Определение по дело №1312/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 25
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100101312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 25

 

 

Бургаският окръжен съд                                                   гражданска колегия

в закрито заседание на шести януари

през две хиляди и двадесета година                                                  в състав:

                                                                              Председател: Симеон Михов

                                                                                       

като разгледа докладваното от

            съдия Михов            гражданско  дело       1312   по описа

за   2018   година.

 

                      Производството по делото приключи с решение 405/ 01.11.2019 г., с което предявените искове от КЗП против  Орко” ЕООД  за установяване, че конкретни клаузи от типов „Договор за управление и поддържка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч резорт Созопол – фърст лайн 2““, предлаган от ответника, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и за прогласяване на тяхната нищожност на основание чл.148 ал.1, т.4 от ЗЗП, бяха отхвърлени и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на  Орко” ЕООД бяха присъдени разноски в размер на 3600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

В срока да обжалване постъпи молба с правно основание чл.248 от ГПК от пълномощника на КЗП, да бъде изменено решението в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено.

В предоставения срок не постъпи писмено становище от противната страна по повод молбата.

 

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените искания, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, приема за установено следното.

Молбата е подадена в срока за обжалване и от лице, което взе участие като ищец в производството по делото. Същата е и допустима, доколкото се твърди прекомерност на присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответната страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Молбата съдържа препратки към друга молба на ответната страна с дата 13.11.2018г., което налага някои уточнения. В производството по делото беше постановено определение 63/ 14.01.2019г. по повод извършено прекратяване на производството по делото по посочен иск, като съдът е допълнил протоколно определение от 06.12.2018г. и е присъдил в полза на ответната страна сумата от 1200 лв. Това е станало по повод молба на „Орко“ ООД вх.№ 16 207/ 13.11.2018г. (л.105) и писмено становище от КЗП с вх.№ 17 352/ 03.12.2018г. (л.111-112). Това определение на съда беше отменено с определение 91/ 14.03.2019г. по ч.гр.д.№ 68/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас във връзка с друго постановено от въззивната инстанция определение - 90/ 14.03.2019г. по ч.гр.д.№ 67/2019г.  Поради това съдът прима, че подадената молба от ответника с вх.№ 16 207/ 13.11.2018г. няма връзка с настоящата молба на ищеца.

 

Приложеното пълномощно (л.87) и преводно нареждане (л.100) удостоверяват заплащането от страна на ответника на сумата от 3600 лв. в полза на адв.Мая Антонова. Посочено е изрично, че това е възнаграждение по фактура, която пък е издадена за адвокатски услуги по гр.д.№ 1312/2018г. (л.99). Тази сума се претендира и според приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.173).

Съобразно чл.7 ал.1, т.4 от Наредба 1/ 09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение „за други неоценяеми искове“ е 300 лв. Общият брой на предявените искове е 6 (разпореждане 2722/ 22.08.2018г.; л.73) или минималното дължимо възнаграждение би било 1800 лв. Предвид съдържанието на приложения отговор от ответната страна (л.83-86), броят проведени съдебни заседания (6), подадените молби от физически лица с правно основание чл.382 ал.2, т.2 от ГПК, по които пълномощникът на ответната взе отношение и приложи писмени доказателства, съдът счита, че претендираното адвокатско възнаграждение от 3600 лв. отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Друг е въпросът, че нормата на чл.78 ал.5 от ГПК е предвидена от законодателя за случаи на заплатено възнаграждение, което е явно прекомерно, доколкото договарянето на адвокатските хонорари са част от практикуването на една свободна професия. Или молбата на КМП като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

                      Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 18 521/ 21.11.2019г. на Комисия за защита на потребителите със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, пл.“Славейков , вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявано от председателя Димитър  Маргаритов да бъде изменено постановеното решение 405/ 01.11.2019 г. в частта за разноските, като  неоснователна.

Определението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

         

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: