РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2252/7.12.2020г.
гр. Пловдив, 7 декември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на пети
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й.
и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 553
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по
жалба на С.И.С., ЕГН **********,***29,
срещу заповед № ЗРИ-109/03.02.2020 г. на гл.архитект на Район Източен Община
Пловдив с искане за нейната отмяна.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като се сочи, че сградата, за която се иска издаване на удостоверение
за търпимост е заснета в КК, отговаря на ПУП и към момента, предоставена е
комбинирана скица от лицензиран геодезист. Сочи се, че семейството на
жалбоподателя живее повече от 40 г. в къщата си на ул.“Славия“29, плаща си
данъците и такса ТБО, а самия строеж е извършен след като от Народния съвет
1967 г. са дали права на строеж на наследодателя на жалбоподателя и други лица
от ромския етнос, пострадали от наводнението.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените в нея съображения.
Представя се писмена защита.
За ответната страна, гл.архитект на
Район Източен Община Пловдив, не се взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства
/представената административна преписка и приетата СТЕ/, достигна до следните фактически установявания
и правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е заповед
№ ЗРИ-109 от 03.02.2020 г. на гл.архитект на Район Източен Община Пловдив, с
която е отказано издаването на удостоверение за търпимост на сграда с
идентификатор 56784.553.159.5, изградена без строителни книжа.
Същата е подписана „за гл.архитект на
Район Източен“.
Настоящият състав счита, че заповедта е
издадена при условията на надлежно осъществено заместване – доказателства на
л.47 и сл.
Не се споделят и доводите по писмената
защита на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесната заповед е
нищожна, тъй като в пълномощията, дадени
на издателя на акта се говори единствено да упражнява действията по § 16 от
ЗУТ.
Следва в случая да се отбележи, че
компетентността на органа да издава актове от рода на процесния се извежда от §
127, ал.1, изр.Второ във връзка с чл.145 от ЗУТ. Последната норма изрично
предвижда възможността главния архитект на район да съгласува/одобрява
технически или работни инвестиционни проекти. Правомощията на гл.архитект на
района произтичат и от т.10 и т.11 на заповед № 17 ЗГА 2 от 21.02.2017 г. на
Кмета на Община Пловдив, издадена на основание § 1, ал.4 от ЗУТ – л.89. Т.11 предвижда възможността
гл.архитект на района да изпълнява всички административни действия по § 127 от
ЗУТ, а т.10 – да одобрява инвестиционни проекти. Съвместната преценка на
изброените норми налага извода, че процесният отказ е издаден и при условията
на надлежна делегация.
По тези съображения, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив счита за неоснователни направените в писмената
защита оплаквания за нищожност на оспорения ИАА като издаден от некомпетентен
орган.
Неоснователни са и останалите доводи по
жалбата за отмяна на оспорената заповед.
Самото производство за издаването
ѝ е започнало по заявление вх. № 9400-219 от 20.01.2020 г. на жалбоподателя
с искане да му бъде издадено удостоверение по §16 от ЗУТ за търпимост на сграда
с КИ 56784.553.159.5.
Към заявлението е приложена комбинирана
скица от 21.01.2019 г. и се сочи, че от тази комбинирана скица се вижда, че сградата не излиза от
очертанията на УПИ по ПУП на кв.“Дружба“ и отговаря на действащия план,
съответно не са налице пречки за издаване на поисканото удостоверение за
търпимост. Същата е строена на база даване право н строеж заради наводнението
от 1957 г. на бащата на жалбоподателя.
За изясняване на фактите по делото е назначена СТЕ.
Видно от приетото по делото заключение
на СТЕ по първоначалното си изпълнение процесната сграда е допусната по регулационния
план от 1957 г. В плана е нанесено и бъдещо застрояване, очевидно предвидено за
безвъзмездно отстъпване право на строеж върху държавно място на пострадали от
наводнението през 1957 г. и построяване на сгради от държавно строителни
организации. На Салюш Ахмедов Салиев (идентично с Иван Александров С., баща на
жалбоподателя) и Анифе Джелепова Еминова правото на строеж е отстъпено с
Решение № 69 на ИК на ГНС, взето с протокол № 14/14.05.1958 г., данни за което
се съдържат в писмо изх. № 19-РИ-83/04.04.2019 г. на директор дирекция „Общинска собственост” – л.31, като
самото решение не се намира по делото, но този факт не е и спорен между
страните. Измерените технически характеристики на застрояването по плана са за
п.ХI
от кв.7 около 360-370 кв.м., за сградата около 60 кв.м. В следващия кадастрален
и регулационен план от 1963 г. сградата е отразена като изпълнена на един етаж,
паянтова, жилищна. Това отразяване свидетелства, че действително през 1958 г. в парцела е изпълнена предвидената
в плана сграда по отстъпеното право на строеж.
Процесната
сграда е разширявана в посока на север и изток в периода 1963 г. -1971 г. и в
кадастралния план от 1971 г. нейната площ е вече около 75 кв.м. едноетажна.
Такова е отразяването й в следващите кадастрални планове вкл. до кадастралната
основа на действащия ПУП от 1993 г. В кадастралната карта, одобрена през 2006
г. сградата е показана още по-разширена в сравнение с плана от 1971 г. в посока
югоизток като вече има застроена площ от 83 кв.м. ВЛ е извело извод, че процесната сграда е със застроена площ от 83 кв.м. по данни от
кадастралната карта и етажност – 2 етажа
по данни от самата заповед и свидетелските показания.
Констатациите на ВЛ са в унисон със свидетелските показания по делото и
представените декларации на л.99 и л.100. И от свидетелските показания, и от
представените декларации следва недвусмислен извод, съответстващ на приетото
заключение по СТЕ, че процесната сграда
към момента на първоначалния си строеж през 1958 г. е била едноетажна, но към
настоящия момент същата вече е с по-голяма квадратура от първоначалната и е на
два етажа.
При тези фактически установявания се
налага правния извод, че процесната сграда не е търпима независимо дали по §16
или по §127 от ЗУТ предвид обстоятелството, че същата не е допустима нито по
разпоредбите, действали по време на извършването на строежа, нито по
действащите разпоредби на ЗУТ. Към годината на изграждане двуетажна сграда с
местоположение в план в парцела каквото е процесната не е била допустима. Действащият
план от 1957 г. с предвиждане на застрояване е определял едноетажно застрояване
с отстояния до двете странични регулационни раници от изток и запад най – малко
3 м. в съответствие с нормативните изисквания на чл.120 от ППИНМ. В момента (съгласно
заключението на ВЛ) процесната сграда е на два етажа и отстои на 1,40 м.- 1,60
м. от източната граница по плана от 1957 г., което е в нарушение на правилата,
действали по време на изграждането й.
Процесната сграда не е допустима и съгласно
ЗУТ. Към настоящия момент за територията на процесната сграда е действащ ПУП,
одобрен със заповед № ОА-1738/07.09.1993 г., като предвижданията на
застроителния план са за групово сключено застрояване, отдръпнато от уличната
регулационна линия на разстояние съгласно изискванията на чл.31 от ЗУТ. Чл.31 ,
ал.1 от ЗУТ отново изисква разстоянията на сградите на основното застрояване да
са на най-малко 3 м. до страничната регулационна линия. Каза се по-горе,
процесната е на разстояние 1,40 – 1,60 т.е. тя не съответства и на разпоредбите
на ЗУТ, съответно не е допустима и съгласно ЗУТ.
Т.е. налага се крайният извод, че
процесната сграда не е допустима по действащия ПУП, нормите и правилата,
действали към момента на изграждането й, както и действащия към настоящия
момент ПУП и по правилата на ЗУТ.
В горния смисъл, изводите на
административния орган, че сградата не е търпим строеж и постановения краен
отказ да бъде издадено удостоверение за търпимост са правилни.
Съгласно мотивите на същия, препращащи и
към писмо изх. № 19РИ-83/04.04.2019 г. на дирекция „Общинска собственост” –
Община Пловдив, имот с идентификатор 56784.553.159, в който е ситуирана
процесната сграда, е общинска собственост с площ 598 кв.м. и не съответства на
площта на УПИ XI-502,
кв.7 по плана на кв.”Дружба”, съответно сграда с идентификатор 56784.553.159.5
е на два етажа, изградена без строителни книжа, без да е отстъпено право на
строеж.
Горните мотиви съответстват на
констатациите на ВЛ, че процесната сграда е в обем на правото на строеж, различен
от първоначално разрешения. Съответно в този си вид, процесната сграда не е
допустима по правилата и нормативите действали както по времето на изграждането
й, така и съгласно действащия ЗУТ, тъй
като в увеличения си обем освен, че е без учредено право на строеж, процесната
сграда е реализирана и на отстояние по-малко от допустимите 3 м към
регулационната линия.
По тези съображения жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С., ЕГН **********,***29,
срещу заповед № ЗРИ-109/03.02.2020 г. на гл.архитект на Район Източен Община
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Административен съдия: