Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14948 по описа за 2019
година на РС Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по
предявения **, срещу С.Р. ***, иск да бъде установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 651 лева, представляваща
главница за ползвани В и К услуги за периода от 17.09.2016 г. до 27.09.2018 г.,
за обект с аб. № ***, находящ се в ***, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.06.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 107,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.11.2016
г. до 20.06.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №
4945/26.06.2019 г. по ч. гр. д. № 9927/2019 г. на РС Варна.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че имотът е общински,
респ. не е собственост на ответницата. В тази връзка се поддържа, че не са
представени доказателства, че ответницата има качеството на потребител на В и К
услуги, респ. липсва основание за откриване на абонатен и/или клиентски номер
на нейно име, а оттук липсва и облигационна връзка между страните. Оспорва се и
реалното потребление на предоставената услуга.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска.
В съдебното заседание,
чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора. Оспорват се всички
задължения по фактури издадени преди 15.06.2018 г., като се посочва, че именно
това е датата на настаняване на ответницата в общинското жилище, съобразно
представената по делото заповед на кмета на община Варна. Сочи се, че в
представеното в съдебното заседание от 24.07.2020 г. споразумение за
разсрочване на задълженията към **** е
посочено името С.Р. ***, а в други документи
също приложени към делото се касае за лице с фамилия Я.. Изтъква се и че
подписа положен в графата „потребител” на споразумението за разсрочване се
отличава от този положен в карнетните листи.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно
гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза
на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Представени са ОУ на ищцовото
дружество, приложими към отношенията с потребители на *** услуги, както и
преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите условия са
публикувани.
Представени са и решения на
Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански нужди,
през процесния период.
Между страните няма спор за това,
че през процесния период в процесния обект са били ползвани водоснабдителни и
канализационни услуги.
Представена е изходяща от ищеца
„справка за недобора“ за задълженията за процесния присъединен обект. В нея
като потребител е вписано едно лице – ответницата С.Р.Я..
От представения по делото договор
за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на
наематели” от 05.03.2015 г. е видно, че на същата дата процесният обект е
отдаден под наем за срок от три години на ответницата С.Р.Я.. От представения
по делото договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд
„Настаняване на наематели” от 15.06.2018 г. е видно, че срокът на наема е
удължен с една година, считано от датата на подписването му. С декларация от
21.09.2018 г. ответницата декларира пред наемодателя промяна на семейното
положение в резултат от сключен на 05.09.2018 г. граждански брак, по силата на
който нейната фамилия е променена на ***. След предупреждение, от наемодателя -
община Варна за прекратяване на наемното правоотношение, поради наличие на
непогасени задължения към ищеца ***, ответницата представя пред наемодателя
споразумение за разсрочено плащане на задълженията към ищеца. От това
споразумение е видно, че на 20.01.2019 г. ответницата, в качеството си на
титуляр на партида с абонатен номер ***, е направила
признание, че има непогасени задължения към ответника в размер от 2777,20 лева,
представляващи главница и начислени лихви за забава и съдебно-деловодни
разноски за ползвани *** услуги в процесния
обект, за периода от 09.08.2010 г. до 28.01.2019 г., като се е съгласила да
изплати задълженията разсрочено. Поради продължилото незаплащане на
задълженията към ищеца, със Заповед № 188/23.07.2019 г. на кмета на община *** процесното наемно правоотношение е прекратено на същата дата.
Приобщени по делото са карнетни
листи, които включват данни за обекта на потребление, адреса на същия, титуляря
по партидата на същия и данни за количеството измерена потребена вода за
обекта. Видно от тези карнети на много от същите, в графата срещу съответно
отчетеното към момента количество, има и поставен подпис в колона „подпис на
абоната“. За „потребител“ в карнетите е записана отново ответницата.
От заключението по
приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно и обосновано се изяснява, че
главните задължения по партида с абонатен № *** с титуляр ответницата за ползвани *** услуги за исковия периода възлизат на 651 лева, а лихвата за
забава върху тях е в размер 107,59 лева за заявения период на иска. Тези
стойности са изчислени по месеци в съответните таблици, неразделна част от
заключението, като са отчетени всички извършени плащания в рамките на процесния
период (в случая доброволни такива няма направени).
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията
на пълно и главно доказване – 1) наличието на твърдяната облигационна връзка с
ответника, 2) в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, 3) твърдяното количество вода и
канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от
ответника в претендирания размер, както и 4) изпадането в забава на ответника,
и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника в настоящия
процес е да догаже сочените от него положителни факти, на които основава доводите
си.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот
е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на
открита партида на името на ответника манифестира наличието на договорни отношения между страните за
предоставяне на *** услуги по смисъла на чл. 2 ал. 3 и чл. 3
т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по делото справка за недобора на частен абонат е видно,
че за процесният обект в информационния масив на ищеца фигурира клиентски номер
на името на община Варна, за която по делото не се спори, че е собственик на
обекта. От представените по делото договори за наем между община Варна и
ответницата е видно, че същата в исковия период е била наемател на процесния
обект, поради което в недобора като абонат и платец на *** услуги са вписани
нейните имена. С посочените договори за наем ответницата се легитимира като
наемател на обекта, за който е открита партида на нейно име, поради което и по
силата на чл. 2 ал 3 от ОУ има качеството потребител на *** услуги. Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че
ответницата е
потребител на *** услуги, не е достатъчно за опровергаване на пасивната
материална легитимация. От страна на ответницата не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на нейно име
партида за този имот, за прекратяване
на договора за наем в исковия период или за отдаване на обекта на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.
По отношение на реалното
потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл. и чл. 30, ал. 1 от
ОУ *** и чл. 30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена
вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните
водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството
вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави
периодично и на място, като резултатът се отразява в документ, в който се
вписват обекта, ползвателя, отчетеното от СТИ количество и подпис на потребителя
или негов представител, или подпис на свидетел при трайно неосигуряван достъп.
В настоящия случай са приети по делото
карнетни листи за извършваните в процесния период проверки, които включват
данни за обекта на потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия
и данни за количеството измерена потребена вода за обекта. Видно от карнетните
листи периодично е полаган подпис на абоната, респ. на негов
представител, присъствал в имота при отчитането на водомера. Документът
удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва и с
доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в карнетните листи
отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на подпис за
абонат срещу показанията до 27.08.2018 г., представлява извънсъдебно признание
за верността на всички предходни показания. Оспорването от ответника на
подписите положени в карнетните листи е неоснователно, доколкото същото се
опровергава от представеното по делото споразумение за разсрочване на
задълженията към ищеца, което съдържа признание на ответницата за осъществено
от нея реалното потребление в процесния период и обект. Ето защо представените
в случая карнетни листи и споразумение, навеждат на извод за реално потребление
на заявеното количество вода.
От заключението по възложената ССчЕ
се установи, че паричната равностойност на потребеното количество вода за претендирания
период е 651 лева.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете установени от Общите условия ответникът дължи заплащане и на мораторна лихва
за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 20.06.2019 г., която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 107,59 лева.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото
вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.06.2019 г., до окончателното му изплащане.
Предвид изхода по спора и представените доказателства на ищеца се следват разноски
от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, 25 лева за държавна такса, 300
лева за особен представител на ответника и 200 лева за ССчЕ, 5 лева за държавна
такса за издадено съдебно удостоверение или общо 630 лева
На основание ТР № 4/16.06.2014 г.
на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното
производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат
разноски в заповедната процедура в размер на 75,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че *** Р.Я. (***), ЕГН **********
с адрес *** дължи на „***
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 651 лева /шестстотин петдесет
и един лева/, представляваща главница за ползвани *** услуги за периода от 17.09.2016 г. до 27.09.2018
г., за обект с аб. № ***,
находящ се в гр. ***ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 107,59 лева /сто и седем лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 18.11.2016 г. до 20.06.2019 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение № 4945/26.06.2019 г. по ч. гр. д. № 9927/2019 г.
на РС Варна, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Стела Р.Я. (***), ЕГН **********
с адрес *** да заплати на ***
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 630
лева /шестстотин
и тридесет лева/, представляваща разноски сторени в исковото производство,
както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски
сторени в заповедното производство, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: