О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.05.2020
год.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 199/2020 год. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
окръжен съд е сезиран с частна жалба от Й.Н.П. чрез адв.
А. срещу определение от 19.02.2020 год., постановено в о.с.з. по гр.д. №
338/2016 год. по описа на КРС, с което съдът е оставил без уважение искането на
съделителката по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на
съделителя-ищец в делбеното
производство Р.Н.С. да й заплаща обезщетение за ползването на собствената на жалбоподателката 1/6 ид.ч. от делбения имот до окончателното извършване на делбата.
Ответникът
оспорва частната жалба с доводи, че искането с правно основание чл. 344, ал. 2
от ГПК е оттеглено в проведеното на 20.03.2019 год. открито съдебно заседание.
Сочи също така, че достъпът на жалбоподателката до
имота не е ограничен и не е лишена от ползването му. Моли съда да остави
частната жалба без уважение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение № 133 от 28.05.2018 год. по гр.д. № 338/2016 год. по описа на КРС е
допусната съдебна делба на следния недвижим имот: еднофамилна жилищна сграда,
състояща се от сутерен /три зимнични помещения/ и
един етаж /състоящ се от антре, дневна с кухненска ниша, две спални,
баня-тоалетна и мокро помещение/, находяща се в с. Г.със застроена площ 80
кв.м. в УПИ IV-126
в кв. 9 по плана на селото, между съделителите Р.Н.С.
с квота 1/6 ид.ч., Й.Н.П. с квота 1/6 ид.ч. и Й.П. и И.П.– общо 4/6 ид.ч.
в режим на СИО. Ищецът Р.Н.С. е придобил 1/6 ид.ч.
въз основа на наследствено правоприемство от баща си Н. С.; ответницата Й.П. е
придобила 1/6 ид.ч. от имота въз основа на
наследствено правоприемство от баща си Н. С., а ответницата Й.П. и ответникът И.П.са
придобили в режим на СИО 4/6 ид.ч. въз основа на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с н.а. № 27/2016 год. на нотариус № 626 на НК, с който В. К.С. е
прехвърлила на дъщеря си Й.П. по време на брака й с ответника собствените си
4/6 от жилищната сграда срещу задължение за гледане и издръжка, като прехвърлителката е запазила правото на ползване върху
прехвърлените части от имота, докато е жива.
След
влизане в сила на решението по допускане на делбата с молба от 10.10.2018 год. съделителите Й.П. и И.П.чрез адв.
О.са направили искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на ищеца да им
заплаща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствените им идеални
части от делбения имот, като са поискали допускане на
съдебно-оценителна експертиза.
В
молба от 10.10.2018 год. Р.С. е направил искане за възлагане на делбения имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради
това, че живее със семейството си /съпругата и двете си деца/ в делбения имот, в който е живял винаги, включително към
момента на откриване на наследството на неговия баща Н. С., починал през 2013
год. Сочи също така, че в къщата живее още В. К.С. – майка на съделителите Р.С. и Й.П..
В
о.с.з. на 20.03.2019 год. адв. О.е оттеглила искането за заплащане на
обезщетение за ползването на имота от ищеца, с оглед постигане на спогодба, със
съгласието на насрещната страна, представлявана от адв. З.. В о.с.з. на
26.06.2019 год. съдът е приел заключението на съдебно-техническата и оценителна
експертиза на в.л. Русков, според което средната пазарна наемна цена за ползване на процесната
делбена сграда възлиза на 550 лв. месечно. С молба от 11.11.2019 год. съделителката Й.П. е заявила, че оттегля пълномощията си
дадени на адв. О., като представя пълномощно,
с което упълномощава адв. А. да я представлява по делото. В о.с.з. на
22.11.2019 год. адв. А. е заявила от името на съделителката
П., че отново поддържа искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК. С молба от 28.11.2019
год. съделителката е конкретизирала, че поддържа
искането съделителят Р. П. да бъде осъден да й
заплаща обезщетение за ползване на собствената й 1/6 ид.ч.
от делбения имот, до окончателното извършване на
делбата. Ответникът оспорва искането – твърди, че заключението на вещото лице
не е прието в частта, с която е
определена месечната пазарна наемна цена на имота, поради направеното оттегляне
на искането, както и че достъпът на сестра му не е ограничен.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Искането е по чл. 344, ал. 2 от ГПК и е допустимо.
Същото е повторно заявено /след направено оттегляне на предходно искане по този
ред/ в о.с.з. на 22.11.2019
год. от новия пълномощник на страната - адв. А., като искането е конкретизирано
с молбата от 28.11.2019 год.
Съгласно
чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако
всички сънаследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците кои имоти ще
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
заплащат на другите срещу ползването. По
този ред съдът
извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство.
Така определените суми, които следва
да бъдат заплащани между съделителите по чл.
344, ал. 2
от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването
само по време
на висящността на делбеното производство
и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.
Съдебният акт, постановен по този ред
има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред във времето
и само до окончателното приключване на делбеното производство.
По делото не се
спори, че процесният имот се ползва от ищеца и неговото семейство, както и от
майка му В.С., която е запазила правото на ползване върху прехвърлените на
ответницата 4/6 ид.ч. от имота, докато е жива.
Установено е също така по делото, че процесната сграда е
еднофамилна и не е възможно разпределение на ползването, при което да се
определи реална част за ползване от страна на съделителката
Й.П., съобразно правата й в съсобствеността.
Това
налага ответникът Р.С. да бъде осъден да заплаща на Й.П. обезщетение за
ползването на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от имота
в размер на средния месечен пазарен наем. Установи се от заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице А. Русков, че месечната наемна цена за ползване на
допуснатия до делба имот възлиза на 550 лв., следователно дължимото
обезщетение за ползване на дела на ответницата възлиза на 91,67 лева месечно,
считано от влизане в сила на настоящото определение до приключване на делбеното производство. Както беше посочено, ползващият
имота съделител може да бъде
осъден да заплаща по този
ред на друг
съделител суми срещу ползуването на имота винаги
и само занапред във времето, т.е.
- от момента
на влизане в сила на
постановения по реда на чл.
344, ал. 2
от ГПК акт /вж. в този смисъл определение № 308
от 24.04.
2014 г. по ч.гр. дело № 1773/2014 год. на ВКС на
РБ, IV
г.о. и др./. Дължимото обезщетение е определено на база заключението на в.л.
Русков, което е прието в цялост в о.с.з. на 26.06.2019 год., поради което
възраженията на съделителя Р.С. за това, че в тази
част експертизата не е приета, са неоснователни.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да
постанови друго, с което да осъди ползващия съделител
да заплаща на Й.Н.П. обезщетение за ползване на процесния имот в размер на
91,67 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото
определение до окончателното извършване на делбата с влязъл в сила съдебен акт,
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от
19.02.2020 год. по гр.д. № 338/2016 год. по описа на КРС, с което съдът е
отхвърлил искането на съделителката Й.Н.П. по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане
на Р.Н.С. да й заплаща обезщетение за ползването на собствената на жалбоподателката 1/6 ид.ч. от делбения имот до окончателното извършване на делбата, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН ********** *** да
заплаща на Й.Н.П. с ЕГН ********** *** лв. месечно, представляваща
обезщетение за ползване на собствената й 1/6 ид.ч. от
делбения имот -
еднофамилна жилищна сграда, състояща се от сутерен /три зимнични помещения/ и един етаж /състоящ се от антре,
дневна с кухненска ниша, две спални, баня-тоалетна и мокро помещение/ със ЗП 80
кв.м., находяща се в УПИ IV-126 в кв. 9 по плана на с. Г.,
считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване
на делбата по гр.д. № 338/2016 год. по описа на КРС, на основание чл. 344, ал.
2 от ГПК.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.