Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Добрич, 02.03.2018
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря В. П.,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 494 по описа на ДРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от
ГПК:
Образувано е по повод искова молба на „Застрахователно
акционерно дружество .........със седалище и адрес на управление град ..........представлявано
от двама от изпълнителните директори Б. Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К., с която
срещу О.Е.К. с ЕГН ********** *** са предявени обективно съединени искове за
прогласяване нищожността на застрахователен договор по задължителна застраховка
„***” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица...........,
издадена на 08.06.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил
марка „Форд”, модел „Мондео СТ”, без посочен регистрационен номер, с рама...........
Посочените основания за нищожност са: противоречие със закона – иск по чл.26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 489, ал.1, ал. 4 и ал. 5 от КЗ и липса на
предписаните от закона форма и съдържание – иск по чл. 26, ал.2, предл.3 от ЗЗД
във вр с чл. 345 от КЗ във вр. с чл. 4, ал.1, т.7 от Наредба №49/16.10.2014г.
за задължителното застраховане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
На дата 08.06.2016г. е сключен застрахователен договор за
задължителна застраховка „***” на автомобилистите между О. Е. С. и ищцовото застрахователно дружество за
автомобил марка „Форд”, модел „Мондео СТ”, без вписан регистрационен номер, с
рама............ На 13.06.2016. към посочения договор е сключен анекс №1, по
силата на който се променя името на застраховащия от О. Е. С. на О.Е.К..
Като обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване
на установителните искове, са въведени следните доводи с последваща молба от
11.07.2017г.: настъпило на 18.08.2016г.
застрахователно събитие във връзка с процесния застрахователен договор и
заявена от пострадалите лица претенция към ищеца в качеството му на
застраховател.
По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението
е, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 489, ал.1, ал.4 и
ал.5 от КЗ за минималната и максималната продължителност на периода на
застрахователно покритие по застраховка „***” на автомобилистите за
автомобили без регистрация, с временна, транзитна регистрация или с
чуждестранна регистрация, придобити от български граждани за целите на
първоначалната регистрация в Р Б.. Посочено е, че съгласно КЗ съществуват 2
възможности за периода на действие на застраховка „***” - за срок от 30 дни за
автомобили с временен или транзитен номер или едногодишен за автомобили с
български регистрационен номер. Акцентира се, че е нормативно невъзможно в
полицата да не е посочен регистрационен номер и тя да осигурява застрахователна
закрила за едногодишен период от време. Прави се предположение, че
застрахованият автомобил е имал регистрационен номер, но по неизвестни причини
същият не е посочен. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
ищцовото дружество заявява, че счита, че процесната полица е нищожна изначално,
т.е. още към датата на сключването й, а в условията на евентуалност поддържа,
че нищожността е настъпила 30 дни след сключването на полицата, тъй като
застраховащият не е посочил български регистрационен номер на застрахованото
МПС.
По иска за нищожност поради липса на предписаните от закона
форма и съдържание твърдението е, че договорът за застраховка е строго формален
и липсата на предвиден от закона реквизити– вписан регистрационен номер
обуславя неговата нищожност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, представляван от
назначения от съда особен представител, е представил писмен отговор, с който е
оспорил основателността на предявените искове. Излага твърдения, че ответникът
не е изпълнил задължението си да посочи български рег. номер на застрахованото
МПС, защото не е бил информиран за това от ищеца. Счита се, че застрахованият
автомобил е надлежно индивидуализиран в процесната полица, доколкото е вписан
номерът на рамата му. Допълнително се сочи, че договорът за застраховка е
абсолютна търговска сделка и на основание чл. 293, ал.3 от ТЗ застрахователят
не може да се позовава на нищожност, ако от поведението му може да се заключи,
че не е оспорил действителността на направеното от застраховащия изявление по
сключването й. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Добричкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 08.06.2016г. от името на ищцовото дружество чрез
застрахователен брокер е сключена задължителна застраховка „***” на
автомобилистите за лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео СТ”, без посочен регистрационен
номер, с рама № .........обективиран в застрахователна полица..........., от
същата дата, със срок 08.06.2016г. до 08.06.2017г., в която като собственик на
застрахования автомобил е посочено лицето О. ***.
Застрахователната премия е начислена за срока на покритие на
полицата от една година.
Застрахователният договор, инкорпориран в полицата, е
двустранно подписан от представител на ищеца и от О. Е. С..
С Анекс №... от........ към процесната полица името на
застраховащия е промено от О. Ердван Сами на О.Е.К..
Застрахователното дружество е представило доказателства за
настъпило на 18.08.2016г. ПТП с участието на застрахования автомобил /КП за ПТП
.........както и за заявена на 13.01.2017г. пред него от страна на постарадилите
лица претенция за имуществено обезщетение.
От справка от Информационния център към Гаранционния фонд се
установява, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд,
а впоследствие на 25.09.2016г. е прекратена.
От
заключението на вещото лице Д.Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена
от страните, се установява, че на 08.06.2016г. е платена в брой първата вноска
по процесната полица, за което е издадена сметка №300286. Плащането е отразено в
счетоводната система на ищеца. Експертът е установил, че следващите вноски не
са платени, поради което полицата е прекратена на 24.09.2016г. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо и с останалите доказателства по делото.
Съгласно удостоверение с изх.........., издадено от Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Д., в АИС „Регистрация на ППС“ няма данни
процесният автомобил да е регистриран.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са
процесуално допустими.
Договорът за застраховка „***” на автомобилистите е уреден в
глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014г. за
задължителното застраховане по застраховки „***” на автомобилистите и
„Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз” и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „***“
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка.
Съгласно чл. 489, ал. 1 от КЗ договорът за задължителната
застраховка „***" на автомобилистите се сключва за един застрахователен
период, който е една година. Алинея 4 на чл. 489 от КЗ предвижда, че сключването
на застраховката „***" на автомобилистите за по-кратък срок от този по ал.
1, но за не по-малко от 30 дни, се допуска при сключване на застраховката на
моторни превозни средства, които имат временна или транзитна регистрация
съгласно действащото българско законодателство, като в този случай срокът на
застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на
моторното превозно средство, но за не повече от една година. Чл. 489, ал. 5 ок КЗ предвижда, че при придобиване на моторно превозно средство, което е с
чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на
моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство
задължително се сключва застраховка „***” на автомобилистите за срок от 30 дни
по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не
може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно
средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред
застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва
да се преведат на български език. Съгласно чл. 4, ал.1, т.7 от Наредба № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „***” на
автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз застрахователната
полица трябва да съдържа регистрационен номер и номер на рама на моторното
превозно средство.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД –
нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен по следните съображения:
В исковата
молба са развити подробни съображения, че автомобилът вероятно е имал
регистрационен номер, който обаче по неизвестни причини не е бил посочен от застраховащия,
както и че е недопустимо сключването на договор за МПС без български
регистрационен номер за период по дълъг от 30 дни.
Видно от КП
за ПТП ............/ към датата на настъпване на ПТП застрахованият автомобил е
бил с чуждестранен регистрационен номер – PX52KVG. Може да се направи извода,
че автомобилът е бил с посочения номер и към датата на сключване на полицата,
доколкото по делото няма доказателства, а и твърдения, същият да е бил с
временна или транзитна регистрация. Въпреки че застрахованото МПС е било с чуждестранен
регистрационен номер, процесната полица вместо за 30 дни, е сключена за
едногодишен срок.
Възниква
въпросът кой е длъжен да следи за допустимия по закон застрахователен период на
застраховка. За съда безспорно това е задължение на застрахователя, респ. на
неговия представител. Застрахователят като търговец следва да изпълнява
задълженията си по една търговска сделка /каквато е договорът за застраховка/ с
грижата на добър търговец, като това е квалифицирана грижа в сравнение с тази
на добрия стопанин, тъй като изискванията към добрия търговец са завишени. Добрият
търговец е професионалист и има повече знания и умения от нетърговеца. Грижата на добрия търговец
може да се определи като грижа, която добрият, почтеният и опитен търговец в
съответствие с даден бранш обикновено проявява при изпълнението на задълженията
си. Дори и да се приеме, че процесният договор е следвало да бъде сключен за
срок от 30 дни, а не за една година, то това не може да се вмени във вина на
застраховащия. Застрахователят е този, който е задължен да положи дължимата
грижа и да обезпечи сключването на застрахователен договор с покритие съобразно
нормативно установените изисквания. Договорът е сключен чрез представител на
застрахователя, но последният не е оспорил действителността му. Напротив, приел
е плащане на първата вноска, осчетоводил го е и е обявил полицата в
Информационния център на ***. Самата застрахователна премия е изчислена на база
едногодишен период на действие на
полицата. Застраховката „***” на автомобилистите има
социална функция, поради което всеки застраховател по силата на чл. 294 от КЗ е
задължен да предоставя на създадения по реда на чл. 292 от КЗ Информационен
център към *** информация за сключените застраховки. От този център третите
увредени лица могат да искат информация по силата на чл. 293 от КЗ, която е от
значение за упражняването на правата им по застраховката. Затова след като
застрахователят е обявил в Информационния център една застраховка като
действаща за определен период от време /в случая 1 година/, той не може да
противопостави на третите увредени лица, твърдение за обратното, без да е
изпратил уведомление по чл. 294, ал.1 от КЗ до центъра за коригиране на периода
на действието на застрахователния договор. Ако ищецът е считал, че полицата е
валидна само за срок от 30 дни от сключването й, то същият е следвало да я
прекрати по надлежния ред след изтичането на този срок. Застрахователят е
направил това едва на 24.09.2016г. /съгласно ССчЕ и справка от ***/, но поради
неплащане на втората вноска. Поради изложеното не може да се приеме, че
договорът за застраховка е нищожен на твърдяното основание. До 24.09.2016г. е
съществувало действително правоотношение по договор за застраховка „***”.
Едва при настъпване на застрахователно събитие и предявяване на
претенция за обезщетение от трети увредени лица ищецът се позовава на
недействителността на договора за застраховка, за
да се освободи от отговорност. Така отговорността се прехвърля на Гаранционния фонд. Това би
довело до нарушаване на основен принцип в правото - Nemo ex suo delicto
meliorem suam conditionem facere potest /Никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение/. Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в
съдебните производства лица и техни представители под страх от отговорност за
вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави. Съдът е длъжен да следи за добросъвестното
упражняване на процесуланите права от страните. Злоупотребата с право е
противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да
бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/,
но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Превратното
упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защитата им. Общественият интерес при
задължителната застраховка „***” е свързан с необходимостта да се гарантира
защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното
превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното
средство като вещ.
По иска с правно
основание чл. 26, ал.2, пр.3 от ЗЗД – нищожност поради липса на форма.
Искът е неоснователен по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 344, ал.1 от КЗ застрахователният
договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата
валидност.
При застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде
посочена с нейните индивидуализиращи белези. При застраховка на моторно
превозно средство, основният индивидуализиращ белег е поставеният от
производителя идентификационен номер на превозното средство /номер на рама/.
Невъзможно е да има две различни МПС с един и същ номер на рамата. Поставянето на регистрационен номер се
извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия
собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство /чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 5,
ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС/. От посочените разпоредби следва
извода, че регистрационният номер не е основен индивидуализиращ белег на
автомобила, а само спомагателен такъв. Останалите данни за МПС - категория,
марка, модел и др. са също само допълнителни белези за индивидуализация на МПС.
В конкретния случай в процесната полица е посочен номерът на рамата на
автомобила, по който последният може да се индивидуализира надлежно.
Делото е
докладвано с протоколно определение от 04.12.2017г., като съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства да е уведомил застраховащия за задължението му
в 30-дневен срок от сключване на процесната полица да посочи български
регистрационен номер на застрахованото МПС, като на основание чл. 146, ал.3 от ГПК е предоставил възможност на ищеца в срок до следващото съдебно заседание да
ангажира доказателства в тази посока. До приключване на съдебното дирене
застрахователят не е представил доказателства, а и не е изложил твърдения, че О.
Ердван Сами или О.Е.К. са били уведомени за това свое задължение. Поради това
ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест. Съдът приема, че на застраховащия не е указано, че
следва да посочи български регистрационен номер на застрахованото МПС в
30-дневен срок от слючването на договора, който номер да бъде вписан в
полицата.
Договорът за застраховка е абсолютна търговкса сделка и за него
намират приложение общите правила на ЗЗД. Съдът счита, че в случая е спазена
законоустановената форма за действителност, доколкото процесната полица е в
писмена форма, двустранно подписана е и съдържа данни за номера на рамата на
МПС.
Следва да се има предвид, че и неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на
страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката, изисква по арг. на чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава
нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право
до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл.27 и сл.), т.е. нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Следователно
застрахователят не може да се позовава на недействителност на договора, ако от
поведението му може да се заключи, че не е оспорил действителността на
изявлението на другата страна – такива действия са приемането на плащането на
първата вноска от премията от сключилия договора, заявяване и регистриране на полицата
в Информационния център към Гаранционния фонд, завеждането на щета, във връзка
с покрития от процесната застраховка риск – ПТП /в този смисъл е и константната
правктика на ВКС, обективирана в Решение № 71 от 22.06.2009г. на ВКС по т. д. №
11/2009г., I т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/2011г.,
II т. о., ТК и Решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/2012г., I т.
о., ТК, Определение
№ 503 от 05.08.2014г. на ВКС по т. д. № 4438/2013г. ., II т. о., Решение № 25 от 24.07.2017г.
на ВКС по т. д. № 3135/2015 г. на II т.о./.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за
форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се
позовава на нищожността на същия.
По изложените
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС
заплатените от бюджетните средства на съда 150 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............със седалище и адрес
на управление град............, представлявано от двама от изпълнителните
директори Б. Г. И., Р.. М.и Ж. С. К., срещу О.Е.К. с ЕГН ********** *** обективно
динени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор по
задължителна застраховка „***” на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица.........., издадена на 08.06.2016г. от ищцовото
дружество по отношение на лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео СТ”, без посочен
регистрационен номер, с рама №............, поради противоречие със закона и поради
липса на предписаните от закона форма и съдържание.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ............със седалище и адрес на управление..........,
представлявано от двама от изпълнителните директори Б. Г. И. Р. В. М. и Ж. С. К.,
да заплати по сметка на Добричкия
районен съд сумата от 150 /сто и петдесет лева/ - депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :