Решение по дело №546/2020 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    31.03.2021г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 546 по описа за 2020г. и като обсъди:

           

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги №********* от 23,12,2017г. за мобилен номер ********** и договор за лизинг от 23,12,2017г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black. Ответникът не е изпълнил произтичащите от тях задължения за периода от 05,05,2018г. до 05,08,2018г. да заплати абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски. Поради това ищецът прекратил едностранно сключените договори, вследствие на което за ответника възникнало задължение да заплати неустойка и останалите лизингови вноски до края на първоначално предвидения срок на договора. За събиране на вземането му в общ размер на 288,53 лева, от които 52,14 лева, представляваща стойността на начислени такси, ползвани услуги и лизингови вноски, дължими по фактури №**********/05,06,2018г., №**********/05,07,2018г. и №********** от 05,08,2018г., 60,55 лева, неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от 23,12,2017г., равна на три стандартни месечни абонаментни такси с добавени отстъпки, 175,84 лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 23,12,2017г. за предоставяне на мобилно устройство Nokia 2Black, е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи тази сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск. Твърди, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение. Евентуално оспорва твърденията, че ищецът е изправна страна по същото и е предоставил мобилна услуга и лизингова вещ. Твърди, че подписът в приложените към исковата молба договори не е изпълнен от ответника. Прави възражение за недействителност на договорите поради това, че съдържат неравноправни клаузи, както и възражение за нищожност на клаузите за лихви и неустойки. Прави възражения и за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. №122/20г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на установителния иск, както и че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Като доказателство по делото е приет заверен от страната препис на договор за мобилни услуги от 23,12,2017г., сключен между ищцовото дружество и К.З. К., както и на договор за лизинг от същата дата и между същите страни. Ответникът е оспорил истинността на тези документи с твърдението, че не са подписани от него. В този случай разпоредбата на чл. 193 от ГПК дава възможност на страната, която ги е представила да заяви, дали ще се ползва от тях. Такова изявление в случая липсва, въпреки че на страната е дадена двукратно възможност да вземе становище по направеното оспорване – в първото по делото заседание, след като е получила препис от отговора и определението по чл. 140 от ГПК и във второто съдебно заседание след изрично определение на съда в тази насока. Поради това и по аргумент за противното от чл.193, ал.2 от ГПК съдът не е постановил да се извърши проверка на истинността на тези документи. При това положение тези договори не установяват възникнало между страните правоотношение, а оттук следва, че ищецът не е установил чрез пълно и пряко доказване правопораждащите юридически факти, на които основава претенциите си – сключване на договор за мобилни услуги от 23,12,2017г. и договор за лизинг от 23,12,2017г. С оглед на това претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход от спора е безпредметно да се обсъждат останалите възражения в отговора, тъй като те предполагат наличието на сключен договор.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, но такива не са направени, поради което и не следва да бъдат присъдени. 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., за признаване на установено, че К.З. К., ЕГН ********** ***, му дължи сумата от общо 288,53 лева (двеста осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки), от които 52,14 лева, представляваща стойността на начислени такси, ползвани услуги и лизингови вноски за периода от 05,05,2018г. до 05,08,2018г., начислени във фактури №**********/05,06,2018г., №**********/05,07,2018г. и №********** от 05,08,2018г., дължими по договор за мобилни услуги от 23,12,2017г. и договор за лизинг от 23,12,2017г., 60,55 лева, неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от 23,12,2017г., равна на три стандартни месечни абонаментни такси с добавени отстъпки, 175,84 лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 23,12,2017г. за предоставяне на мобилно устройство Nokia 2Black, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24,01,2020г. до окончателното изплащане на везамнето, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 40 от 28,01,2020г. по ч.гр.д.№ 122/2020г. по описа на АРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: