Определение по дело №1495/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 1008                                      07.11.2019 г.                     град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 07.11.                                                                                                 Година 2019

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                2.  АТАНАС АТАТАНАСОВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков частно гражданско дело номер 1495 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1 и чл.130 от ГПК и във връзка с чл.396, ал.2 от ГПК

 

Производството по делото е образувано по два броя частни жалби, както следва:

1. частна жалба с вх.№ 25326 от 11.09.2019 год. от жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – ПЛОВДИВ, с правно основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК против Определение под № 3053/29.08.2019 год. по ч.гр.д.№ 4423/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което се отказва да бъде допуснато обезпечение на иска му. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът е приел, че ищеца нямал интерес от предявяването на иска.

Твърди, че по своята правна същност констатирането на нередовностите по ИМ от съда представлявало едно временно прекратяване на каквито и да било процесуални действия до момента в който страната е предприела мерките за отстраняването им. В този смисъл това произнасяне на съда се явявало преждевременно, неправилно и необосновано. Твърди, че съдът първоначално следвало да изчака отстраняването на нередовностите, а едва след това да се произнася по останалите искания.

 

Твърди, че съобразно константната практика на ВКС и ВС на РБ досежно нередовностите на искова молба, съдът е определил срока за отстраняването им и следователно била налице висящост на тези констатации, като според жалбподателя производството по делото не следвало да се прекратява и съдът следвало да допусне поисканото от него обезпечение на основание чл.391, ал.1, т-3 от ГПК чрез спирането на изпълнението на посоченото в исковата молба дело.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – ПЛОВДИВ, са изложени в подадената от него първа частна жалба с № 25326/11.09.2019г.

 

В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, и делото върнато на РС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и по искането му за допускането на обезпечението от  съда, след евентуално отстраняване на нередовностите по ИМ, ведно със законните последици от това.

 

2. частна жалба с вх.№ 27638 от 03.11.2019 год. от жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – ПЛОВДИВ, с правно основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК против Определение под № 3266/12.09.2019 год. по гр.д.№ 4423/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което се прекратява производството по същото дело и му се връща исковата молба /ИМ/. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява също неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът е приел, че ищеца нямал интерес от предявяването на иска.

Твърди, че по своята правна същност констатирането на нередовностите по ИМ от съда представлявало едно временно прекратяване на каквито и да било процесуални действия до момента в който страната е предприела мерките за отстраняването им. В този смисъл това произнасяне на съда се явявало преждевременно, неправилно и необосновано .

Твърди, че съобразно константната практика на ВКС и ВС на РБ досежно нередовностите на искова молба, съдът е определил срока за отстраняването им и следователно била налице висящност на тези констатации, като според жалбподателя производството по делото не следвало да се прекратява.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – ПЛОВДИВ, са изложени в подадената от него частна жалба № 27638/03.10.2019г.

 

В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, и делото върнато на РС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия ведно със законните последици от това.

 

В законоустановения срок не е постъпил отговор от другите страни по делото, тъй като съгласно чл.129, ал.3 от ГПК препис от частната жалба не се изпраща на другата страна.

 

Втория ответник също не е депозирал писмен отговор на частните жалби на същите основания.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в двете частни жалби оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните определения,  намери за установено следното: 

 

Първоинстанционното гр. дело под № 4423/19г. по описа на РС-Стара Загора е образувано по исковата молба от жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – ПЛОВДИВ против двамата ответници “БАНКА ДСК” и “ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД ГР. СОФИЯ по исковата молба с правно основание чл. чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

Първоначално по делото с РАЗПОРЕЖДАНЕ от закрито заседание на датата 29.08.2019 г., постановено по гр.дело с № 4423 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, след като е извършил съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК служебната проверка на редовността на постъпилата искова молба, съдът е намерил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2-4, и ал. 4, и чл. 128, т. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК е ОСТАВИЛ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с указания ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение на ищеца Г.В.Ж., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена исковата молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за всеки от ответниците съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно:

 

1)     . да посочи законните представители на всеки от ответниците, защото не са посочени (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК);

2)     . да посочи и цените, както на предявения главен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, така и на евентуално съединения с него отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като са оценяеми, а цените им не са посочени, които да определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК - отричаната с всеки от тези искове сума от общо 23 768.52 лева, която твърди, че не дължи на ответниците на посочените по всеки от тях различни основания (нецедирането й с договора за цесия и изтекла погасителна давност) (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК);

3)      . да изложи и всички обстоятелства, на които е основал предявените искове, тъй като не са изложени, като в петитума на поправената си искова молба посочи и факти, от които да стане ясно: 3.1). на коя дата и в коя от хипотезите на чл. 416 ГПК е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1078/2011 г. на ХРС; 3.2). на коя точно дата е образувано изп.д. № 18/2013 г. на ЧСИ Яна Георгиева и конституиран ли е ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД като взискател по него и на коя точно дата; 3.3). уведомен ли е ищеца за договора за цесия от 26.06.2013 г., на коя точно дата и от кого от ответниците „Банка ДСК" ЕАД или „ОТП Факторинг България" ЕАД; 3.4). да посочи и факта, въз основа на който е предявил иска си за осъждането на втория ответник „ОТП Факторинг България“ ЕАД да му възстанови „направените от него до момента вноски“ от 8375 лева, тъй като не е посочен, като посочи и какви са тези вноски, в полза на кое точно лице са били платени, на какво основание и за какъв период, както и правния си интерес от този си осъдителен иск за възстановяването им само от втория ответник „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като има и предвид нормата на чл. 210, ал. 1 ГПК, според която, ищецът може да предяви няколко иска само срещу същия ответник/ци, но не и няколко иска срещу различни ответници; и 3.5). да посочи и кой от двамата ответници е към настоящия момент взискател по изп.дело № 18/2013 г. на ЧСИ Яна Георгиева и какъв е правния му интерес от предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу другия ответник (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК);

4)     . да представи по делото документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса и за всеки от предявените два иска (главен и евентуален) по чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на общо 1901.48 лева, защото такава такса се дължи за същите съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК).

Първостепенния съд е УКАЗАЛ на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната.

Впоследствие с Определението си под № 3053/29.08.2019 год. по ч.гр.д.№ 4423/2019г. по описа на РС – Стара Загора, е отказал да бъде допуснато обезпечение на иска му, срещу ответниците „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2013871040001, като неоснователно.

Съдът е приел в мотивите си, че тъй като тази искова молба е нередовна (чл. 129, ал. 2 ГПК). Поради това по нея в този й вид не може да се постанови и решение (чл. 129, ал. 3 ГПК). А след като е така и предявените с нея искове се явяват недопустими само на това основание, докато не се отстранят тези им нередовности, за отстраняване на които съдът е разпоредил на 29.08.2019 г. да се изпрати на ищеца съобщение, но до момента те не са отстранени (л. 19). Поради това тези искове все още са недопустими, а в същото време се иска обезпечаването им, като по това искане съдът следва да се произнесе без да изчаква изтичането на срока за отстраняване на нередовностите им (аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК). Последното обаче само по себе си обуславяло неоснователност на молбата за обезпечение, защото с нея се иска обезпечаване на едни ненадлежно предявени и поради това недопустими към настоящия момент искове, без преди това да са отстранени нередовностите им. При това положение исканото им обезпечаване не можело да бъде допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.

 

С определение, постановено в закрито съдебно заседание под № 3266/12.09.2019 год. по гр.д.№ 4423/2019г. по описа на РС – Стара Загора се прекратява производството по същото дело и му се връща исковата молба /ИМ/. и в съответствие с посочената от този съд практика на Върховните съдилища на Републиката посочена в същото обжалвано определение.

 

Определението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно поради следните съображения:

Съобщението, с преписа от разпореждането на първостепенния съд, е получено от пълномощника на ищеца редовно на датата 04.09.2019 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 24). На 11.09.2019 г. по делото е постъпила с придружаващо я заявление, подадена по пощата на 10.09.2019 г., в дадения му срок, и поправената искова молба (л. 25-37). С нея обаче ищецът не е отстранил изцяло и посочените в т. 3.4, т. 3.5 и т. 4 от разпореждането от 29.08.2019 г. нередовности на исковата си молба (л. 25-37). Не само защото и в поправената си искова молба не е посочил конкретен факт/и, въз основа на който/които е предявил иска си за осъждането на втория ответник „ОТП Факторинг България“ ЕАД да му възстанови „направените от него до момента вноски“ от 8375 лева, нито какви са тези вноски, в полза на кое точно лице са били платени, на какво основание и за какъв период, както и правния си интерес от този си осъдителен иск за възстановяването им само от втория ответник „ОТП Факторинг България“ ЕАД при положение, че нормата на чл. 210, ал. 1 ГПК допуска ищецът да предяви няколко иска само срещу същия ответник/ци, но не и срещу различни ответници (л. 19).

В тази насока в обстоятелствената част на поправената си искова молба ищецът е посочил непълно само, че този си иск срещу втория ответник бил предявил „..на основание получени суми по ИД без основание или на отпаднало такова, в случай, че бъдел уважен първия му иск за недължимост на вземането (което очевидно не представляват конкретни правопораждащи факти, а само съдържанието на това вземане – б.р.), тъй като след 28.07.2014 г. на него били предавани заплащаните от него суми по ИД, като сумата от 8375 лева бил внасял на вноски по ИД и там те били отразени, а сумата от 7790 лева била получена от втория ответник „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради което я претендирал от него…“, а с петитума иска противоречиво на горното осъждането на този ответник да му възстанови за същите вноски сума в друг размер от 8048 лева (каквато не е посочена въобще в исковата молба) и то само като получена без основание, без да сочи конкретни факти/обстоятелства, които да запълват това й съдържание и от които да стане ясна в крайна сметка причината/основанието/каузата, въз основа на която поддържа, че е платил същата сума/вноски по изпълнителното дело без основание/отпаднало такова и поради това иска връщането й. Нито е посочил правния си интерес от предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу първия ответник „Банка ДСК“ ЕАД и то при положение, че не твърди той вече да е взискател по изпълнителното дело (л. 19 и 30-31).

Въззивният съд намира, че определението на първоинстанционният съд е правилно и защото, жалбоподателят не е представил и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за всеки от предявените (първоначално като главен и евентуален) два иска по чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на общо 1901.48 лева, защото такава такса се дължи за същите съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). За тези искове ищецът е представил с поправената си искова молба само документ за внесена държавна такса от 496.53 лева с твърдението, че всъщност бил предявил само един такъв иск, а цената му била 12 740.38 лева (л. 25, 27 и 36). Следва да се отбележи обаче, че всякога, когато ищецът основава или отрича спорното право/вземане на две различни основания, е налице обективно съединяване на искове, какъвто е и случая (в този смисъл и т. 2В, абзац 3 от мотивите на ТР 4-2016-ОСГК).

Освен това настоящата инстанция изхожда и от императивната разпоредбата на чл. 73, ал.(3) от ГПК, която гласи, че Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. Според Чл. 1. По искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

В конкретния случай ищецът и жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – Пловдив е предявил пред съда два обективно и субективно съедини искове против двамата ответници. При жалбоподателя В. и с петитума на първоначалната си искова молба (но евентуално), и с петитума на поправената си искова молба (но кумулативно), ищецът отрича дължимостта на исковата сума от 23 768.52 лева на две различни основания – нецедирането й с договора за цесия и погасяването й по давност. Поради това е предявил не един, а два обективно съединени иска по чл. 439, ал. 1 ГПК за нейната недължимост, срещу всеки от ответниците. Цената на всеки от тях е отричаната с тези искове сума от 23 768.52 лева (чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК), а не посочената за пръв път в титулната част на поправената му искова молба по-малка сума от 12 740.38 лева, защото не последната иска от съда да признае за установено с петитума й, че не дължи на ответниците (л. 27 и 31). При това положение, за всеки от тези искове се дължи държавна такса в размер на 950.74 лева или общо 1901.48 лева (чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК).

Също така съгласно чл. Чл. 70. (1) от ГПК Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.

Дори и да се приеме че се касае до хипотезата на чл.72, ал.1 от ГПК, посочената цена на иска от самия ищец в петитума му на исковата молба е 23 768.52 лева, като дължимата ДТ върху тази цена на иска възлиза на сумата от 950.74 лева, а ищецът е внесъл общо ДТ в размер на 496.53 лева с представената от него по първоинстнцинното дело вносна бележка от датата 10.09.2012 год.

 

Нещо повече, дори и да се приеме, че цената на иска посочена в поправената искова молба е 20 530 лева, дължимата ДТ от 4 % възлиза на 821.22 лева.

И в заключение дори съдилищата да приемат, че цената на иска е 12 740 лева, така като е посочена от ищеца в заглавната част на поправената му искова молба, то дължимата ДТ възлиза на 509.62 лева, което отново е повече от внесената от ищца ДТ от 469.53 лева. Налага се категоричния извод, че жалбоподателят по нито една от посочените от него цени на иска не е внесъл дължимата ДТ по делото.

 

А до изтичането на 11.06.2019 г. на даденият му от първостепенния съд едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът е представил по делото само документ за внесена за същите искове държавна такса при всички горепосочени случаи в по-малък размер от 496.53 лева, с което и тази нередовност на исковата му молба не е отстранена дори и да се приеме, че за тези искове се дължи една държавна такса по чл. 72, ал. 1 ГПК (което обаче съдът не приема с оглед изложеното), защото и в този случай дължимата се за тях такса би била 950.74 лева (4 % от 23 768.52 лева) (л. 36).

 

Въззивният съд счита, че само на това основание исковата молба на жалбподателя В. се явява нередовна, което от своя страна влече и категоричната последица за връщането на исковата молба  и прекратяването на цялото производство по делото, дори и да се приеме, че всички останали нередовности на исковата молба са отстранени.

 

От самото процесуално поведение на ищеца следва заключението, че въпреки даденият му от първоинстанционния съд срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, изтекъл на 11.09.2019 г., ищецът не е отстранил и посочените нередовности на исковата си молба, същата следва да му бъде върната (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.).  По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Съдът обосновано е приел, че в процесния случай не са отстранени изцяло и точно нередовностите на исковата молба, поради което същата правилно и законосъобразно е била върната и производството по делото прекратено.

 

Същото се отнася и до обжалваното Определение, с което се оставя без уважение и особеното искане на жалбоподателя за допускането обезпечение на иска му. Едно от основните изисквания за допускане обезпечение на иска е той да е допустим, защото само по такъв иск може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни последици обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 ГПК). А предявеният иск е допустим не само когато за ищецът е възникнало правото да го предяви. Но и кумулативно когато то е надлежно упражнено. А за да е налице последното законът предвижда като необходимо условие наличността на определени процесуални предпоставки (така ТР 104-1967-ОСГК). От своя страна съгласно чл.130 от ЗСВ тълкувателните Решения са задължителни за всички съдилища в страната.

Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че съдът се произнася само по редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото.

В разглежданата хипотеза като се е съобразил със задължението си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните, Районен съд -Стара Загора не е допуснал неправилно приложение на закона, а е приложил същия в правилния му и точен смисъл.

 

Първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт подробно и мотивирано е посочил и разгледал и относимата към случая съдебна практика и е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че исковата претенция на жалбоподателя Г. В.Ж. по чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, предявена чрез пълномощника му адв. С.П. от Адв. колегия – Пловдив, е недопустима, поради неотстраняването на нередовностите по първоначалната искова молба, въпреки подробните указания на съда в тази насока.

 

 Предвид нормата и на чл. 129 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 от ГПК, а за редовността на исковата молба и за надлежната процесуална легитимация на страните съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване па иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане па неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК.

 

Налага се категоричният извод, че обжалваните от жалбоподателя Г. В.Ж. чрез адв. С.П. от Адв. колегия – Пловдив, два броя Определения на СТРС, се явяват правилни и законосъобразни и като такива следва да бъде изцяло потвърдени, ведно с всички законни последици от това.

Поради тази причина, двете частни жалби на жалбоподателя В. следва да бъдат оставени без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.

На основание чл. 129, ал. 1 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд гр. София.

На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са поискани с писмения отговор на въззиваемия “Крез инвест” ООД и не са налице доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение под № 3053/29.08.2019 год. по ч.гр.д.№ 4423/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което се отказва да бъде допуснато обезпечение на иска на ищеца Г.В.Ж. с ЕГН **********, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение под № 3266/12.09.2019 год. по гр.д.№ 4423/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което се прекратява производството по същото дело и се връща исковата молба /ИМ/ на ищеца Г.В.Ж. с ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС гр. София чрез Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

   2.