати сумата от 450
лева, което направил на 08.12.2017 г., независимо, че стойността на ремонта е
следвало да бъде поета от застрахователя. Твърди, че посочените от
застрахователя обстоятелства за увреждането на предна и задна броня, а още
повече на предна дясна врата, не отговарят на истината и от негова страна се
търсят основания за намаляване дължимото за заплащане на сервиза, поради което
намира, че застрахователят съзнателно не изпълнява задълженията си по договора
за застраховка „Каско“.
Моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 450 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпил покрит риск по застраховка „Каско Стандарт” по
застрахователна полица № *** от 03.02.2017г., за причинените на л. а. „****”,
модел „Супер В“ с рег. № ***щети от настъпилото на 13.11.2017г. в гр. Бургас,
ул. „***“ застрахователно събитие, изразяващи се в увреждане на следните
детайли по автомобила: предна броня, задна броня и предна дясна врата по
заведена щета№ 51-03000-03709/17, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.01.2018г. до окончателното й изплащане. Ангажира писмени
доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
от ответника ЗАД „***“ АД чрез адв.С.-БАК
писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Потвърждава, че по отношение на л.а. . „****”, модел „Супер В“ с
рег. № ***между страните е налице сключен застрахователен договор „Каско
Стандарт” съгласно застрахователна полица № ***от 03.02.2017г. със срок на
действие 03.02.2017г. -03.02.2018г. Сочи, че на 14.11.2017г. ищецът е уведомил
дружеството за настъпването на застрахователно събитие, като заявил, че на
13.11.2017г. автомобилът му е бил надраскан с твърд предмет докато е бил
паркиран. За това е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
и предоставил автомобила за оглед. За нанесените щети бил изготвен опис на
претенция № ***/14.11.2017г., съгласно който били установени 18 увредени
детайла, подробно описани в същия. Щетата била заведена под № ***. С
възлагателно писмо от 08.12.2017г. дружеството възложило ремонта на увреденото
МПС на автосервиз „***“ ЕООД като негов представител. Ремонтът бил надлежно
извършен, за което била издадена фактура № 13379/13.12.2017г. На 08.12.2017г.
ищецът е получил ремонтирания си автомобил видно от приемателно-предавателния
протокол при това без каквито и да е възражения. За щетата е бил съставен доклад на 10.01.2018г., съгласно който е било
прието да се изплати на автосервиза „***“ ЕООД сумата от 1657.16 лева,
представляваща застрахователно обезщетение и необходима стойност за
възстановяването на увредения автомобил. Излага, че дружеството не дължи
изплащане на сумата, претендирана от ищеца по делото, тъй като съгласно т.4.1.
от Общите условия на застрахователния договор щети на детайли на автомобила,
които са били констатирани при огледа и заснемането на автомобила при
сключването на застрахователния договор, не се покриват от застрахователя и
обезщетение за такава не се заплаща. Сочи, че повредите на процесния автомобил
: предна броня охлузване, задна броня
обелена боя и нарушение на боята на предна дясна врата, са били налични
и констатирани преди сключването на договора за застраховка между страните,
което обстоятелство признава и самия ищец. Излага, че тези щети дори да са били
репатрирани на следващ етап по време на действието на застраховката, не могат
да послужат основателно за застрахователна претенция, след като собственикът не
е известил застрахователното дружество, че е ремонтирал своя автомобил и не е
представил автомобила за нов оглед и заснемане.
Именно на това основание застрахователят не е признал посочените щети,
записани на позиции 2,6 и 13 от описа на претенцията и не ги е включил към
стойността на застрахователното обезщетение.
Намира, че изложените от ищеца аргументи за „завишени разценки“ от
страна на автосервиза, са неотносими към предмета на делото. Цените, изплатени
на автосервиза, са калкулирани на база на сключен между сервиза и
застрахователното дружество договор. Видно от възлагателното писмо, което носи
подписа на ищеца, същият е изразил съгласието си автомобилът да бъде предаден
именно на „***“ ЕООД за извършване на
необходимия ремонт. Съгласно глава Трета на Общите условия, Раздел ІІІ
Обезщетяване на МПС над 4 до 7г., т.2 – МПС се ремонтира в посочен от
застрахователя сервиз. В приемателно-предавателния протокол от 08.12.2017г.
ищецът не е указал да има някакви възражения по извършения ремонт.
Поради изложените съображения, счита
исковата претенция за неоснователна и моли се нейното отхвърляне и присъждане
на сторените по делото разноски. Ангажира писмени доказателства, прави
доказателствени искания и претендира разноските по делото.
В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат С.К., чрез който поддържа
предявеният иск. В хода на съдебните прения се пледира за неговото уважаване,
със становище да е основателен и изцяло доказан, с оглед събраните
доказателства. Претендира се присъждане на разноските в исковото производство,
като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответното дружество.
В с.з., ответното дружество, редовно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С.,
чрез която поддържа писмения отговор. В хода на съдебните прения отхвърляне на
предявения иск като неоснователен с оглед събраните доказателства. Претендира
се присъждане на разноските в исковото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните, които съпостави със закона, приема за установено
от фактическа страна, следното :
По делото не се спори между страните,
а и от събраните по делото писмени докозателства се установява, че ищецът е собственик
на лек автомобил „***” модел „Супер В”, с per. № ***, произведен през 2011 г.,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско стандарт” за сумата
от 21 000 лева съгласно полица № ***от 03.02.2017 г. до 03.02.2018 г., за което
е заплатил застрахователна премия от 1 193.73 лева /л.23-40/. При сключването
на застрахователната полица, автомобилът е бил предоставен за оглед, в резултат
на което в графа “Констатации, повреди и липси“ на застрахователната полица е
отбелязано, че към датата на сключването на полицата е констатирано охлузване
на предна и задна броня /л.6/ При огледа на автомобила ответното дружество е
направило и необходимия брой снимки на автомобила, които са представени по
делото и предоставени на вещото лице по назначената СТЕ. От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото СТЕ се установява, че процесният
автомобил е имал и повреда на предната дясна врата, изразяващо се в липсващо
парче боя вследствие на шупла и последваща ерозия, която повреда е била
налична към датата на сключването на
застрахователната полица и е причинена по друг начин, различен от заявения по
настъпилото застрахователно събитие.
От събраните по делото писмени
доказателства така също се установява, а и страните не спорят, че на
14.11.2017г. ищецът е уведомил дружеството за настъпването на застрахователно
събитие, като заявил, че на 13.11.2017г. автомобилът му е бил надраскан с твърд
предмет докато е бил паркиран на ул.“***“ в гр.Бургас, за което е подал заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение и предоставил автомобила за оглед
/л.41-42/.
За нанесените щети на 14.11.2017г. в
гр.Бургас бил изготвен опис на претенция № ***/14.11.2017г., съгласно който при
огледа на автомобила били установени 18 увредени детайла, подробно описани в
същия /л.43/. Видно от приложения по делото Опис на претенция, ищецът е
подписал лично описа на претенцията. Щетата била заведена под № ***.
С възлагателно писмо от 08.12.2017г.
дружеството възложило ремонта на увреденото МПС по приложения към писмото Опис
на щетите от 14.11.2017г. на автосервиз „***“ ЕООД като негов представител,
като във възлагателното писмо изрично е отбелязано, че позициите 2,6 и 13 /щети
по предна и задна броня и предна дясна врата/ не се признават от
застрахователното дружество, тъй като са били увредени при сключването на
застрахователната полица /л.44/. Видно от приложеното по делото възлагателно
писмо, същото е подписано от ищеца.
На 08.12.2017г. ищецът е получил от автосервиз
„***“ ЕООД ремонтирания си автомобил, за което е подписан
приемателно-предавателен протокол без възражения /л.49/. За извършения ремонт на щетите на позиции 2, 6 и 13 автосервизът „***“
ЕООД издал на името на ищеца фактура № ***/08.12.2017г.
и касов бон към нея на стойност общо от 450 лева, представляваща стойността на
ремонтираните щети, а именно: предна броня охлузване, задна броня обелена боя и нарушение на боята на предна
дясна врата, записани на позиции 2,6 и
13 от описа на претенцията, тъй като застрахователят
не ги е признал и не ги е включил към стойността на застрахователното
обезщетение с мотив, че са били налични и констатирани преди сключването на
договора за застраховка между страните, и която сума била заплатена от ищеца на
място в брой /л.11/ . За извършения ремонт на
останалите щети по възлагателното писмо автосервизът „***“ ЕООД издал на
името на застрахователното дружество
фактура №***/13.12.2017г. за сумата от 1657.16 лева с ДДС, към която е
приложена калкулация на претенцията /л.46-48/. На 10.01.2018г. е бил съставен доклад за щета № *** , съгласно който е било
прието да се изплати на автосервиза „***“ ЕООД сумата от 1657.16 лева,
представляваща застрахователно обезщетение и необходима стойност за
възстановяването на увредения автомобил.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесния лек автомобил „***” модел „Супер В”, с per.
№ ***, собственост на ищеца, е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „Каско стандарт” за сумата от 21 000 лева съгласно полица № ***от
03.02.2017 г. до 03.02.2018 г., за което ищецът е заплатил застрахователна
премия от 1 193.73 лева. На 13.11.2017г.
автомобилът е бил надраскан с твърд предмет и ищецът писмено е уведомил на
14.11.2017г. застрахователното дружество
за настъпилото засрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 ал.1 от Кодекса на
застраховането, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. По делото е безспорно установено, че ищецът
на 14.11.2017г. е изпълнил разпоредбата на чл.380 ал.1 от КТ, като писмено е
заявил пред застрахователя
застрахователната си претенция – щети, нанесени на 13.11.2017г. на
автомобила от надраскване с твърд предмет,
и подробно описани в писмената претенция на ищеца на позиции от 1 до 18
включително, включващи и процесните
щети, чието заплащане се претендира, които са посочени на позиции 2,6 и 13.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, като съгласно разпоредбата
на чл. 394 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.
Съгласно т.4.1. от Общите условия на застрахователния
договор, щети на детайли на автомобила, които са били констатирани при огледа и
заснемането на автомобила при сключването на застрахователния договор, не се
покриват от застрахователя и обезщетение за такава не се заплаща.
От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че застрахователят е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 1657.16 лева за щетите, описани на позиции 1,3-5,7-12 и 14-18
включително, като не е признал и съответно не е изплатил обезщетение за
щетите на позиции 2, 6 и 13 по описа на
щетите от 14.11.2017г. с твърдение, че тези три щети са били налични при
сключването на застрахователния договор.
Ето защо за правилното решаване на делото следва да се
отговори на въпросите дали процесните щети на процесния автомобил,
представляващи: охлузване на предна броня, обелена боя на задна броня и нарушение на боята на предна дясна
врата, записани съответно на позиции 2,
13 и 6 от описа на претенцията, са били налични
преди сключването на застрахователния договор, дали следва ли застрахователят
да признае тези повреди като част от настъпилото на 13.11.2017г.
застрахователното събитие и съответно следва ли застрахователят да включи към
стойността на застрахователното обезщетение сумата от 450 лева, представляваща
стойността на тези ремонтирани щети или задължен за тях остава собственикът на
автомобила.
От представените по делото писмени доказателства и
приетото заключение на вещото лице по назначената СТЕ безспорно бе установено, че
процесните щети на автомобила, заявени от ищеца и посочени на позиции 2, 6 и
13 в описа на претенцията, а именно : предна броня охлузване, задна броня обелена боя и нарушение на боята на предна
дясна врата, са били налични и констатирани преди сключването на договора за
застраховка между страните.
От представените по делото писмени доказателства, а
именно: от застрахователната полица /л.6/ безспорно се установи, че щетите, заявени от ищеца и посочени на позиция
6 и 13 - охлузване на предна броня и
обелена боя на задна броня, са били налични и констатирани от застрахователното
дружество при сключването на застрахователната полица и описани изрично в нея -
в графа “Констатации, повреди и липси“ на застрахователната полица е
отбелязано, че към датата на сключването на полицата е констатирано охлузване
на предна и задна броня /л.6/. Ето защо застраховатеното дружество правилно е
отказало да изплати обезщетение за тези две щети на основание т.4.1. от Общите
условия на застрахователния договор, съгласно която щети на детайли на
автомобила, които са били констатирани при огледа и заснемането на автомобила
при сключването на застрахователния договор, не се покриват от застрахователя и
обезщетение за такава не се заплаща. За
прецизност следва да се отбележи, че за наличието на охлузване на предната и
задната броня към момента на сключването на застраховката признава и самия ищец в исковата молба,
твърдейки, че на по късен етап по време на действието на застраховката, е
отстранил същите / стр.2 ред 6 и 7 от ИМ/. По делото бе безспорно установено,
че заявените и описаните на позиции 6 и 13 в претенцията щети на процесния
автомобил, представляващи: охлузване на предна броня и обелена боя на задна
броня съответстват на констатираните
такива при огледа на автомобила при сключването на застрахователната полица,
поради което твърдението на ищеца, че в последствие по време на действието на застраховката е репатрирал
същите, остана недоказано. По делото липсват данни ищецът да е уведомил
застрахователното дружество, че репатрирал тези две щети на следващ етап
по време на действието на
застраховката, липсват и твърдения в тази насока. При това положение, тези две щети, дори да са
били репатрирани от ищеца на следващ етап по време на действието на
застраховката, не могат да послужат основателно за застрахователна претенция,
след като собственикът не е известил застрахователното дружество, че е
ремонтирал своя автомобил и не е представил автомобила за нов оглед и
заснемане. Задължен за тяхното заплащане към автосервиза остава собственикът на
автомобила при положение, че сам е заявил същите за отстраняване, описвайки ги
в писмената претенция.
От представените по делото писмени доказателства /
снимки на автомобила преди сключването на застрахователния договор и след
настъпилото застрахователно събитие/ и приетото заключение на вещото лице по
назначената СТЕ безспорно бе установено,
че и третата процесна щета - нарушение на боята на предна дясна врата, заявена от ищеца и посочена на позиция 2 от описа на претенциите, също е
била налична към датата на сключването на застрахователната полица. Наличието
на тази щета към датата на сключването на застрахователната полица, макар и
неописан в застрахователната полица, застрахователят е установил от снимките,
направени на автомобила преди влизането в сила на договора. Поради наличността
й към момента на сключването на договора за застраховка и на основание т.4.1 от
Общите условия, същият не е заплатил обезщетение за тази щета. Следва да се
обърне внимание изрично на текста на т.4.1 от Общите условия, в който е посочено,
че застрахователят не изплаща обезщетение за установени при огледа заснети
и/или описани повреди. Тоест на снимките и на описа в самата полица са
придадени еднакви функции и същите са в условие на алтернативност – достатъчно
е наличието на едно от двете: или снимките, или опис в полицата, за да е в
правото си застрахователят да не признае претенцията. От заключението на вещото
лице по приетата СТЕ се установи, че
процесна щета - нарушение на боята
на предна дясна врата, заявена от ищеца и посочена на позиция 2 от описа на претенциите, е била
налична към датата на сключването на договора и че тази щета е причинена в
резултат на натиск, шупла и последвала ерозия, т.е. произхода на тази щета е
различен от произхода на заявеното застрахователно събитие - надраскване с
твърд предмет.
След като и трите процесните щети на автомобила,
представляващи: охлузване на предна броня, обелена боя на задна броня и нарушение на боята на предна дясна
врата, записани съответно на позиции 2,
13 и 6 от описа на претенцията, са били налични
преди сключването на застрахователния договор, то съгласно т.4.1 от Общите
условия на застрахователния договор, застрахователят има право да не признае тези
повреди като част от настъпилото на 13.11.2017г. застрахователното събитие и
съответно да не включи към стойността на застрахователното обезщетение сумата
от 450 лева, представляваща стойността на тези ремонтирани щети.
Изложените от ищеца аргументи за „завишени разценки“
от страна на автосервиза, съдът намира за неотносими към предмета на делото.
Ищецът е заявил процесните щети, като е подписал лично описа на претенциите и е
подписал лично и възлагателното писмо, с
което е дал съгласиуто си автомобилът да бъде предаден на съответни автосервиз
за извършване на необходимия ремонт, във възлагателното писмо изрично е
отбелязано, че ответното застрахователно дружество отказва да признае щети на
позиции 2,6 и 13 от приложения опис, поради което задължен за тяхното плащане
към автосервиза е останал той.
Ето защо дружеството не дължи плащане на сумата, претендирана
от ищеца по делото и исковата претенци следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответното дружество следва да се присъдят и разноските, които е направило в настоящото исково производство. Видно от приложените
по делото платежни нареждания ответното дружество е заплатило по делото депозит
на СТЕ в размер на 300 лева /л.78 и л.140/ и адвокатски хонорар в размер на 350
лева /л.89/. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
предвид предмета на делото и извършените от адвоката процесуални
действия – изготвяне на писмен отговор и представяне на писмени доказателства
към него, изготвяне на писмено становище по допълнителна молба и представяне на
писмени доказателства към него и явяване в две съдебни заседания. Ето защо
съдът намира, че на ответното дружество следва да се присъдят в пълен размер разноските за адвокатско
възнаграждение, които е направил в настоящото исково производство в размер на 350 лева,
като и възнаграждението на вещото лице в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.386 вр.чл.400 ал.2 от КЗ, предявен от Б.С.М. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:*** –партер, офис 2 чрез адв.К. против ЗАД „***“ АД с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.С***, сумата
от 450 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск
по застраховка „Каско Стандарт” по застрахователна полица № ***от 03.02.2017г.,
за причинените на л. а. „****”, модел „Супер В“ с рег. № ***щети от настъпилото
на 13.11.2017г. в гр. Бургас, ул. „***“ застрахователно събитие, изразяващи се
в увреждане на следните детайли по автомобила: предна броня, задна броня и
предна дясна врата по заведена щета№ 51-03000-03709/17, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2018г. до окончателното
й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“ АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: гр.С***, сумата в размер на 65.00 лева,
представляваща разноски по делото, от
които възнаграждение на вещо лице в
размер на 300.00 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на
350лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: