Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
ІV-60 Година 2019, 5 юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесети май година
две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 551 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба „ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив с
ЕИК *********, против решение
№ 521 от 08.03.2019
г. по гр.д.8904/2018г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Х.Н. ***, сумата от 595,94
лв, представляваща стойността на неоснователно допълнително начислената от
ответника електроенергия за консумация на 4121 kWh
за периода 20.12.2016-15.02.2017 г., платена от ищеца в полза на насрещната
страна въз основа на извършена от ответника едностранна корекция на сметката за
потребление на ищеца по Фактура № **********/25.10.2018 г., издадена от
ответника въз основа на едностранно извършена корекция съгласно Констативен
протокол № 498/18.04.2018 г. на БИМ – ГД „МИУ”, РО-Плевен, ведно с обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от подаване
на исковата молба – 29.11.2018 год., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 410 лв, представляваща направени по делото разноски. Твърди се, че
решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че
са неправилни изводите на съда, че независимо, че е налице валидно правно
основание за извършеното преизчисление, не са налице останалите предпоставки,
определени в задължителната практика на ВКС. Твърди се, че съгласно чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.чл.45, ал.1
от ПИКЕЕ, за дружеството е налице правно основание за корекция на сметките. На
второ място се твърди, че са неправилни и в противоречие с последната
задължителна съдебна практика и преобладаващата практика на съдилищата, изводите
на съда, че действащите ОУ на дружеството не съдържат необходимата
регламентация на реда за уведомяване на клиента. Сочи се, че чл.42 от
действащите ОУ на дружеството представлява именно такава регламентация на
уведомяването на клиента за дължимите от него суми при извършване на корекция
на сметката му. В конкретния случай се твърди, че ищецът като клиент е
разполагал с всички документи, касаещи проверката, които са му били връчени
предварително. На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил, че с ПИКЕЕ
от 13.11.2013 г., одобрени от КЕВР, са посочени документите, които , касаещи
проверките, както и изричният ред , по който те да се връчват на клиента. Сочи
се, че в процесния случай не се твърди виновно неизпълнение от клиента на
задълженията му по договора, а се касае за обективна отговорност /по ЗЕ и ПИКЕЕ/
на потребителя при неправилно отчитане от СТЕ на консумираната електроенергия.
Твърди се, че в случая енергийното предприятие не твърди неизпълнение на
договора от страна на клиента, за да е необходимо да доказва това виновно
неизпълнение. Не е необходимо да доказва и авторството на манипулацията, тъй
като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите,
когато СТИ измерва неправилно ел.енергия, което по делото е установено с представените
констативни протоколи № 321292/15.02.2017 г. на ЕВН ЕР и № 498/18.04.2018 г. от
метрологична експертиза на СТИ на БИМ. Твърди се още, че от доказателствата по
делото е доказано извършването на нерегламентирана външна намеса върху СТИ,
което е довело до по-малко отчетена ел.енергия за периода, поради което
исковата сума е заплатена от ищеца основателно. Претендира се отмяна на
решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се отхвърля.
Претендират се разноски за двете инстанции. Заявено е възражение за
прекомерност на евентуално претендираните от въззиваемата страна разноски. Не
са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият Х.Н.Н. оспорва като
неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и в съдебно заседание – чрез
процесуалния си представител – адв.С.Ц.. Оспорва се твърдението на въззивника,
за съществуването на законово основание за извършване на едностранната корекция
на сметката. На второ място се твърди, че Общите условия на въззивното
дружество не съдържат уреждане на начина на уведомяване на клиента за
извършване на корекция на сметката му, в какъвто смисъл за и изводите на
първоинстанционния съд. Твърди се още, че не е установено неправомерно
поведение от страна на ищцата, което да е довело до неточното измерване на
ел.енергия, още повече, че собственик на СТИ е ответното дружество, което
следва да гарантира качествено, вярно и надлежно отчетено количество потребена
енергия. Изложени са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и претендиране на разноски за въззивното производство. Също
не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззиваемата Х.Н.Н. за осъждане на въззивника „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД да й заплати сумата от сумата от 595,94 лв, представляваща стойността на
неоснователно допълнително начислената от ответника електроенергия за
консумация на 4121 kWh за периода 20.12.2016-15.02.2017
г., платена от ищцата в полза на насрещната страна въз основа на извършена от
ответника едностранна корекция на сметката за потребление на ищцата по Фактура
№ **********/25.10.2018 г., издадена от ответника въз основа на едностранно
извършена корекция съгласно Констативен протокол № 498/18.04.2018 г. на БИМ –
ГД „МИУ”, РО-Плевен, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на сумата, начиная от подаване на исковата молба – 29.11.2018
г., до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че макар да
счита, че не дължи начислената й по процесната фактура сума на 20.11.2018 г. я
е заплатила на ответника, тъй като електрозахранването в жилището й е било изключено.
Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че не дължи процесната
сума, а именно - че процесната сума е незаконосъобразно начислена от ответника - при липсата
на основание по ЗЕ и ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС за извършване на едностранна
корекция на сметката; при допуснати нарушения в процедурата, при липса на данни
за виновно поведение на ищеца като потребител на услугата, и при липсата на
уведомяване (а и на предвиден в ОУ ред за уведомяване) на ищеца за извършената
едностранна корекция на сметката.
Предявеният
иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил като
неоснователен иска с писмен отговор на исковата молба, подаден в законовия
срок. Твърди, се че фактурираната сума е начислена правомерно - на основание
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, като коригираните количества
са изчислени при спазване на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.„б“ от ПИКЕЕ.
Излагат се твърдения, че извършената на 14.03.2017 г. от служители на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД проверка на електромера, монтиран в имота на
ищеца за измерване на доставената в дома му ел.енергия, е извършена при
спазване на процедурата. Сочи се, че при проверката е било установено, че
електромерът на обектът измерва с грешка извън допустимата, което води до
неотчитане на консумирана ел.енергия. На основание чл.51, ал.1, вр.чл.48, ал.1,
т.1, б.„б“ от ПИКЕЕ, е извършена процесната корекция на сметката на ищците.
Твърди се още, че корекцията на сметката не представлява санкция за клиента, а
цели овъзмездяване на енергийното дружество, поради което наличието на вина и
установяването на нарушителя не са предпоставки за извършване на корекция на
сметката.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в случая за
ответника като краен снабдител с електроенергия не е възникнало законово
основание за едностранно коригиране на сметката на ищцата; и не е извършено
редовно уведомяване на клиента за корекцията поради липса на установени
правила. По подробно изложени съображения, БРС е уважил предявения иск и е
осъдил ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по което ответното дружество е доставчик, а ищцата – клиент на
услугата доставка на електроенергия с клиентски № **********, а
електроснабденият му обект е с ИТН 2762649.
По делото не е спорно, а е видно и от представените писмени доказателства,
че по фактура № **********/25.10.2018 г.
ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 595,94 лв - стойност на
допълнително начислена електроенергия в размер на 4121 кВт/ч, за периода от 20.12.2016
г. до 15.02.2017 г., както и сумата от 2,48 лв – лихва за забава.
Не е спорно, че
процесната фактура е издадена от ответника на основание извършена проверка от
служители на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, съгласно
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване - № 321292 от 15.02.2017 г. за кл.№ **********,
открит на името на ищцата.
Не е спорно, че при извършената проверка, представител на клиента не е
присъствал, поради което проверката е извършена и констативния протокол е
съставен в присъствието на свидетел.
Видно от представения Констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, при
извършената проверка е констатирано, че в електромера има има видима
нерегламентирана намеса по измервателното средство - „монтиран шунт от медна
пластина“, и е констатирано измерване с грешка над допустимата.
От представения по делото Констативен протокол от
метеорологична експертиза на средство за измерване № 498/18.04.2018 г. на БИМ РО
Плевен се установява, че е налице неправомерно въздействие
върху уреда, като е монтиран нерегламентиран мост от медна пластина, а така
електромерът не съответства на изискванията.
На основание
така установеното неточно измерване от СТИ, ответникът едностранно е коригирал
сметката на ищцата за консумирани 4121 kWh
електроенергия, на стойност 595,94 лв, за минал период – 20.12.2016 -
15.02.2017 г., съгласно изготвена справка. За сумата по извършената едностранна
корекция е съставена Фактура № **********/25.10.2018 г., платена от ищцата на
20.11.2018 г.
Спорно по делото е, законосъобразна ли е процедурата по извършване на
проверката и съставянето на констативния протокол; верни ли са отразените
констатации в протокола; спазена ли е при съставяне на протоколите и при
извършване на корекцията на сметката, законовата процедура по чл.47 и 48 от ПИКЕЕ,
и по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ по отношение на реда за
уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция.
Случаите, в
които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена енергия, са
регламентирани в Раздел ІХ (чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ. С Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на
ВАС, 5-членен състав, голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ (всички, с
изключение на Раздел ІХ Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи - чл.48 – чл.51) са отменени, като тази отмяна е в
сила занапред - от датата на обнародване на решението в Държавен вестник (бр.15
от 14.02.2017 г.). Датата на извършване на проверката и на съставяне на
констативния протокол (01.08.2017 г.), както и целият процесен период (от
09.03.2017 г. до 01.08.2017 г. - общо 145 дни), за който ответникът е извършил
коригиране на сметката на ищеца и е начислил и фактурирал на ищеца стойността
на 2871 кВт/ч, изцяло попада в периода след обнародване на Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на
ВАС, поради което отменените с решението на ВАС разпоредби на ПИКЕЕ не намират
приложение.
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр.54/2012 г. и приемането през
2013 г. на Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от ДКЕВР, е предвидено законово основание за
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите
при констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставяната електроенергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Както се посочи
по-горе, доколкото проверката на електромера е извършена на 08.09.2017 г., а отмяната на всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се
в чл.48-51 от глава IХ правила относно случаите и начините за извършване на
преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи,
постановена с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2015 г. на ВАС, 5-
членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г., няма обратно действие, ПИКЕЕ намират
приложение в настоящия случай, с изключение на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ
за съставяне на констативния протокол.
Съгласно
чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ.
С приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово
основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. Съдът споделя становището, изразено
в Решение №111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК, че
едностранни корекции са допустими само ако крайният снабдител е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ - да предвиди
в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия.
Настоящият
съдебен състав продължава да поддържа становището (изразено в постановените от
него до момента съдебни актове по сходен казус), че въззиваемото дружество като
краен снабдител не е привел своите Общи условия (намиращи се на интернет
страницата на въззивното дружество, https://www.evn.bg/getattachment/fc65fd0c-d8e7-419b-9c2c-c7074f7b881f/EVN_OU_ES_BG-(1).aspx) в съответствие с новоприетата
нормативна уредба и не е инкорпорирало в тях така приетите правила.
Настоящият състав приема, че правилата по чл.28, ал.2 от ОУ на „ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД,
и предвиденият в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими.
Уредените в общия ред по чл.42 от ОУ на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД правила не се отнасят до
корекциите на сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на
одобряване от ДКЕВР на Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД -
10.05.2008 г., ПИКЕЕ не са били приети). Уведомяването по
чл.28, ал.2 от ОУ също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове
корекции, извършвани от „ЕВН ЕС“ ЕАД въз основа на констативни протоколи,
издадени от електроразпределителното дружество, заедно със справки за
начислената енергия и
не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е регламентиран редът, по който
следва да бъде уведомен клиента за едностранната корекция на сметка.
След като ответникът
не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл.98,
ал.2, т.6 ЗЕ,
следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение,
предвидената в закона процедура не е завършена, а правото на ответника да
коригира сметките на клиентите си не се е породило.
В процесния
случай е безспорно, че такъв ред за уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ
на ответното дружество, поради което начисляването на процесната сума от 598,42
лв, е извършено в нарушение на закона. След като е липсвало основание за
нейното начисляване, то предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД против ответното
дружество е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззиваемата следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 360 лв (300 лв за заплатено
адвокатско възнаграждение и 60 лв – ДДС върху него).
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 521 от 08.03.2019
г. по гр.д.8904/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати
на Х.Н. *** ЕГН **********, сумата от 360 лв
(триста и шестдесет лева) представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.