Д
О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
Номeр V-641 Година 2017, 19 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети
въззивен граждански състав, на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета
година в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. СИЯНА Д.
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 857/2016г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК и по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№
4414/24.03.2017г. на С.П.З. ***18 чрез адвокат Евгени Атанасов от БАК за допълване
на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 857/2016г. по описа на
Окръжен съд – Бургас. Иска се от съда да постанови допълнително решение по
чл.250 от ГПК, с което да осъди Д.Я.Ц., З.Я.Д. и наследниците на М Я.С. - О.Х.С.
и Р.Х.С. да заплатят на молителката обезщетение за ползване на нейната
съсобствена част от поземления имот с идентификатор 51500.501.402 по КККР на
гр.Несебър и от павилионите, находящи се в имота, допуснати до делба, „с оглед на повтарящото се задължение
ежемесечно за това“ до датата на окончателното предаване на владението върху имота
и павилионите, които се полагат в неин дял“. Обезщетението се претендира съобразно
изчисленията на вещото лице. В молбата З. твърди, че е направила това искане пред
Районен съд – Несебър, но съдът не се е произнесъл по него. Произнасяне не е
извършено и от въззивната инстанция.
Препис от молбата е изпратен на ответните
страни, които не представят писмен отговор в законовия срок.
По делото е депозирано и заявление вх.№
5265/10.04.2017г. от С.П.З., в което са инкорпорирани три искания: 1. за
изменение на решение № V-12/01.03.2017г. в частта, в която е определена държавна
такса за отхвърлената претенцията по сметки върху размер от 160 867 лева; 2. за
допълване на мотивите на решение № V-12/01.03.2017г. чрез добавяне на текста
„неденоминирани“ след израза „160 867 лева“ и 3. за допълване на решение №
V-12/01.03.2017г. в частта, в която „наследниците
на М С, а именно – Р. и О., са осъдени да заплатят част от получените доходи до
05.06.2013г.“, като съда се произнесе по „искането на основание чл.124, ал.2 от ГПК, прието от съда, за
присъждане на тези доходи от 06.06.2013г. до окончателното предаване на
владението върху полагащите се“ на З. „имоти
или до ликвидиране на съсобствеността с плащане на дела“ й.
В относимата към първата претенция част
от заявлението З. твърди, че държавната такса за отхвърлената претенция към К.П.А.,
трябва да бъде определена върху основата от 160 867 неденоминирани лева, а не
върху денониминирата стойност на претенцията от 160 867 лева. В относимата
към второто искане част, З. настоява за добавяне на думата „неденоминирани“
след текста 160 867 лева и заявява, че претенцията й в тази част винаги е
била за сумата от 160 867 лева, но по стойността им преди деноминацията от
01.06.1999г. В относимата към третото искане част от заявлението, З. твърди, че
съдът не се е произнесъл по искането й за обезщетяване със съответната част от
приходите, получени от наследниците на М Я. Стамова за периода от 06.06.2013г.
до окончателното предаване на владението върху полагащите й се имоти или до
ликвидиране на съсобствеността с изплащане на дела й.
Препис от заявлението е изпратено на
ответните страни, от които Р.С. и О.С. са изразили становище за неоснователност
на същото.
След като се съобрази с твърдението на
страната и с относимия към молбата доказателствен материал, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
І. По претенциите за допълване на
решение № V-12/01.03.2017г. с правно основание чл.250 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото и искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от
връчването на решението или от влизането му в сила. Съдът съобщава на
насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в
едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито
съдебно заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване
на неразрешената част от спора. Съдът се произнася с допълнително решение,
което подлежи на обжалване по общия ред.
В конкретния случай решение №
V-12/01.03.2017г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в.гр.д. № 857/2016г. е
съобщено на З. на 08.03.2017г. Молбата за допълване на решението е депозирана
на 24.03.2017г., а заявлението – на 10.04.2017г., който е първият присъствен
ден след изтичане на срока по чл.250 от ГПК. Поради това, направените в молбата
и в заявлението искания са предявени своевременно. За изясняването на
неразрешената част от спора, съдът намира, че не е необходимо да се събират
допълнителни доказателства и делото да се внася за разглеждане в открито
съдебно заседание. Поради това, извършва произнасянето си в закрито съдебно заседание.
1. Молбата на С.З. с вх.№
4414/24.03.2017г. за допълване на решение № V-12/01.03.2017г. и произнасяне по претенцията
по сметки на основание чл.124, ал.2 от ГПК против М Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц., е неоснователна.
От представените по делото доказателства
се установява, че на 29.05.2013г. З. е депозирала по гр.д. № 377/2009г. по
описа на НРС писмена молба с правно основание чл.346 от ГПК и чл.124, ал.2 от ГПК (стр.225 – стр.227 от делото, том І). В молбата си е заявила претенция за
осъждане на съделителите С., Д. и Ц. за сумата от 130 550 лева,
представляваща обезщетение за ползването на нейната част от поземления имот и
построените върху него сгради, начиная от датата на нотариалните покани –
07.07.2009г. до 05.06.2013г., ведно с лихва за забава за три години назад в
размер на 9 000 лева. Едновременно с това, З. е поискала осъждане на
съделителите М Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. да й заплатят „при условията на чл.124 от ГПК обезщетение за ползване на нейната съсобствена част от поземления имот и от
всички павилиони, допуснати до делба, с оглед на повтарящото се задължение
ежемесечно за това до датата на окончателното предаване на владението върху
същите, които се полагат в неин дял и съобразно изчисленията на вещото лице“.
Първата претенция е приета от съда с протоколно определение от 18.09.2013г.
Второто искане, обаче, не е прието за разглеждане и по него районният съд не се
е произнесъл с решението. Искане за допълване на решение № 63/15.05.2015г.,
постановено по гр.д. № 377/2009г. от Районен съд – Несебър не е направено в
срока по чл.250 от ГПК. Оплакване по тази претенция не се съдържа и във
въззивната жалба на З.. След като районният съд не се е произнесъл по искането
с основното или с допълнително решение, спорът за тази претенция не е пренесен
пред въззивната инстанция и същата не може да се произнесе по нея. Поради това,
молбата с вх.№ вх.№ 4414/24.03.2017г. е неоснователна и трябва да се остави без
уважение.
2. Заявление вх.№ 5265/10.04.2017г. в
частта му, в която се иска допълване на мотивите на решение № V-12/01.03.2017г.
чрез добавяне на думата “неденоминирани“ след текста „160 867 лева“ е недопустимо.
Липсата на удовлетворителен за въззивната страна резултат по конкретни
оплаквания и доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния
предмет. Чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се
допълват мотивите на съдебния акт. Поради това, заявлението в тази част е
недопустимо и трябва да се остави без разглеждане.
В конкретния случай не е налице и
очевидна фактическа грешка. Съгласно разпоредбата на чл.1 от Закона за
деноминация на лева, обн. В ДВ, бр.20/05.03.1999г., българският лев се
деноминира, считано от 05.07.1999г., като 1000 стари лева се заменят за 1 нов
лев. Според чл.6, ал.1 от закона цените на стоките и услугите в периода от 05
юли до 31 декември 1999г. се обявяват в стари и в нови левове при условията и
по реда на чл.8, ал.1 от ЗЗППТ. В конкретния случай претенцията по сметки на С.З.
към К.А. действително обхваща и период преди деноминацията на българския лев - от
1996г. до средата на 1999г., но в представените по делото документи никъде не е
спомената думата неденоминирани, за да се заключи, че сумата от 160 876
лева е заявена в „стари“ лева и подлежи на конвертиране. Ако З. е претендирала от
К.А. сумата от 160 876 лева в неденоминирана стойност, е следвало да заяви
това точно, недвусмислено и ясно. След като липсва изрично изявление за това от
правоимащото лице, то претенцията следва да се счита заявена за сумата от
160 867 деноминирани лева. В допълнение към казаното, трябва да се отбележи,
че искането за добавяне на текста „неденоминирани“ в мотивната част на
решението, е направено след като въззивната инстанция потвърждава
отхвърлителното решение на районния съд в тази част и осъжда З. да заплати
държавна такса в размер на 3 217,34 лева.
3. Заявление вх.№ 5265/10.04.2017г. в
частта му, в която се иска допълване на решение № V-12/01.03.2017г. по искането
на С.З. за обезщетяването й със съответната част от приходите, получени от
наследниците на М Я. Стамова за периода от 06.06.2013г. до окончателното
предаване на владението върху имота и сградите, предмет на делба или до
ликвидиране на съсобствеността, също е неоснователно.
В конкретния случай, от приложените по
делото доказателства се установява, че претенциите на З. по сметките са заявени
с молба от 29.05.2013г. (стр.225 – стр.227 от гр.д. № 377/2009г. на НРС, том І)
и са приети с протоколно определение от 18.09.2013г. Претенцията, за която се
иска допълване на решението, не е заявена изобщо. Датата 05.06.2013г. е посочена
единствено в задачата към експертизата, която е трябвало да изчисли
обезщетението. Поради това, и съдът се е произнесъл по искането на З. до този
момент– 05.06.2013г. За периода след това, искане не е било направено и произнасяне
от делбения съд не е извършено. Не е направено и искане за допълване на решение
№ 93/15.05.2015г. – изрично или инкорпорирано във въззивната жалба. След като
районният съд не се е произнесъл по искането с основното или с допълнително
решение, спорът за тази претенция не е пренесен пред въззивната инстанция и
същата не може да се произнесе по него. Поради това, заявлението с вх.№
5265/10.04.2017г. в тази част е неоснователно и трябва да се остави без
уважение.
ІІ. По претенцията за изменение на решение
№ V-12/01.03.2017г. в частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай заявление
вх.№ 5265/10.04.2017г. е подадено в законоустановения срок от надлежна страна и
се явява процесуално допустимо. Разгледано, по същество, заявление вх.№
5265/10.04.2017г. в частта му за разноските, е неоснователно.
Държавната
такса представлява публично вземане по чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, което е
установено по основание в Закона за държавните такси и по размер в Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл.8 от ТДТГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на
дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на
сто върху стойността на всеки дял. Според т.17 от ТР № 6/2013г., постановено по
тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при въззивно обжалване на решението, с
което е допусната съдебната делба, се събира държавна такса по чл.18, ал.1, вр.
с чл.3 от ТДТГПК в размер на 50 на сто от таксата за неоценяем иск по чл.3 от
тарифата. Според постоянната и трайно установена практика на ВКС, при въззивно
обжалване на решението във втората фаза на делбата, се събира държавна такса по
чл.18, ал.1, вр. с чл.8 от ТДТГПК в размер на 2 % върху стойността на дела,
определен със съдебна експертиза във втората фаза на делбеното производство. В
този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение
№ 69/23.01.2013г. по ч.гр.д № 10/2013г., ІV ГО, определение № 200/26.05.2011г.
по ч.гр.д. № 145/2011г., ІІ ГО, определение № 728/08.10.2014г. по ч.гр.д. №
4459/2014г., ІV ГО и в определение № 437/24.09.2015г. по ч.гр.д.№ 3859/2015г. на
ВКС, І ГО. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд – Бургас - определение №
V-1249/10.05.2014г. по ч.гр.д № 852/2014г. Претенциите по сметки, които
възникват по повод на съсобствеността, по съществото си представляват
самостоятелни искови претенция, които могат да се предявят и в отделни
производства, но за процесуална икономия се разглеждат в делбеното
производство. Като самостоятелни искови претенции, те следва да отговарят на
условията за валидно предявяване на исковете, вкл. и досежно дължимите държавни
такси по чл.1 от ТДТГПК с тази разлика, че държавните такси се изчисляват и
присъждат със съдебното решение, в което съдът ги разглежда. В конкретния
случай З. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, относно изнасянето
на имота на публична продан, в частта, относно претенцията по сметки в размер
на 130 550 лева и мораторна лихва в размер на 9 000 лева и в частта,
относно претенцията по сметки в размер на 160 867 лева. При това
фактическо положение, дължимите от З. държавни такси са в следните размери:
2 280 лева – 2% върху пазарната стойност на дела - за извършването на
делбата; 2 611 лева – 2% върху претенцията от 130 550 лева, 180 лева
– 2% върху претенцията за мораторна лихва и 3 217,52 лева – 2% върху
претенцията за обезщетение в размер на 160 867 лева. В конкретния случай З.
е заплатила сумата от 2 280 лева при завеждане на делото и сумата от
755,58 лева за обжалване на допълнителното решение. Дължима остава сумата от
5 252,94 лева. Същата представлява такса за въззивното производство, в
което са разгледани отхвърлените претенции в посочените размери и не подлежи на
изменение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, V въззивен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№
4414/24.03.2017г. на С.П.З. ***18 чрез адвокат Евгени Атанасов от БАК за допълване
на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 857/2016г. по претенция
по сметки против Д.Я.Ц., З.Я.Д. и наследниците на М Я.С. - О.Х.С. и Р.Х.С. с
правно основание чл.124, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползване на
„съсобствената част от поземления имот и от всички павилиони, допуснати до
делба, с оглед на повтарящото се задължение ежемесечно за това до датата на
окончателното предаване на владението върху същите, които се полагат“ в дял на З..
Решението в тази част подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявление вх.№
5265/10.04.2017г., подадено от С.П.З. ***18 чрез адвокат Евгени Атанасов от БАК
за допълване на мотивите на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д.
№ 857/2016г. чрез добавяне на текста „неденоминирани“ след израза „160 867
лева“.
Решението в тази част има характера на
определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№
5265/10.04.2017г. на С.П.З. ***18 чрез адвокат Евгени Атанасов от БАК за
допълване на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 857/2016г. по
претенцията по сметки против Д.Я.Ц., З.Я.Д. и наследниците на М Я.С. - О.Х.С. и
Р.Х.С. за заплащане на обезщетение за ползване на „съсобствената част от
поземления имот и от всички павилиони, допуснати до делба“ за периода от
06.06.2013г. до влизане в сила на решението.
Решението в тази част подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№
5265/10.04.2017г., подадено от С.П.З. ***18 чрез адвокат Евгени Атанасов от БАК
за изменение на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д. №
857/2016г. в частта за разноските.
Решението в тази част има характера на
определение и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване
решение № V-12/01.03.2017г. - пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.