Р Е Ш Е Н И Е
№
……..
Гр.
Варна....................2014
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия
ЗЛ.КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д. № 1915 по описа на съда за 2014 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И. ЕГН**********,
чрез адв. Т.У. срещу решение № 3203/18.06.2014г. по гр.д. № 3037/2013г-. на ХХV състав
на ВРС, с което е призното за установено по отношение на тях двамата, че А.И.М.,
ЕГН ********** е собственик на поземлен имот № 106 с площ от 600кв.м., находящ
се в землището на кв. Виница, м-ст „Бялата чешма”(Дилбер чешма), по ПНИ „Манастриски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, а
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор № 10135.2516.106 целият с площ от 506 кв.м.
при граници с идентификатори: 10135.2516.105; 10135.2516.107; 10135.2516.4412;
10135.2516.9541, на основание
чл. 124 от ГПК; отменен е КНА №
200, т.ХІІІ, д.№ 6892/1998г., на
нотариус при ВРС в частта, с която двамата
са признати за собственици на НИВА, част трета с пространство 535 кв.м.,
представляваща част от имот с пл.№ 106 по КП „Манастриски
рид, Бялата чешма и Дъбравата” от 1990г. при граници на северозапад пл.№
105, на североизток – полски път, на югоизток- имот с пл.№ 107 и на
югозапад- останалата част от имот с пл.№
106, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК;
отхвърлен е предявения от тях иск срещу
А.И.М.
да бъде осъден да им предаде владението на ПИ № 106 по ПНИ „Манастриски рид,
Бялата чешма и Дъбравата” с идентификатор № 10135.2516.106 целият с площ от 506
кв.м. при граници с идентификатори: 10135.2516.105; 10135.2516.107;
10135.2516.4412; 10135.2516.9541, с правно основание чл. 108 от ЗС и са осъдени да заплатят на А.И.М. сумата
от 1188,42 лева–разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Считат
обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено при
допуснати процесуални нарушения, посочени във въззивната жалба. Иска се
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото върнато за
разглеждане от друг състав на ВРС, евентуално да бъде отменено. В с.з., чрез
процесуалните си представители адв. Т.У. и адв. В.Димитров поддържа въззивната
си жалба, становище поддържано и писмено токова, депозирано чрез адв.
В.Димитров.
В
писмен отговор А.И.М., действащ чрез адв. Кр.К. и адв. В.Савов оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се решението на ВРС да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалните си представители и в
писмено становище по спора подържа отговора на въззивната си жалба. Уточнява,
че претендира придобиването на собствено8стта по отношение на процесния имот
като придобит на основание трансформация на предоставеното му право на ползване
в такова на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално по давност
изтекла в периода от 1983г. до датата на
подаване на исковата молба.
ВОС
констатира следното:
В исковата
си молба А.И.М., чрез адв. Кр.К. излага, че с НА № 61 том VIII дело №
3880 от 1994г. на варненски нотариус е признат за собственик на ПИ с площ от
600 кв.м., находящ се в землището на кв. Виница, местност „Бялата чешма"
(Дилбер чешма), попадащ в зона за земеделско ползване, съставляващ имот пл.№ 106
в квартал 21, при граници: Н.В., С.С., Л.С., път,
на осн. трансформирано право на ползване, предоставено му с удостоверение №
109/29.11.1983г. в право на собственост. През 2009г. подал заявление за
изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на град Варна, ЕКАТТЕ
10135 община Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата"
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК за поземлен имот с
идентификатор № 10135.2516.106. Издадена му била Заповед № КД - 14 - 03-1547 от
Началника на СГКК - Варна. Срещу тази заповед обаче била подадена жалба от
наследниците на Т. К. ***, починал на 18.02.2005г.-К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И.
ЕГН **********. Към жалбата си представели също НА за собственост № 200 том XIII дело №
6892 от 1998г. на варненски нотариус, по силата на който бил признат за
собственик на имот с пространство от 535 кв.м., представляваща част от имот
пл.№ 106 по КП „Бялата чешма и дъбравата" от 1990г., съставен въз основа
на Решение № 471/04.02.1998г. на ПК - Варна. Жолбата срещу посочената по-горе
заповед на Началника на СГКК - Варна била уважена, поради наличието на спор за
материално право. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на ПИ с идентификатор №
10135.2516.106,съгласно КК и КР, като на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде
отменен НА за собственост № 200 том XIII дело № 6892 от 1998г. на варненски
нотариус, с който наследодателят на ответниците е признат за собственик на
процесния имот.
В писмен отговор по чл. 131
от ГПК ответниците К.Т.К. и С.Т.И. са посочили, че исковата претенция срещу тях
е неоснователна. М. не е трансформирал
право на ползване в право на собственост, защото най-напред не му е било
надлежно предоставено такова. До 01.03.1991г. в имота не е имало построена
сграда. Неоснователно е и твърдението за придобиване на имота по давност. След
като в полза на баща им било възстановено правото на собственост, с решение №
471/04.02.1998г. на ПК-Варна, с протокол № 599/02.06.1998г. е бил въведен във
владение. Издаден бил и оценителен протокол за наличните в имота подобрения.
Определената оценка била заплатена на бившия ползвател. Със заповед №
РД-06-7706/05.06.2008г. на Обл.управител на Варна е бил одобрен ПНИ на СО
„Манастирски рид, бялата чешма и Дъбравата”. Като собственик на ПИ № 106 е
посочен Т. К.Т.. След 1998г. М. завладял имота. Оградил го, ремонтирал
постройката си и я пристроил. Многократно К.Т. от 1998г. до сега го
предупреждавал да освободи имота. М. отказвал. На 04.03.2013г. му връчили
нотариална покана да се яви в нотариалната кантора на нотариус Ст.Костадинова
да им предаде владението върху имота, но получили отказ. Молят исковата молба
да бъде отхвърлена. Претендират присъждане на сторените разноски.
Наред с писмения отговор К.Т.К.
и С.Т.И. са предявили срещу А.И.М. насрещен иск с правно основание чл. 108 от
ЗС. Посочили са, че с решение № 471/04.02.1998г. на ПК-Варна в полза на техния
наследодател е възстановено правото на собственост върху недвижим имот с площ
от 2234кв.м., находящ се в землището на Варна, м. „Канара йолу”. По КП „Бялата
чешма и Дъбравата” ІІ част имотът се състоял от пет части, едната от които
представлявала част от имот пл. № 106. За територията е бил одобрен ПНИ на СО
„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”. ПИ е отреден на Т. К.Т.. Съгласно
КК и КР този имот е с идентификатор 10-135.2516.106 с площ от 506кв.м.
Ответникът владее имот без основание. Молят се да бъде осъден да предаде
владението.
В писмен отговор на
насрещния иск А.И.М., чрез адв. Кр.К. заявява, че искът е неоснователен. По
адм.д. № 351/2012г. на Адм.С-Варна се снабдили с цялата преписка по
възстановяване на правото на собственост. Установили, че има издадени две
решения № 471/04.02.1998г. на ПК-Варна с противоположно съдържание. С едното от
тях е възстановена собствеността по отношение на имот с площ от 535кв.м.,
представляващо имот № 106, при граници път, ПИ № 106 и 107, а с другото-е
отказано възстановяването на собствеността върху имот с площ от 530кв.м., част
от имот № 106, поради права по § 4. Реституционното решение на ПК не може да
легитимира ищците по насрещния иск като собственици. Възстановеният им имот не
е идентичен с процесния. Невярно е също така твърдението, че се намира в имота без
правно основание, позовавайки се на трансформирано право на ползване в право на
собственост, евентуално изтекла в негова полза давност. Неверни са твърденията
им, че след реституционното решение са били въведени във владение. От 1983г.
владее имота необезпокоявано до момента. Моли се исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Видно от представеното по първоинстанционното дело Удостоверение за
предоставено право на ползване № 1-09/29.11.1983г. в изпълнение на ПМС №
11/02.03.1982г., съгласно взето с решение № 40/672-5-2 от 22.11.1983г. и решение
№ 683-5-2, обективирано в протокол № 40/22.11.1983г. на ИК на ОбНС-Варна са
одобрени приложените за утвърждаване списъци по 11 ПМС на раздадени земи в
землището на селищна система-Варна. Видно в приложения списък фигурира А.И.М.,
получил 0.6дка земя в м. „Дилбер чешма“, при съседи: Ст.Я. и Сн.С..
Видно от същия списък А.М. е посочен като съсед на С.Т.С., Н.А.В. и С.Я.С. Като
ползватели на които е предоставено право на ползване в м. „Дилбер чешма“ са
посочени още Н.Н.Н. и Ж.К.В.,
получили имоти от по 0.6дка. в м.
„Дилбер чешма“. Приложено по делото на ВРС е и удостоверение №
106/29.11.1983г., видно от което на С.Т.С. е предоставено за ползване
място с площ от 0.6дка, в м. „Дилбер чешма“, при граници: д.Н., А.М. и Р.Д.
Приложен по същото дело е и протокол № 9/26.06.1984г. на ИК на ОНС, обективиращ
в себе си взетото решение № 148-5-11, с което ползвателят на имот в „Дилбер
чешма“ С. Я. И. е заменен с лицето Л. И. С.. На ползвателя-ищец е било издадено
разрешение за строеж № 86/22.05.1990г. за сезонна постройка по проект на
ТПО-варна, тип „А-5“. М. е представил Оценителен протокол № 923/01.02.1994г.,
като оценката на земята е в размер на 39750лв. и вносни бележки за тази сума от
25.02.1994г.
Ищецът, настоящ въззиваем е представил КНА за собственост № 61, том VIII, дело
№ 3880 от 1994г. на варненски нотариус, по силата на който е признат за
собственик върху полски имот с площ от 600 кв.м., находящ се в землището на кв.
Виница, местност „Бялата чешма" (Дилбер чешма), попадащ в зона за
земеделско ползване, съставляващ имот пл.№ 106 в квартал 21, при граници: Н. В.,
С. С., Л. С., път.
В защита на правата си К.Т.К. и С.Т.И. са представили Решение № 471/04.02.1998г.
на ПК- Варна, председателствана от инж. П.Б., от което е видно, че е
възстановено правото на собственост на Т. К.Т. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху НИВА с площ от 2.234дка, четвърта категория, находяща
се в терен по параграф 4 на Виница в местността „Канара йолу“, пета част от
която представлява нива с площ от 0,535 дка, представляващ пл.№ 106 при граници: североизток-път, северозапад-пл.
№ 105, югозапад-част пл. № 106, югоизток-пл. № 107. До издаване на решението
ищците са се снабдили със служебна бележка изх. № ЧПР-351/06.01.1997г., изд. от
Община Варна, Район „Приморски“, издадена в уверение, че за имот № 106 в м-ст
„Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата” няма данни за извършено плащане от
ползвателя А.М.. В тази връзка е бил издаден оценителен протокол за извършените
от ползвателя подобрения-засадени овощни дървета, като сумата по този протокол
видно от банково бордеро била преведена по банкова сметка ***”Експресбанк”-
клон Транспортна- с титуляр А.И.М..
По първоинстанционното дело е представено и Решение № 471/04.02.1998г. на
ПК- Варна, председателствана от Д.П., от което е видно, че е възстановено
правото на собственост по отношение на няколко недвижими имота на Т. К.Т., но е
отказано възстановяването на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на НИВА от 2.295дка, четвърта категория, находяща се в терен по
параграф 4 на Виница в местността „Канара йолу“, пета част от която с площ от
0,530 дка, представлява част от пл.№ 106.
От удостоверение за наследници на Т. К.Т., поч. на 18.02.2005г. се
установява, че негови наследници по закон са двамата ответници по главния
иск-сина му К.Т.К. и дъщеря му С.Т.И..
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели:
Н.Н.Н. и Ж.К.В., двамата без родство и дела със страните, водени от М. и Т. Й. Т. и Р.Г.К., двамата в родствени връзки с К.Т.К.
и С.Т.К., чиито показания се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Отново пред ВРС е изслушано заключението по
основната и допълнителната СТЕ. Вещото
лице инж. Й.Вучков намира идентичност между предоставения за ползване и
процесния имот, както и частична такава с имота на наследниците на
възстановения собственик. Взел е предвид, че в разписния лист към КП „Бялата
чешма и дъбравата“ от 1989г., имот пл. № 106 е записан на ползвателя А.М., а
съседите му пл. №№ 105, 107 е 100 са записани съответно на Н. В., Л. С. и С. С.,
които са съседите, посочени в КНА на М.. Основната постройка се състои от две
полусрутени стаи на плоча, с площ от 37кв.м. За пръв път сградата е отразена в
ПНИ на СО „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид“. С комбинирана скица на
л. 300 от първоинстанционното дело вещото лице е онагледило в каква част ПИ №
106 попада в площта на стар 3735, записан в регистъра на ПНИ на Т. К.Т..
Не се спори между страните, че към момента
владението се осъществява от А.И.М..
С
оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявеният от ищеца иск намира правното си
основание в нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявявайки положителен
установителен иск за собственост, насочен срещу наследниците на възстановения
собственик Т. К.Т.. Ответниците са предявили от своя страна иск с правно
основание чл. 108 от ЗС. За да се явява основателен всеки един от тези искове,
всеки ищец следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че е
собственик на недвижимия имот, предмет на исковата молба, на соченото от него
придобивно основание, като при искът с правно основание чл. 108 от ЗС, ищецът
следва да установява, че ответникът владее имота без правно основание. Ответникът
по този иск пък следва да доказва, че се намира на правно основание в имота.
По
искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от А.И.М..
Първото
наведено от ищеца М. придобивно основание е по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищецът
твърди, че му е било предоставено право на ползване на имот с площ от 600кв.м.
в м. „Дилбер чешма” по реда на 11-то ПМС, като е представил удостоверение №
109/29.11.1983г., изд. от ОбНС-Варна, въз основа на решение № 682-5-2,
обективирано в протокол № 40/22.11.1983г. на ИК на ОНС-Варна, ведно с приложени
списъци, като е ангажирал и самото решение. Видно на името на А.И.М. е
записано, че се предоставя хавра от 0.6 дка в м. „Дилбер чешма”, в землището на гр. Варна, при съседи: Ст.Я. и
С. С.. Неоснователно е оплакването на К. и Т., че са представени два различни
протокола за взето решение за предоставяне на право на ползване на М.. Да
представени са два протокола № 40/22.11.1983г., но единият /л. 237-241 от
първоинстанционното дело/ е копиран в цялост, а другият / л. 242 от
първоинстанционното дело/ представлява
извлечение, към което са приложени докладна записка и списъци. Вярно е, че с
протокол № 40/22.11.1983г. е представен и протокол 37/27.09.1983г. с докладна
записка и списъци, но с този не е предоставено право на ползване, защото не е
взето решение. Напротив ЕК на ОНС с решение № 640-4-9 е снел от разглеждане
приложения списък за предоставяне на право на ползване на земя по 11 ПМС за
допълнително проучване. След извършено такова, се е стигнало до взетото решение
№ 682-5-2, обективирано в протокол № 40/22.11.1983г., което решение и протокол
са цитирани в издаденото на А.М. удостоверение № 109/29.11.1983г.
На
следващо място К. и И. са навели оплаквания, че предоставеният за ползване имот
не е идентичен с процесния. Неоснователно е. Позовали са се на това ,че в
удостоверението, а и в списъка към взетото от ИК на ОНС решение са посочени
само две граници. Да, посочени са само две граници: Ст.Я. и Сн.С., но самият А.М.
е посочен като съсед на три от предоставените със същия списък имоти, тези на С.
Т.С., Н. А. В. и С. Я.С. Имотът на последния С. Я. С. е предоставен за ползване
на Л. И. С., съгласно приложеното решение № 149-5-11, обективирано в протокол №
9/26.04.1984г. на ИК на ОНС. Това са съседите посочени като такива на
предоставения на М. имот от разпитания пре ВРС свидетел Надьо Николов Недев,
който има непосредствени впечатления, т.к. е лице, на което също е предоставено
право на ползване решение № 682-5-2, обективирано в протокол № 40/22.11.1983г.
и то на находящ се през един имот от спорния. Вземайки предвид и заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ в частта за това, кои номера имоти са предоставени
за ползване на Н. В.-№ 105, на Л. С.-№ 107 и на С. С.-№ 100, обстоятелства,
неоспорени от насрещната страна, записа в разписния лист на КП от 1989г. на м.
„Бялата чешма и Дъбравата” за имот № 106, единственият възможен извод е, че на А.М.
е бил предоставен имотът пл. № 106, понастоящем с идентификатор №
10135.2516.106 по КК на Варна, т.е. спорният.
Представен
е оценителен протокол № 923/01.02.1994г., където е посочено наличието на сграда
от 36.50кв.м., с оглед издаденото строително разрешение № 86/1990г. и определена оценката на имота от 600кв.м.
хавра, предоставена на А.И.М. с удостоверение № 109/1983г. в размер на 39750лв.
и доказателства за заплащане на така определената оценка още на 25.02.1994г. в
пълен размер. Неоснователно е оплакването, че е посочено, че се оценява имот в
м. „Дилбер чешма” попадащ в СО „Ален мак”, а процесният е в СО „Манастирски
рид, Бялата чешма и дъбравата”. Неоснователно е. В приложения по
първоинстанционното дело на л. 248-249 оценителен протокол е посочена м.
„Дилбер чешма”, без да съдържа данни за СО. Дори и да беше посочена СО „Ален
мак”, то ясно е записано м. „Дилбер чешма”, която безспорно попада в СО
„Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата”.
Въззивният
съставът обаче намира, че недоказано по делото на ВРС остава наличието на
сграда, изградена до 01.03.1991г., годна за временно или сезонно ползване, непопадаща сред изключенията изброени в § 1в,
ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Вярно, че на М.
е било издадено строително разрешение № 86/22.05.1990г. Не се доказа със
свидетелските показания на св. Недев и Вълчев или по друг начин завършване на
сграда, с поставен покрив до 01.03.1991г. Такава за пръв път е отразена в ПНИ,
одобрен със заповед на Обл.управител от 2008г., според изслушаното заключение
на вещото лице.
Не
следва да бъде прието, че надлежно предоставеното на А.И.М. право на ползване
не е трансформирано в право на собственост по отношение на имот пл. № 106 по КП
1989г., дори и да е заплатена определената от Общината оценка в срок.
След
като с първоинстанционното решение е прието за установено това, същото следва
да бъде отменено и исковата претенция на това основание-отхвърлена.
Ищецът
по иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ГПК е навел твърдения за още едно,
в условията на евентуалност придобивно основание-изтекла в негова полза
придобивна давност от 1983г.
Най-напред
следва да се отбележи, че доколкото настоящият казус се отнаса до земеделска
земя, то съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ давност не е текла в
периода от 1983г. до 22.11.1997г. Най-ранната дата от която тече давност в
случаите касателно земеделска земя е от датата на постановяване на решението на
ПК. Лицата на насрещнатна страна сочат такова № 471/04.02.1998г. Доколкото това
решение е постановено преди изм. на ЗСПЗЗ ДВ бр. 68/30.07.1999г. има
конститутивно действие и с влизането му в сила реституционното производство
приключва. След като и възстановяваният имот е достатъчно индивидуализиран в
самото решение на ПК-Варна, представено от ответниците по този иск и те са се
снабдили с КНА за собственост № 200/05.08.1998г. на варненски нотариус, за
издаването на който е била представена скица № 599/02.06.1998г., заверена от
Председателя на ПК, представянето на които е удостоверено от нотариуса, издал
КНА, нещо за което не се и спори между страните и препис от същата се намира на
л. 61-гърба от първоинстанционното дело, то следва да се приеме, че още към
02.06.1998г. възстановеният имот е бил определен графично, като част от земната
повърхност и възможността да бъде защитавана собствеността от всяко трето лице,
което без основание го владее или държи-открита. От този момент следва да се
приеме, че А.М. е осъществявал фактическа власт с намерение за своене и за него
е започнал да тече изискуемия се за придобиване на собствеността придобивна
давност. Вярно, че ПНИ е одобрен със заповед от 2008г., а в полза на К.К. и С.И.
е издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, това би имало значение ако
имотът, който е възстановен не е достатъчно индивидуализиран и не може да бъде
отграничен от всеки друг от земната повърхност или решението на ПК е
постановено след изм. ДВ бр. 68/1999г., когато се предвижда двуфазно производство, какъвто не е настоящия
случай. От показанията на разпитаните свидетели Недев и Вълчев се установява,
че М. владее имота откакто му е предоставен за ползване през 1983г. Дори и да
се вземе предвид признанието на ответниците по този иск, направено с отговора
на исковата молба, че М. започнал да владее имота след 1998г., като отблъсквал
успешно всички техни опити да установят собствено, то до датата на завеждане на
исковата молба-07.03.2013г. изискуемия се 10-годишен давностен срок отдавна е
изтекъл. М. се легитимира като собствник на това твърдение, наведено в
условията на евентуалност. Той не без основание владее спорния имот.
Исковата
претенция е основателна и следва да се уважи.
Отмяната
на КНА № 200/1998г. на варненски нотариус, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК следва
да бъде потвърдена.
С
оглед изложеното до тук и това, че не е спорно между страните, че М. към
момента владее имот с идентификатор № 10135.22516.106 по КК на Варна би
следвало да се направи извода за неоснователност на иска с правно основание чл.
108 от ЗС, ако и ищците по насрещния иск да докажат правата си, защото
законодателят е дал предпочитания в този случай на правата на ползвателя.
Само
за пълнота на изложението, съдът намира за уместно да посочи следното по
иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
К.К.
и С.И. са се позовали на постановеното решение № 471/04.02.1983г. на ПК-Варна,
подписано от председателя П.Б., твърдейки възстановяване на собствеността в
лицето на техния наследодател.
Към
дата 04.02.1983г. П.Б. обаче не е бил председател на ПК-Варна. Тази длъжност е
била заемана от Д. П.. П.Б. е заел поста чак на 23.04.1998г., заемайки го до
07.05.2003г., видно от писмо изх. № РД-05-1310/1/21.11.2013г. на МЗХ, ОД
„Земеделие”-Варна. Същото писмо съдържа данни за това, че на 01.01.2003г.
ОСЗ-Варна, правоприемник на ПК-Варна става структура на ОД „Земеделие”-Варна,
като до тази дата заповедите и трудовите досиета се съхраняват в Община Варна.
Съгласно
трайно установената от ВКС практика и предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т.
6 от ЗАП /отм., но действала към 1989г. и до 2007г./ когато органът е колективен, актът се подписва
от председателя и секретаря на този орган. ПК представлява колективен орган.
Следва да носи поне подписа на председателя си и секретаря, за да се приеме, че
е издаден от компетентните
лица. В случая решението с което се възстановява правото на собственост в стари
реални граници на Т. К.Т. по отношение на имот с площ от 535 и представляващ
пл. № 106 при посочени граници от нива в м. „Канара йолу” не е издадено от
компетентния орган, доколкото П.Б. подписал това решение няма качеството
председател на ПК-Варна към 04.02.1998г.
В
тази връзка следва да се посочи, че ПК-Варна, с председател Д.П. е издала също
решение № 471/04.02.1983г., но с това решение е отказано възстановяването на
собствеността на Т. К.Т. по отношение на имота-НИВА с площ от 2.295, находяща
се в м. „Канара йолу”, пета част от
която представлява част от имот пл. № 106 с площ от 0.530дка. Вярно, че това
решение не е подписано лично от председателя Д.П., защото видно от заповед №
0021/19.01.1998г. в периода от 14.01.1998г. до 10.02.1998г. е разрешено от
ръководителя на Община Варна да ползва платен отпуск. Със същата заповед е
посочено лицето което да го замества-М.Генчева-секретар. Видно от самото
решение, то е подписано за председател от заместника, като е посочено
основанието за това-заповед № 0021/19.01.1998г. и секретаря. Носи подписа на
още 6 члена на комисията. Решението поражда права, защото няма забрана в
закона, включително и в чл. 60 от ЗСПЗЗ председателя на ПК да делегира правата
си на такъв на друго лице, включително и на секретаря. Важното е, че това
решение е подписано от председателя, чрез заместващ и секретаря си. Поражда
права и по-точно казано отрича тези на Т. К. за спорния имот. Той не се
легитимира като собственик с решение на ПК-Варна.
Дори
и да се приеме, че решението, подписано от П.Б. е с некоректно посочена дата и
е издадено по времето когато е бил вече председател, т.е. след 23.04.1998г., то
като второ издадено, след като е постановено решението № 471/04.02.1998г. за
отказ, се явява нищожно, без да е било издадено на осн. чл. 14, ал. 6 или ал. 7
от ЗСПЗЗ, доколкото основанието за издаването му приповтаря това от решението
на ПК с председател Д.П..
Настоящият
състав намира за недоказана още първата предпоставка за основателност на иска с
правно основание чл. 108 от ЗС, вече по-горе беше обсъждана основателността на
втората, но и третата предпоставка.
Искът
с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради
съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да
бъде потвърдено и в тази част.
На
това място настоящият състав намира, че следва да обсъди оплакванията на К. и И.
за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
липсата на указания относно доказателствената тежест на страните, като основание
да поискат събирането на доказателства пред ВОС. Действително докладът на
исковата молба на първоинстанционния
съдия е непълен, доколкото не е указано кой за кои факти носи доказателствена тежест.
Съдът ще се позове на отговора, даден от ВКС в т. 2 от ТР № 1/2013г. Дейността
на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само
негово продължение. Дори и действията на първата инстанция да са били
опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани
пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането
на правото. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните
процесуални права. Въззивният състав отчита обаче, че все пак страните са се
ориентирали правилно и са предприели адекватни действия, организирайки защитата
си. Самото позоваване на допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения не прави допустими всички доказателствените искания, отправени от
страната във въззивната жалба. Когато те са недопустими или неотносими по спора няма причина да бъдат
събирани. Ако въпреки, че страната е била правилно ориентирана с оглед
доказателствената тежест която носи и е ангажирала съответните доказателства,
но не е установила правата си, в този случай също не би следвало да й бъде позволено
да ангажира такива, при простото позоваване на пропуските на първоинстанционния
съд, заобикаляйки забраната на чл. 266 от ГПК. Намира, че оставянето без
уважение на направените от въззивниците доказателствени искания не прави
автоматично уязвимо въззивното решение, само поради процесуалния пропуск на ВРС
да разпредели доказателствената тежест.
С
оглед изхода на спора първоинстанционното дело следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските.
Въззивниците
К. и И. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. сумата от 745.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 36 по делото, на осн. чл 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3203/18.06.2014г.
по гр.д. № 3037/2013г. на ХХV състав на ВРС, в частта в която на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за
установено по отношение на К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И. ЕГН **********, че А.И.М.,
ЕГН ********** е собственик на поземлен имот № 106 с площ от 600кв.м., находящ
се в землището на кв. Виница, м-ст „Бялата чешма”(Дилбер чешма), по ПНИ „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, а
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор № 10135.2516.106 целият с площ от 506 кв.м.
при граници с идентификатори: 10135.2516.105; 10135.2516.107; 10135.2516.4412;
10135.2516.9541, на основание §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.И.М., ЕГН ********** срещу
К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И. ИГН ********** искова претенция с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено, че е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.
Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, с
идентификатор № 10135.2516.106 по КК на гр. Варна, целият с площ от 506 кв.м.
при граници: имоти с идентификатори №№ 10135.2516.105; 10135.2516.107;
10135.2516.4412; 10135.2516.9541, на основание трансформация на право на ползване в право на собственост по
реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И.
ЕГН **********, че А.И.М., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, с идентификатор № 10135.2516.106 по КК на гр. Варна, целият
с площ от 506 кв.м. при граници: имоти с идентификатори №№ 10135.2516.105; 10135.2516.107;
10135.2516.4412; 10135.2516.9541, на основание изтекла 10-годишна придобивна давност в периода от
02.06.1998г. до датата на завеждане на иска-07.03.2013г., по предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 3203/18.06.2014г. по гр.д. № 3037/2013г. на ХХV състав
на ВРС, в частта в която е
отменен КНА № 200, т.ХІІІ, д.№
6892/1998г., на варненски нотариус в частта,
в която К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И. ЕГН ********** са признати за собственици на част
трета от НИВА, цялата с площ от 1751 кв.м., находяща се в м. „Канара йолу” в
землището на кв. Виница на Варна, състояща се от три части, която трета част е с
пространство от 535 кв.м. и представлява част от имот с пл.№ 106 по КП „Бялата
чешма и Дъбравата” от 1990г. при граници на северозапад пл.№ 105, на
североизток – полски път, на югоизток- имот с пл.№ 107 и на югозапад- останалата част от имот с пл.№ 106, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК;
в частта в която е отхвърлен предявения от К.Т.К. ЕГН ********** и С.Т.И.
ЕГН********** срещу А.И.М., ЕГН **********
иск да им предаде владението на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, с идентификатор № 10135.2516.106 по КК на гр. Варна, целият
с площ от 506 кв.м. при граници: имоти с идентификатори №№ 10135.2516.105;
10135.2516.107; 10135.2516.4412; 10135.2516.9541, на осн. чл. 108 от ЗС. и в частта в която К.Т.К. ЕГН **********
и С.Т.И. ЕГН********** са осъдени да
заплатят на А.И.М., ЕГН ********** разноски за първата инстанция, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.К. ЕГН
********** и С.Т.И. ЕГН********** да
заплатят на А.И.М., ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.