Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер       1386        Година  2010, 25.10.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 05.10.2010 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х.дело номер 1700 по описа за 2010 година и като обсъди: 

 

Производството е по реда на чл.118 от КСО, вр. с чл.145 и сл. по глава АПК.

Образувано е по жалба на Х. Й. Т.,***, против Решение № 215/29.07.2010г. на Ръководителя на Терито­ри­ал­но­то поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ), гр.Пловдив, в частта, с която на основание чл.117 ал.3 КСО, е потвърден Отказ на Началник отдел "ОАС" при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – Пловдив, за издаване на удостоверение, образец УП-13, за удостоверяване на осигурите­лен стаж за периодите 07.07.1967г. - 01.09.1968г. и 01.09.1968г. - 20.01.1969г., обе­­к­­тивиран в Уведомително писмо изх. № ОАС – 2950/01.07.2010г. Жалбоподате­лят обжалва цитирания административен акт в посочената му част с искане към ад­министративния съд да отмени процесното решение, както и да се произнесе по същество по спора.

Ответникът по жалбата – Директор на РУСО - Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли, като неосно­ва­тел­на, и да постанови решение, с което да потвърди решението. Претендират се раз­носки.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съ­ображения:

От документите, съдържащи се в представената от административния ор­ган преписка, се установява, че с уведомително писмо, изх. № ОАС – 2950/01.07. 2010г. на Началника отдел "ОАС" при РУСО – Пловдив, е отказано издаването на удос­товерение, образец УП-13, за удостоверяване на осигурителен стаж на жал­бо­­подателя, за периодите 07.07.1967г. - 01.09.1968г. и 01.09.1968г. - 20.01.1969г.

Това удостоверение било поискано с молба на Х.Й.Т. вх. № ОАС – 2950/30.06.2010г., към РУСО - Пловдив. В нея той посочил, че стажът за въ­п­росните периоди бил положен в “Хидрострой”ЕООД, гр.П., като допъл­ни­телно е дал данни за наименованието на осигурителя и заеманата длъжност по пе­риоди, както следва:  от 07.07.1967г. до 01.09.1968г. – “Район Въча”, гр.Кричим – монтажник; и от 01.09.1968г. до 20.01.1969г. – “Хидрострой”СП, стр.управление гр. София - инжектьор.

С уведомителното писмо Т. бил уведомен, че му се отказва исканото удостоверение,тъй като след направена проверка в Архивохранилището на РУСО - Пловдив е установено, че с Приемо-предавателен протокол № 1050/15.10. 2009г. соченият осигурител–“Хидрострой”ЕООД,гр.П., е предал в архив раз­п­лаща­тел­ни ведомости, удостоверяващи осигурител стаж и доход, единствено за перио­да след 01.01.1976г., като няма предадени документи от преди тази дата.

Поради липсата на предадена в архива на РУСО – Пловдив документация на сочения осигурител, удостоверяваща осигурителен стаж и доход на лицето за по­­сочените от оспорващия периоди - 07.07.1967г. - 01.09.1968г. и 01.09.1968г. - 20. 01.1969г., бил постановен и отказ да се издаде исканият документ.

Не се спори по делото, че в законоустановения срок отказът да бъде изда­де­но поисканото от Т. удостоверение бил обжалван пред ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, който орган с решението си - предмет на настоящия спор, потвърдил постановения отказ на началника на Сектор "ОАС” при РУСО – Плов­див за издаване на удостоверението, образец УП-13 за искания период, като из-ло­жил и подробни мотиви.

Във връзка с установяване на твърдения в жалбата по делото се приеха пре­д­ставените от оспорващия писмени доказателства – заверено ксерокопие от страници от Трудова книжка № 205 на Х.Й.Т. и Заповед № 5406 от 28.12.1967г. в оригинал, като други доказателства не бяха депозирани от ос-пор­ващия.

При гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че атакувания административен акт е изда­ден от компетентен по смисъла на чл.117 от КСО орган, в съответната форма и при спазени административно-производствени правила за това.

Спори се относно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.30 ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ № 5/30.06.2005 г. за приемане и съх­ра­няване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоп-ри­емник, "До създаването на електронно досие на всеки осигурител документите, приети за съхранение в ТП на НОИ и в архивохранилищата, се използват за изда­ва­не на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход".

Искането за издаване на удостоверение, образец УП-13, с което да се удос­то­вери осигурителен стаж на жалбоподателя Т. е за периодите 07.07.1967г. - 01.09.1968г. и 01.09.1968г. - 20.01.1969г., като соченият осигурител е “Хидрострой” ЕООД, гр.Пловдив.

Видно е от представената по делото административна преписка, и по спе­ци­ално Приемо-предавателен протокол № 1050/15.10.2009г. е, че в РУСО – Плов­див сочения осигурител – “Хидрострой”ЕООД, гр.П., е предал разплащател­ни­те си ведомости за периода след 01.01.1976г., като липсват предадени в архив на релевантна за спора документация касателно процесните периоди.

Предвид липсата на документи - разплащателни ведомости на сочения като оси­гурител – “Хидрострой”ЕООД, гр.Пловдив, съхранявани в РУСО - Пловдив за периода преди 01.01.1976г., при съобразяване с приложимата правна норма на чл.30 от горепосочената инструкция, че документи за осигурителен стаж се изда­ват само въз основа на информация (документация),съхранявана в РУСО,пра­вил­­но и законосъобразно Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е постановил ре­ше­ние, с което е потвърдил отказа на Началника на Сектор "ОАС" при РУСО – Плов­­див за из­даване на исканото удостоверение УП -13 от жалбоподателя Т..

Съдът не приема представените от Т. в с.з. писмени документи, тъй ка­то ги счита за неотносими към настоящия спор. Същите доказателства не са из­меж­ду изброените такива в Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съх­ра­ня-ва­не на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правопри­ем­ник, въз основа на които приложимата правна норма предвижда издаването на ис­ка­ния документ.

За пълнота на изложеното и с оглед заявеното в молбата на Т., с която е сложено началото на процесното административно производство, че всъщност е на лице промяна в наименованието на осигурителя и заеманата длъжност, по пе­ри­оди, както следва: от 07.07.1967г. до 01.09.1968г.–“Район Въча”,гр.Кричим– мон­тажник; и от 01.09.1968г. до 20.01.1969г. – “Хидрострой”СП, стр.управление гр. С. – инжектьор, следва да се съобрази следното.

На първо място от страна на оспорващия не са представени каквито и да би­ло доказателства, че именно “Хидрострой”ЕООД, гр.Пловдив, е правоприемник на сочените предприятия, или че именно това юридическо лице е съхранявало раз­­­­плащателните ведомости на същите, за да има и задължението по § 7 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КСО /ДВ. Бр.38 от 2005г./ в двугодишен срок, считано от 01.07. 2005г. да ги предаде в съответното ТП на НОИ, в случая именно ТП на НОИ - Пловдив.

В тази връзка следва да се съобрази факта, че по силата на Разпореждане № 414 от 18.VII.1975г. на Министерския съвет за определяне състава на сто­пан­с­ки­те и други организации в системата на Министерството на химическата промиш­ле­ност и Министерството на строежите и архитектурата и преминаването на някои предприятия и организации към различните министерства и ведомства (ДВ, бр. 28/76г.), посочените в същото новообразувани и реорганизирани стопански орга­ни­­зации поемат активите и пасивите на преминаващите към тях организации и по­де­­­ленията по балансите им към 31.ХII.1975г., както и другите права и задължения.

Безспорно е, че към Министерството на строежи­те и стро­­ителните матери­а­ли е съществувало и ДСО"Хидрострой", следователно разпореждането се отнася и до това стопан­ско обединение.

Видно от представеното заверено ксерокопие от трудо­ва­та книжка на жал­бо­подателя, район “Въча” е в структурите именно на ДСО"Хидрост­рой", като на вто­ро мя­сто самият Т. посочва като осигурител за периода 01.09.1968г. до 20.01.1969г. – “Хидрострой”СП, стр. управление гр.С., поради което и следва да се при­еме, че именно обединението – ДСО”Хидрострой” е поело през 1975г. по си­­лата на цитираното Разпореждане на МС както правата и за­дъл­женията на пре­ми­наващите към него организации и поделения, така и на те­зи, включени в със-та­ва му.

Към настоящия момент е факт прекратяването на юриди­чес­ко лице ДСО ”Хи­дрострой”,като в зависимост от това кой е правоприемник на съ­щото, този име­н­но субект би следвало да съхранява и разплащателните ведо­мос­ти на дър­жав­ното стопанско предприятие за процесните периоди, респективно ако е изпъл­нил задължението си по цитирания § 7 ал.1 от ПЗР към ЗИД на КСО, ДВ бр.38 от 2005г., то същите са предадени и в съответното ТД на НОИ, като отделен е въ­п­росът дали това въобще е ТП на НОИ - Пловдив.

От друга страна от данните, изнесени  в публичния регистър на интернет - сайта на Държавна Агенция “Ар­хи­ви”, Дирекция “Централен Държавен архив”, се установява, че архивът на ДСО“Хидростой” за периода от 1944 – 1993г. е преда­ден и се съхранява в същата.

Или в обобщение по настоящото дело следва да се посочи, че не се анга­жи­раха доказателства имен­но “Хид­ро­строй”ЕООД, гр.П., да е правоприем­ник на ДСО”Хидрострой” и същият да е съхранявал или предал в архива на ТП на НОИ – Пловдив релеван­т­ната за спо­ра документация, напротив от доказателст­вата по делото се установя­ва, че съ­щи­ят е депозирал такава, но за периодите след 01.01.1976г.

За пълнота на изложено следва да се има в предвид и че съгласно чл.40 ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, "осигурителният стаж се ус­та­но­вява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден об­ра­зец, издаден от осигурителя, и с данните по чл.5 ал.4 КСО". Този “документ” се из­да­ва въз основа на разплащателните ведомости, други разходнооправдателни до­­кументи и договори за възлагане на труд. С нормата на чл.40 ал.5 от същата На­­редба е дадена възможност в случаите когато липсват разплащателни ведо-мо­сти, други разходнооправдателни документи или договори за възлагане на труд самите осигурители или техните правоприемници по изключение да издават удос­то­верение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или осигурителен до-ход въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно дан­ни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

Консеквентно пред оспорващия на практика стоят няколкото правни въз­мо-ж­­ности – да поиска издаване на документа по чл.30 от Инструкция № 5 от 2005 г. от съответното ТП на НОИ, в което са предадени от правоприемника на ДСО”Хид­рострой” /ако и този субект е прекратен без правоприемник към настоящия мо­мент/ процесните разплащателни ведомости; да поиска издаване на съответ­ния до­кумент от самия правоприемник, в хипотезата на чл.40 НПОС; съответно да по­търси необходимата му информация и да се снабди с нужните му документи от Ди­рекция “Централен Държавен Архив”, при Държавна Агенция “Архиви”.

На следващо място трудов стаж може да се установява и по съдебен ред на основание Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред и ГПК, по кои­то искове съдът се произнася с решение, което представлява годно доказателст­ве­­но средство за установяване на трудов стаж.

Предвид изложените мотиви по съществото на спора Решението на Ръко­во­ди­теля на ТП на НОИ – Пловдив, атакуваната му пред съд част, следва да се при­еме, за правилно и за­ко­носъ­об­раз­но, поради което и жалбата като неоснователна, подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на правния спор и съобразно разрешението дадено с Тълкува­телно решение № 3 от 13.05.2010г. на ОС на ВАС на РБ задължително за на­с­тоящата инстанция, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника раз­носки по делото, под формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Й.Т.,***, против Решение № 215/29.07.2010г. на Ръководителя на Терито­ри­ал­но­то поделение на Националния осигурителен институт, гр.Пловдив, в частта, с коя­то на основание чл.117 ал.3 КСО, е потвърден Отказ на Началник отдел "ОАС" при Районно управление "Социално осигуряване" – Пловдив, за издаване на удос­то­­верение, образец УП - 13, за удостоверяване на осигурите­лен стаж за перио­ди­те 07.07.1967г. - 01.09.1968г. и 01.09.1968г. - 20.01.1969г., обе­­к­­тивиран в Уведоми­тел­но писмо изх. № ОАС – 2950/01.07.2010г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Х. Й.Тунчев,***, да за­плати на Терито­ри­ал­но­то поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плов­див, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/