Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. Сливен, 20.12.2017 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 557 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 913/20.10.2017 г. по гр.д. №
2538/2016 г. по описа на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете на Т.К.Б. ЕГН ********** с правно основание чл. 344 ал.1
т.1,2 и 3 последният във вр. с чл.225
ал.1 от КТ да бъде отменена като
незаконосъобразна заповед № РД-14/53 от 20.04-2016 г. на административния
ръководител – председател на Военен съд Сливен, да бъде възстановена на
длъжността заемана до прекратяване на трудовото й правоотношение с тази заповед
– „съдебен администратор“, както и да бъде осъден Военен съд Сливен да й
заплати обезщетение за оставането й без работа за времето от 21.04.2016 г. до
21.10.2016 г. в размер на 18,403.20 лв., ведно със законната лихва от момента
на де позиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. С
решението е осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 1130лв.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалният й
представител, с която се обжалва решението в неговата цялост, като се сочи че
то е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните
правила и неточно приложение на материалния закон. Съдът е достигнал до неправилен извод като не
е обсъдил всички доводи на ищцата и не е взел предвид доводите относно
несъответствието между фактическото и правно основание посочени в заповедта за
прекратяване на трудовия договор. В заповедта е посочено, че правното основание
за прекратяване на трудовия договор е чл.328 ал.1 т.2 от КТ, а като фактически
твърдения е посочено, че с решение по
протокол № 10 от заседание на ВСС от 25.02.2016 г. по т.62 длъжността е
съкратена. Неправилно съдът е приел за безспорен факт, че щатната бройка е
съкратена с решение на ВСС. Излагат се
доводи основани на чл.30 ал.3 т.8 от ЗСВ и чл.151 ал.1 от Правилника и се сочи,
че компетенцията на ВСС е само да определя броя на длъжностите в
администрацията, разпределение съобразно класификатора на длъжностите се
извършва с щатното разписание, което се одобрява от административния
ръководител на съответния съд. В конкретния случай, за да се прекрати трудовия
договор заради съкращение в щата, следва към момента на прекратяване да е налице
като първо правно условие влязло в сила щатно разписание на длъжностите.
Развиват се съображения в подкрепа на този довод. На второ място се сочи , че неправилно е решението в частта, в която
съдът се е произнесъл по въпроса за втория елемент от фактическия състав на
чл.328 ал.1 т.2 от КТ –отпадане на трудовата функция и по въпроса дали в
конкретната хипотеза е налице задължение за подбор. По отношение на отпадането
на трудовата функция по делото не са събрани никакви доказателства, а тази доказателствена
тежест е на ответника. Сочи се, че не е налице действително съкращение на
щатната длъжност „съдебен администратор“, тъй като не е отпаднала трудовата
функция,която е изпълнявана от тази длъжност. Излагат се аргументи, че е не правилен изводът на съда, че в случая не
е следвало да се извърши подбор, като съдът е следвало да анализира трудовите
функции. Сочи се съвпадение на тези трудови функции на длъжностите „съдебен
администратор“ и „административния секретар“. Навеждат се доводи, че двете
длъжности са със сходни функции, а промяната на практика е свързана само с
възлагане на част от функциите на съдебния администратор на административния
секретар. Така в случая е налице
хипотезата на трасформация на длъжности, при която няма съкращение на функции,
тъй като те се разпределят или възлагат на друга сходна длъжност. Поради това е
налице задължение на работодателя да извърши подбор по реда на чл.329 от КТ
между лицата заемащи длъжностите „съдебен администратор“ и „административен
секретар“. Като не е извършил такъв
подбор, прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно. На последно място решението е неправилно и
поради непроизнасяне на съда по направеното оплакване за недобросъвестно
упражняване на работодателска власт – нарушение на чл. 8 от КТ. Поради това се
иска да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Безспорно по делото било установено, че във
Военен съд Сливен има една щатна бройка „съдебен администратор“. Работодателят
е спазил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение и е доказано,
че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице утвърдено
ново щатно разписание въз основа на решение на ВСС, поради което не е опорочена
процедурата. По отношение на оплакването, че в случая не е налице реално
съкращаване на щата, се сочи, че
решението в тази част е правилно и обосновано, като се позовава на съдебна
практика. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че във Военен съд Сливен
е извършено реално съкращаване в щата и че ръководителят не е длъжен да извърши
подбор. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
законосъобразно, обосновано и правилно.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени
искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба по съображенията, развити в нея.
В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явяват представители по закон и пълномощие.
Представителят по пълномощие оспорва основателността на подадената въззивна
жалба и поддържа подадения писмен отговор.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Изградените въз основа на нея правни изводи,
кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд
ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили
правилното отхвърляне на иска.
Съкращаването в щата означава намаляване,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите.
При него се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в
конкретния случай е безспорно, че с оглед предвиденото редуциране на
числеността на служителите в ответния съд, взето с решение, видно от протокол №
10 от заседание на ВСС, проведено на 25.02.2016г., е намалена щатната численост
на Военен съд – Сливен с две щатни бройки за съдебни служители, както следва:
една заета щатна бройка за длъжност „съдебен администратор“ и една свободна
щатна бройка за длъжност „главен специалист“. Съгласно чл.30 ал.3 т.8 от ЗСВ,
колегиите на ВСС определят броя на съдебните служители, съобразно степента на
натовареност по предложение или след съгласуване с административните
ръководители на органите на Съдебната власт. Твърденията, поддържани във
въззивната жалба, че компетенцията на ВСС е само да определи броя на
длъжностите в администрацията, а разпределението, съобразно класификатора на
длъжностите, се извършва с щатното разписание, което се одобрява от административния
ръководител на съответния съд, не означава, че административният ръководител на
съответната съдебна структура разполага с правомощията по свое усмотрение да
разпределя служители, съобразно класификатора на длъжностите. Компетентен да
посочи броя на служителите в съответния съд и длъжностите им съгласно
Правилника за администрацията в съдилищата е на ВСС. Така в случая ВСС с
решението си е приел, че във Военен съд – Сливен следва да бъда съкратена
щатната длъжност „съдебен администратор“ и административният ръководител на
съответния съд е следвало да приведе в изпълнение това решение, което е сторил,
като е утвърдил новото щатно разписание на съда, като го е изпратил на ВСС. При
съкращаването на щата винаги се посочват наименованието и броят на съкратените
длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности – щатни бройки се премахват.
Причините за това могат да бъдат най-различни, но с оглед законността на
уволнението съкращаването на съответната щатна бройка трябва да е реално.
Съкращаването на щата трябва да е извършено по установения ред, т.е. от органа,
който има право да извърши такива промени в щатното разписание и това да е
направено преди уволнението. Безспорно е, че в конкретния случай компетентна за
това е Съдийската колегия на ВСС, която е извършила промените преди
уволнението.
Така
действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от
компетентния орган, разполагащ с дискресионната власт да стори това.
Неоснователни
са развитите във въззивната жалба доводи, че за да се упражни правото да
прекрати трудовия договор, поради съкращаване в щата, следва да е налице влязло
в сила щатно разписание, което засяга процесната длъжност. Фактическото
премахване на съответната трудова функция – длъжност, трябва да се разбира в смисъл,
че тя трябва да е била премахната от работодателя по съответния ред и да е
взето решение от компетентния за това орган преди да се извърши уволнението.
Датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата на която е
извършено реалното или фактическо съкращаване на щата, тъй като изпреварването
на уволнението, т.е. неговото извършване преди да е направено съкращаването,
преди то да е влязло в сила и да е започнало да действа и да се прилага, прави
уволнението незаконосъобразно. В случая тези изисквания на закона са спазени,
тъй като, както беше посочено и по-горе, решението за съкращаване на щата
предхожда уволнението, поради което не могат да бъдат споделени развитите
доводи във въззивната жалба.
На следващо
място, във въззивната място се поддържа, че в случая не е налице действително
съкращаване на щатна длъжност „съдебен администратор“, тъй като не е отпаднала
трудовата функция, която е изпълнявана от тази длъжност и от друга страна се
навеждат доводи, че в съда съществува и длъжност „административен секретар“,
която като функции се припокрива с тази на „съдебния администратор“, поради
което работодателят е следвало да извърши подбор. Тези доводи се явяват
неоснователни. В действащия към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение Правилник за съдебната администрация, а и в актуалния към
сегашния момент, двете длъжности са ясно разграничени, техните правомощия са
посочени конкретно и не се припокриват. В Правилника за
администрацията в районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища (отм.) изрично са посочени функциите на съдебния
администратор – чл.5 и тези на административния секретар – чл.11 от правилника. Налице е реално съкращаване
при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност
се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция,
както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено
различаващи се трудови функции.
При наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената
длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова
функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със
съществено различаващи се трудови функции не възниква задължение за
работодателя да извърши подбор, тъй като задължение за подбор може да възникне,
само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават
съществено.
Така в
случая не се променя наименованието на съответната трудова функция, а
определени изпълнявани дейности са разпределени на други служители. Поради това
работодателят не е бил длъжен да извършва подбор.
На последно
място се навеждат доводи, че е налице недобросъвестно упражняване на
работодателска власт в нарушение на чл.8 от Кодекса на труда, като се сочи, че
Районният съд не се е произнесъл по това възражение. В решението на РС обаче е
посочено, че в случая щатната численост на Военен съд – Сливен е намалена със
заповед на административния му ръководител, но това той е сторил в изпълнение на решението
на ВСС, което решение е било също подложено на инстанционен съдебен контрол
пред ВАС. Освен това в изпълнение точно на решението на ВСС административният
ръководител е предложил на въззивницата, съобразно решението на ВСС, да я
преназначи на друга длъжност, което тя е отказала. Така в случая не може да
бъде споделено виждането, че административният ръководител не е осъществил
задълженията си добросъвестно и съобразно изискванията на законите. От
приложените по делото доказателства е несъмнено, че административният
ръководител е осъществил правата и задълженията си, според обема и
съдържанието, предвидено в законите и не се е отклонил от тези изисквания, като
ги е осъществил с добра воля и със съзнанието, че упражнява права, които
законът предоставя и е изпълнил задълженията си, които изискват от него
съответните норми.
Така в
обобщение, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени размер на сумата от 1000 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
913/20.10.2017 г. по гр.д. № 2538/2016 г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Т.К.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Военен съд
– Сливен, *************** сумата от 1000 /хиляда/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: