РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20235300100333 по описа за 2023 година
Ищците В. Д. Д., Г. Д. К-А-Р., А. Г. Ц., Е. С. Н., М. С. Г., Д. П. Д., П. П. Д., П. Н.
К., Д. Н. К., Р. Д. К., Й. С. К., Д. Ж. К., Й. Ж. Д., С. Д. Д. в исковата си молба против
Община Пловдив, твърдят че са наследници на Д. Г. К., починал на **.**.****г. и Г. В.
К. починала на **.**.****г. при посочените в исковата молба квоти. С Решение №
14521 от 18.05.2001г. на Поземлена комисия – Пловдив, на наследниците на
посочените лица било възстановено правото на собственост върху недвижим имот с
площ 14.864 дка., с актуален идентификатор № 56784.536.528 и актуална площ от
14.851 кв.м. Съгласно Общия устройствен план на Община Пловдив, приет с решение
№ 375, взето с Протокол № 16 от 05.09.2007г. на Общински съвет – Пловдив,
описаният имот попадал в зона за озеленяване. До настоящия момент имотът не бил
отчужден за нуждите на Община Пловдив, съответно те не били обезщетени с друг
равностоен имот, респ. с паричната му равностойност. Твърдят, че заради отреждането
на имота за озеленяване не могат да го ползват, защото служел на общината за
постигане на задължителните за града устройствени показатели. Твърдят, че имотът
им се оказал включен в общинската зелена система по силата на ОУП и служел за
задоволяване на публичните функции, възложени от законодателя, а в същото време
ищците били възпрепятствани да го ползват. Ищците твърдят, че ответникът се
обогатява неоснователно заради включването на имота им в Зона за озеленяване, като
това обогатяване съответствало на средния пазарен наем на имота за периода
06.02.2018г.-05.02.2023г, или сумата в общ размер 381 836.00 лв. Молят съда да
1
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати посочената сума,
съобразно квотите им в съсобствеността, ведно с присъждане на законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от общината, с
който се оспорват исковете. На първо място твърди, че претенцията е недопустима,
защото така предявена същата има субсидиарен характер, поради което формулира
искане производството да бъде прекратено. На следващо място, ответникът излага
евентуални съображения за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва
обстоятелството, че съгласно приет ОУП и ПУП, имотът на ищците попада в
системата за озеленяване на гр. Пловдив, но се твърди, че ако те са били засегнати от
предназначението на имота, са могли да направят възраженията си срещу
устройствените планове в предвидените законови срокове, което не било сторено.
Твърди се също, че срокът за отчуждаване на имотите е 5-годишен, а след изтичането
му ищците са могли да реализират правото си по чл. 134, ал. 2, т. 1, което също не било
сторено. Извън това се счита, че не е налице нито една от предпоставките за
уважаване на предявения иск, тъй като не е налице нито обогатяване, нито обедняване
на страните. Не съществували пречки ищците да се ползват от имота. Общината не
ползвала въпросния имот, нито осъществила дейности по изграждане на парк или
други съоръжения, никога не е била във владение на имота, нито извършвала каквито
и да е действия по стопанисването и озеленяването му. Липсвало противоправно
поведение от страна на ответника, тъй като собствениците на имота не били лишени от
правото да го ползват, още по-малко за посочения в исковата молба период с начален
момент 06.02.2018г. Иска се, искът като неоснователен да бъде отхвърлен.
С определение от 02.08.2024 г. производството по делото е прекратено по
отношение на С. Д. Д..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представеното по делото решение от 18.05.2001 г. на ПК Пловдив се
установява, че наследниците на Г. и Д. К. е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 14.864 дка, находящ се
в строителните граници на гр. Пловдив, местност ******************.
От представените удостоверения за наследници се установява, че Д. К. е
починал на **.**.**** г. и е оставил за свой наследници съпругата си и 8 деца- Г.Д.К.,
С.Д.Д., Н.Д.К.., Д. Д. К., М.Д.М., Ж.Д.К.., Е.Д.С.. и С. Д. Д..
Съпругата Г.В.К. е починала на **.**.**** г. и е оставила за наследници същите
лица. Предвид горното децата на Г. и Д. К. се легитимират като собственици на по 1/8
ид.ч. от земята. М.Д.М. е починала на **.**.**** г. като вдовица, без деца, поради
което нейните права са наследени от братята и сестрите й- чл. 8, ал. 1, съответно от
2
техните деца- чл. 10, ал. 2 ЗН, или всеки е придобил по 1/56 ид.ч. Така всеки от
останалите наследници е притежавал по 8/56 ид.ч. от имота. Приравнено към
използвания от ищците знаменател от 84, се установява, че всеки от останалите 7 деца
е притежавал по 12/84 ид.ч. (8*1.5 и 56*1.5).
Г.Д.К. е починал на **.**.**** г. и е оставил за свои наследници, съпругата си
П. К. дъщеря си А. Г. Ц. и децата на починалия преди него негов син Д. Г. К.- В. Д. Д.
и Г. Д. К.-А.-Р.. След смъртта на съпругата, за която не се удостоверява да има
различни наследници, А. Ц. се легитимира като собственик на 6/84 ид.ч., а В. Д. Д. и
Г. Д. К.-А.-Р. на по 3/84 ид.ч. от имота.
С.Д.Д. е починала на **.**.**** г. като вдовица и е оставила за наследници
децата си Е.П.Д., Д. П. Д. и П. П. Д.. Всеки от тях се легитимира като собственик на по
4/84 ид.ч. от имота, а след смъртта на Е.Д. на **.**.**** г. като вдовица, правата са
наследени от децата й Е. С. Н. и М. С. Г., които притежават по 2/84 ид.ч.
Н.Д.К.. е починал на **.**.**** г., като е оставил наследници в лицето на
съпругата си- Б.К. и децата си П. К. и Д. К.. След смъртта на съпругата през **** г., за
която няма данни да е оставила други наследници, П. и Д. К. се легитимират като
собственици на по 6/84 ид.ч. от имота.
Д. Д. К. е починал на **.**.**** г. и е бил наследен от съпругата му В.К. сина
му Р. Д. К. и внука му Й. С. К.- син на починалия преди наследодателя негов син С..
След смъртта на съпругата през **** г., за която няма данни да е оставила други
наследници, всеки от тях притежава по 6/84 ид.ч. от имота.
Ж.Д.К.. е починал на **.**.**** г. и е бил наследен от съпругата му Т.К. и
децата му Д. Ж. К. и Й. Ж. Д.. След смъртта на съпругата през **** г. Д. Ж. К. и Й. Ж.
Д. се легитимират като собственици на по 6/84 ид.ч. от имота.
Останалите ид.ч. се притежават от М.Я., като единствен наследник на Е.С..-
12/84 ид.ч. и от наследниците на С. Д. Д..
Съгласно приетата СТЕ имотът в момента е заснет с идентификатор
56784.536.528 по КК на гр. Пловдив. Според действащия към времето на
възстановяването план, имотът е попадал в парцел I-ел. ************, ивица за високо
напрежение и *******************. Имотът е нанесен със заповед от 2003 г. без
изменение на регулацията. С решение от 2007 г. на Общински съвет Пловдив е приет
общ устройствен план, съгласно който описаният имот попада в зона за озеленяване.
През септември 2015 г. е одобрен ПУП, съгласно който процесният имот попада в
УПИ I-за озеленяване на ******* Допуска се застрояване единствено свързано с
отдих, но не повече от 1% за площи по-големи от 3 ха и 2% за площи по-малки от 3
ха. С решение от 24.11.2022 г. на Общински съвет Пловдив е приет нов ОУП на
Пловдив, като процесният имот попада в територия обозначена с *****“, озеленени
3
територии за широко обществено ползване, при застроителни параметри:
преместваеми търговски обекти до 1% от площта и открити обекти за спортни и
културни развлечения на площ до 10% от зоната.
Съгласно чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени
площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и
хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената
система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско
значение - паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са
озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни,
обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и
озеленените площи с друго специфично предназначение- гробищни паркове,
ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според ал. 4 на
същата разпоредба озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично
предназначение по ал. 3- собственост на държавата и общините, са публична
собственост.
Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗУТ зелените системи и озеленените площи се устройват
в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на
урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и
градините, като се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1. В ал.
5 на същата норма е предвидено, че когато в терените, определени за озеленени
площи- публична собственост, попадат поземлени имоти- частна собственост, те се
отчуждават по предвидения в закона ред. В ал. 6 е предвидено, че не се отчуждават
имотите по ал. 5, когато подробните устройствени планове за паркове и градини
предвиждат изграждане или разполагане на обекти по ал. 7, т. 3 - 6.
Сроковете за осъществяване на отчуждаването са предвидени в чл. 208, ал. 1
ЗУТ и са 10 години от влизането в сила на подробните устройствени планове за
изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64- публична
собственост на държавата и общините и 5 години за всички останали обекти, публична
собственост на държавата и общините. При приемането си разпоредбата е
предвиждала още един срок- 15 години за имоти, предвидени за озеленени площи по
чл. 61, ал. 4. В тази част нормата е обявена за противоконституционна с Решение №
14 от 15.10.2020 г. на КС по к. д. № 2/2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 92 от 27.10.2020 г.
След изтичането на тези срокове, изречение последно на чл. 208, ал. 1 ЗУТ предвижда,
че собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 (да искат
изменение на ПУП).
В мотивите на решението на КС изрично се посочва, че предвиденият
първоначално в нормата 15 годишен срок засяга в прекалена степен правото на
4
собственост на гражданите, като ограничава за прекалено дълъг период правото на
собствениците на такива имоти. Изрично е посочено, че такъв имот може да се ползва
единствено съобразно фактическото положение, заварено към датата на одобряването
на плана, като собствениците имат право да изградят временни строежи само ако
държавата или общината откажат да упражнят правото си на първи купувач по чл. 199,
ал. 2 ЗУТ.
Временните строежи са уредени в чл. 50 ЗУТ с оглед характера на имота-
застроен или незастроен. В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл.
51, ал. 3, според която незастроени поземлени имоти, попадащи в територии, за които
с общи или с подробни устройствени планове е предвидено, но не е реализирано
предназначението по чл. 61, ал. 2 или друго специфично предназначение по чл. 61, ал.
3, могат да се използват до реализиране на предвижданията на плана само за
изграждане или поставяне на открити обекти за спортни дейности и площадки за игра
по реда на чл. 55.
След изтичане на срока за отчуждаване през 2020 г., ищците имат правата по
чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тези срокове са с преклузивен характер, както е прието в ТР №
4 от 02.11.2016 г. по т. д. № 6/2015 г. на ВАС. Поради това с изтичането им
заинтересуваните лица могат да претендират изменението на ПУП в засягащите ги
части на визираното правно основание, при която хипотеза кметът е нормативно
задължен да разреши изработването на такъв проект. В тълкувателното решение се
посочва, че изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ погасява правото на
публичноправния субект да започне валидно отчуждаване.
В същото време по отношение на ищците е налице хипотезата на чл. 62а, ал. 2
ЗУТ, която предвижда забрана да се променя предназначението на територии и
поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на
урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на
части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на
специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Друга възможност
за промяна е уредена в ал. 5 с нов общ или подробен устройствен план на цялото
населено място или селищно образувание.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без
обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и
5
другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
или от обща група факти.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва имот /вещ/ без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото предназначение в обема на
правата, които има. Ползването от несобственика на вещта препятства възможността
собственика лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира
имуществена облага. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV
г.о./
В хипотезата на чл. 59 ЗЗД обезщетението се дължи в размер на по- малката
сума от обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Като при ползване на
имот обедняването на ищеца се съизмерява със средния пазарен наем, който е могъл
да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която би
следвало да плаща за ползването на вещта съгласно нейното предназначение. В този
смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. №
1822 от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о.,
решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о. и др.
В настоящата хипотеза правото на собственост на ищците е засегнато, но не
поради включването на имота в Зона за озеленяване. Това поведение на ответника е
следствие на възложените му от закона властнически правомощие. Като орган на
местна власт при изработването на ОУП и ПУП общината е длъжна да се съобразява с
императивните норми на чл. 61, ал. 1 и сл. ЗУТ, предвиждащи задължение за
устройване на зелени площи. Съгласно чл. 1 ЗУТ територията на страната е
национално богатство и нейното устройство гарантира устойчиво развитие и
благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, като със закона се
определят ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Поради това и
всеки собственик на имот е длъжен да търпи ограниченията, наложени от
благоустройството. В съответствие с тези ограничения е предвидено насрещно
задължение за общината да отчужди частните поземлени имоти, в които е предвидено
озеленяване за широко обществено ползване, с предназначение за трайно задоволяване
на обществени потребности- чл. 208 ЗУТ. При неизпълнение на това задължение в
преклузивните срокове за собствениците се поражда възможност да искат промяна на
ПУП, но тази хипотеза не е алтернатива за ищците, защото в същото време в чл. 62а,
ал. 2 ЗУТ е предвидена изрична забрана за промяна предназначението на имоти
предвидени за озеленени площи. При тази хипотеза засягането на правата на ищците
не се поражда от твърдяното в исковата молба отреждане на имота за озеленяване. То
6
представлява правомерно действие в съответствие с нормативната уредба, доколкото
във всяка урбанизирана територия е необхоД. да бъдат предвидени зелени площи и
някои частни поземлени имоти неминуемо ще попаднат в такива. Доколкото става
въпрос за защита на обществен интерес, който се сблъсква с частен интерес,
законодателят е уредил изрично, че в тази хипотеза имотите следва да бъдат
отчуждени от общината по предвидения за това ред в определен за това срок- чл. 208
ЗУТ. След изтичането на този преклузивен срок правото на общината да отчужди
имота се е погасило, но за ищците не е възникнала възможност да променят
предназначението, защото то е отредено с ОУП и съществува изрична забрана в чл.
62а, ал. 2 ЗУТ. Всичко изложено до момента води до извод, че засягането на правата
на ищците не произтича от твърдяното от тях отреждане на имота за озеленяване, а от
бездействието на общината да изпълни задължението си да отчужди имота. Ето защо
за ищците съществува друг ред за реализиране на отговорност на общината, а
предявеният иск за плащане на обезщетение за ползване по чл. 59 ЗЗД като
субсидиарен следва да бъде отхвърлен. В този смисъл Решение № 2 от 14.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2296/2019 г., III г. о.
На последно място следва да се посочи, че за последните два месеца от
процесния период се установява, одобряване на нов ОУП, с който имотът на
ответниците отново е определен за озеленяване, но е предвидено поставянето на
преместваеми търговски обекти и изграждането на открити обекти за спортни и
културни дейности. В този случай съгласно чл. 62, ал. 6 ЗУТ поземлените имоти
частна собственост, който попадат в терени определени за озеленени площи не се
отчуждават. За този период искът относно е неоснователен, защото самото
отреждане на имота за озеленяване не е достатъчно, за да обоснове обедняване на
ищците или обогатяване на общината. Самата административна процедура не създава
за общината като субект някакви материални блага. Както бе посочено по-горе, ЗУТ
определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели и всеки собственик
е длъжен да търпи тези ограничения. В същото време мероприятието не е реализирано,
на място не се осъществява никакво реално ползване и ищците разполагат с
възможността да ползват имота си съгласно предвижданията на последния приет план,
като реализират застрояването предвидено за озеленената площ- преместваеми
търговски обекти и открити обекти за спорт и култура.
Поради изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде
присъдена сумата от 400 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Д., ЕГН **********, Г. Д. К., ЕГН **********, А. Г.
Ц., ЕГН **********, Е. С. Н., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, Д. П. Д.,
ЕГН **********, П. П. Д., ЕГН **********, П. Н. К., ЕГН **********, Д. Н. К., ЕГН
**********, Р. Д. К., ЕГН **********, Й. С. К., ЕГН **********, Д. Ж. К., ЕГН
********** и Й. Ж. Д., ЕГН ********** срещу Община Пловдив, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 искове за ОСЪЖДАНЕ
на Община Пловдив да заплати на В. Д. Д. сумата от 15 910.00 лева, на Г. Д. К.
сумата от 15 910.00 лева, на А. Г. Ц. сумата от 31 820.00 лева, на Е. С. Н. сумата от
10 606.00 лева, на М. С. Г. сумата от 10 606.00 лева, на Д. П. Д. сумата от 21 212.00
лева, на П. П. Д. сумата от 21 212.00 лева, на П. Н. К. сумата от 31 820.00 лева, на Д.
Н. К. сумата от 31 820.00 лева, на Р. Д. К. сумата от 31 820.00 лева, на Й. С. К.
сумата от 31 820.00 лева, на Д. Ж. К. сумата от 31 820.00 лева И на Й. Ж. Д. сумата
от 31 820.00 лева, всички представляващи припадащите се части от обезщетение за
неоснователно обогатяване на община от включването на поземлен имот с
идентификатор 56784.536.528 по КК на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48
от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 14851 кв.м. в публична зона за озеленяване
за периода от 06.02.2018 г. до 05.02.2023 г., ведно със законна лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба на 06.02.2023г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, Г. Д. К., ЕГН **********, А. Г. Ц., ЕГН
**********, Е. С. Н., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, Д. П. Д., ЕГН
**********, П. П. Д., ЕГН **********, П. Н. К., ЕГН **********, Д. Н. К., ЕГН
**********, Р. Д. К., ЕГН **********, Й. С. К., ЕГН **********, Д. Ж. К., ЕГН
********** и Й. Ж. Д., ЕГН **********, да заплатят на Община Пловдив, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, сумата от 400.00 лева-
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8