№ 280
гр. София, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503828 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.121 ГПК..
Образувано е по частна жалба на Център за развитие на човешките ресурси срещу
определение № 271918/19.07.21г. на СГС, ГО, І- 11 състав, постановено по гр. д. №
5545/20г., с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
Административен съд София- град. Твърди, че определението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените
правила, както и необосновано, по съображения подробно изложени в частната жалба, и
иска да бъде отменено и върнато на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
САС, ТО, 13 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частният
жалбоподател, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по предявен от „Център за развитие на човешките
ресурси“, в качеството си на Национална агенция по програма „Еразъм +“ на ЕС, срещу
Сдружение „Проспериращи млади европейци“ за връщане на недължимо платена сума по
договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-2-BG01-KA105- 036558 за целево,
безвъзмездно финансиране. Твърди, че между страните е налице правоотношение по
договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, по който авансово, на две части
е превел на ответника цялата сума по договора в размер на 34 972 евро. При извършеният
контрол на изпълнението по договора са установени нарушения по изпълнението му, довели
до окончателен извод за липса на реално изпълнение на дейностите и ответникът е поканен
да върне получената сума, а договорът е прекратен. Твърди, че ответникът виновно не е
1
изпълнил задълженията си по договора, поради което и иска да бъде осъден да възстанови
отпуснатите му средства, ведно със законната лихва от 24.01.20г. При условията на
евентуалност предявява иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради твърдяно
отпадане на основанието поради прекратяване на договора, съгл. предвидената в ОУ
процедура, което имало характер на разваляне на договора, ведно със законната лихва от
24.01.20г.
С обжалваното определение, СГС, І ГО, 11 състав е приел, че предмет на исковете не
са вземания с гражданско- правен характер, а такива с административен характер, поради
което и на основание чл. 19ж, ал.1 АПК спорът следва да бъде разрешен от компетентния
административен съд. Изложил е и че въпросът относно това дали процесният договор
попада в предметния обхват на чл.1, ал.2 ЗЕСЕСИФ е ирелевантен за определяне на
компетентния съд, тъй като подсъдността на административните съдилища произтичала от
общата уреда на адм. договор по АПК.
Обжалваното определени е неправилно.
Противно на приетото от първоинстанционният съд, сключеният между страните
договор не може да бъде определен като административен.
Съгласно чл.19а АПК, в производството пред административните органи страните
могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само
когато е предвидено в специален закон. Затова неговото съдържание не се пределя свободно
от страните, а се подчинява на императивни правила, съдържащи се в закон.
В случая обаче липсва такъв специален закон, който да урежда изпълнението на
Програма „Еразъм +“, при липсата на какъвто административен договор по тази програма
не може да бъде сключен.
Засега само ЗУСЕСИФ дават изрична законова регламентация на административния
договор. Програмата „Еразъм +“ обаче не е оперативна програма и средствата по нея не са
предоставени от изчерпателно изброените в чл.1, ал.2 ЗУСЕСИФ европейски фондове. Тя е
създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и Съвета от 11
декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +" - програма на Съюза в областта на
образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, №
1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, като финансирането на проектите по нея се осъществява
директно от Европейската комисия. Поради това, за правоотношенията, създадени по повод
изпълнението на проекти по нея, не е приложим ЗУСЕСИФ и споровете, възникващи във
връзка с тях, подлежат на разглеждане по общия гражданскоправен, а не по
административен ред- в този смисъл е определение № 51 от 08.02.2021г., на ВКС, ТК,
постановено по т.д. № 814/20г.
Ето защо и обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато
на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 271918/19.07.21г. на СГС, І ГО, 11 състав, постановено по
гр.д. № 5545/20г., с което е прекратено производството по гр.д. № 5545/20г. по описа на
СГС, І ГО, 20 състав и делото е изпратено по компетентност на АС София- град.
ВРЪЩА делото на СГС, І ГО, 20 състав за продължаване на съдопроизводствените
дейстивя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3