РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. Пловдив, 01.06.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XV състав в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 579 по
описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: ***,
чрез адв.Т., против Заповед № 329з-83/17.02.2023 г.
на Началник РУ - Раковски при ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.
В
жалбата се сочи, че издадената заповед е необоснована, неправилна и
незаконосъобразна. В допълнителни писмено становище на процесуалния
представител на жалбоподателя адв.Т. от 30.03.2023г. е посочено, че поради
прекаран COVID, Г.Т. не се е чувствал добре, но предвид изготвения
и утвърден график за нарядите не е предприел действия за смяната му с друг
служител. Твърди се, че не е спазен срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, доколкото
цялата административна преписка с достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение,
дисциплинарно наказващия орган е получил на 14.12.2022г. с нарочно писмо рег.№
7855р-11503. Сочи се още, че наказващия орган е запознат със медицинските
документи и заболяването на Г.Т. - сънна
апнея. Възразява се и по отношение на определяне вида на дисциплинарното
наказание. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът
- Началник РУ - Раковски при ОД на МВР – Пловдив,
чрез процесуалния си представител юриск. Д.-П., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена
на жалбоподателя на 20.02.2023г., а жалбата против нея е подадена директно в
Административен съд – Пловдив на 01.03.2023г., следователно оспорването, като
направено в законово установения срок, от адресат на обжалваната заповед и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност е
процесуално допустимо.
От фактическа
страна е установено, следното:
Няма спор между страните, че
жалбоподателят Г.Т.Т. заема длъжност "младши автоконтрольор" II – I степен в „Пътен контрол“ на
група „Охранителна полиция“ при РУ – Раковски, ОД на МВР – Пловдив.
В писмо рег. № 7855р-11503/14.12.2022
г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" (лист 20) се съдържала
информация, че за времето от 23:30 часа на 22.11.2022г. до 06:00 часа на 23.11.2022г.
служителя определен за старши на наряда се намира на предна дясна седалка в патрулния
автомобил във видимо отпуснато състояние, т.е. в състояние което не позволява
да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък. Във връзка с писмото
на Дирекция "Вътрешна сигурност", Началникът
на РУ Раковски е издал Заповед № 329з-430/22.12.2022г. (лист 21) за
извършване на проверка по получени данни за допуснато нарушение от служители на
РУ Раковски, като проверката е възложена на началник на група „Охранителна
полиция“ при РУ Раковски.
По делото е приложено сведение на Г.Т.Т.
от 11.01.2022г. (лист 53), във връзка с проверка по Заповед № 329з-430/22.12.2022г.
на Началник РУ Раковски. Т. е посочил, че през целия ден на 22.11.2022г. му е
било зле и не се е чувствал здравословно добре – виело му се свят, бил е с
високо кръвно, повдигало му се и се задушавал. Посочил е още, че не е искал да
товари колегите си със смяната и си е мислил, че може да я изкара. Изложил е,
че след работата по безопасност на движението по бул. „Христо Смирненски“ рязко
му станало зле и установил, че със затворени очи не му се повдига и не му се
вие свят. Идентични сведения Т. е дал и на 12.01.2023г. (лист 52).
На 10.01.2023г. сведения е дала и
мл.инспектор И.И.Б. полицай в „Охрана на обществения ред“, която е била на
смяна заедно с жалбоподателя на 22.11.2022г. от 19.00 часа до 07.00 часа на
23.11.2022г. Б. е описала подробно как е преминала смяната, посетените адреси
по сигнали, установените нарушения и местата за контрол, като изрично е
посочила, че почти през цялото денонощие не е осъществявала вербален контакт с
колегата си, тъй като той не е бил в добро състояние.
Дисциплинарно разследващия орган заедно
с мл.експерт А.Н. – командир на отделение в „Охрана на обществения ред“ на
група „Охранителна полиция“ изготвили Протокол рег.№ р-1442р от 02.02.2023г. за
проверка на видео запис от камера 02 на служебен автомобил с рег.№ *** за периода
от 23.30 часа на 22.11.2022г. до 06.00 часа от дата 23.11.2022г. (лист 23).
Дисциплинарно разследващия орган е
изготвил и справка с рег.№ 329р-1512/03.02.2023г. (лист 17-19) и направил
предложение до Началника на РУ Раковски да наложи на мл.инсп. Г.Т.
дисциплинарно наказание „порицание“ за минималния срок. Жалбоподателят е
запознат със справката на 10.02.2023г., видно от отразеното в нея. В справката
е обсъдена медицинската документация по отношение на Т., както и наградите
които е получавал според Кадровата му справка. Посочено е, че служителят е с
дългогодишен опит като мл. автоконтрольор и само за 2022г. по линия на пътния
контрол е съставил 138 бр.АУАН и 638 бр. наложени глоби по фиш, като в периода
преди констатацията на дирекция „Вътрешна сигурност“ служителят приоритетно е
работил само в светлата част от денонощието със знанието и съгласието на
останалите служители от „Пътен контрол“. До наказващия орган е направено
предложение за предприемане на конкретни мерки за освобождаване на служителя от
наряди през тъмната част от денонощието или неговото преназначаване на друга
длъжност.
На 17.02.2023г. дисциплинарно наказващия
орган връчил на Т. покана за даване на писмени обяснения, където служителят
саморъчно е написал, че отказва да дава допълнителни обяснения.
С
оспорената в настоящото производство Заповед № 329з-83/17.02.2023
г., Началник РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив, на основание чл.204,
т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР е наложил на Г.Т.Т. – младши
автоконтрольор II – I
степен в „Пътен контрол“ на група „Охранителна полиция“ при РУ – Раковски, ОД
на МВР – Пловдив,
дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, като е
предупредил служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в
срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание. От фактическа страна ответния орган се е мотивирал с това, че на 22.11.2022г. в гр.Раковски при изпълнение
на пътен контрол и патрулно-постова дейност за времето от 23:30 часа до 06:00
часа на 23.11.2022г. Т. е във видимо отпуснато състояние, което не позволява да
възприема средата и да наблюдава обслужвания участък. Въз основа на това е прието,
че с действията си Т. не е изпълнявал служебните си задължения по чл.80 от
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., с което е извършил нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2. т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР.
По делото от страна на ответника са представени: кадрова
справка за мл.инсп. Г.Т.Т.;
длъжностна характеристика; график за месец ноември 2022г.; месечен график
допълнение и изменение; информационна карта за дейността на наряда с дата
22.11.2022г.; доклад за проверени лица и превозни средства; Ежедневна форма на
отчет с дата 23.11.2022г.; Пътен лист 1; справка от GPS на
служебния автомобил; електронен носител с видеофайлове от камера монтирана в
служебен автомобил; Епикриза; резултати от медицински изследвания; медицински
протокол на ЛКК.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед на Началник РУ
Раковски при ОД на МВР – Пловдив е издадена от материално и териториално
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.4
от ЗМВР, наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР се налагат със заповеди,
издавани от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Длъжността
"началник на РУ" в ОДМВР е определена по вид за ръководна, според т.1а
- т.3б от раздел IX.1 „ОДМВР, районни
управления“ от Приложение 1 на Класификатора на длъжностите в МВР,
утвърден със Заповед на министъра на МВР № 8121з-140 от 24.01.2017 г.,
обнародвана в ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г. В този смисъл
дисциплинарно-наказващият орган, издал процесната заповед, е разполагал с
компетентност да налага дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, като не се констатират
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването й. Противно на твърдяното от процесуалния представител на
жалбоподателя при издаване на процесната заповед не е нарушено изискването по чл.195, ал. 1
от ЗМВР дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
изготвената от дисциплинарно разследващия орган справка е регистрирана на 03.02.2023 г. и следователно не
са изтекли два месеца до датата на издаване на заповедта – 17.02.2023 г. Спазен е и
едногодишният срок, доколкото вмененото на служителя дисциплинарно нарушение е
извършено на 22.11.2022 г.
На служителя не е било
препятствано правото да участва в дисциплинарното производство и да представи
писмени обяснения, както и да се запознае с изготвената като краен резултат от
проверката Справка, и даде последващи обяснения.
В процесната заповед е вписано,
че извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина е
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, според която дисциплинарно
наказание "порицание" се налага за неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Доколкото в заповедта изрично е посочено, че нарушението е неизпълнение на служебните
си задължения по чл.80 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., то очевидно е
налице съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация.
При
преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира
следното:
Жалбоподателят е допуснал
нарушение на служебната дисциплина, тъй като не е изпълнил стриктно служебните
си задължения, вменени му с подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на
ЗМВР, а именно Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. Налице е нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Според настоящия състав на съда
обаче описаното в заповедта нарушение, при съобразяване с всички установени по
делото факти и обстоятелства се явява маловажно по смисъла на закона (чл. 198,
ал. 2 от ЗМВР), тъй като отклонението от изискванията е незначително. Както е
посочил и дисциплинарно наказващият орган в оспорения административен акт по
отношение на формата на вината, че деянието е извършено категорично с
неустановен умисъл и следствие на заболяване.
Въпреки изложеното в заповедта,
че тежестта на нарушението е от ниска степен, липса на обществена опасност,
няма настъпили вредни последици и следствие на заболяване, дисциплинарно наказващият
орган не е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Дисциплинарно наказващият орган не е съобразил
както че нарушението е следствие на заболяване, така и с данните от кадровата
справка на служителя, видно от която той е на работа в системата на МВР от 28
години, многократно награждаван и никога не е бил дисциплинарно наказван. Извършеното
от жалбоподателя нарушение, неправилно не е било преценено като маловажно
нарушение на дисциплината, като следва да се има предвид, че за маловажно
дисциплинарно нарушение законът е предвидил налагане на най-лекото
дисциплинарно наказание – "мъмрене". В оспорения административен акт
най-общо е посочено, че при спазване на
изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР за взети предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено деянието,
формата на вината и цялостното поведение на Т., като същевременно липсват
изводи за това как е определен видът на наказанието. В заповедта ответния орган
е обсъдил представената от жалбоподателя медицинска документация и изрично е
посочил, че приема обяснението на служителя, че причината за изпадане в
отпуснато състояние е поради здравословното му състояние. В тази връзка по
преписката е представена епикриза, според която Г.Т.Т. е с поставена
окончателна диагноза: R55 припадък и
колапс синкоп. пат. и с придружаващи заболявания: АХ III ст. Тежкостепенна
форма на обструктивна сънна апнея, състояние след COVID-19 инфекция – 2021г.
обезатис, I11.9 Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, S15.0 Травма на
сънна артерия, U09.9 Състояние след прекаран COVID-19, неуточнен. Отделно
от това, според сведенията на служителя Б., която е била на смяна заедно
с жалбоподателя на 22.11.2022г. от 19.00 часа, тя не е осъществявала вербален
контакт с колегата си, тъй като той не е бил в добро състояние.
Следва да се
отчете и посоченото в справката изготвена от дисциплинарно разследващия орган,
че в периода преди
констатацията на дирекция „Вътрешна сигурност“ служителят Т. приоритетно е
работил само в светлата част от денонощието със знанието и съгласието на
останалите служители от „Пътен контрол“.
Поради
изложеното съдът
намира, че с издадената заповед не е спазен принципът за съразмерност и същата
е постановена в противоречие с целта на закона.
С оглед гореизложеното, жалбата
срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна.
Оспорваната заповед като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 810
лева, от които 10 лв. - внесена държавна такса и 800 лв. - заплатено
възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2023
г.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 329з-83/17.02.2023 г. на Началник РУ - Раковски при ОД на МВР –
Пловдив, с която на младши инспектор Г.Т.Т. - младши автоконтрольор II – I
степен в „Пътен контрол“ на група „Охранителна полиция“ при РУ – Раковски, ОД
на МВР – Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за
срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Г.Т.Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и
десет) лева.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: