Определение по дело №483/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 63/09.05.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 333/2014 год., Момчилградският районен съд е признал Х. З. С. от с.Б., О.М., обл.К. за виновен в това, че на 28.10.2013 год. в с.Б., О.М., в съучастие като извършител със З. М. С. от с.Б., О.М., причинил лека телесна повреда на Л. М. Ч. от с.Б., О. М., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева. Със същата присъда съдът е признал и З. М. С. от с.Б., О.М., обл.К. за виновен в това, че на 28.10.2013г. в село Б., О.М., в съучастие като извършител с Х. З. С. от с.Б., О.М., причинил лека телесна повреда на Л. М. Ч. от с.Б., О.М., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева. С присъдата съдът е осъдил Х. З. С. и З. М. С. да заплатят солидарно на Л. М. Ч. от с.Б., О.М., обл.К. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.10.2013 год., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, в размер на 712 лв., като гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 4 000 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Осъдил е с присъдата подсъдимите Х. З. С. и З. М. С. да заплатят солидарно по сметка на РС – М. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 80 лв.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите З. М. С. и Х. З. С., и двамата от с.Б., О.М., обл.К., които чрез защитника си я обжалват изцяло като неправилна – необоснована. Твърди се в жалбата, че присъдата се базирала на непълно разкриване на обективната истина от фактическа страна, тъй като първоинстанционният съд не уважил искане на защитата на подсъдимите за събиране на доказателства, поради което при постановяване на присъдата не бил изяснен случая от фактическа страна и съдът нарушил правото на защита на двамата подсъдими. Защитникът на подсъдимите счита също, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд не бил оценил всички доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като е отдал тежест на свидетелските показания, дадени единствено от свидетели, посочени от тъжителя, които били противоречиви както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Твърди още, че в първоинстанционното производство не могла да се докаже вината на подсъдимите, поради което осъдителната присъда се явявала необоснована, а уваженият граждански иск за претърпени неимуществени вреди се явявал неоснователен и недоказан. Защитникът на подсъдимите моли съда да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни по предявеното им по частен ред обвинение в извършване на престъпление и да бъдат оправдани по това обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният от частния тъжител граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание подсъдимите Х. С. и З. С., лично и чрез защитника си поддържат жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. В последната си дума и двамата подсъдими твърдят, че не са виновни, като молят присъдата да бъде отменена и да бъдат оправдани. Считат жалбата на частния тъжител за неоснователна.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от частния тъжител и граждански ищец Л. М. Ч. от с.Б., О.М., обл.К., който чрез повереника си твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като наложеното на всеки от подсъдимите наказание и присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от престъплението били явно несправедливи. При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът несправедливо го е занижил, без да отчете, че пострадалия е изпитал значителни болки и страдания, които продължавали и понастоящем, а увреждането на лявото му око било завинаги и не подлежало на лечение. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на всеки от подсъдимите административно наказание „глоба”, както и да бъде увеличено присъденото обезщетение на частния тъжител за претърпените неимуществени вреди. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец счита жалбата на подсъдимите за неоснователна.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на подсъдимите З. М. С. и Х. З. С..

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З. М. С. е роден на **.**.**** год. в с.Г., обл.С., като постоянно живее в с.Б., О.М., обл.К.. Женен е, не е осъждан.

Подсъдимият Х. З. С. е роден на **.**.**** год. в Г.М., като постоянно живее в с.Б., О.М., обл.К.. Има завършено висше образование, женен е, не е осъждан. Двамата подсъдими са баща и син. Частния тъжител Л. М. Ч. също постоянно живее в с.Б., О.М., обл.К..

Подсъдимите Х. З. С. и З. М. С. и тъжителя Л. М. Ч. били съседи в с.Б., О.М., като живеели в съседни къщи, но отношенията между тях не били добри.

На 28.10.2013 год. около 17.00 – 17.30 часа частния тъжител Л. Ч. отишъл да сече дърва на място, за което и двете страни имали претенции. По този повод между тъжителя Ч. и подс.Х. С. отново възникнал конфликт, като същите се скарали и започнали да спорят на висок глас. Към двамата се приближил и подс.З. С., който хванал тъжителя Ч. за ръката, а подс.Х. С. започнал да му нанася удари с юмруци, при което тъжителя Ч. паднал на земята, а двамата подсъдими продължили да му нанасят удари с крака и юмруци. Свидетели на случилото се станали В. В., П.В., Н.С., В. С. и С.В., всички от с.Б., които в този момент се намирали в близост до мястото на инцидента. Свидетелите В. В. и Н. С. веднага се отправили към мястото на инцидента, с цел прекратяване на побоя. След като двамата свидетели пристигнали на мястото на инцидента, побоят бил прекратен, като освен подсъдимите, на местото бил и св.З.С., който е син на подс.З. С., съответно брат на подс.Х. С., като същия отправял обидни изрази и заплахи спрямо тьжителя. Св.В. В. и св.Н. С. видели също, че окото на тъжителя било подуто и насинено, както и че по него имало кръв, като същият споделил на свидетелите, че двамата подсъдими са му нанесли побой. От своя страна, св.П. В. сигнализирал на тел. 112, за да бъдат изпратени полицейски служители на место. Предвид получените множество наранявания в резултат на нанесеният му побой, тъжителят бил транспортиран от св.П. В. до ЦСМП-К. за оказване на медицинска помощ, където тъжителят бил приет за преглед в 18.30 часа. При прегледа в спешното отделение били констатирани разкъсно – контузна рана в областта на левия клепач, като към момента на прегледа пострадалият се оплакал и от болки в областта на лявата ръка и дясната подбедрица. Съобщил е, че му бил нанесен побой от двама души. Също така при преглед от специалист в очно отделение били констатирани оточен и кръвонаседнат горен и долен клепач, разкъсно-контузна рана във външната част на веждата с правилни ръбове и дължина 1 см, разкъсно-контузна рана на горен клепач в средна трета с неправилни ръбове и дължина около 0.5 см, както и разкъсване на сфинктера на ириса на 4 ч.

На 29.10.2013 год. частния тъжител Ч. бил освидетелстван от съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Ат Дафовски” – Г.К., като при прегледа съобщил, че на 28.10.2013 год., около 17.30 – 18.00 часа бил бит с ръце и крака от негови съседи. На тъжителя било издадено СМУ № 239/2013 год., от което е видно, че при прегледа му са били констатирани следните наранявания: глава - клепачите на лявото око били оточни и кръвонаседнати, със синкаво-мораво-червено кръвонасядане на обща площ 4/5 см. при затворена очна цепка; в средната част на горния клепач на лявото око се установявала хоризонатално разположена цепковидна рана с дължина 1см.; такава рана с дължина 0.8 мм. се установила във външната половина на горния клепач на лявото око; в дясната челно-слепоочна област на главата се установило ивицовидно червено-синкаво кръвонасядане с размери 5/0.5 см.; крайници - по задно-външната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната става, било установено охлузване на кожата с размери 1/1 см., покрито от тъмно-червено кафява корица, разположена на нивото на околната здрава кожа; по външната повърхност на дясната подбедрица, в средната й трета било установено синкаво-червено кръвонасядане с диаметър 2 см., като кожата на това място била умерено оточна. Предвид констатираните наранявания съдебния лекар е посочил в удостоверението, че на тъжителя са били причинени оток, разкъсно-контузни рани и охлузване на кожата на главата, лицето и крайниците, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и място е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания. Извършилият освидетелстването съдебен лекар е посочил в удостоверението, че разкъсно-контузните рани на горния клепач на лявото око са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Видно от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М.по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както и от показанията му в съдебно заседание, на Л. М. Ч. са били причинени: оток, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците; разкъсване на сфинктера на ириса на лявото око, довело до травматична мидриза /по-широка зеница на лявото око, трудно реагираща на светлина/. Вещото лице е посочило, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия. Вещото лице е дало заключение, че разкъсно-контузните рани на горния клепач на лявото око и разкъсването на сфинктера на ириса на същото око, довело до възникването на травматична мидриза, представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че разкъсването на сфинктера на ириса на лявото око ще остане до живот, тъй като нямало установена методика, по която да се лекува, като разкъсването не било пълно и зеницата малко реагирала на светлина. Вещото лице е заявило също така, че това нараняване е възможно да се получи от удар с дърво, но е възможно да е и от удар с юмрук, тъй като в областта на горния клепач кожата е по-тънка и по-лесно ранима.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите З. С. и Х. С., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели В.В., Н. С., М. Ч. В.С., С. В., Н. В. и П.В., които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Н.М. по назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 5/2014 год. и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите В.В., Н.С., М. Ч., В. С., С. В., Н. В. и П. Въ., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че същите свидетели /без св.М. Ч. и св.Н. В./ са преки свидетели - очевидци на побоя, нанесен от двамата подсъдими на частния тъжител. Показанията на тези свидетели са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с другите доказателства по делото, както и взаимнодопълващи се. Така, всеки от свидетелите В. В., Н.С., В. С., С. В. и П. В. е възприел лично и непосредствено обстоятелствата около възникналия конфликт между подсъдимите и частния тъжител – спора на висок тон, както и факта на физическо съприкосновение между тях - нанасянето на удари от двамата подсъдими по главата и тялото на тъжителя с юмруци и ритници, вкл. и събарянето му на земята. Непосредствено след случилото се свидетелите В. В., Н. С., В. С., М.Ч. и П. В. видели, че по лицето /вкл. и в областта на окото/ тъжителят Ч. имал видими наранявания – окото му било насинено и подуто, като по лицето му имало и кръв; и на посочените свидетели частният тъжител Ч. споделил, че именно двамата подсъдими са му нанесли побой. От друга страна, показанията на посочените свидетели се подкрепят и от обективните констатирани наранявания както при приемане на тъжителя в ЦСМП – Г.К. и извършеният в очно отделение преглед на 28.10.2013 год. около 18.30 часа, така и при извършените от съдебния лекар освидетелстване на тъжителя на 29.10.2013 год. /за което е издадено съдебно-медицинско удостоверение № 239/2013 год./ и съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 5/2014 год., които съответстÔат на показанията на свидетелите относно вида, времето и начина на нанасянето на телесните увреждания на тъжителя. В подкрепа на показанията на посочените свидетели са и други писмени доказателства по делото – лист за преглед на пациент в спешно отделение и допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, и двата от 28.10.2013 год., както и амбулаторен лист № 7/23.01.2014 год. за извършен преглед на тъжителя Ч. от очен специалист, от които се установява, че именно на инкриминираната дата – 28.10.2013 год., в 18.30 часа Л. Ч. е бил приет в ЦСМП – Г.К., респ. установява се вида и броя на причинените му увреждания. От друга страна, посочените по-горе свидетели не са в родствени връзки с тъжителя /като твърденията на подс.З. С. пред настоящата инстанция в тази връзка не са подкрепени от каквито и да било доказателства/, като същите не са се показали като явно заинтересовани от изхода му.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите З. С. и Х. С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частите им, в които твърдят, че никой от тях не бил удрял тъжителя Ч., а последния бил видимо пиян и отишъл да се саморазправя с подс.Х. С., който само избутал тъжителя, както и че окото му си било отекло, когато отишъл при подс.Х. С.. Обясненията на подсъдимите З. С. и Х. С. в посочените части са нелогични, непоследователни и не са подкрепени от останалите доказателства по делото, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите, а напротив – опровергават се от последните по категоричен начин. Още повече, не намира логично обяснение в твърденията на подсъдимите безспорно установеното по делото обстоятелство, че непосредствено след конфликта помежду им тъжителят е имал видими наранявания по лицето и главата, от които течала кръв, което е наложило откарването му същата вечер около 18.30 часа в ЦСМП – Г.К., където са констатирани съответните наранявания, описани в лист за преглед на пациент и допълнителен лист за преглед на пациент, респ. описани при освидетелстването му от съдебен лекар на следващият ден. Впрочем, обясненията на подсъдимите са и противоречиви помежду си – докато подс.З. С. твърди, че нито той, нито синът му /подс.Х. С./, са докосвали тъжителя, то подс.Х. С. признава, че е имало физическо съприкосновение между него и тъжителя Ч. на инкриминираните място и време, но твърди, че само го бил избутал. Същевременно, не съществуват каквито и да било данни тъжителят Ч. да е имал по същото време и на същото място конфликт с друго лице или други лица, при който да са му нанесени инкриминираните телесни увреждания. Изключена е и вероятността тъжителят да се е самонаранил по някакъв начин, напр. при падане от собствен ръст, имайки предвид характера, местоположението и различните плоскости на нанесените на пострадалия увреждания. Или, съвкупността от преки и косвени доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единственият възможен извод - че автори на деянието, при което са нанесени телесни увреждания на тъжителя Ч., са именно подсъдимите З. С. и Х. С.. Ето защо, съдът намира, че обясненията на двамата подсъдими в посочените части представляват опит за изграждане на защитна версия, целяща да ги оневини.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св.Здравец С., в частта им, в която твърди, че тъжителя Ч. искал да се саморазправя с брат му – подс.Х. С.; както и че само чул тъжителя Ч. и брат му да разговарят, като не видял да си разменят удари. Показанията на св.З.С. в посочените части се опровергават по категоричен начин от другите събрани по делото доказателства, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите, като съдът намира, че свидетелят не е явно незаинтересован от изхода на делото, с оглед близката му родствена връзка с подсъдимите - негови баща и брат.

Що се отнася до показанията на свидетелите М. Б., В. Б. и Г. С., то настоящата инстанция намира, че същите не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, доколкото свидетелите М. Б. и В. Б. твърдят, че са отишли при подс.З. С. в с.Б. около 18.00 часа /т.е. очевидно след случая/, а св.С.твърди, че същия ден заминала на почивка в Г.П. б. и не знае нищо за случилото се. Ето защо, не е необходимо показанията на посочените свидетели да бъдат обсъждани в настоящото производство.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите З. С. и Х. С. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 28.10.2013 год. в с.Б., О.М., обл.К., в съучастие като извършители причинили на Л. М. Ч. от с.Б., О.М., обл.К. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимите, чрез нанасяне на удари на тъжителя с юмруци и ритници в областта на главата и тялото, при което са увредили телесната му неприкосновеност, причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Без правно значение в случая е обстоятелството, че не е установено кой от подсъдимите какви точно удари е нанесъл, при положение, че е безспорно установено нанасянето на удари на тъжителя от всеки от двамата подсъдими. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, а именно: разкъсно-контузни рани на горния клепач на лявото око и разкъсване на сфинктера на ириса на същото око, довело до възникването на травматична мидриза /по-широка зеница на лявото око, трудно реагираща на светлина/. В тази връзка следва да се отбележи, че всъщност на тъжителя са причинени и редица други увреждания, които са причинили болка и страдания по смисъла на чл.130 ал.2 от НК - оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците, но правилната квалификация на деянието е именно тази, дадена от първоинстанционния съд – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, с оглед принципа на поглъщането на по-лекия от по-тежкия вредоносен резултат.

От субективна страна престъплението всеки от подсъдимите З. С. и Х. С. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението му – от силата, начина и насоката на нанасяне на ударите /с юмруци и ритници, в областта на главата и тялото на тъжителя/, при което всеки от подсъдимите, с оглед нивото на физическото и психическо му развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. Установен по несъмнен начин е и мотивът за извършване на деянието – раздразнението на подсъдимите от ползването от тъжителя на дърварник и сеченето на дърва в място, което подсъдимите считали за свое, както и създадените отпреди конфликтни отношения между тъжителя и подсъдимите. Налице е и общност на умисъла на двамата подсъдими при осъществяване на престъплението – всеки от тях освен своя собствен умисъл е съзнавал и умисъла на другия подсъдим, като с действията си са целели постигането на общ резултат.

Или, с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както и формата на вината на всеки от подсъдимите при извършване на престъплението, предмет на предявеното им по частен ред обвинение, поради което са неоснователни оплакванията за недоказаност на обвинението, непълна оценка на доказателствата по делото и основаването на присъдата на показанията на пристрастни и заинтересовани от изхода на делото свидетели, изложени в жалбата на подсъдимите. Не е налице и твърдяното от защитника на подсъдимите в жалбата съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неоснователен отказ на първоинстанционния съд да допусне и събере сочено от защитата на подсъдимите доказателство – да им издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдят със справка от НИМХ – Г.Пловдив относно какво е било времето на 28.10.2013 год. в 17.30 часа, каква е била видимостта /колко метра/, имало ли е вятър, с каква посока и скорост, в района на с.Б., О.М., с което са целяли проверка на достоверносттÓ на свидетелските показания. Действително, първоинстанционният съд е оставил така направеното от защитника на подсъдимите искане без уважение, като неотносимо към предмета на делото. По направено искане пред настоящата инстанция е постановено да се издаде на защитника на подсъдимите такова удостоверение, същото е получено от последния, но въпреки това във въззивното съдебно следствие не е представено каквото и да било доказателство в тази връзка.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал всеки от подсъдимите З. С. и Х. С. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като на основание чл. 78а от НК е освободил всеки от тях от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на всеки от двамата подсъдими за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - никой от подсъдимите не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. В тази връзка следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.З. С. е реабилитиран на основание чл.88а от НК за осъждането си с Присъда от 11.05.2004 год., постановена по Н.о.х.дело № 36/2004 год. по описа на Районен съд – М., с която за извършено престъпление по чл.197 т.1, във вр. с чл.195 ал.1 т.1 и т.4, във вр. с чл.194 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв. Това е така, въпреки липсата на данни за изпълнение на наложеното му наказание – изплащане на наложената глоба, тъй като наказанието на подс.З. С. не подлежи на изпълнение, поради изтекла давност по чл.82 ал.4, във вр. с ал.1 т.5 от НК, респ. изтичане след тази давност на срока за заличаване на осъждането и неговите последици по чл.88а ал.1 от НК, т.е. подс.З. С. следва да се счита за неосъждан, при което няма пречка за приложението на разпоредбите на чл.78а от НК. При определяне размера на административното наказание „глоба” за всеки от подсъдимите, съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства – чистото им съдебно минало, относително ниската степен на обществената опасност на деянието и неговото инцидентното и битово естество, ниската степен на обществена опасност на всеки от подсъдимите, както и причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че на всеки от подсъдимите следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер, близо до минималния такъв, а именно: наказание “глоба” в размер на по 1 500 лв. за всеки от тях. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на всеки от подсъдимите З. С. и Х. С. наказание напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита всеки от подсъдимите към спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която са осъдени подсъдимите З. С. и Х. С. да заплатят солидарно на тъжителя Л. Ч. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.10.2013 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимите граждански иск за претърпените от ´рестъплението неимуществени вреди, за разликата над 2 000 лв. до пълния му размер от 4 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимите З. С. и Х. С., на тъжителя е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – две разкъсно-контузни рани на клепачите на лявото око, както и разкъсване на сфинктера на ириса на лявото око, довело до травматична мидриза /по-широка зеница на лявото око, трудно реагираща на светлина/, т.е. налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, несъмнено довело до болки, страдания и неудобства, макар и не особено големи по интензитет и продължителност. Следва в тази връзка да се посочи, че от една страна разкъсването на сфинктера на ириса на лявото око, довело до травматична мидриза /по-широка зеница на лявото око, трудно реагираща на светлина/, е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, което не може да бъде излекувано, но от друга страна същото не е свързано със значителни болки и страдания, а по-скоро с неудобства, които също не са особено значителни. Както бе отбелязано по-горе в мотивите, наред с посочените увреждания, субсумирани в състава на чл.130 ал.1 от НК, на тъжителя Ч. са били причинени и редица други телесни увреждания – оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците, причинили болки и страдания /т.е. такива по чл.130 ал.2 от НК/, които също не са с особено голям интензитет и продължителност, но следва да бъдат възмездени, като настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение в общ размер от 2 000 лв. е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер, с оглед неоснователността на същия.

По жалбата на частния тъжител и граждански ищец Л. Ч..

С оглед изложените по-горе в мотивите съображения /във връзка с жалбата на подсъдимите З. С. и Х. С./ относно правилността – обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда, вкл. и относно справедливостта на наложените на всеки от подсъдимите наказания, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско – осъдителната части на присъдата, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, настоящата инстанция намира, че жалбата на частния тъжител и граждански ищец Л. Ч. е изцяло неоснователна.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на всеки от подсъдимите З. С. и Х. С. наказание не е явно несправедливо и при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/09.05.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 333/2013 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.