Номер 51628.10.2020 г.Град ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ****IV-ти състав ГО
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
Секретар:Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20201510101296 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Р. Т. М. , ЕГН
**********, адрес: с. ****, общ. ****, област ****, ул. „****” № 6 срещу Т. В. М. , адрес: с.
****, общ. ****, обл. ****, ул. „****” № 7.
Ищецът твърди, че е син на ответника, като с решение, постановено по гр. д. № 3508/
2011 г. по описа на Дупнишки районен съд, ответникът – негов баща е осъден да му заплаща
месечна издръжка в размер на 120, 00 лева, чрез майка му и законен негов представител
****, на която били предоставени упражняването на родителски права и задължения по
отношение ищеца. На 18.07.2020 г. ищецът навършил пълнолетие и ответникът
преустановил плащане на издръжка. След навършване на пълнолетие ищецът продължил
редовното си обучение в Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични
технологии /ПГ по ХВХТ/, град ****, като твърди, че не работи, защото учи редовно, живее
при майка му и тя се грижи изцяло за издръжката му, която не е малка, тъй като има
ежедневни разходи за храна, облекло, учебни пособия и помагала, екскурзии, такса за
частни уроци по чужд език, лекарства, дневни пари за транспорт и храна и всичко друго,
необходимо за отглеждането и образованието му, както и такса за обучение за придобиване
на СУМПС. Твърди, че майка му е затруднена финансово, тъй като няма други доходи освен
заплатата, която получава от трудов договор – 460, 00 лева лв. месечно нетно
възнаграждение, както и че майка му има задължение към банка от 105, 00 месечно.
Твърди, че баща му е в състояние да му заплаща месечна издръжка, тъй като е
самоосигуряващо се лице със собствен бизнес с добри доходи. С оглед гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 144 и 149 от СК да осъди
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 250, 00 лв., считано от датата на
навършване на пълнолетие, респ. от датата на депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменяване
1
или прекратяване на издръжката.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, ведно с
доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено
от Община ****, ищецът е дете на ответника в производството, което обстоятелство не се
оспорва от ответника.
С решение, постановено по гр. д. № 3508/ 2011 г. по описа на Дупнишки районен съд,
ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 120, 00 лева, чрез майка
му и законен негов представител - ****, на която били предоставени упражняването на
родителски права и задължения по отношение ищеца с посоченото решение.
От приетото по делото удостоверение № 362/31.07.2020г., издадено от Директора на
Професионална гимназия хранително – вкусови и химични технологии – гр. ****, се
установява, че ищецът през учебната 2020/2021г. е записан за ученик в 12 „б” клас, дневна
форма на обучение.
Видно от трудов договор от 13.02.2020г., сключен между ответника и „****” ЕООД,
ответникът работи по трудово правоотношение с работно време 2 часа и получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 155, 00 лева.
Видно от Удостоверение изх. № 484/13.07.2020г., издадено от „**** майката на
ищеца работи по трудово правоотношение и получила месечно брутно трудово
възнаграждение за периода 01.07.2019г. – 01.06.2020г. в общ размер на 7 132, 89 лева.
Приети са и писмени документи, свързани с облигационно правоотношение по
договор за заем, сключен между майката на ищеца и трето за процеса юридическо лице са
ирелевантни за правния спор.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на майката (****) и вуйчото на
ищеца (****), от които се установява, че ответникът е плащал определената с решение,
постановено по гр. д. № 3508/ 2011 г. по описа на Дупнишки районен съд месечна издръжка
за сина си в размер на 120, 00 лева месечно до момента на навършване на пълнолетие, а
всички останали разходи се поемали от майката на ищеца, като ответникът не е участвал в
издръжката и отглеждането на ищеца по какъвто и да е начин.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля **** – чичо на ответника,
от които показания се установява, че ответникът сега работи в хранителен магазин в с. ****,
2
живее в собствено жилище в с. ****, има една кола – мерцедес, както и други обстоятелства
ирелевантни за правния спор.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 146 СК.
Съдът с доклада по делото е указал на страните, че съобразно разпределението на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите
твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва исканата
издръжка – нуждата от издръжка и възможността на ответника да заплаща издръжка без
особени затруднения – че същият има достатъчно средства за своята издръжка и възможност
да осигурява такава и на ищцата.
За разлика от дължимата издръжка на непълнолетно дете, която следва да се дава от
неговия родител безусловно, относно издръжката на пълнолетно дете, което продължава
образованието си в сроковете, посочени в чл. 144 СК, пълна безусловност на задължението в
случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно
или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде
особени затруднения за родителите.
В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В
този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда
на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III
г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение №
469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по
гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В настоящия казус настоящия съдебен състав намира, че следва да отхвърли
предявения иск по чл. 144 СК, по следните съображения:
3
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 144 СК са следните: претендиращият
издръжка да учи редовно в средно или висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения. Установява се по несъмнен за съда начин от писмените доказателства
по делото, че ищецът се обучава в средно учебно заведение – редовна форма на обучение,
както и че не е навършил 20 години. Съдът намира обаче, че ищецът не доказва пълно и
главно, че няма имущество, от използването на което да се издържа, доколкото този факт
подлежи на доказване с надлежни писмени доказателстава от Агенция по вписванията -
службата по вписванията по съответния постоянен адрес на лицето. От друга страна,
настоящият състав намира, че не се установява към момента на приключване на устните
състезания в настоящото производство, средствата на ответника да позволяват да дава
претендираната от него издръжка в размер на 250, 00 лева месечно, какъвто е претендиран
от ищеца. Действително ответникът е в трудоспособна възраст, което обаче не е
единственият критерий за възможността на същия да предоставя издръжка на пълнолетното
си дете. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да разполага със
средства над необходимите за своята издръжка, което да му позволяват да заплаща издръжка
на пълнолетното си дете в искания размер, като въпреки дадените от съда указания по реда
на чл. 146 ГПК на ищеца, че той следва да докаже възможността на ответника да заплаща
издръжка без особени затруднения – че същият има достатъчно средства за своята издръжка
и възможност да осигурява такава и на ищеца, същият не е ангажирал доказателства в тази
насока. От друга страна са събрани и писмени доказателства, от които се установява и
обстоятелството, че ответникът реализира нисък доход – 120, 28 лева нетно месечно
възнаграждение в периода м. март – м. август 2020г. Представените „извлечения” от
комуникация между страните чрез приложение „вайбър”/„месинджър” не са събрани чрез
допустимите доказателствени способи съобразно ГПК и съдът не може да обсъжда
доказателствена тяхна стойност по отношение твърдението на ищеца, че доказват висок
стандарт на живот на ответника. От друга страна дори да биха били събрани чрез
допустимите доказателствени способи съобразно ГПК, част от тях касаят период преди
процесния такъв – преди навършване на пълнолетие на ищеца. Част гласните доказателства,
дадени чрез показанията на свидетеля Стамболийски съдържат индиции за полагане на друг
вид труд от страна на ответника – работа в строителния бранш, но доказателства за това
съобразно разпоредбите на ГПК не са ангажирани.
Предвид извода на съда за неоснователност на иска по чл. 144 СК, неоснователен се
явява и акцесорния такъв за лихва върху всяка просрочена вноска.
Разноски са претендирани от ищеца в производството, но такива не му се следват
предвид изхода от спора, а предвид характера и изхода от спора, държавна такса също не
следва да се събира от ищеца, остава за сметка на ДБ. Ответникът не е претендирал
4
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 144 и чл. 146 от СК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 144 и чл. 146 СК искове от Р. Т. М. , ЕГН
**********, адрес: с. ****, общ. ****, област ****, ул. „****” № 6 срещу Т. В. М. , адрес: с.
****, общ. ****, обл. ****, ул. „****” № 7 за заплащане на месечна издръжка в размер на
250, 00 лева, считано от датата на навършване на пълнолетие на ищеца, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – **** с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от 03.11.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5