РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 15.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д
№ 179/2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Преди всичко и за прецизност съдът намира за необходимо да посочи следното:
На 01.07.2022 г. в Държавен вестник (ДВ), бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИДЗУСЕСИФ/. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С § 1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Доколкото обаче съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение /издадено на 14.02.2022 г./, с материалния закон се преценява към момента на издаването им /по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК/, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.
В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента.
Административното дело е образувано по жалба на СНЦ „******“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****, представлявано от ликвидатор адв. Б.Б., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение № 29/19/1/0/00001/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Със Заявление с вх. № 2062/02.06.2022 г. в АдмС - Ловеч от Б.Б. – ликвидатор на сдружението е уточнена и датата на оспорвания индивидуален административен акт, а именно - 14.02.2022 г., съобразно дадените от съда указания в определение от з.с.з. от 26.05.2022 г.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на материалноправните разпоредби – основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Развиват се доводи, че сочените от органа констатации в обжалвания акт не могат да обосноват изводи за нарушение на принципа на добро финансово управление и за наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ /редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г./. Допълнително жалбоподателят твърди, че липсва нарушение на цитираните от органа разпоредби на чл. 16, т. 4 от Договор № РД-50-214/07.12.2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
В заключение се моли съдът да отмени Решение № 29/19/1/0/00001/3/01/04/01 от 14.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като се претендира и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят СНЦ „******“ се представлява от ликвидатора адв. Б.Б., който поддържа жалбата и развива съображения по съществото на спора. Излага, че финансовото управление на проекта е приключило с финансирането му, което е извършено на 05.05.2017 г. и че с оглед на това, последващи действия на бенефициера не биха могли да се отразят и да засегнат принципите на финансово управление на проекти от категорията на процесния. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да присъди разноски в полза на сдружението в размер на 297,14 лв. – заплатена държавна такса, съгласно представения списък на лист 2704 от делото.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В предходно представена молба с вх. № 237/25.01.2023 г. /л. 2694/ ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева., като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че изходът на спора обуслови присъждане на такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2015 г., на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., между Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и СНЦ „******“, в качеството му на бенефициер, бил сключен Договор № РД-50-214 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., за изпълнение на проект за подготвителни дейности по тази подмярка /л. 22 и следв./.
Съгласно чл. 6, ал. 3, вр. ал. 1 от този договор, осъществяването на контрол върху изпълнението на проекта е заложено за срок до 5 години след извършване на плащането. А в чл. 10, ал. 2 от същия е предвидено, че Разплащателната агенция /Агенцията/ има право да отказва изцяло или частично плащанията по договора, както и да претендира връщане на всички или част от изплатените по договора суми, включително и да налага административни санкции при наличие на обстоятелствата и при спазване на изискванията на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие.
От писмо с изх. № 01-6300/398 от 24.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 2635-2638/ се установява, че от страна на Разплащателната агенция е извършено плащане към СНЦ „******“ в размер на 37 142,05 лв. на 05.05.2017 г. Като това обстоятелство е и безспорно между страните.
Процедурата по
администриране на процесната нередност е стартирала с писмо с изх. №
01-6300/1597/26.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.16-18/
на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ /в редакцията към ДВ бр. 52 от
09.06.2020 г./ и във връзка с чл.
4, параграф 8 от Регламент 1303/2013 във връзка с нарушаване на чл. 33 от
Регламент 1048/2018, която се явява актуално действащата разпоредба на чл. 30
от Финансовия регламент /бивш 966/2012/.
В писмото се сочи, че производството се открива във връзка с констатацията, направена при извършена проверка в Търговския регистър, а именно, че СНЦ „******“ е със статус – ликвидация. С оглед на това е установено неспазване на разпоредбите на чл. 16, т. 4 от Договор № РД-50-214/07.12.2015 г. и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г. Според административния орган, производството по ликвидация на бенефициер е обстоятелство, което води до отстраняването му по чл. 131, параграф 4, във връзка с чл. 106, параграф 1 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и той не би могъл да получи одобрение за финансова помощ, както и че въведеното изискване може да се отнесе като гаранция, че целите, за които се предоставя финансирането могат да бъдат постигнати от конкретния бенефициер, като по-конкретно, че правният субект ще продължи да съществува най-малкото през време на изпълнение на проекта и неговия мониторинг, с което разходваните средства по проекта обосновават тяхната ефективност и целесъобразност.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ /в редакцията към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г./, с размер на финансовата корекция 37 142,05 лв.
На сдружението е предоставен 14-дневен срок от получаване на това писмо да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства.
На 21.12.2021 г. СНЦ „******“ депозирало становище, в което били изложени възражения по констатациите на органа /л. 20-21/.
На 14.02.2022 г. от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 29/19/1/0/00001/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6300/1597#3/14.02.2022 г. /л. 9-14/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Заповед № 03-РД/327 от 07.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА и чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ /в редакцията към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г./, във връзка с чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013 във връзка с нарушаване на чл. 33 от Регламент 1046/2018, която се явява актуално действащата разпоредба на чл. 30 от Финансовия регламент /бивш 966/2012/, на СНЦ „******“ е определена финансова корекция в размер на 37 142,05 лева.
В обжалваното решение се сочи, че при извършена проверка в Търговски регистър е установено, че СНЦ „******“ е със статус – ликвидация, като при извършване на административни проверки след плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 16, т. 4 от договор № РД 50-214 от 07.12.2015 г. и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г., съгласно която не се предоставя финансова помощ при наличие на процедура по ликвидация или при преустановяване на дейността, следователно въведеното изискване представлява предпоставка за допустимост на кандидата.
В мотивите на решението за налагане на финансовата корекция, органът е приел, че изплатената финансова помощ се явява в нарушение на принципа на добро финансово управление, тъй като тя не е постигнала целите на мярката. Сочи се още, че липсата на одобрена стратегия води до невъзможност МИГ да допринесе за интегриране и развитие на местната общност, за подпомагане на региона, в който е насочена дейността му и за преход към по-устойчиво бъдеще. Според органа, производството по ликвидация води до заличаване на субекта - юридическо лице, което потвърждава, че целите на финансирането няма да бъдат постигнати.
В оспореното решение органът се е позовал и на текстовете на чл. 63 от Регламент № 1306/2013 г., чл. 35, пар. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Приел е, че производството по ликвидация на бенефициера е предпоставка за отстраняването му във всеки един етап от сложния фактически състав на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до изтичане на периода на мониторинг, като обстоятелството, че помощта е изплатена не изключва приложимостта на предпоставките за отстраняване, тъй като те имат характера на критерии за допустимост, а съгласно чл. 35, т. 1 от Регламент 640/2014, исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост.
Въз основа на горното в решението е обоснован извод, че не са спазени критериите за допустимост по подмярката и предоставената безвъзмездна финансова помощ следва да бъде оттеглена. Общият размер на наложената финансова корекция е 37 142,05 лв., представляващ 100 % от получената субсидия, определен съгласно група I от приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Страните не спорят по фактите, в т.ч. и че СНЦ „******“ е в
процедура по ликвидация, като е било в тази процедура и към момента на
стартирането на процедурата по администриране на нередността, както и към
момента на издаване на решението за налагане на процесната финансова корекция, като
спорът е по прилагането на материалния закон.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок. Видно от известието за доставяне на лист 15 от
делото, оспорваното решение е връчено на адреса на управление на жалбоподателя
на 04.03.2022 г., а жалбата е депозирана в деловодството на ответния
административен орган на 18.03.2022 г. – видно от поставения регистрационен
индекс с № 01-6300/1597/18.03.2022 г. в Държавен фонд „Земеделие“. Представен е
и документ за платена държавна такса в размер на 297,14 лв., представляващ 0,8%
от материалния интерес /който в случая е 37 142,05 лв. – размера на наложената
финансова корекция/ съобразно изискването на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ.
Жалбата е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт и за което той създава задължения. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган предвид разпоредбите на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /в
редакцията към ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.09.2021 г./, както и
представените по делото Заповед № 03-РД/327/07.02.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ /л. 2658-2661/ и Протокол № 188 от заседанието на Управителния
съвет на ДФЗ от 03.02.2022 г. /л. 2662-2666/.
Съобразно чл. 73,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване по основание и размер на
финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Според
разпоредбата на чл. 9, ал. 5 изречение второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено
от него лице, като правомощия ръководител на управляващия орган по този закон
може да се упражняват и от овластено от него лице.
В § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. От разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4 и
чл. 11а от ЗПЗП, може да се
направи извода, че Държавен фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на
чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. На
следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП /в редакцията към ДВ, бр.
23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.09.2021 г./, изпълнителният
директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
От анализа
на цитираните разпоредби следва извода, че в правомощията на
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. Същевременно,
нормата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП изрично предвижда, че изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
В
настоящия случай,
оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – В.И., на
която, на посочените по-горе основания, със Заповед № 03-РД/327/07.02.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ /л. 2658-2661/ е делегирано, в
качеството ѝ на
заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, изпълнението на подробно и изчерпателно
описаните в заповедта правомощия по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г., като с т.1.39. от заповедта на същата изрично е делегирано правомощието да издава и
подписва решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските
структурни и инвестиционни фондове.
С оглед на това, не
е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено
в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително
фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка
съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. Отделно
мотивите на административния акт могат да се излагат и отделно в
административната преписка. Не е налице отменителното основание по чл. 146, т.
2 от АПК.
Съдът не констатира
в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена
е процедурата, регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е уведомен за
съществуващо съмнение за нарушения, за които предстои да му бъде наложена
финансова корекция, включително са описани констатираните нарушения и размера
на предвидената корекция. Даден е срок от 14 дни да представи възражения и
доказателства срещу налагането на финансовата корекция и срещу нейния размер.
Органът е уведомил бенефициера
с писмо изх. № 01-6300/1597/26.11.2021 г. /л. 16-19/ относно стартирането на
процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, първоначалното становище на органа, както и за
правото му да представи възражение в процедурата по определяне на финансова
корекция. Бенефициерът се е възползвал от тази възможност и на 21.12.2021 г. е
депозирал становище, в което е изложил възражения по констатациите на органа
/л. 20-21/. Видно е, че възражението е обсъдено в обжалваното в настоящото
производство решение и е прието за неоснователно. Не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение
съответства и на материалния закон.
По аргумент от чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и по
размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на
легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент №
1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на
Европейския съюз /СЕС/ и на Върховния административен съд на Република
България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да
бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването ѝ
и санкцията при проявлението на хипотезата ѝ. Това е своеобразна гаранция
за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест
се определя корекцията.
В случая, органът е
цитирал като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т.
3 от ЗУСЕФСУ /в приложимата в случая редакция към ДВ, бр. 52 от 2020 г./. Тази норма установява
състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушаване на принципите
по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Според
съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 Регламента, Комисията и
държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие
с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия
регламент. Предвид темпоралното действие на актовете на Съюза, визираният
нормативен документ е Регламент 2018/1046.
Според чл. 33, § 1
Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа
на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват
следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите,
използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните
дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на
най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто
съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите;
в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат
поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно § 2 от същата
разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление,
използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към
резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите
се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите
подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по
постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на
Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея,
буква „з“) и член 247, § 1, буква „д“). Според чл. 33, § 3 Регламент 2018/1046,
когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и
обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи,
приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.
Цитираната
нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от
Европейския съюз и по-специално тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава
част от бюджета на Съюза, която, представлявайки резултат от осъзната
необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз
на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по
предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при
реализирането ѝ, както и задължението на всеки бенефициер да посочи
своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който
именно неговото проектно предложение ще допринесе за реализирането на
предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът
детайлизира през своята призма заложените от съответния УО цели, като предлага
изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. Чрез
принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал
механизъм за двуетапно проследяване начина на
взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и
предоставените финансови средства, а чрез въвеждането на принципа на
икономичност е предвидена проверка на начина, по който се предоставя помощта, с
оглед нейната своевременност, подходящо количество, качество и най-добра цена.
За да мотивира
тезата си за неизпълнение на заложените цели и резултати, довело до нарушение
на принципите, регламентирани в чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013, органът е изложил, че производството
по ликвидация на бенефициер е обстоятелство, което води до отстраняването му по
чл. 131, параграф 4 във връзка с чл. 106, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и той не би
могъл да получи одобрение за финансова помощ. Въведеното изискване може да се
отнесе като гаранция, че целите, за които се предоставя финансирането могат да
бъдат постигнати от конкретния бенефициер, като по-конкретно, че правният
субект ще продължи да съществува най-малкото през време на изпълнение на
проекта и неговия мониторинг, с което
разходваните средства по проекта обосновават тяхната ефективност и целесъобразност.
Финансовата подкрепа
по мярката се явява подготвителна и спомага за изграждането на капацитета и
ресурсите за поемане на инициативи на местните общности. Същността на ВОМР се
състои в иновациите и постигането на резултати, които носят дълготрайна промяна в даден район,
съобразявайки специфични икономическите, социалните, екологичните и т.н. нужди.
Предвид изложеното
по-горе, правилно ответният административен орган е приел, че изплатената
финансова помощ се явява в нарушение на принципа на добро финансово управление,
тъй като тя не е постигнала целите на мярката, заложени в чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19.1 "Помощ за
подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. Като в допълнение, липсата на одобрена стратегия води до невъзможност
МИГ да допринесе за интегриране и развитие на местната общност, за подпомагане
на региона, в който е насочена дейността му.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от
сключения от бенефициера Договор № РД-50-214 от 07.12.2015
г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, Агенцията има право да отказва изцяло и частично
плащанията по договора, както и да претендира връщане на всички или част от
изплатените по договора суми включително и да налага административни санкции
при наличие на обстоятелства и при спазване на изискванията на член 35 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014
на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014г.).
В чл.70, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕФСУ е предвидена хипотеза за налагане на финансова корекция в случаите
на нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) №
1303/2013. Посоченият чл. 4, т. 8 от Регламент 1303/2013 задължава Комисията и
държавите-членки да спазват принципа за добро финансово управление в съответствие
с член 30 от Финансовия регламент. С регламент 1046/2018 се отменя Регламент 966/2012, но
видно от таблицата на съответствията в заключителната му част, разпоредбата на
член 30 е запазена като
правило в новата разпоредба на чл. 33 „Ориентирано към резултатите изпълнение и
принципи на икономичност, ефикасност и ефективност" от Регламент 1046/2018.
Съгласно чл. 12, ал.
1, т. 1 от Наредба № 16 от 30.07.2015
г., производството по ликвидация
на бенефециера е предпоставка, която обуславя
недопустимост на финансовата помощ, а съгласно чл. 16, т. 4
от Договор № РД 50-214 от
07.12.2015 г., при
започване на производство по ликвидация договорът се прекратява.
За неспазването на
критериите за допустимост в чл. 63 от
Регламент № 1306/2013 г. е
предвидено, следното: „Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или
частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят“.
Изискването за оттегляне на помощта при неспазване на критериите за допустимост
е изрично заложено и в чл. 35, пap. 1 от Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март
2014 година за допълнение
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, а
именно: „Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени
критериите за допустимост.“.
От изложеното следва, че критериите са
допустимост следва да се изпълняват не само на всеки етап от изпълнението на
даден проект, а и през периода на мониторинг, а в случаите на неспазването им, предоставената безвъзмездна
финансова помощ се оттегля, както правилно е приел административния орган.
Съобразно легалната
дефиниция на понятието „критерии за допустимост“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2014 – 2020 г., одобрени със Заповед № № 03-РД/2529 от
19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, обн., ДВ, бр. 77 от 01.09.2020 г.
/Правилата/, същите представляват изисквания, които бенефициерите
трябва да спазват, за да бъдат одобрени за подпомагане по съответната мярка за
подкрепа от ПРСР, но за които не получават плащане на безвъзмездна финансова
помощ и имат за цел да определят дали даден бенефициер и инвестициите, за които
се кандидатства по отделните мерки и подмерки от
ПРСР, са допустими за участие и получаване на финансова помощ. Критериите следва да се изпълняват както при
одобрението на бенефициера по време на изпълнението на договора за безвъзмездна
финансова помощ, така и до изтичане на периода на мониторинг по дадената
мярка/подмярка.
За дефиниране на периода
на мониторинг § 1, т. 9 от ДР на Правилата препраща към определението, дадено в
чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и
за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1083/2006 на Съвета, както и към посоченото в договора за безвъзмездна
финансова помощ.
В чл. 71 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 мониторинговият период е заложен за срок от пет години от крайното
плащане към бенефициера. Като аналогичен срок е предвиден и в подписания от
жалбоподателя ДБФП, в чл. 6, ал. 3, вр. ал. 1 от
същия /л. 23/.
Предвид това, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, обосновано органът е
извел заключение, че спазването на принципа на добро финансово управление
изисква бюджетните кредити да се разходват по начин, който да гарантира
постигането на целите, за които се изплаща помощта. Производството по
ликвидация на кандидат, респ. бенефициер е предпоставка за отстраняването му
във всеки един етап от производството по предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ до изтичане периода на мониторинг.
Доколкото от писмо с
изх. № 01-6300/398 от 24.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л.
2635-2638/ се установява, че от страна на Разплащателната агенция е извършено
плащане към СНЦ „******“ в размер на 37
142,05 лв. на 05.05.2017 г., а и по отношение на
това обстоятелство липсва спор между страните, то предвид правилото на чл. 71
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 периодът на
мониторинг на процесния проект изтича на 05.05.2022
г. В настоящия случай, бенефициерът е
бил в производство по ликвидация преди
тази дата. Като това обстоятелство е констатирано от административния орган
при стартирането на процедурата по администриране на нередността с писмо с изх.
№ 01-6300/1597/26.11.2021 г.
на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.16-18/, както и при издаване на
обжалваното решение за налагане на финансова корекция на 14.02.2022 г. Предвид това, процесната финансова корекция се
явява наложена преди изтичането на
мониторинговия период.
За да обоснове извод за допуснато нарушение, за което
е определил финансова корекция, органът е анализирал установените факти,
относими към елементите от фактическия състав на нередността. Принципът на
ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между използваните ресурси,
предприетите дейности и постигнатите резултати, а принципът на ефективност - до
осъществяване на набелязаните конкретни цели и постигане на планираните
резултати. Принципът изисква да се определи степента, в която се постигат
поставените цели посредством предприетите действия. В обжалвания
административен акт органът се е мотивирал защо
счита, че тези действия не са довели до постигане на заложените цели в пълен
обем. Органът е установил и подробно изложил наличието на конкретни
правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на правната норма на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ /загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г./,
мотивирали го да издаде административния акт.
Видно от
доказателствата по административната преписка, бенефициерът
е кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни
дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Подмярка 19.1. ,,Помощ за подготвителни
дейности“ цели да подкрепи подготовката на местните общности за прилагането на
подхода Водено от общностите местно развитие през периода 2014 -
2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 16 от 30.07.2015 г., финансова помощ се предоставя за извършване на дейности
по проект, които допринасят за постигане на целите на подмярката: 1. подпомагане на процеса по създаване на местни инициативни групи /МИГ/
на териториите на прилагане на подхода Водено от общностите местно развитие
(ВОМР); 2. подкрепа за придобиване на умения и създаване на капацитет за
функциониране на такива групи на местно ниво; 3. подпомагане на процеса за
подготовка на стратегии за местно развитие, финансирани от ЕЗФРСР или от повече
от един от Европейските структурни и инвестиционни фондове; 4. насърчаване на
включването на местното население в разработването и бъдещото прилагане на
стратегиите за местно развитие; 5. подкрепа за информиране на местното
население относно възможността за финансиране на стратегиите по повече от един
фонд; 6. подкрепа за популяризиране на местната идентичност.
С оглед на това, финансовата
подкрепа по мярката се явява подготвителна и спомага за изграждането на
капацитета и ресурсите за поемане на инициативи на местните общности. Същността
на ВОМР се състои в постигането на резултати, които носят дълготрайна промяна в даден район, съобразявайки специфични
икономическите, социалните, екологичните и т.н. нужди.
В тежест на бенефициера е да докаже постигането на
заложените цели. В конкретния случай изпълненият проект, за който са
предоставени безвъзмездните средства по ДБФП, не е
поддържан в целия период
на устойчивост, за да
изпълни в цялост
заложените от бенефициера общи и специфични цели. Разходването на средства от
ЕСИФ не е самоцелно. Принципите на добро финансово управление поставят пред бенефициерите изискване разходването на тези средства да е
свързано с постигане на заложени проектни цели. Непостигането им представлява
нарушение на принципа за ефективно разходване на средствата.
Правилно органът е приел, че бенефициерът
е допуснал нарушение на принципите за добро финансово управление по чл. 4, § 8
от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Заявените цели на проекта не са постигнати в
максимална степен, поради което е налице липса на устойчивост на направената
инвестиция и съответно правилно е мотивирано нарушение на принципа на добро
финансово управление.
Елемент на фактическия състав на нередността е
нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като
се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Допуснатите от бенефициера
нарушения в случая са от такова естество, че сочат на извод за неизпълнение на
заложените цели/резултати. Финансовата подкрепа е предназначена за
реализирането на конкретни цели. Принципът на добро финансово управление
изисква постигане на конкретни резултати, за които целите на програмите и на
дейностите се определят предварително; напредъкът по отношение на постигането
на целите подлежи на мониторинг.
Както се спомена и
по-горе, чрез принципите на
ефикасност и ефективност /израз на принципа на
добро финансово управление/ е създаден механизъм за двуетапно
проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера
дейности, заложените цели и предоставените финансови средства. Принципът на ефективност, представлява последваща оценка в хода на мониторинговия период на
степента, в която чрез предприетите дейности се постигат предвидените цели. Затова бенефициерът е
длъжен в периода на устойчивост да реализира проекта и да поддържа проектните дейности в степен, в която
да реализира в пълен обем заложените цели до края на мониторинговия период, през който
подлежи на проверки.
Констатациите на органа са
достатъчни, за да обосноват извод за заложена, но непостигната в пълен обем цел
по проекта. Анализът на изложението на органа сочи по убедителен начин, че
фактическите констатации обосновават крайния извод за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ /загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г./, в
приложимата редакция.
Настоящият съдебен
състав намира, че при определянето размера
на финансовата корекция управляващият орган е приложил правилно
материалния закон. Правилно е преценено, че следва да се наложи санкция в
съответствие с група I от приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2014 – 2020 г., предвиждаща налагане на санкция в размер на 100 % от размера на оторизираната финансова помощ
по проекта.
Съдът счита за
неоснователно оплакването в жалбата, че след като проектът е реализиран и
помощта е изплатена, органът незаконосъобразно е наложил финансова корекция на
сдружението заради откриването на производството по ликвидация. Както вече се
посочи, задължение на бенефициера е не само да изпълни дейностите по проекта,
но и да осигури тяхната устойчивост в рамките на мониторинговия период.
Ето защо не се
констатира отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта
на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване
на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
Съгласно чл. 4, ал.
2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по
реда, установени в закона. Финансовата корекция е административна мярка, която
се налага, с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или
бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. Съгласно
§ 70 от ПЗР на ЗИД ЗЕСУСИФ /ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, до
приключването на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този
закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ,
както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. С оглед на
което, съобразно нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в редакцията към ДВ бр.
52 от 09.06.2020 г./, чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се
намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи,
сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство.
Липсва и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
По изложените мотиви
съдът намира, че Решение № 29/19/1/0/00001/3/01/04/01 от 14.02.2022 г.
за налагане на финансова корекция на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е издадено от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същото е
законосъобразно и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
спора е основателна претенцията на ответника за възстановяване на направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото същото е и в минималния размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Поради изложеното,
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се осъди жалбоподателят да заплати
на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура е органът,
издал обжалвания индивидуален административен акт, своевременно поисканите
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на СНЦ „******“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****, представлявано от ликвидатор адв. Б.Б., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение № 29/19/1/0/00001/3/01/04/01 от 14.02.2022 г. за налагане на финансова корекция на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА СНЦ „******“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****, представлявано от ликвидатор адв. Б.Б., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: