№ 690
гр. Варна, 27.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000460 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №15000/15.06.2023г. по описа на ВОС,
поправена с молба вх. №17451/12.07.2023г. на „Ф. ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК *********, със
седалище село **************, общ. *************, обл. Варна, подадена чрез адвокат Г.
А., ВАК, срещу решение №221/22.05.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д.
№367/2022г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да плати на
ищцата А. А.-Ф., гражданин на **********, пребиваващ постоянно в ************ с ЛНЧ
********** и адрес в село **************, общ. *************, обл. Варна, сумата 100 000
лева, представляваща изискуема главница по договор за заем от 08.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.06.2022 г. до окончателното плащане,
на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и да й репарира сторените разноски по делото в
размер на 10 900 лева.
Оплакванията във въззивната жалба са, че решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, на първо място, че дадената от съда правна квалификация на иска е неправилна
като не са съобразени насрещните твърдения и възражения на ответника по иска. Според
въззивника наведените в отговора на исковата молба твърдения – че между страните
съществува облигационна връзка на основание договор за мандат, като получаваните
ежемесечно от ищцата по нейна банкова сметка парични средства за произвеждана
електроенергия от собствен на ответника ветрогенератор в с. ************, ***, са приход
на дружеството, който ищцата дължи да отчете като преведе постъпилите средства по
сметките на дружеството, което не е било сторено; между страните липсва заемно
1
правоотношение, съответно ответното дружество не дължи пари на такова основание, по
естеството си представляват насрещно възражение за погасяване на дълга, респ. за
прихващане с изискуеми вземания на ответното дружество срещу ищцата. В нарушение на
процесуалните правила, обаче, съдът нито е посочил, нито е обсъдил в решаващите си
мотиви тези възражения. Нарушение на процесуалните правила бил и изводът на съда, че до
края на устните състезания не били ангажирани доказателства за връщане на заема като се
твърди, че при разпределената с доклада по делото доказателствена тежест такова указание
на ответника не е било давано, което очевидно е непълнота на доклада.
Обосновани са и оплаквания за неправилност на решението като се твърди, че
мотивите са изградени на косвени доказателства, при липсата на договор за заем, без да е
установено и доказано дали счетоводството на ответното дружество е водено редовно,
съотв. дали в него е отразено погасяване на заема, предмет на иска. Според въззивника в
случая не може да се презюмира, че парите са предоставени по договор за заем, независимо
от това какво е посочено в платежното нареждане, защото съществува възможност парите да
са предоставени в изпълнение на задължения, породени от друг източник на облигационни
отношения. Неоснователно в тази връзка било прието, че волята на ответника за получаване
на сумата в заем е материализирана във водените от него счетоводни книги, в които
плащането е отразено като задължение за заем към ищцата, който извод се основава на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установила, че със сумата от 100 000
лева била кредитирана сметка 1520 „Получени дългосрочни заеми“, аналитична партида
00003 „Договор за заем А. Ф., 08.06.2016г.“. Твърди се, че заключението е било обсъдено
едностранчиво като е игнорирано посоченото от вещото лице, че към 2018г. салдото по
счетоводната сметка, по която е бил осчетоводен заемът, е нулево. В този смисъл изводът на
съда е верен, но само към датата на получаване на плащането и най-късно до края на 2018г.,
но не и след това, защото заемът е погасен. След този момент (края на 2018г.) отразеното в
счетоводството вече е загубило своето доказателствено значение. Неправилен, според
въззивника, е и изводът на съда, че трябвало да се провежда доказване за симулативност на
постигнатото съгласие за даване на средствата в заем, за да стане релевантен въпроса за
твърдяното от ответника мандатно правоотношение. Оспорва се като неправилен и
несъответен на доказателствата по делото и изводът, че каузата на вътрешните отношения
между страните не е установена по делото като се твърди, че са били представени преки
доказателства, че ищцата е получавала средствата от продажбата на ел. енергия, произведена
от собствено на ответното дружество съоръжение във ***. Поддържа се в тази връзка
твърдение, че извършеното плащане представлява отчетната сделка, а не плащане по
договор за заем. От друга страна се твърди, че ищцата няма основание да задържи
получените средства и не ги е отчела на дружеството, като с с това насрещно вземане на
ответника е могло и е следвало да се извърши прихващане с евентуалното му задължение
към ищцата. При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение и по същество отхвърляне на предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения
по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата, чрез пълномощника си по делото адвокат С.
П., ВАК, е подала писмен отговор вх. №19534/08.08.2023г., в който, като излага подробно
коментара си по оплакванията на ответника, аргументира становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и
обосновано като й се присъдят и разноски за въззивното производство.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на Варненски окръжен съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване акт. При тези фактически констатации съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По повод и във връзка с направеното оплакване за допуснато от първоинстанционния
съд съществено нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба са обосновани
искания въззивният съд да направи нов доклад по делото, съответен на фактическите
твърдения на страните, като разпредели наново доказателствената тежест, която всяка от
страните носи в съответствие с твърденията си, съответно да допусне съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на счетоводните записвания при ответното дружество по
счетоводна сметка 1520 „Получени дългосрочни заеми“, аналитична партида 00003
„Договор за заем А. Ф., 08.06.2016г.“ и салдото по тази сметка, съответно за изплащането на
трудовите възнаграждения на ищцата от страна на ответното дружество и наличието на
задължения за плащане на такива към м. декември 2018г.
Исканията се преценяват като неоснователни. Докладът по делото е съответен на
твърденията на страните, обосновани в разменените между тях книжа и в рамките на
преклузивните процесуални срокове. Видно от данните по делото, ответникът не е
противопоставил насрещно твърдение за погасяване на претендираното с иска задължение
за връщане на заета сума чрез плащане нито в отговорите си на исковата молба, нито в
първото по делото заседание, поради което и липсата на указания за необходимостта от
установяване на този факт, съответно възлагането му в доказателствена тежест на ответника
не съставлява неточност и/или непълнота на доклада в контекста на чл.146 ГПК.
По отношение искането за нова експертиза. Въпросите за счетоводните записвания в
ответното дружество по повод процесния заем са изследвани и установени чрез допуснатата
в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е
прието от страните без възражения и оспорване. При липса на своевременно и надлежно
въведени в процеса правопогасяващи претендираното с иска вземане на ищцата възражения
установяването наличието на насрещни вземания или задължения на ответното дружество
към ищцата е неотносимо за процеса. Ето защо евентуалното установяване на липса на
задължения на ответното дружество за дължими и неплатени на падеж трудови
възнаграждения на ищцата е ирелевантно обстоятелство спрямо предмета на правния спор.
3
По тези съображения доказателственото искане следва да бъде оставено без
уважение.
За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание. Във връзка с исканията им за присъждане на разноски следва да
се укаже необходимостта от представянето на списък най-късно до приключване на
последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №15000/15.06.2023г. по описа на
ВОС, поправена с молба вх. №17451/12.07.2023г. на „Ф. ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК *********,
със седалище село **************, общ. *************, обл. Варна, подадена чрез адвокат
Г. А., ВАК, срещу решение №221/22.05.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д.
№367/2022г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Ф. ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК
*********, да се допусне във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.10.2023г. от 13,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните чрез пълномощници, на посочените по делото
електронни/съдебни адреси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за
насроченото открито съдебно заседание. На въззивника да се връчи и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4