Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4213 05.12.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7235 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „***“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *** е предявил против С.А.Р., ЕГН **********
*** искове за осъждане на ответницата да заплати следните суми: сумата от 2240 лева, представляваща неплатен
остатък от главница, която е формирана като сбор от дължими наемни вноски по
договор за наем на недвижим имот, сключен на 13.06.2014 г., за период от
16.12.2016 г. до 15.06.2017 г., за което вземане е издадена фактура №
1235/07.12.2016 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане; сумата от 486
лева неустойка, дължима по чл. 5, ал. 6 от Договора за наем на недвижим имот,
дължима за забава в заплащането на главницата от 3240 лв. за периода от
11.12.2016 г. до 09.01.2017 г.; сумата от 19,34
лева, представляваща мораторна
лихва върху главница от 3240 лв. за периода от 10.01.2017 г. до 31.01.2017
г.; сумата от 202,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
2240 лева за периода от 01.02.2017 г. до 21.12.2017 г., както и сумата от 241,06 лева, представляваща незаплатена такса за СОТ на наетия имот,
дължима на основание чл. 10, ал. 3 от Договора за наем от 13.06.2014 г., за
което вземане е издадена фактура № 1240/13.01.2017 г.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 09.11.2018 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявения иск следва да се уважи изцяло, като се осъди ответницата да заплати
следните суми: 2240 лева,
представляваща неплатен остатък от главница, която е формирана като сбор от
дължими наемни вноски по договор за наем на недвижим имот, сключен на
13.06.2014 г., за период от 16.12.2016 г. до 15.06.2017 г., за което вземане е
издадена фактура № 1235/07.12.2016 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното
изплащане; сумата от 486 лева неустойка, дължима по чл. 5,
ал. 6 от Договора за наем на недвижим имот, дължима за забава в заплащането на
главницата от 3240 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 09.01.2017 г.; сумата от 19,34 лева, представляваща мораторна
лихва върху главница от 3240 лв. за периода от 10.01.2017 г. до 31.01.2017
г.; сумата от 202,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
2240 лева за периода от 01.02.2017 г. до 21.12.2017 г., както и сумата от 241,06 лева, представляваща незаплатена такса за СОТ на наетия имот,
дължима на основание чл. 10, ал. 3 от Договора за наем от 13.06.2014 г., за
което вземане е издадена фактура № 1240/13.01.2017 г.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 139,60 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Доколкото производството се
развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъдат присъдени и направените
по ч. гр. дело № 20548/17 г. по описа на ПдРС разноски в общ размер от 600 лв.,
като не следва да се присъждат разноските направени във връзка с подадената
частна жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 551/18 г. по описа
на ПдОС, тъй като частната жалба е оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.Р., ЕГН ********** ***, да заплати
на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***
следните суми: сумата от 2240 лева,
представляваща неплатен остатък от главница, която е формирана като сбор от
дължими наемни вноски по договор за наем на недвижим имот, сключен на
13.06.2014 г., за период от 16.12.2016 г. до 15.06.2017 г., за което вземане е
издадена фактура № 1235/07.12.2016 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното
изплащане; сумата от 486 лева неустойка, дължима по чл. 5,
ал. 6 от Договора за наем на недвижим имот, дължима за забава в заплащането на
главницата от 3240 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 09.01.2017 г.; сумата от 19,34 лева, представляваща мораторна
лихва върху главница от 3240 лв. за периода от 10.01.2017 г. до 31.01.2017
г.; сумата от 202,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
2240 лева за периода от 01.02.2017 г. до 21.12.2017 г., както и сумата от 241,06 лева, представляваща незаплатена такса за СОТ на наетия имот,
дължима на основание чл. 10, ал. 3 от Договора за наем от 13.06.2014 г., за
което вземане е издадена фактура № 1240/13.01.2017 г.
ОСЪЖДА С.А.Р., ЕГН ********** ***, да
заплати на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***
направените по делото разноски в
размер на 739,60 лева и сумата от 600 лева- разноски по ч. гр. дело № 20548/17
г. по описа на ПдРС.
Заверен препис от
решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № 20548/ 2017 г. на ПдРС, IV –ти гр. с-в. да се изпратят на ПдРС, IV –ти гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
ДГ