№ 41
гр. Перник, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Търговско дело №
20231700900078 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по евентуално съединени искове с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, пр. 3-то, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а в случай че процесните
вещи са погинали или са отчуждени след подаването на исковата молба – по
чл. 57, ал. 2, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „ИНЖЕНЕРИНГ ЗА МЕХАНИЗАЦИЯ В
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Медникарска № 1А, представлявано от Т.Ф.Ф. и
Ф.Ф.Ф. против А. М. Б., ЕГН ********** от ***.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството и на земеделски
производител е сключен договор за изработка, неразделна част, от който е
оферта с изх. № *** Сочи, че по силата на същия е поел задължение да
достави и монтира в кравефермата на ответницата, находяща се в ***,
оборудване, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка
ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3.
доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка
IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA,
модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500;
Сочи, че към договора е подписан анекс от 23.03.2015 г., с който е
допълнена офертата, като са уточнени допълнително техническите
спецификации на съоръжението под № 1 в първоначалната оферта.
Твърди, че в изпълнение на подписания договор ответницата е заплатила
сумата от общо 89500 лв., което е извършено на три плащания, като тази сума
представлява 90% от договорената цена в размер на 99120 лв.
Сочи, че на 01.06.2017 г. е възложил на трети лица монтирането на
техническите съоръжения, които са били доставени на ответницата на
18.05.2018 г., но поради създадените от нея пречки, документи за доставянето
1
им не били съставени. По вина на ответницата били извършени и само
частични действия по монтажа.
Твърди, че с покана, изпратена до него по пощата с обратна разписка на
23.11.2018 г. ответницата е развалила договора, като това е прието и с
решение № 50140/14.03.2023 г. по т.д. № 1658/2021 г. на ТК на ВКС, като със
същото ищецът е осъден да върне полученото плащане. Сочи, че на 11.04.2023
г. са изпълнили задължението си за връщане на даденото по разваления
договор, като са превели по банков път заплатената от ответницата парична
сума от 89500 лв. Твърдят, че тя не е изпълнила задължението си да върне
получените технически съоръжения или ако същите са погинали – да заплати
тяхната цена в размер на 89500 лв.
Искането към съда е да осъди ответницата да върне на ищеца оборудване за
кравеферма, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка
ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3.
доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка
IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA,
модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500,
получени от нея по договор за изработка по оферта изх. № *** и анекс към
него от 23.03.2015 г., който е развален, поради неизпълнение, а в случай, че
вещите са погинали или отчуждени след подаване на исковата молба, да осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 89500 лв., представляваща
равностойността на погиналите или отчуждени вещи, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор, с който евентуално съединените искове са оспорени
изцяло.
Ответницата признава, че между нея и ищеца на 23.03.2015 г. е сключен
договор за доставка и монтаж на посоченото в исковата молба техническо
оборудване, че в изпълнение на същия е платила сумата от 89500 лв., че
договорът е развален и с решение № 50140/14.03.2023 г. по т. д. № 1658/2021 г.
на ВКС ищецът е осъден да и върне така платената сума.
Оспорва твърдението, че ищецът е доставил оборудването, предмет на
договора, че е сключил на 01.06.2017 г. договор с трети лица за монтирането
му, както и че са извършвани действия по монтиране на същото.
Излага подробни твърдения за доставката на монтираното в момента в
кравефермата техническо оборудване, като сочи, че това се случило по
договор, сключен със „Сезер груп“ ООД и се различава по марка и модел с
процесното.
Твърди, че тъй като спорните вещи никога не са били доставяни, те няма как
да погинат или да бъдат отчуждени след подаване на исковата молба.
Прави възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковата претенция по
давност.
Оспорва достоверността на датата на представените от ищците договори за
монтаж от 01.06.2017 г., като твърди, че са съставени с цел ползването им в
настоящото производство. Оспорва и представените от ищеца нотариална
покана и протокол, като сочи, че те не носят подписа и, поради което не я
обвързват.
2
Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди
сторените разноски.
Отговорът е връчен на ищеца. В срока по чл. 372, ал. 1 от ЗЗД той е подал
допълнителна молба, с която е заявил, че поддържа твърденията си в
първоначалната. Взел е становище по отговора на ответника, като е посочил,
че твърденията му за причината за разваляне на договора и за доставката на
друго оборудване в обекта му и сключения договор във връзка с него са
неотносими към правния спор. Заявил е, че поддържа искането си за
уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. поддържа
исковата молба и допълнителната искова молба. Моли съда да уважи
предявения иск по съображения, подробно изложени в писмена защита.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. К. поддържа
отговора. Счита главния и евентуалния иск за неоснователни по подробни
съображения, изложени в писмена защита. Моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди в съответствие с чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието
на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са
следните:
Не е спорно между страните и се установява от представените от тях
писмени доказателства – договор от 23.03.2015 г., анекс към договор от
23.03.2015 г., ведно с оферта изх. № ***, допълнение към нея, покана от
05.11.2018 г., ведно с касов бон от 23.11.2018 г. и известие за доставяне,
връчено на ищеца на 23.12.2018 г. и Решение № 50140/14.03.2024 г. по т. д. №
1658/2021 г. по описа на ВКС, че на 23.03.2015 г. са сключили договор по
силата, на който по възлагане на ответника, ищецът се е задължил да достави
и монтира в кравефермата на възложителя в *** техническо оборудване, както
следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка ТСН, модел 160А;
външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3. доилна
инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка IMPULSA,
модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA, модел IDEAL;
5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500, срещу обща цена от
99120.00 лв., платима авансово в размер на 90% , а останалите 10% след
приключване на монтажа, съставяне на предавателно приемателен протокол и
издаване на данъчна фактура, със срок на изпълнение 60 дни, считано от
извършеното авансово плащане. Уговореното авансово плащане е извършено
на три вноски в общ размер на 89500 лв. Договорът е развален, считано от
27.12.2018 г., с писмено предупреждение от ответника, поради
неизпълнението му от ищеца, с връчена на последния покана на 23.12.2018 г.
С влязло в сила съдебно решение ищецът е осъден да върне на ответника
авансово заплатената сума в размер на 89500 лв. и същият е сторил това
Спорно е, предоставил ли е ищецът частично изпълнение по договора и
каква е изпълнената част. За установяване на това обстоятелството страните са
ангажирали писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – счетоводна
3
експертиза.
Ищецът е представил два договора, сключени на 01.06.2017 г. за монтаж в
кравефермата на ЗП „А. М. Б.“ на техника идентична по вид с тази, предмет на
договора от 23.03.2015 г., между него и трети лица. Първият – с Л. Щ. и Р.С. на
които е възложен монтажът на вътрешна торова лента, външна торова лента,
централен млекопровод и поилки, със срок не по-дълъг от 20.06.2018 г. И
вторият – с И. И. за монтаж на млекохладителен танк. При направено
оспорване от ответника и доказателствена тежест на ищеца, указана му с
доклада на съда, той не е установил достоверността на датата, посочена в
двата договора за монтаж, поради което не може да бъде прието, че те са
сключени на 01.06.2018 г. Най-рА.та достоверна дата съгласно правилото на
чл. 181 от ГПК е тази, на която договорите са представени по делото с
исковата молба, а именно 23.11.2023 г. Предвид изложеното недоказано е
останало твърдението на ищеца, че за изпълнение на процесния договор, е
сключил писмени договори с трети лица, на които е възложил монтажа на
техническото оборудване.
С исковата молба е представена нотариална покана от ищеца до ответника,
с която го кани в тридневен срок от връчването да приеме и изпълни
приложено към нея споразумение за финализиране на договора от 23.03.2015
г., в което е посочен краен срок за монтаж на доставеното оборудване –
18.06.2018 г. Поканата е връчена на ответната страна на 08.06.2018 г., при
отказ, а споразумението не носи подпис на ответницата, поради което тя не е
обвързана от предложените от ищеца клаузи.
Ищецът не е представил други писмени доказателства за установяване
извършването на твърдяната от него доставка и монтаж на процесното
оборудване.
От своя страна ответникът е представил уведомително писмо от 29.09.2015
г. от ДФ „Земеделие“, адресирано до него, с което му е указано, че следва да
поправи нередовностите в подадено заявление за подпомагане по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“, сред които и представяне на анекс
към договор от 23.05.2015 г., сключен с ИМЖ-2000 ООД, включващ
спецификация и подробни технически характеристики на оборудването, както
и описание на мярка и модел.
Представен е договор от 27.06.2016 г., сключен между ответника и ДФ
„Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за закупуване на
специализирана земеделска техника и оборудване за животновъдно
стопанство, ведно с приложения към него, от които е видно, че закупуването
на оборудването по процесния договор от 23.05.2015 г. е предмет на
финансиране от ДФ „Земеделие“. Срокът за извършване на инвестицията е
определен в чл. 6 от договора и 24 месеца от сключването му и съответно
изтича на 27.06.2018 г.
С молба от 16.03.2018 г. ответникът е поискал от ДФ „Земеделие“ да му
разреши да замени първоначалния доставчик - ИМЖ – 2000 ООД с друг
доставчик „СЕЗЕР ГРУП“ ООД за доставка на спорното оборудване, поради
неизпълнение на поетото от първия задължение за доставка и монтаж на
същото. Представен е договор за същото по вид оборудване, сключен с
„СЕЗЕР ГРУП“ ООД, както и доказателства, че това е извършено след
запитване за оферти и представени такива от други доставчици. С анекс от
11.04.2018 г. , подписан между ДФ „Земеделие“ и ответника е изменен,
4
сключения между тях договор, като е договорено финансиране вместо за
оборудването, предмет на договора, сключен с ищеца на 23.05.2015 г., на
същото по вид, но с различни индивидуализиращи белези по договор със
„СЕЗЕР ГРУП“ ООД. С молба от 04.09.2018 г. ответникът е представил пред
ДФ „Земеделие“ приемо- предавателен протокол, подписан от него и „СЕЗЕР
ГРУП“ ООД, от който е видно, че на 21.05.2018 г. оборудването е доставено.
Представен е и договор, сключен на 07.08.2012 г. между ищецът и Р.С.К. за
доставка и монтаж в кравеферма, находяща се в *** на вътрешна торова лента,
външна торова лента, доилна инсталация – централен млекопровод,
млекоохладителен танк, индивидуални поилки.
Двете страни са ангажирали гласни доказателства. Разпитани са доведените
от ищеца свидетели - И. Г. И. и Л. В. Щ.. Според свидетелят И. между него и
„ИМЖ – 2000“ ООД през 2017 г. е сключен договор за монтаж на вана във
фермата на ответника. Във връзка с това, в края на 2017 г. той отишъл на
място, за да прецени какво ще му е необходимо за монтажа. Ваната била
доставена, не била разопакована, намирала се под навес. След това през
пролетта на 2018 г. отново отишъл, за да уточни времето на изпълнение на
дейността. Преди 2017 г. е посещавал фермата, за да монтира друга вана.
Свидетелят Л. Щ. съобщава, че е подписал договор с „ИМЖ-2000“ ООД за
монтаж на доилна инсталация, на торопочистваща техника, включваща торова
лента и поилки за животни. На място монтирал централния млекопровод и
поилките. Била доставена и наклонената лента, която сглобил, но не монтирал,
защото ответникът не го допуснал до обекта.
Разпитани са и доведените от ответницата свидетели – Р.К., който
съжителства с нея и неговия баща – С.К. И..
Свидетелят Р.К. съобщава, че той и ответницата стопанисват кравефермата.
Излага, че свидетелите доведени от ищеца са идвали в обекта, но по друго
време и във връзка със сключен между него и ищеца договор. Свидетелят И.
два пъти – през 2015 г. и през 2016 г. е идвал, за да пълни ваната с фреон, а
свидетелят Щ. заварявал поилките, предмет на същия договор. Свидетелят
излага, че по договора, сключен между ищеца и ответницата не са извършвани
никакви дейности и не е доставяно оборудване. Отрича да е препятствал,
наети от ищеца изпълнители да осъществят действия по монтаж на доставено
оборудване. Съобщава, че процесният договор е бил сключен във връзка с
подадено от ответницата заявление до ДФ „Земеделие“ за отпускане на
финансиране за закупуване на техническо оборудване. Неизпълнението на
договорните задължения от ищеца щяло да стане причина за отказ за
финансиране, което наложило промяна на доставчика, с разрешение на ДФ
„Земеделие“ Новият доставчик – „СЕЗЕР ГРУП“ ООД доставил и монтирал в
срок оборудването, а ответницата получила финансиране от ДФ „Земеделие“.
В същия смисъл са и показанията на втория разпитан свидетел – С. И.. Той
съобщава, че помага на ответницата и сина си в кравефермата и че прекарва
голяма част от времето си там. Потвърждава, че свидетелите са идвали в
обекта, но през 2015 г. или 2016 г. във връзка с друг договор за доставка на
оборудване, сключен между сина му и ищеца. Сочи, че по процесния договор
ищецът нито е доставил някакво оборудване, нито е извършил действия по
монтаж на такова.
Относно спорните факти, съдът кредитира показанията на свидетелите,
доведени от ответната страна, независимо от наличието на връзка между тях и
5
ответницата, която може да бъде причина за заинтересованост. В случая те
съответстват изцяло на събраните по делото писмени доказателства. От
представената част от административната преписка, образувана по заявление
на ответницата в ДФ „Земеделие“ се установява, че в последните месеци от
срока по договора, сключен с ДФ „Земеделие, ответницата е заявила, че
ищецът не е изпълнил задължението си за доставка и монтаж на оборудването,
за което се иска финансиране и е поскала разрешение за промяна на
доставчика и сключване на анекс към договора за финансиране.
Представеното писмено доказателство в този смисъл представлява направено
пред държавен орган признание на неизгоден факт. В посоченото
административно производство неизпълнението на задължението за
закупуване на процесното оборудване, има за последица отказ на заявеното
финансиране. Отделно промяната на доставчика, каквато е поискала
ответницата, е съпроводено с извършването на допълнителни дейности от нея,
включително и пред административния орган и с негово одобрение и то в
кратки срокове, които обективно водят до напрежение и несигурност за нея,
поради което е и житейски нелогично, тя да желае извършването им без в
действителност да е налице необходимост от това. В този смисъл са и
показанията на свидетелите Р.К. и С. И.. Те установяват причината, поради
която първоначалният доставчик на оборудването е бил заменен с друг, а
именно неизпълнение на задължението му за доставка и монтаж и изтичане на
срока, в който тези действия е трябвало да бъдат доказани пред ДФ
„Земеделие“ за отпускане на финансирането.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, доведени от ищеца, тъй
като те не се подкрепят от нито едно от останалите доказателства с безспорна
достоверност. По делото се установи, че тези свидетели са били ангажирани с
монтажни дейности на сходно оборудване в процесния обект, но във връзка с
друг договор, поради което не може да се изключи, че показанията им касаят
именно така извършената работа.
Като доказателство по делото е прието заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Я. П. А.. Съдът кредитира
становището на експерта, като пълно, обосновано и незаинтересовано, дадено
с необходимите специални знания и професионален опит. От него се
установява стойността на процесните вещи към момента на сключването на
договора и към момента на подаване на исковата молба. Вещото лице е
установило, че пазарната стойност е като следва: вътрешна обиколна верижна
лента – 21400 лв. към месец март 2015 г и 29000 лв. – към месец ноември 2023
г.; външна наклонена торова лента – 8000 лв., съответно 10800 лв.; доилна
инсталация – централен млекопровод – 26400 лв., съответно 35800 лв.,
индивидуални поилки – 5200 лв. , съответно 7000 лв., млекоохладителен танк
– 21600 лв., съответно 29300 лв.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са евентуално съединени искове по чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 87
от ЗЗД за връщане на даденото по развален договор, респективно по чл. 57, ал.
2, във вр. с чл. 87 от ЗЗД за връщане на равностойността на даденото по
развален договор.
Фактическият състав на главния иск включва наличието на развален
двустранен договор и извършена престация по него от ищеца. Тези
обстоятелства подлежат на главно и пълно доказване от ищеца.
6
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД предвижда възможност за изправната
страна по двустранен договор да го развали, ако другата страна не изпълнява
своето задължение по причини, за които отговаря, като и даде срок, в който да
изпълни и я предупреди, че в противен случай, ще счита договора за развален.
Даването на срок не е необходимо, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно,
или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време. За развалянето на писмен договор е необходимо отправяне на писмено
предупреждение.
Безспорно се установи, че договорът сключен между страните на 23.03.2015
г. е развален, считано от 27.12.2018 г. с писмено предупреждение, направено
от ответната страна до неизправния ищец, връчено на последния на 23.12.2018
г. Това обстоятелство е установено, със задължителна за страните сила с
Решение № 50140/14.03.2023 г. по т.д. № 1658/2021 г. по описа на ВКС, с което
е разрешен друг спор между тях във връзка с посочения договор.
По силата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето има обратно действие и всички
извършени престации по договора са такива на отпаднало основание. Затова
подлежат на връщане от страните по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящото производство не се установи ищецът да е извършил
престации по разваления договор. Ангажираните от него доказателства нито
пряко, нито косвено водят до такъв извод. От тях не може да се заключи, че
ищецът е изпълнил изцяло или частично задължението си за доставка на
оборудването, предмет на договора. Затова и не са налице предпоставките на
чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за връщането му. Предвид
изложеното главният иск следва да се отхвърли като неоснователен и да бъде
разгледан евентуалния иск по чл. 57, ал. 2, във вр. с чл. 87 от ЗЗД. Доколкото
не се установи ищецът да дал нещо по разваления договор, то не е налице и
предпоставката за връщането на предмета на договорната престация. Оттам
следва, че няма основание и за връщане на стойността и, тъй като тя се дължи
само когато вещта, с която е изпълнено задължението е погинала след
поканата/в случая подаване на исковата молба/.
Предвид неоснователността на главната и на евентуалната претенции, не
следва да се разглежда и възражението на насрещната страна за погасяване по
давност на искането за връщане на даденото или неговата равностойност по
разваления договор.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника се дължат направените разноски в производството. Той е
представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат М. К. за
осъществяване на процесуално представителство по делото, в който е
отразено, че уговореното възнаграждение между страните е 9500 лв. и е
удостоверено с подписа на адвоката, че същото е заплатено в брой.
Насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатения хонорара. С оглед разясненията, дадени в
Решение на СЕС по дело C- 438/22 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи за съда.
При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение,
съответно при преценка основателността на възражението за неговата
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид размера
защитавания интерес, вида на спора, твърдените от страните факти и вида и
7
характера на доказателствата, събрани за установяването им, броят на
страните, броят на предявените искове, вида на съединяването им, броят на
проведените открити съдебни заседание и обема на извършените процесуални
действия и др. Посочените обстоятелства са определящи за фактическата и
правната сложност на делото. В настоящия случай защитаваният интерес е
един, макар и заявен по отделно с главен и с евентуално съединен осъдителни
искове. Той е във висок размер – 89500 лв. Спорът е облигационен, основан на
развален двустранен договор, с искане за реституция на изпълнената по него
престация. Проведените открити съдебни заседания са три, в които са събрани
писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. Предвид изложеното съдът намира, че заплатеното от ответната
страна възнаграждение в размер на 9500 лв. е справедливо и отговаря на
фактическата и правна сложност на делото. Затова възражението за неговата
прекомерност е неоснователно и не следва да се уважава.
Предвид изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 87,ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД за
осъждане на А. М. Б., ЕГН ********** от ***, в качеството и на земеделски
производител да върне на „ИНЖЕНЕРИНГ ЗА МЕХАНИЗАЦИЯ В
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Медникарска № 1А, представлявано от Т.Ф.Ф. и
Ф.Ф.Ф. техническо оборудване, дадено на отпаднало основание - в изпълнение
на договор от 23.03.2015 г., допълнен с оферта с изх. № ***, развален, поради
неизпълнение, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента
марка ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел
9.2; 3. доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка
IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA,
модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 87, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на
А. М. Б., ЕГН ********** от ***, в качеството и на земеделски производител
да заплати на „ИНЖЕНЕРИНГ ЗА МЕХАНИЗАЦИЯ В
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Медникарска № 1А, представлявано от Т.Ф.Ф. и
Ф.Ф.Ф. сумата от 89500 лв., представляваща равностойността на техническо
оборудване, дадено на отпаднало основание - в изпълнение на договор от
23.03.2015 г., допълнен с оферта с изх. № ***, развален, поради
неизпълнение, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента
марка ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел
9.2; 3. доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка
IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA,
модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ИНЖЕНЕРИНГ ЗА
МЕХАНИЗАЦИЯ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - 2000“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Медникарска № 1А,
представлявано от Т.Ф.Ф. и Ф.Ф.Ф. да заплати на А. М. Б., ЕГН ********** от
8
*** сумата от 9500 лв./девет хиляди и петстотин лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9