РЕШЕНИЕ №
12.02.2018 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари
декември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Росица Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4587 по описа на съда за 2016 година.
Производството е образувано по иск, предявен от
"Булпойнт 2015" ЕООД – Варна срещу Г.С.Д. ***, за признаване за
установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата
113,83 лв., представляваща цена на предоставени съобщителни (мобилни) услуги от
„БТК“ ЕАД, за които са издадени общо три месечни фактури от октомври, ноември и
декември 2013 г., както и лихва за забава върху тази сума на осн. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размер 38,66 лв. „БТК“ ЕАД е прехвърлила чрез цесия вземането си към
ответника на „СГ груп“ ООД, а то – на настоящия ищец.
Била е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът е възразил.
Правната квалификация на главния иск е по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Заявява, че през 2010 г. занемил домашния си телефон с мобилен, като от БТК ЕАД
(„Виваком“) му обяснили, че ще заплаща същата такса, каквато е заплащал за
стационарния телефон. Бил му подарен заедно със сключването на договора и
мобилен телефонен апарат, който обаче не бил ползван от никой от членовете на
семейството му. През 2014 г. ответникът закрил стационарния телефон, върнал
апарата и у него останал мобилният апарат, който продължил да не бъде ползван
от никого. Обяснили му, че като инвалид има право на минимална такса. След като
ответникът получил съобщение, че дължи процесната сума, отишъл в офис на Виваком,
но там служителят му обяснил, че не дължи нищо и името му не фигурира като
длъжник никъде в системата. Отказал обаче да му издаде документ за липса на
задължения. Ответникът счита, че сумите, които е следвало да изплати по
договора си с „Виваком“ (БТК ЕАД), са изплатени и искът е неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител, писмено заявява, че поддържа иска. Ответникът чрез своя
пълномощник оспорва иска по изложените в отговора съображения, като
допълнително излага доводи по събраните доказателства. Според него ищецът не
може да конкретизира за кой телефонен номер се претендира сумата, нито за кой
период; налице е пълно противоречие между твърдяното от ищеца и писмените
доказателства, като телефоните според събраните данни са били активни в период,
различен от посочения в исковата молба; ищецът претендира по първата фактура от
01.10.2013 г. сумата от 3,57 лв. за периода от 20.10.2013 г. до 10.10.2016 г.,
по втората фактура - сумата 3,47 лв. за периода от 20.11.2013 г. до 12.08.2016
г. и с последващата фактура - сумата 31,62 лв. за периода от 12.12.2013 г. до
12.08.2016 г.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
От 15.01.1993 г. ответникът Г.Д. е
бил абонат на стационарен телефон с номер *********, предоставян от БТК ЕАД
("Виваком"). На 14.11.2012 г. между него и дружеството доставчик на
телефонната услуга бил сключен допълнителен договор, по силата на който
ответникът станал абонат и на мобилен телефонен номер ********** по абонаментен
план VIVACOM MegaCall S+ за
срок от 24 месеца. В договора било уговорено, че в случаите на предсрочно
прекратяване по искане на абоната или по негова вина, вкл. поради неплащане на
дължими суми, той дължи абонаментната цена без отстъпки за периода от датата на
прекратяване до до датата на изтичане на срока. В договора абонаментната цена
не е посочена, нито по делото са представени общите условия по абонаментния
план, от които да се вижда тази цена.
По данни от заключението на
изслушаното вещо лице абонаментът за мобилния телефон е бил прекратен от
доставчика поради неплащане, считано от 28.11.2013 г. (датата е посочена в
писмото от БТК ЕАД в отговор на искане за предоставяне на данни по делото).
За претендираното с иска задължение
са издадени от доставчика на услугата следните документи:
-
месечна сметка за мобилни услуги № **********, издадена на 01.10.2013 г., с
посочен период на отчитане 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г., включваща месечен
абонамент "Оптима 250" за периода 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. в
размер 8,33 лв. без ДДС, или 10 лв. с ДДС, както и задължение в размер 50 лв.,
отчетено като "баланс от предходни периоди";
-
месечна сметка за мобилни услуги № **********, издадена на 01.11.2013 г., с
посочен период на отчитане 01.10.2013 г. - 30.10.2013 г., включваща месечен абонамент
"Оптима 250" за периода 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. в размер 8,33
лв. без ДДС, или 10 лв. с ДДС, както и задължение в размер 60 лв., отчетено
като "баланс от предходни периоди";
-
кредитно известие №
**********, издадено на 01.12.2013 г., с посочен период на отчитане 01.10.2013
г. - 30.10.2013 г., включващо месечен абонамент "Оптима 250" за
периода 25.11.2013 г. - 30.11.2013 г. в размер -1,67 лв. без ДДС, или -2 лв. с
ДДС, както и задължение в размер 95,83 лв., отчетено като неустойка "Оптима
250", и задължение в размер 70 лв., отчетено като "баланс от
предходни периоди".
В двете месечни сметки е посочен
брой "включени минути" за разговори - 250 за всеки отчетен период,
както и "включени SMS"
- 50 бр. за отчетния период. С кредитното известие броят на тези минути и
текстови съобщения е коригиран за втория отчетен период съобразно съкратеното
му времетраене - съответно на 233 и 47, подобно на корекцията - намаляване с 2
лв. - на месечната такса за същия период.
На 16.12.2013 г. ответникът е
заплатил на доставчика на услугата БТК ЕАД сумата 50 лв.
Вземането в остатъчен размер 113,83
лв. след приспадането на платената сума от 50 лв. е прехвърлено чрез цесия от
29.05.2015 г. първоначално на "СГ груп" ООД, а впоследствие от първия
цесионер - на ищеца по делото "Булпойнт 2015" ЕООД. Цесиите са
съобщени на длъжника с писмени известия, като той не оспорва съобщаването им.
Горните факти се установяват
непротиворечиво от писмените доказателства и заключението на вещото лице.
При така установените факти съдът
направи следните изводи:
Всички задължения, които се
претендират по делото, както и погасената част от 50 лв., се отнасят, видно от
издадените месечни сметки и кредитно известие, само до абонаментни такси и
неустойки във връзка с мобилен номер 087749****. Неустойката, както става ясно
от текста на представения договор, сключен между БТК ЕАД и ответника Г.Д., е
свързана с предсрочното прекратяване на абонамента за мобилния номер поради
неплащане и отново се формира само на основата на абонаментни такси - тези,
които биха се дължали до края на срока на абонамента. Всичко това не
противоречи на твърденията на ответника, че мобилният телефон никога не е бил
използван - цени за проведени разговори, изпратени съобщения и т.н. не се
претендират. Начислена е само абонаментна такса, която се дължи по силата на
самия договор за абонамента за мобилния номер, без да е необходимо телефонът да
е бил реално използван.
Ищецът не е представил общи условия
или друг документ, доказващ размера на дължимите абонаментни такси съобразно
абонаментния план за мобилния телефон. От текста на договора се вижда обаче, че
абонаментна такса поначало е предвидена, а и е общоизвестен факт, че договорите
за телефонни услуги, особено когато включват определено време разговори,
обикновено предвиждат месечна абонаментна такса. Самият ответник също не
оспорва наличието на такава, като в отговора на исковата молба заявява, че на
него му е било обяснено, че като инвалид ще дължи "минимална такса".
В какъв размер е тази минимална такса, той не сочи. Следва да се приеме, че
дължимостта на абонаментната такса е установена по основание, но не е
категорично доказан нейният размер. Следва да се приложи чл. 162 от ГПК, като
съдът определи размера и въз основа на наличните данни по делото. Данни за
размера на абонаментната такса се съдържат единствено в представените месечни
сметки, съставени от доставчика на услугата. Като изходящ само от доставчика
документ, неподписан от ответника, те поначало не би следвало да го обвързват,
но доколкото други данни за размера на таксата няма, съдът намира, че следва да
се приеме този размер от 10 лв. месечно.
Наистина
от доказателствата не е ясно как е формиран размерът на неустойката от 95,83
лв., коригиран впоследствие с приспадане на сумата 2 лв. пропорционално на времето
през м. ноември 2013 г., през което телефонът е бил активен. Във всички случаи
обаче този размер, заедно с начислените за активния период такси, вкл.
платените от ответника 50 лв., не надвишава размера на месечните такси от 10
лв. за период от 2 години, за колкото първоначално е бил сключен договорът.
Дори при предсрочно прекратяване на договора, както е станало в случая, тези
такси е следвало да се заплатят до края на срока, но вече под формата на
неустойка. Казано по друг начин, от текста на договора от 14.11.2012 г. следва,
че абонатът е следвало да заплати 24 месечни такси, независимо дали ползва
телефона, или не, и независимо дали телефонният номер остане активен до края на
срока, или абонаментът бъде прекратен по вина на абоната. в случай, че се
приеме, че размерът на месечната такса е бил 10 лв., това прави обща сума от
240 лв. На ответника, видно от данните по делото, са бил начислени общо 163,83
лв. (т.е. по-малко от 240 лв.), от които той е заплатил 50, а останалите 113,83
лв. се дължат. Фактът, че начислената сума не съответства на онова, което
следва от текста на договора, а е по-малка, и обяснение за това несъответствие
липсва по делото, сам по себе си не е основание да се приеме, че задължението на
ответника не съществува и че искът следва да се отхвърли. Това, че на ответника
при сключването на договора, може би не напълно добросъвестно от страна на служители
на доставчика, е било обяснено, че ще дължи само „минимални“ суми, също не е
основание да се приеме по настоящото дело, че сумите по договора не се дължат.
Твърдението
на ответника, че при справка в офис на БТК ЕАД (Виваком) му е било отговорено,
че при тях няма данни за негови задължения, напълно се обяснява с това, че към
този момент задължението вече е било прехвърлено на друг кредитор чрез цесия.
Неоснователни са и доводите на ответната страна за
несъответствие на периодите, посочени в исковата молба, и действителните
периоди, посочени във фактурите. В исковата молба е посочен конкретно както
номерът на мобилния телефон, така и точните отчетни периоди, за които са
издадени фактурите.
Дължи се и лихвата за забава върху главницата на
задължението.
С уважаването на иска на ответника
следва да се възложат и разноските по настоящото и по заповедното производство.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Г.С.Д., ЕГН **********,
дължи на ищеца "Булпойнт 2015" ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********,
сумата общо 113,83 лв., представляваща абонаментна такса и неустойка за
телекомуникационни услуги по месечна сметка за мобилни услуги № **********,
издадена на 01.10.2013 г., месечна сметка за мобилни услуги № **********,
издадена на 01.11.2013 г. и кредитно известие № **********, издадено на
01.12.2013 г. от „БТК“ ЕАД – гр. София, заедно с лихва за забава за периода от
20.10.2013 г. до 10.10.2016 г. в общ размер 38,66 лв., за което задължение е
издадена заповед за изпълнение № 2029 от 18.10.2016 г. по ч.гр. дело
№ 3518/2016 г. на Пазарджишкия районен съд.
Осъжда Г.С.Д. да заплати на "Булпойнт 2015"
ЕООД сумата 325 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда Г.С.Д. да заплати на "Булпойнт 2015"
ЕООД сумата 435 лв., представляваща разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: