М О Т
И В И
към присъда по НОХД N 2640 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.П.Р., за това , че:
На 04.07.2018 г. в гр.б., обл.в., при условията на опасен рецидив, причинил на К.Г.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване - прободно порезна рана в лявата коремна половина, която
прониква в коремната кухина, обусловило разстройство на здравето, временно
опасно за живота – престъпление по
чл. 131а, вр. чл.129 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация посочена в
обвинителният акт. Сочи, че в хода на съдебното производство от събраните
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил деянието,
предмет на обвинението. Пледира да не се кредитират като достоверни обясненията
на подсъдимия, че е бил ударен от пострадалия с твърд предмет в главата,
доколкото същите не се подкрепят от доказателствения материал по делото.
Оспорва се и достоверността на твърденията на подсъдимия, че не е разпознал
лицето, което му нанася удар, предвид събраните доказателства, от които се
установява, че деянието е предхождано от междуличностен конфликт и при наличие
на работещо осветление. Сочи се, че предвид наличната роднинска връзка между
пострадал и подсъдим, последният е разпознавал и гласd
на св. Г.. Излага се становище, че показанията на св. Т. следва да бъдат ценени
критично, предвид близките отношения на същата с подсъдимия. Сочи се, че следва
да бъдат кредитирани показанията на лицето досежно твърдението й, че именно
подсъдимият е нанесъл удар с нож по отношение на пострадалия, доколкото същите
се подкрепят от останалите доказателства по делото. Излага се становище, че
показанията й са недостоверни по
отношение на твърдението, че пострадалият Г. е влязъл с взлом през вратата на
стаята, ползвана от пострадалия непосредствено преди инцидента, доколкото в
хода на извършения оглед не е установено повреждане на посочената врата.
Пледира да се кредитират изцяло като достоверни показанията на св. Г.. Излага
становище, че деянието не е осъществено при условията на неизбежна отбрана,
доколкото същото не е насочено към пресичане на противоправно поведение, а
начина на извършването му сочи умисъл за нанасяне на животозастрашаващо
увреждане на пострадалия. Пледира в случай, че се приеме, че са налице
предпоставките за прилагане на института на неизбежната отбрана, да се
съобрази, че се касае за превишаване на нейните предели, доколкото защитата
явно не съответства на характера и опасността на нападението. Излага се
становище, че не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 12 ал. .4
от НК, доколкото от доказателствата по делото не се установява деянието да е
извършено при уплаха или смущение от подсъдимия. Иска се подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение и да
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ч. пледира, че в хода на съдебното
производство е безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл удар с нож в областта
на коремната кухина на пострадалия, вследствие на което е причинено временно
разстройство на здравето, опасно за живота на същия. Твърди се, че от събраните
по делото доказателства безспорно е установено, че на 04.07.2018 г., около
21.30 ч. в тъмната част на денонощието, св. Г. е разбил входната врата на дома
на подсъдимия , влязъл е в стаята и е започнал да му нанася удари с твърд
предмет в областта на главата. Сочи се, че по делото е установено, че
пострадалият изпитва неприязън към подсъдимия, който е негов вуйчо и е проявил
към него агресия. Излага се становище, че с цел да отблъсне нападението Р. е взел намиращия се на масата нож и е пробол
с него тялото на Г., за да се защити от противоправното нападение. Пледира
съдът да оправдае подсъдимия като приеме, че деянието е извършено при условията
на неизбежна отбрана и защитата явно
съответства на характера и опасността на нападението, доколкото последното е
било от естество да застраши здравето и живота на подсъдимия. Сочи, че макар подсъдимият
да изглежда по-едър от пострадалия, последният е значително по-млад и физически
по-активен, поради което с поведението си пряко е застрашил здравето и живота
на Р.. Иска се съдът да постанови оправдателна присъда.
В хода на съдебното производство подс. Р. признава частично фактите изложени в
обвинителния акт и дава обяснения по случая.
В последната си дума подсъдимият заявява, че св. Г. няма право да влиза в
дома му и да му нанася удари.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
Р. и св. Г. са в роднински връзка, като майката на последния, а именно св. Й. К.,
е сестра на подсъдимия. Тримата обитавали къща, находяща
се в гр.б., обл.в.,
ул."Иглика" №14. В къщата били обособени два входа, като св. Г. и
майка му ползвали единия, а подсъдимияj – другия. Електрозахранването в къщата било прекъснато и
лицата се снабдявали с електричество от съседен имот, със
съгласието на неговия собственик. На 04.07.2018 г. вечерта подс. Т.П.Р.
се намирал заедно с приятелката си св. М.Н.Т. в стая, находяща
се в ползваната от подсъдимия част от къщата. Двамата консумирали бира и нарязан колбас. По
това време, в другата част от къщата се намирала и св. К.. Около 21,30 ч. в
жилището се прибрал св. Г., който бил употребил алкохол. Той установил, че няма
електричество в дома му и отишъл да се разбере
със съседа, от чийто имот се осигурявало подаването му. След като
проблемът бил разрешен и отново било възстановено подаването на електричество
от съседния имот, св. Г. решил да отиде при подсъдимия, за да обсъдят въпроса с
незаплатената сметка за електроснабдяване на къщата за предходен период. Г.
влязъл през входа, водещ към частта от къщата, ползвана от подсъдимия, преминал през коридора и влязъл в стаята,
където се намирал Р. със св. Т.. Около
15 минути между двамата се водил спор по повод дължимите суми за ползвана
електроенергия. Междувременно между двамата били разменени обидни реплики и
след като Р. напсувал Г., последният го ударил с ръка в областта на главата. Подразнен от поведението на Г., подс. Р. взел кухненския нож, находящ се на масата в стаята,
като междувременно племенникът му напуснал стаята. Р. догонил Г. , в момента в който излязъл от
входната врата на къщата и му извикал. След
като пострадалият се обърнал с лице към Р., последният нанесъл удар на Г. с острието на ножа в областта на корема, като
предизвикал по този начин нараняване - прободно порезна рана, проникваща
в коремната кухина, предизвикваща кръвотечение. Впоследствие Г. излязъл пред
имота, където бил забелязан от съсед, който сигнализирал за случая на телефон 112. Екип на спешна
медицинска помощ оказал първа помощ на пострадалия и го транспортирал до
МБАЛ"Св.Анна-в."АД, където Г. бил приет за лечение и му била
извършена операция по спешност.
Междувременно
подсъдимият изхвърлил ножа в близост до дома си и заедно със св. Т. *** и
Аврен" - 04 РУ-ОДМВР-в., където дал обяснения за случая. Подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, като
при задържането му не били установени видими следи от насилие и нужда от
оказване на медицинска помощ на лицето. Впоследствие св. М.Н.Т. предала
доброволно ножа, с който било извършено пробождането, което било отразено в
протокол за разпит на 05.07.18 г. /л.63/ и в протокол за доброволно предаване
от същата дата /л.153/. Бил извършен оглед на жилището в гр.б., обл.в., ул."Иглика" №14, одобрен по реда на НПК,
като и изготвен фотоалбум. При огледа били открити и иззети веществени
доказателства, които в хода на разследването са върнати на правоимащите
лица.
Видно
от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинската експертиза, на 04.07.2018 г. св. К.Г.Г. е получил прободно порезна
рана в лявата коремна половина, по повод на която постъпва по спешност във
Втора коремна хирургия при МБАЛ „Св.Анна-в." АД. При проведеното
оперативно лечение се установява, че раневият канал
ангажира кожа, подкожие, мускулатура в лява коремна
половина по срединна мишнична
линия, външния перитонеален лист, лявата половина на
диафрагмата, през раневото отвърствие
на която прониква голямото було. Проведено е връщане на голямото було в
коремната кухина, шев на диафрагмата, проследяване на хода на раневия канал, дренаж, антисептика, послоен
шев на коремната стена. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на предмет с остър връх и режещ /режещи/ ръбове, като ударът е
реализиран по страничната повърхност на лявата коремна половина в посока отляво
надясно и отдолу нагоре. Раневият канал на прободно порезното нараняване ангажира целия слой на
коремната стена, прониква в коремната кухина и в този смисъл обуславя
проникващо нараняване в коремната кухина. Увреждането на левия диафрагмален купол, с проникване на голямо було през раневия канал, са обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Пострадалият е изписан на 10.07.2018 г. хирургично
здрав по основното заболяване.
От
заключението на изговената в хода на разследването
съдебнопсихиатрична експертиза по
отношение на подсъдимия е видно, че Т.П.Р. не страда от психично разстройство.
Към момента на извършване на деянието на 04.07.2018 г. същият е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психично състояние на Р.
му позволява да дава годни показания, да участва
пълноценно в наказателното производство. Към момента на извършване на деянието
на 04.07.2018 г. той не е бил в състояние на физиологичен афект.
Видно
от изготвената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична
експертиза по отношение на К.Г.Г., същият не страда
от психично разстройство. Няма данни и за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото
и психичното състояние на Осв. му позволява да дава
достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство.
Съгласно
изготвената съдебномедицинска експертиза на вещественото доказателство -
предаденият от М.Н.Т. нож, по същия се установява наличие на кръв.
Подс. Т.П.Р. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. Р. е осъждан с влезли в сила съдебни актове, както
следва:
-
С присъда по нохд № 99/1988 г. по описа на Военен съд – в., влязла в
сила на 04.06.1988 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК , извършено на
16.04. 1988 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година; и наказание „Задължително заселване“ за срок от две години;
-
С присъда по нохд № 1942/1989 г.по описа на РС-в., влязла в сила на
05.06.1990 г., за престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2 от НК, извършено през мес.
05.1990 г., престъпление по чл. 215 ал.1 от НК, извършено през мес. 04.1989 г. и престъпление по чл.
346 ал.2 б.б от НК, извършено на 11.05.1989 г., на основание чл. 23 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца;
-
С присъда по нохд № 264/1990 г. по описа на РС-в., влязла в сила на
12.06.1990 г., за престъпление по чл. 253 ал.1 т.2 от НК, извършено на
04.01.1990 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години и четири месеца;
-
- с присъда по нохд № 1021/1995 г. по описа на РС-в., влязла в сила на
07.01.1996 г., за престъпление по чл. 149 ал.3 пр.2 от НК, извършено на
07.01.1996 г. му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест години;
-
С присъда по нохд № 792/2002 г. по описа на РС-в., влязла в сила на 17.05.2002
г., за престъпление по чл. 157 ал.1 и ал.2 от НК, извършено на 28.10.2001 г. му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и наказание
„Обществено порицание“;
-
С присъда по нохд № 2871/2001 г. по описа на РС-в., влязла в сила на
08.10.2002 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК, извършено на
06/07.02.1994 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години и шест месеца.
С определение от 09.12.2002 г. ,
влязло в сила на 28.12.2002 г. на осн. чл. 25 ал.1, в
с чл. 23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание от наложените такива по нохд № 2871/2001 г. и по нохд №
1021/95 г. по описа на ВРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и „Обществено
порицание“;
-
С присъда по нохд № 263/2002 г. по описа на РС-Девня, влязла в сила на
17.04.2003 г., за престъпление по чл. 206 ал.3
пр.2 от НК, извършено на 29.07.2001 г., му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим;
На основание чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23 ал.1 от НК са групирани присъдите по нохд № 263/2002 г. по описа на РС-Девня и нохд № 792/2002 г.
по описа на ВРС като е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с шест месеца;
-
С присъда по нохд № 4053/2004 г. по описа на РС-в., влязла в сила на
10.05.2005 г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на
05/06.08.1994 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години при първоначален строг режим.
На основание чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23 ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от
наложените наказания по нохд№ 1021/95 г. и нохд№ 2871/2001 г. по описа на ВРС, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от шест години при първоначален строг режим
На основание чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23 ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от
определените за изтърпяване наказания по нохд№
792/2002 г. по описа на ВРС и нохд № 263/2002 г. по
описа на РС-Девня, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години при
първоначален строг режим;
-
С присъда по нохд № 318/2006 г. по описа на РС-Девня, влязла в сила на
30.10.2006 г., за престъпление по чл. 194 ал.3 от НК, извършено на 10.10.2005
г. му е наложено наказание „Пробация“
- С присъда по нохд
№ 4317/2006 г. по описа на РС-в., влязла в сила на 24.04.2007 г., за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;
-
С определение по чнд № 2473/2007 г. по описа на ВРС са групирани наказанията
по нохд № 4317/2006 г. и нохд
№ 318/2006 г. по описа на ВРС като е определено общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца;
-
С присъда по нохд №
2189/2006 г. , влязла в сила на 14.05.2017 г., за престъпление по чл. 199 ал.1
от НК, извършено на 29.08.2006 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от четири години и шест месеца
при първоначален общ режим;
С протоколно определение по чнд № 1059/2007г. по описа на ВОС са групирани наказанията
по нохд № 2189/2006 г. по описа на ВОС и нохд № 4317/2006 г. по описа на ВРС като е определено общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
С определение по чнд № 826/2010 г. по описа на ВОС, влязло в сила на Р. е условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието по чнд
№ 1059/2007 г. по описа на ВОС като е установен изпитателен срок в размер на
седем месеца и двадесет дни. Изпитателният срок е изтекъл на 15.01.2011 г.
-
С присъда по нохд № 134/2016 г. по описа на РС-Поморие, влязла в сила на
17.03.2017 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 от НК, извършено за времето
от 27.07.2015 г. до 28.07.2015 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три месеца при първоначален строг режим;
Съдът счита, че гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните доказателства в хода
на съдебното следствие, проведено по реда на глава 27 при хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК, а
именно: от обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното
производство, показанията на св. М.Т., депозирани в хода на съдебното и
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им; показанията на св. К.Г.,
депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им; показанията на св. Й.К., св. С. С., св. М. Ц., св. Е. Е., и св.
Д. Н., всички депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 371 т.1 от НПК, въз основа на изразеното съгласие на подсъдимия и
неговия защитник; от протокола за оглед
на местопроизшествие, протоколът да доброволно предаване, експертизите
по изготвените съдебнопсихиатрични и съдебно-медицинските експертизи, цитирани
по-горе, както и от приобщената справка за съД.ст на подсъдимия.
При формиране на правните си и
фактически изводи, съдът констатира множество противоречия между гласните
доказателства по делото, приобщени чрез разпита на св. Т. , св. Г., и св. К. и
обясненията на Р., както по отношение на причините и начина на възникване на
конфликт по време на инцидента между пострадалия и подсъдимия, така и по
отношение на поведението на всеки от тях, като кредитира същите в частта, в
която съответстват на възприетите като обективни доказателства, съотв. в тези свои части, в които не са в противоречие
помежду си.
Въз основа на приобщения по
делото доказателствен материал съдът намира за безспорно установено, че на
посочената в обвинителния акт дата и час, в гр. б., в къщата обитавана от Р. и Г.,
подсъдимият е нанесъл удар с нож в корема на св. Г., вследствие на което е
причинена прободно
прорезна рана достигаща коремната кухина, обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. По
отношение на реализираното от подсъдимия деяние и наличието на причинна връзка
между същото и причинения резултат, доказателствата са непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Анализът на доказателствения
материал сочи единствено наличие на противоречие между гласните доказателства
досежно поведението на подсъдимия по време на извършване на деянието и
причините за осъществяването му, съотв. субективното
отношение на подсъдимия към посегателството.
Безспорно между подсъдимия и
пострадалия е възникнал конфликт от битов характер, като относно повода за
същия в хода на досъдебното производство пострадалият заявява, че няма спомени,
докато в хода на съдебното производство заявява, че е напсуван от подсъдимия
през прозореца, поради проведен разговор с приятелката на последния.
Същевременно в обясненията на подсъдимия и св. Т. не се излагат твърдения за
наличието на повод за конфликта, а единствено се сочи, че пострадалият е
отправял псувни към Р.. Предвид констатираните противоречия в цитираните гласни
доказателства, съдът не кредитира същите в тази им част, като взе предвид и
обстоятелството, че показанията на св. Т. са със съмнителна достоверност с
оглед близките отношения на същата с подсъдимия, съотв.
с твърденията си подсъдимия представя изгодна нему защитна теза. Същевременно в
показанията на св. К. подробно и логично са изложени възприятия относно
причините за възникналия битов конфликт, свързани с общото задължение за
заплащане на стари дългове за ползване на електроенергия по повод на
възникналия дискомфорт от липсата на електричество в къщата в момента, в който
св. Г. се е прибрал в дома си. С оглед на изложеното, по отношение на посочения
факт, съдът кредира изцяло показанията на св. К..
Налице са и противоречия между показанията
на св. Т. и останалите доказателства относно начина, по който св. Г. е влязъл в
ползваната от вуйчо му част от къщата. Видно от изявленията на Т., изложени в
хода на съдебното производство, пострадалият е „счупил вратата“, като такива
твърдения същата не е изложила в хода на разпита си по време на проведеното
разследване в досъдебната фаза. Показанията на посочената свидетелка относно
визирания факт обаче, освен, че противоречат на всички останали гласни
доказателства, приобщени по делото, както и на протокола за оглед, от който не
се установява повреждане на процесната врата, се характеризират и с вътрешни
противоречия по този повод. Видно от изявленията й в хода на съдебното
производство същата първоначално сочи „К. …с ръка счупи вратата“, докато
впоследствие твърди „С крак счупи вратата“. С оглед на изложеното, съдът не
кредитира показанията на свидетелката в тази им част, като прие, че защитната
теза изложена от адвоката на подсъдимия, че пострадалият е влязъл с взлом в
дома на последния е недоказана.
Безспорно се установява по
делото, че в хода на възникналия конфликт, след разменени псувни между
подсъдимия и пострадалия, последният е нанесъл удар с ръка в областта на
главата на Р.. Посоченият факт се установява от показанията на св. Г., св. Т. и
обясненията на подсъдимия. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия досежно начина и средството, с което му е бил нанесен ударът, поради
констатирано противоречие между заявеното от него и останалия събран
доказателствен материал. По отношение на посочените факти, в обясненията си,
депозирани в съдебното производство, подсъдимият твърди: „К. ме удари, но не
можах да видя с какво беше. Усетих, че беше с твърд предмет и започна да ми
тече кръв …кръвта ми тече по главата“. Същевременно в показанията си,
разпитаните полицейски служители – св. С. С. , св. М. Ц. , св. Е. Е. и св. Д. Н.
заявяват: „При задържането на Р. същият не се е оплаквал. Нито по лицето, нито
по тялото на задържания имаше следи от насилие“, „Същият нямаше белези от
наранявания, лицето виД. беше употребило алкохол, но
беше адекватно“. Видно от показанията на цитираните свидетели, непосредствено
след инцидента и по време на задържането му, подсъдимият не е споделил твърдения,
че срещу личността му е било извършено
посегателство, застрашаващо живота или здравето му, както и не е направил
искане за оказване на медицинска помощ. Липсата на видими следи от наранявания по
подсъдимия непосредствено след конфликта и заявена нужда от оказване на медицинска
помощ респ. отсъствието на твърдение за проявено насилие върху него, сочи, че твърденията му в хода на съдебното
производство по отношение на начина, по който му е нанесен удар, а именно с
твърд предмети, предизвикващ кръвотечение, са недостоверни и обслужващи
защитната му теза, както и че реализираният от Г. удар, с оглед интензитета и
силата на осъществяване, не е бил от естество да застраши живота или здравето
на подсъдимия.
Поради същите съображения и като
взе предвид вътрешните противоречия в показанията на св. Т. относно посочените
факти, съдът не кредитира изявленията й относно начина и броя на нанесените от
пострадалия удари по отношение на подсъдимия. В тази връзка, в хода на
съдебното производство, св. Т. последователно заявява: „К. удари само един път Т.…с
крак“, „К. го удари около 10 пъти навсякъде“, като в хода на досъдебното
производство същата твърди: „Видях К. да го удря с юмруци по лицето няколко
пъти“. Същевременно липсата на данни за видими следи от удари в областта на
лицето, които според твърденията са нанесени в една и съща анатомична област и
предполагат наличие на кръвонасядания или по-тежки
увреждания при прилагане на по- голяма
сила, сочи за липсата на достоверност на изявленията на свидетелката за многократния характер на нанасянето им.
Налице са противоречиви
доказателства и по отношение на мястото от къщата, където е осъществено
нанасянето на процесния удар с ножа в коремната област на пострадалия. Видно от
обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното производство, същият
е нанесъл удара с нож, след като е
настигнал Г. в коридора, водещ към входната врата на тази част от имота. В тази
връзка подсъдимият заявява: „След като ме удари, К. побягна навън през коридора. Успях да го настигна
малко след входа на моята част от къщата…Ядосах се и го надупчих два пъти ли,
не знам колко пъти го намушках…аз го последвах и го намушках…Той докато бягаше
беше с гръб към мен…и аз го намушках тогава“. Същевременно в показанията на св.
Т. липсва конкретика относно обстоятелството дали е възприела момента на
нанасяне на удара с нож, като и в тази им част, изявленията й са значително
противоречиви. По отношение на посочения факт св. Т. в хода на досъдебното
производство твърди: „тогава видях, че Т. взима един нож …мушна К. около
ръката, но къде точно не видях…След това К. излезе и продължи да вика и крещи“,
докато в хода на съдебното заседание свидетелката сочи: „Аз не разбрах, че К. е
намушкан с нож…навън видях кръв на пътя близо до къщата на Т.“. В тази връзка
са противоречиви и показанията на св. Г., който в съдебно заседание твърди:
„Ударих го…Той изкара нож. После не знам какво стана“, докато впоследствие сочи: „Вуйчо ми като изкара
ножа, след като ме намушка, тогава излязох от стаята. След това не си спомням
нищо“. С оглед противоречивите данни изложени в показанията на св. Г. и
обстоятелството, че към момента на деянието същият е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване, съотв. заявява липсва
на спомени относно процесни събития, като изявленията му са противоречиви
относно поредността на осъществените действия, съдът не кредитира показанията му
в тази им част. Като взе предвид, че обясненията на подсъдимия пред съда по
отношение на цитираните релевантни факти, кореспондират на съдържанието на протокола за оглед, от който се установява, че
следи от кръв са констатирани именно пред входната врата на къщата, съдът
формира въз основа на цитираните гласни доказателства изводите си относно мястото
в процесния имот, където е причинено прободно прорезното нараняване.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът оцени като неоснователни доводите на защитника, че
деянието е осъществено от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, в т.ч.
при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Приложението на посочения
правен институт се свързва със случаите на реализирано непосредствено противоправно нападение по
отношение на дееца, което е от естество да постави в реална опасност или уврежда
личността или правата му, при което
деянието се осъществява с цел да се отблъсне нападението, за да се защитят
от възникнала реална опасност конкретните
обществени отношения, които за застрашени. Съдът намира, че в случая
приложението на посочения институт не е
обусловено, нито от обективната, нито от субективната страна на реализираното
деяние.
Съгласно съдебната практика и
теория нападението е непосредствено, когато е започнало и не е завършено , като
срещу завършено нападение неизбежна отбрана не се допуска. Видно от
установените по делото факти, към момента, в който подсъдимият е извършил
процесното деяние, пострадалият се е намирал извън стаята, обитавана от Р., и е
излизал от ползваната от него част от къщата. С оглед на изложеното, процесното
деяние се явява осъществено към момента, в който нападението над подсъдимия е
било преустановено и не е съществувала опасност за личността и правата му.
Друг е въпросът, че с оглед на
установения по делото начин и характер на реализираното срещу подсъдимия
посегателство, същото не е създало реална опасност за правата и личността му,
което се доказва и от липсата на следи от нанесени удари в областта на главата
му. Последният цитираният факт, сочи, че нанесеният от пострадалия удар в
областта на главата на Р. не е бил от естество да застраши живота и здравето на
последния и в този смисъл не може да обуслови правомерността на реализираното
от подсъдимия деяние, с оглед липсата на обществена опасност на същото.
Същевременно практиката приема,
че деянието като защитно такова, следва да бъде провокирано от нападението и да бъде предназначено да прекрати
последното като по този начин отстрани и създадената от него опасност от
увреждане на определени обществени отношения. Отсъствието на такова предназначение на
осъщественото от подсъдимия посегателство срещу св. Г., се установява и от
обясненията на подсъдимия, който в съдебно заседание заявява: „аз се ядосах и
викам:“Чакай поне да те убия!...Успях да го настигна малко след моята част от
къщата. Тогава се ядосах…Казах му: Аз съм ти вуйчо. Ще ме нападаш ли…Ядосах се
и го надупчих два пъти ли, не знам колко пъти го намушках“. Посочените гласни
доказателства безспорно сочат мотива за извършване на деянието от подсъдимия,
свързан с желание за причиняване на сериозно телесно увреждане на Г., застрашаващо живота му,
поради появилите се негативни емоции от битовия конфликт, а не за
предотвратяване на възникнала реална опасност по отношение на неговата личност.
За субективната страна на осъщественото от подсъдимия посегателство, като насочващ факт съдът съобрази и
обстоятелството, че между Р. и Г. е налице близка роднинска връзка, която не
предполага наличие на съществена опасност от присъствието на лицето в дома му.
Като насочващ факт относно мотивите и подбудите за извършване на деянието бе
съобразено и съдебното минало на Р., като анализът на същото сочи, че лицето в
периода от 1999 г. до настоящия момент е извършило многократно престъпни деяния
срещу собствеността, личността и половата неприкосновеност на гражданите, които
са с висок интензитет на осъществяване, от което е видно, че същият е с ниска
правна култура и липсващи задръжки и не зачита установения в страната правов
ред. Поради изложеното, съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние е
субективно обусловено от отслабените задръжки, характеризиращи личността му,
активирани и вследствие на състоянието му на обикновено алкохолно опиване и
емоционалната буря, резултат от битовия конфликт, а не от намерението и
потребността да защити личността и правата си.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че деянието е осъществено от подсъдимия умишлено, при условията на пряк
умисъл, като Р. е съзнавал, че нанася удар с нож в съответната област от тялото на св. Г. и с
оглед характеристиките на средството, с което е извършено деянието, а именно
голям по размер кухненски нож, който е с
режещ ръб, посочения удар ще причини несъвместима с живота прорезна
рана, като е искал настъпването на посочения резултат.
Съдът обаче, констатира, че обвинението
е необосновано досежно квалификацията на деянието, като извършено при условията
на опасен рецидив. Видно от внесения обвинителен акт, при обосноваване на
посочената квалификация представителят на ВРП е съобразил съвкупността от
присъди, които са били предмет на групиране на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК, при постановяване на съдебния акт
по чнд № 1059/2007 г. по описа на ВОС, както и
влязлата в сила срещу Р. присъда по нохд № 134/2016
г. по описа на РС-Поморие.
Съгласно трайната съдебна практика, съдебните
актове по отношение на престъпления, които са в съвкупност по смисъла на чл. 25
ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК, се съобразяват
като едно осъждане при преценка приложимостта на разпоредбите на чл. 29 ал.1
б.а и б.б от НК. Същевременно съгласно нормата на чл. 30 от НК, правилата на 29 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
Видно от справката за съД.ст по делото, съдържанието на
която подробно е изложено в обстоятелствената част на настоящите мотиви, с
определение по чнд
№ 1059/2007 г. по описа на ВОС, влязло в сила на 19.07.2007 г., на основание
чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23 ал.1 от НК, на подсъдимия е
наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест
месеца, което се явява изтърпяно с
изтичане на изпитателния срок, определен със съдебния акт за условно предсрочно
освобождаване на лицето по чнд № 826/2010 г., влязъл
в сила на 26.05.2010 г., в размер на седем месеца и двадесет дни. С оглед
датата на влизане в сила на последния цитиран съдебен акт и размера на
изпитателния срок, който е определен, посоченото наказание се явява изтърпяно
на 15.01.2011, от която дата до датата на деянието, предмет на обвинение по
настоящото дело, е изтекъл срок, надхвърлящ пет години. Поради изложеното,
определеното обще наказание по чнд
№ 1059/2007 г. по описа на ВОС не следва да бъде съобразено при преценка
приложимостта на двете хипотези на чл. 29 ал.1, съдържащи се в б.а. и б.б на
цитираната разпоредба и обуславящи квалификацията „опасен редицив“
на процесното деяние. От друга страна, последното осъждане на лицето , а именно
- по нохд № 134/2016 г. по описа на РС-Поморие, не
обуславя приложимостта на никоя от
визираните хипотези на чл. 29 ал.1 от НК, предвид размера на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ със съдебния акт и липсата на други осъждания
на Р., по отношение на които е неприложима забраната на чл. 30 ал.1 от НК.
Поради изложените съображение,
съдът оправда подсъдимия на основание чл. 304 пр.1 от НПК по отношение на квалификацията на деянието по чл. 131а от НК като извършено при условията на опасен рецидив и осъди същия за осъществено
от него деяние, предмет на обвинение по делото, представляващо причиняване на
средна телесна повреда по основния състав на чл. 129 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието, съдът оцени като отегчаващо отговорността обстоятелство съдебното
минало на лицето, свързано с осъществяване на много на брой и с висок интензитет престъпни деяния срещу
собствеността, личността и половата неприкосновеност на гражданите, част от
които са извършени след изтърпяване на ефективни наказания „Лишаване от
свобода“, които не са довели до реализиране на индивидуалната превенция, предвидена като цел
на наказанието в разпоредбата на чл. 36 от НК. Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство бяха оценени и видът и характерът на причиненото
телесно увреждане, което сочи наличие на
най-висока степен на обществена опасност от изброените такива в нормата на чл.
129 ал.2 от НК, доколкото засяга освен телесната неприкосновеност и правото на
живот на пострадалия, предвид създадената реална опасност от увреждане на това
право с деянието.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства бяха взети предвид направеното от същия самопризнание
в хода на съдебното производство, както и оказаното съдействие в хода на
разследването, с оглед на факта, че подсъдимият сам се е явил пред
компетентните органи непосредствено след извършване на деянието.
При така извършения анализ на
конкретната обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия, както и
неговите подбуди и мотиви за извършване на престъпната проява, съдът намира, че е налице баланс между
смекчаващите и отегчаващите отговорността на Р. обстоятелства, поради което му
наложи предвиденото в нормата на чл. 129 ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ към средния размер, а именно за срок от три години.
С оглед разпоредбата на чл. 57
ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС, според която се определя първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието за умишлени престъпления, когато не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс и
като взе предвид, че процесното деяние е осъществено преди изтичане на
петгодишен срок от датата на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“
по нохд № 134/2016 г. по описа на РС-Поморие, а
именно – 07.09.2017 г., съдът постанови наложеното на Р. по настоящото дело
наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Т.Р.
да заплати по сметка на ОД на МВР - в. сумата от 395,39 лева , явявяща се направените в хода на досъдебното производство
разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: