Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
09.12.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
20.11.2019
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
146 |
по
описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А.
И., подадена чрез пълномощник – адв.С.М. от АК-***,
против Решение №145 от 24.04.2019 год., постановено по АНД №125/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, с което е изменено наказателно постановление
№НЯСС-452 от 28.12.2018 год., издадено от заместник председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, като е намален
размерът на наложенатата имуществена санкция от
2000/две хиляди/ лева, на 1000/хиляда/ лева.
Касаторът заявява в
жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните
изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Сочи, че с обжалваното наказателно постановление, на община Кърджали е
наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата по чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ, както и че
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, а текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че
председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощеиите от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат
право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по
чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на
водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Сочи също, че
санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до
20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо
лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ. Касаторът счита, че от доказателствата по
делото не се установява, че е осъществил административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а по този повод, на 18.09.2018 год. срещу него бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, а именно за деяние, съставляващо неизпълнено на 26.06.2018 год.
задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Сочи, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя,
след връчване на надлежна покана, регистрирана в община Кърджали на 29.08.2018
год., като счита, че съставеният АУАН не е предявен по надлежния ред на кмета
на община Кърджали. Според касатора, наказателното
постановление следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално
нарушение при предявяване и връчване на АУАН, довело до опорочаване на административнонаказателното производство, като излага
довод, че от писмените и гласни доказателства по делото се установява, че на
18.09.2018 год. АУАН, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление, не е бил подписан и получен от кмета на община
Кърджали. Касаторът намира, че като не е обсъдил
всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото,
съдът е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и
по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание
за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, касаторът моли съда, да отмени обжалваното Решение №145 от
24.04.2019 год., постановено по АНД №125/2019 год. по описа на Районен съд -
Кърджали и да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление
№НЯСС-452 от 28.12.2018 год., издадено от заместник председателя на ДАМТН.
Редовно призован
за съдебно заседание, касаторът – община Кърджали, не
се представлява.
Ответникът по
касация – заместник-председателят на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител
– Е. З. – *** при ДАМТН, е представено писмено становище, в което излага
подробни съомбражения в подкрепа на обжалваното
решение, като счита, че същото е законосъборазно,
правилно и обосновано. В становището моли настоящата инстанция да постанови
решение, с което да го остави в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали предлага съдът да постанови решение, с което да потвърди Решение
№145 от 24.04.2019 год., постановено по
АНД №125/2019 год. по описа на Районен съд
– Кърджали. Сочи, че община Кърджали е била санкционирана за неизпълнение на задължително предписание по Закона за
водите, по отношение на язовир
„***”, което предписание е било дадено, за
да се възстанови
експлоатационното състояние
на язовирния изпускател и е бил даден краен срок
за изплънение -
25.06.2018 год., а на
16.08.2018 год. е имало последваща проверка и е било установено, че задължителното предписание не е изпълнено, т.е. налице е нарушение, осъществено чрез бездействие. Счита, че нарушението е безспорно установено и правилно е приложена санкционната норма по Закона за
водите, като съдът е изменил размера на наложената санкция
от 2000 лева, на 1000 лева, в минимално
предвидения от закона размер, като е съобразил степента на обществена
опасност на деянието и на дееца
и е посочил, защо размерът на наложената
санкция не е завишен.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание е нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №145 от 24.04.2019 год., постановено по АНД №125/2019 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №НЯСС-452 от 28.12.2018 год.,
издадено заместник- председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ - град София, с което, на община Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А.
И., на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите/ЗВ/, във връзка с
чл.201, ал.12 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, за неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите, като е НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание „имуществена
санкция”, от 2000/две хиляди/ лева, на 1000/хиляда/ лева.
За да постанови решението си, районният съд
е приел за установено от фактическа страна, че на 16.08.2018 год., свидетелите М. К. и Д. К. - служители в *** при ДАМТН, извършили
проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията
за експлоатация на язовир „***”, находящ се в имот с
номер *** в землището на *** и в имот с номер *** в землището на ***. При
проверката присъствал и кметът на ***, като представител на община Кърджали,
която била собственик на язовира съгласно Акт №*** от *** год. за общинска
публична собственост. Проверката касаела изпълнението на задължителни
предписания, дадени с Констативен протокол №***/*** год. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”. С предписание под т.2.2.
от цитирания протокол, собственикът на язовира бил задължен да възстанови
експлоатационното състояние на основния изпускател, като даденият краен срок за
изпълнение на предписанието бил 25.06.2018 год. Свидетелите К. и К. установили,
че това предписание не било изпълнено от жалбодателя
в срок, като на 16.08.2018 год., при обхождане и оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея, те констатирали, че изходната шахта на основния
изпускател била насипана със земни маси и скални късове, а на изхода на
основния изпускател изтичала много малко вода. На проверяващите свидетели К. и
К. бил представен Констативен протокол от 06.03.2017 год., изготвен на
основание Заповед №***/*** год. на кмета на община Кърджали, като според него,
след оглед на микроязовир „***” в землището на ***, комисия констатирала, че
основния изпускател и шахта ОИ били за основен ремонт. При проверката на
16.08.2018 год. от свидетелите К. и К. състоянието на обекта било същото,
каквото било отразено и в цитирания по-горе протокол. По този повод, на
18.09.2018 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, а именно за деяние,
съставляващо неизпълнено на 26.06.2018 год. задължително предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след
връчване на надлежна покана, регистринана в община
Кърджали на 29.08.2018 год. Така съставеният АУАН на 18.10.2018 год. бил предявен
на кмета на община Кърджали, но той отказал да го подпише и получи, като
отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на св.П. К. Въз основа на този
АУАН, на 28.12.2018 год. наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което, на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, наложил на на община Кърджали административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка
районният съд е установил след анализ на показанията на свидетелите М. К., Д.
К., М. О. и П. К., на които е дал вяра изцяло, като последователни,
непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно
нарушение от *** год.; Констативен протокол №***/*** год., както и другите,
приети по делото, писмени доказателства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, от правна страна районният съд е преценил следното:
Съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното
наказателно постановление, на община Кърджали е наложено административно наказание за неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която разпоредба в редакцията към датата на деянието гласи, че председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни
лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията
към тях, съобразно
правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки
и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение и че санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ към процесната дата да се наказва с глоба,
съответно имуществена
санкция от 1000 до
20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което не изпълни предписание по
чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Съдът е приел, че от доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в
неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като е
посочил, че в случая, на община Кърджали е било дадено предписание относно язовир „***” - да възстанови
експлоатационното състояние на основния изпускател, което общината, като
собственик на язовира и адресат на предписанието, не е сторила в определения
срок - до 25.06.2018 год. Спжоред районниуя
съд, правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение,
извършено на 26.06.2018 год., тъй като не е било възстановено експлоатационното
състояние на основния изпускател на язовира, а даденият с предписанието краен
срок за това е бил 25.06.2018 год. Съдът е посочил също, че доколкото се касае
за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва,
знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената
като нарушена правна норма. Съдът е приел, обаче, че при индивидуализиране на
наказанието, наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй
като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и че в случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, а не са представени и доказателства, жалбоподателят да е бил наказван друг път с
влязъл в сила акт за подобно нарушение. Поради това съдът е намерил, че
законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в
закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като
наложената „имуществена санкция” се намали на 1000 лева, като е приел, че това
наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Районният съд, при извършената
служебна проверка, не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. Посочил
е, че АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и че нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. Посочил е също, че от изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото
на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му, както и че словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава и са
налице и достатъчно доказателства за извършеното деяние, за което е изложил
съображения.
При
извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден,
като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този
съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата обстановка,
установена от въззивния съд, напълно се споделя и от
настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на
Кърджалийския районен съд съответстват на приложимия материален закон и се
споделят и от настоящата касационна инстанция. Районният съд се е мотивирал, въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, че извършеното нарушение
– неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено с посочения
констативен протокол, е доказано по безспорен начин, както и че по този начин е
осъществен състава на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание в
жалбата, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. В
съответствие с приложимите правни норми е направеният от районния съд извод, че
административнонаказващият орган
е приложил правилно материалния закон, като е
квалифицирал констатираното деяние като нарушение на разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите, за
неизпълнено предписнание, дадено на оссование чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ урежда
правомощието на председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица
да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или
съоръжения към тях, като със същите се цели да се предприемат мерки и действия
за изясняване на техническото състояние на контролираните обекти, както и
условията за експлоатацията им. Безспорно е, че тези предписания имат
задължителен характер за адресатите си, като последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове и че при неизпълнение на дадените предписания, задължените субекти носят административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В конкретния случай, административнонаказващият орган
е реализирал точно това свое правомощие – да
санкционира адресата на задължително предписание – община Кърджали, за това, че
не е изпълнил същото. Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, освен санкционна, е
и материална и с посочването й в атакуваното наказателно постановление,
вмененото на общината Кърджали нарушение се явява надлежно мотивирано и
подведено под правилната правна квалификация. От събраните
по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че община Кърджали, в качеството си на
собственик на язовир „***”, находящ се в землищата на *** и ***, ***,
не е изпълнила даденото задължително преписание в указания срок – 25.06.2018 година. Това бездействие на
задължения субект правилно е квалифицирано като административно нарушение по
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, като същевременно, районният съд правилно е намалил
размера на наложената имуществена санкция в предвидения в същата тази норма
минимален размер. Следва да се посочи, също така, че в АУАН и
в издаденото въз основа на него процесно НП подробно са описани всички
елементи от състава на нормата, проявлението на които
сочат на съставомерност на деянието по приложения
от административнонаказващия
орган административнонаказателен
състав.
Касационната инстанция в настоящия състав намира за неоснователни оплакванията, инвокирани в касационната жалба, за допуснати съществени процесуални нарушения при
предявяване и връчване на АУАН, довели до опорочаване на административнонаказателното производство
и че като не ги е обсъдил, съдът формирал вътрешното
си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал
съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на
постановения съдебен акт. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че до
кмета на община Кърджали е била изпратена надлежно писмена покана с Изх.№*** от
*** год. на РО НЯСС ЮБ, за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, като в тази покана изрично е посочено, кога и къде да се яви той
лично или негов упълномощен представител, както и е описано, че се касае за
нарушение, свързано с неизпълнение на предписание, дадено с Констативен
протокол №***/*** год., със срок за изпълнение -
25.06.2018 год., дадено по отношение на
язовир „***”, ***, като тази покана
е регистрирана в деловодството на
община Кърджали с Вх.№*** на
*** година.
Безспорно е, също така, че на посочената дата и час – 18.09.2018 год., в 11:00
часа и на посоченото място, не се е явил нито кметът на община Кърджали, нито
упълномощен негов представител, поради което и АУАН е бил съставен на същата
дата в негово отсъствие, в хипотезата на чл.40, ал.2,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН. На следващо място, безспорно е установено, че след
това е бил направен опит така съставения АУАН бъде предявен на кмета на община
Кърджали, за подпис, като това е станало на работното му място, в сградата на
общинска администрация - Кърджали, както и е безспорно установено, че кметът на
общината е отказал да приеме актосъставителя и свидетеля по акта и съответно е
отказал да подпише този АУАН и да получи екземпляр от него, като им е заявил
това изрично. Предвид това, така съставеният АУАН №* от 18.09.2018 год.
е връчен при условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН, която норма регламентира, че
когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая,
отказът на кмета на община Кърджали да подпише акта е удостоверен с подписа на
един свидетел, на който и трите имена, ЕГН и точен адрес са вписани в акта, а именно – П. Б. К., с адрес: ***. Предвид това е правилен и законосъобразен
изводът на районния съд, че не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно съставянето и
връчването на АУАН, като развитите в тази насока оплаквания в касационната
жалба настоящият състав намира за напълно неоснователни. За пълнота на
изложението настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че при извършената
служебна проверка не се констатира от районния съд да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквато основание също се съдържа в касационната жалба, макар и в
същата да не е посочено, в какво, всъщност, се изразяват
тези съществени нарушения.
Така, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира
жалбата на община Кърджали, представлявана от кмета Х. А. И., подадена чрез
пълномощник – адв.С.М. от АК-***, с изложените в нея
оплаквания и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
допуснати нарушения на материалния закон и поради допуснато съществено
процесуално нарушение, за неоснователна и недоказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото касационно
производство решение на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно и
правилно и като такова, същото следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от Административнопроцесуалния
кодекс и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №145 от 24.04.2019 год.,
постановено по АНД №125/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.