№ 69
гр. Шумен , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200789 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001284/22.03.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“*******” №65, ет.1, ап.2, представляван от И.В. Д., с ЕГН7105078775, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
Прави алтернативно искане наказателното постановление да бъде изменено, като
наложената на дружеството имуществена санкция бъде намалена.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен представител –
адв.Десислава Енчева от ВАК, като поддържа жалбата на изложените в нея основания и
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, а при условията на
евентуалност – да бъде изменено.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло на
изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973 извършва производствена и търговска
дейност, като в тази връзка стопанисва обект – Бърза закуска, намиращ се в гр.Шумен,
ул.“*********“ №2. Първоначално на 11.02.2021 год. в обекта, а впоследствие и на
15.02.2021 год. въз основа на представени документи била извършена проверка от
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване
на трудовото законодателство от ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973. Към момента на първата
проверката лицето Й.Р.М., с ЕГН********** работело на длъжност „майстор производство
на тестени изделия”, като със същото не бил сключен трудов договор в писмена форма. На
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето били взети писмени обяснения, в които
посочило, че работи на обекта от 08.02.2021 год., като в деня на проверката – 11.02.2021 год.
е пристигнала на работа в 3.45 ч., заедно с управителката, като са месили тесто за закуски, че
работното й време е до 8.30 часа и че няма сключен трудов договор. Представляващата
жалбоподателя също е подала сведения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които
посочила, че лицето Й.Р.М. е работила в обекта на 08, 09, 10 и 11.02.2021 год., като й е
заплатила трудово възнаграждение в размер на по 10 лева на ден, както и че към момента на
проверката не са имали сключен трудов договор.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол №ПР210543 от 11.02.2021
год. За констатираното нарушение на 22.02.2021 год. е съставен акт за установяване на
административно нарушение №27-0001284, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил
връчен на представляващата едноличния търговец и подписан от него, без да изложи
възражения. В последствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала
допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №27-0001284/22.03.2021 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“*******” №65, ет.1, ап.2, представляван от И.В. Д., с ЕГН7105078775, в качеството му
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и
петстотин лева/.
2
На 12.02.2021 год. бил сключен трудов договор между ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973 и
лицето Й.Р.М., с ЕГН**********.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелката СВ. Р. К.,
както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
СВ. Р. К., доколкото същата е присъствала лично на проверката, лично е възприела
описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и
поведението на представляващата едноличния търговец и на самата работничка в обекта. В
същото време показанията й са последователни и кореспондират изцяло с останалия събран
по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетелката СВ. Р. К. в деня на проверката 11.02.2021 год. лицето Й.Р.М. е
работило като „майстор производство на тестени изделия” в обекта на едноличния търговец,
като между него и търговеца не е имало сключен трудов договор.
Нарушението не се отрича и от страна на представляващия търговеца, който в
сведението по чл.402, ал.1, т.2 от КТ излага конкретни факти, като потвърждава
извършеното нарушение. В същата насока са и доводите, изложени в жалбата.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето Й.Р.М., без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното
в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена
санкция” за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В тази връзка съдът счита, че в
настоящия случай именно едноличния търговец се явява в качеството на работодател по
смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно той самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото
съдържа пълно описание на нарушението и условията, при които е извършено, като
наказващият орган правилно е посочил датата на нарушението и мястото на неговото
извършване. В тази връзка съдът не кредитира твърдението, изложено в жалбата ,че не е
била правилно посочена датата на извършване на нарушението и че същата не съвпада с
3
датата на съставяне на акта. От материалите по делото се уставовява по безспорен начин, че
към датата на извършване на проверката – 11.02.2021 год. лицето е работило в обекта и че
по отношение на същото не имало сключен трудов договор. Поради изложеното се налага
извода, че именно датата 11.02.2021 год. е и датата на извършване на нарушението и
обстоятелството, че акта за установяване на административно нарушение е бил съставен на
22.02.2021 год., когато по отношение на лицето вече е имало сключен трудов договор не
променя съставомерността на деянието, нито датата на неговото извършване.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е
установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.
В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото
липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което
съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да
бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
положения от работника труд е бил отчетен и заплатен на лицето. Ето защо съдът намира,
че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да
бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414,
ал.3 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
посочения по-горе смисъл.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил
и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че
липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се
вземе в предвид, че в конкретния случай лицето е работило във фирмата четири дни преди
датата на проверката. Този период от време, въпреки, че същото е престирало работната си
сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов
договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на
заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на
работника вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно е получавало
трудово възнаграждение. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде
приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
4
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба. В същото време разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ
изрично изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал.1 от КТ като
„маловажен случай“.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция бъде намалена от 2500 лева на 1500 лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
наказателното постановление е било изменено, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение, определено съразмерно с уважената част от наказателното постановление
следва да бъде в размер на 48 лева.
В същото време жалбоподателят също има право на разноски, съразмерно с
изменената част от санкцията. В този смисъл имайки предвид представените доказателства
за заплатено от едноличния търговец адвокатско възнаграждение, както и изменения размер
на дължимата имуществена санкция намира, че административно-наказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 144 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с изменената част от имуществената санкция.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0001284/22.03.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“*******” №65, ет.1, ап.2, представляван от И.В. Д., с ЕГН7105078775, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
5
хиляди и петстотин лева/, като намалява размера на наложената имуществена санкция от
2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ЕТ “И.В.”, с ЕИК127572973, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“*******” №65, ет.1, ап.2, представляван от И.В. Д., с ЕГН7105078775 да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 48 /четиридесет и осем/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съразмерно с потвърдената част от имуществената санкция.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен да заплати на ЕТ “И.В.”, с
ЕИК127572973, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“*******” №65, ет.1,
ап.2, представляван от И.В. Д., с ЕГН7105078775 сумата от 144 /сто четиридесет и четири/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с изменената част
от имуществената санкция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6