Определение по дело №1203/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.250 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, срещу незаконосъобразни действия на Общинска избирателна комисия - Димитровград, изразяващи се в публикуване на интернет страницата на ОИК-Димитровград на трите му имена, съдържащи се в Решение №145/02.10.2023г., Решение №167/23.10.2023г. и в електронния регистър на ОИК-Димитровград за жалби и сигнали по повод жалба с вх.№142/23.10.2023г.

Оспорващият сочи, че конфигурацията от трите му имена е единствена в България, поради което незаконното им публикуване го идентифицира пряко и еднозначно пред неопределен кръг лица - посетители на сайта на ОИК-Димитровград и разкрива част от личния му живот. Сочи, че за ОИК липсва нормативно задължение да разгласява личните му данни и доколкото е сезирал същата като обикновен гражданин, а не като участник в изборния процес, поради което е следвало във връзка с подадените от него молби и жалби, тези данни да не се разкриват. Позовава се на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 като сочи, че имената му са „лични данни“ и представляват защитена от закона информация, която ответникът незаконосъобразно е разгласил в разрез с правилото на чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Твърди, че порочните действия продължават и към момента. По изложените съображения, прави искане да бъде осъдена ОИК-Димитровград да премахне трите му имена от публикуваните на интернет-страницата й Решение №145/02.10.2023г., жалба с вх.№142/23.10.2023г. и Решение №167/23.10.2023г. Претендира разноски.

В допълнително постъпила Молба с вх.№ 8519/09.11.2023г., оспорващият сочи,че оспореното действие е оттеглено като в тази връзка представя екранни разпечатки от страницата на ОИК-Димитровград. Моли да бъде преценена хипотезата на чл.156, ал.1 вр. чл.159, т.3 от АПК. Претендира разноски.

От Председателя на Общинска избирателна комисия - Димитровград, във връзка с поискана по реда на чл.252, ал.2 от АПК информация е представено писмено становище с вх.№8507/09.11.2023г. , в което сочи, че действията, чието прекратяване се иска, са извършени съобразно смисъла на чл.57, ал.1, т.1 и чл.49 от ИК във вр. с чл.87, ал.1, т.23 вр. с чл.88 от ИК вр. чл.18а от АПК и Решение №2162-МИ/31.08.2023г. на ЦИК. Заявява, че за актуалността на информацията в интернет-страницата на ОИК-Димитровград, както и за оповестяването в нея, отговарят технически сътрудник и експерт към комисията, и предвид липсата на законово задължение за ОИК да поддържа регистър на реда на оповестяване и лицата, които го правят, е в невъзможност да установи и посочи от кое длъжностно лице са въведени твърдените данни. Възразява срещу твърдението, че конфигурацията от трите имена на оспорващия е единствената в България, като го счита за недоказано. По аргумент от чл.25з, ал.2, т.2 от ЗЗЛД счита, че след като законодателят е предвидил въпросните данни да са публично достъпни, то от последния е преценено, че тяхното разкриване или обществено оповестяване не би повлияло негативно върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данните и неговото добро име. Твърди, че в конкретния случай такова негативно влияние липсва, тъй като от една страна лицето участва в изборния процес като гражданин, а от друга – и като член на секционна избирателна комисия. В тази връзка се позовава на становище на Комисията за защита на личните данни. Сочи също, че по силата на ИК личните данни на лицето се оповестяват в избирателните списъци и по логиката на оспорващия, последният отново би понесъл негативно влияние, което счита за абсурдно. Общият регламент оставял на националния законодател преценката каква информация да бъде включена в публичен регистър, предназначен да информира обществеността и достъпен за справка по принцип или от всяко лице, което може да докаже законен интерес. Излага съображения, че твърдяното от оспорващия негативно влияние не отговаря на действителната обективна и фактическа обстановка , като в тази връзка препраща към конкретен линк. Сочи, че към настоящия момент, видно от страницата на ОИК-Димитровград, респ. от конкретно посочени линкове, оспорващият е посочен с инициали, поради което за него липсва правен интерес от оспорване. Навежда и довод, че макар оспорващият да е подал жалба като физическо лице, е участвал и в изборния процес като заместник-председател на СИК в с.Бодрово, общ.Димитровград, видно от Приложение №1 към публично достъпното решение №144/29.09.2023г. Излага и съображения , по които счита, че искането следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК като на подателя на искането не следва да се присъждат разноски, вкл. и поради злоупотреба с право от негова страна. Счита, че не е налице негативно влияние върху неприкосновеността на личния живот на оспорващия , поради факта, че името му е било публично достъпно в медийното пространство до неограничен кръг лица и ОИК –Димитровград не е дала повод за завеждане на делото.

Предвид изложеното, моли искането да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

В изпълнение разпореждане на съда от 07.11.2023г. , с което по реда на чл.252 ал.3 от АПК e изискано съдействие от системния администратор на Административен съд – Хасково, по делото е приобщен Протокол от 07.11.2023г. от извършена в 9:55ч. на същата дата проверка за наличие на лични данни за П.Т.З., публикувани на сайта на ОИК-Димитровград, с приложени Решение №167/23.10.2023г. на ОИК-Димитровград, издадено във връзка със сигнал вх.№142/23.10.2023г. и електронен публичен регистър на жалбите и сигналите, подадени до ОИК и решенията по тях. От същите е видно, че към момента на проверката оспорващият фигурира в горепосочените решение и електронен регистър с трите си имена - П.Т.З..

Видно от приложените такива от оспорващия разпечатки от Решение №145/02.10.2023г., Решение №167/23.10.2023г. и електронен публичен регистър на жалбите и сигналите, с автоматично генерирани дата и час, съответно - 07.11.2023г. , 15:24ч. ; 07.11.2023г., 15:20ч. и 07.11.2023г., 15:27ч., оспорващият е посочен с инициалите П.Т.З..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно действащата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от АПК при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съдебният ред за защита е алтернативен на този пред КЗЛД, уреден в чл. 38 от ЗЗЛД, и доколкото специалният закон не съдържа процесуални разпоредби за съдебното производство, приложими са тези в АПК, а доколкото оспорващият твърди, че ответникът в качеството си на администратор на лични данни е допуснал нарушения по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД чрез действия (публикуване в решения и вписване в електронния регистър на жалбите и сигналите, подадени до ОИК, на лични данни – трите имена, позволяващи идентификацията му) и иска тяхното прекратяване (премахване на трите му имена от публикуваните на интернет-страницата на ОИК Решение №145/02.10.2023г. и Решение №167/23.10.2023г., както и от посочения електронен регистър), приложимият ред е този по чл. 250 от АПК.

За да е допустимо обаче искането до съда за прекратяване на действия, с които се нарушават права по ЗЗЛД, разпоредбата на чл. 250 от АПК изисква наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. Наличието на правен интерес означава, че в случай на уважаване на жалбата в правната сфера на жалбоподателя пряко и непосредствено ще настъпят благоприятни правни последици, в случая преустановяване на действие, което засяга защитени по ЗЗЛД права. Затова защитата трябва да е насочена срещу извършващо се, а не срещу бъдещо или вече преустановено действие. В случая действията, защита срещу които се търси, са преустановени, макар и след подаване на искането – към момента в електронния регистър за жалби и сигнали, подадени до ОИК-Димитровград, както и в публикуваните на сайта на комисията горепосочени решения, трите имена на оспорващия са заличени и последният фигурира в тях с инициали, като последното се потвърждава от приложените към Молба с вх.№ 8519/09.11.2023г. разпечатки от 07.11.2023г. В този смисъл и е становището на ОИК-Димитровград.

Тъй като действията, защита срещу които се търси, вече са преустановени, произнасянето на съда по искането, с което е сезиран, е лишено от предмет и не е налице правен интерес от търсената защита – същият е отпаднал, поради което оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Преустановяването на оспорените действия обаче е извършено след подаване на искането по чл.250 от АПК, поради което претенцията на оспорващия за разноски съдът намира за основателна. Следва се отчете, че към момента на завеждане на делото правен интерес за оспорващия е бил налице, а публикувайки личните му данни, ответникът с поведението си е дал основание за завеждането му. Според съда, въведената от законодателя публичност на регистъра на жалбите и сигналите, подадени до ОИК, респ. на взетите от ОИК решения, не касае личните данни на лицата, податели на жалби и сигнали, освен ако тези лица не са кандидати за съответния вид избор, респ. партии, коалиции или инициативни комитети, издигнали съответния кандидат като в тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.86 от ИК. Ето защо съдът счита, че посочвайки и трите имена на оспорващия в горевизираните решения и лрегистър, респ. публикувайки ги на сайта си, ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело.

В чл. 143 от АПК не се съдържа уредба относно дължимостта на разноските при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от оспорването. Поради това следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски. Доводите за злоупотреба с право, на които се позовава ответната страна при обосновка на искането си на оспорващия да не се присъждат разноски, настоящият състав в конкретния случай не споделя, тъй като се касае за единствено заведено от оспорващия дело срещу ОИК-Димитровград.

Предвид горното, на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер 1210.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 1200.00 лв – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност, платими на основание чл.46, ал.2 от ИК от бюджета на Централната избирателна комисия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, срещу незаконосъобразни действия на Общинска избирателна комисия - Димитровград, изразяващи се в публикуване на трите му имена на интернет страницата на ОИК-Димитровград, съдържащи се в Решение №145/02.10.2023г. , Решение №167/23.10.2023г. и в електронния регистър на ОИК-Димитроврад за жалби и сигнали по повод жалба с вх.№142/23.10.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1203/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Централна избирателна комисия да заплати на П.Т.З. *** направените по делото разноски в размер от 1 210.00 лева (хиляда двеста и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: