Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. ***, 27.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав в публично съдебно заседание, проведено на 13.04.2017г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря Г.Н.
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 16308 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г.М.Г. с ЕГН **********
*** срещу ***, ЕИК *** представлявана от *** – директор, адрес: ***, в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
за признаване за незаконосъобразно на уволнението, извършено със Заповед №
150/28.10.2016г. на работодателя, с която трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 и чл.327, ал.1, т. 1 от КТ, за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор,
учебно-производствена дейност” и за осъждане на ответника да заплати сумата от 6463.37
лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, за период от не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска /22.12.2016г./ до окончателното
изплащане.
Релевираните от ищеца
доводи за незаконосъобразност на уволнението по същество се свеждат до
твърдения за липса на материалноправните предпоставки
за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание. Твърди, че е
подал заявление за прекратяване на ТПО поради неблагоприятни климатични условия
на работното му място – три поредни дни с температури под 12 градуса, които са
противопоказни за здравето му съобразно предписанията, дадени с експертно
решение 0902/22.03.2016г. на ТЕЛК-***. Същевременно работодателят е забранил
използването на електрически отоплителни уреди. Поддържа, че сама по себе си
заеманата от него длъжност не е свързана с противопоказните условия на труд,
посочени в експертното решение, поради което не са налице предпоставките на
приложеното от работодателя прекратително основание
по чл.325, ал.1, т. 9 от КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение се оспорва и на формално основание поради липсата на словесно
изложени мотиви коя от визираните в цитираната разпоредба хипотези е приложена.
Твърди се, че не е налице нито един от изискуемите елементи от фактическия
състав на чл.327, т. 1 от КТ, което обуславя незаконосъобразност на
уволнението. Предвид
изложеното моли съда да отмени цитираната заповед, като незаконосъобразна, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху
главницата.
В депозирания писмен отговор ответникът
застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва
факта на сключен между страните трудов договор и факта на трудоустрояване на
ищеца при предвидените в експертното решение противопоказания, включително
неблагоприятни климатични условия. Твърди
се, че последното получено от ищеца БТВ е в размер на 1068.41 лева. Поддържа
се, че ищецът не работи на открито, а в кабинет, като се оспорва температурата
в него да е била под 12 градуса, тъй като топлоподаването не е било
преустановявано. Твърди се, че включването на електрически уреди е забранено по
противопожарни изисквания, поради което поддържаните ниски температури са
поставили ищеца в условия на труд при здравни противопоказания, поради което
трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно въз основа на подаденото
от него заявление. Уволнителната заповед е мотивирана, тъй като препраща към
подаденото от ищеца заявление, с чието съдържание същият е запознат. В
условията на евентуалност се поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, като се позовава на
посочена в заповедта погрешна правна квалификация на прекратителното
основание.
Съдът като съобрази
събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира
за установено от фактическа страна следното:
Представено е допълнително споразумение от 01.08.2016г.
към трудов договор №206/01.08.2016г., видно от което ищецът е заемал длъжността
заместник-директор, учебно-производствена дейност, в ***, с уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 978.00 лева.
Със заявление №ЧР-01-2921/28.10.2016г. до работодателя
ищецът е поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено без
предизвестие, въз основа на чл.325, ал.1, т. 9 от КТ и чл.327, ал.1, т. 1 от КТ, считано от 28.10.2016г.
Със заповед №150/28.10.2016г. на Директора на ***, трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 9 от КТ и
чл.327, ал.1, т. 1 от КТ въз основа на подадено заявление с вх. №ЧР-01-2921/28.10.2016г.
Заповедта е връчена на ищеца на 04.11.2016г.
Представено е Експертно решение № 0902 от 22.03.2016г.,
издадено от ***, с което на ищеца е определена степен на временна
неработоспособност 100% без чужда помощ поради водеща диагноза бъбречна
недостатъчност и противопоказани условия на труд – тежък физически труд,
неблагоприятни климатични условия, контакт с токсични нокси.
Видно от представената справка от Националния институт по
метеорология и хидрология – филиал ***, среднодневните
температури в периода 24.10.2016г. – 28.10.2016г. в гр.*** са варирали от 7.8
градуса до 13.5 градуса.
Със Заповед №РД-09-1355/08.09.2016г. на директора на ПГ
по електротехника – *** е забранено включването на ел.нагревателни уреди за
отопление в сградата на ПГ по електротехника в учебните работилници, с
изключение на портиерна и лекарски кабинет.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение
за пълен отработен месец, предхождащ уволнението, е 1048.68 лева, определено
съобразно чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за м. септември
2016г. е в размер на 1229.14 лева, с включени в него СБКО – 17.60 лева и
лекторски – 20 лева. Ако се приеме, че БТВ, което следва да се вземе предвид
при изчисляване на обезщетението по чл.225 от КТ, включва и компонентите СБКО и
лекторски, същото би било в размер на 1086.28 лева, определено на база БТВ за
м.септември 2016г. Брутното трудово възнаграждение, получено за м. октомври
2016г., е в размер на 956.05 лева за 16 отработени дни, без включен СБКО. За
м.октомври 2016г. на ищеца не е било начислено възнаграждение за лекторски, тъй
като в този период не е замествал други преподаватели.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на
издадената заповед на формално или материалноправно
основание.
При оспорване законността на уволнението, в тежест на
работодателя законът е възложил доказване законосъобразността на издадената
заповед, като при преценката за незаконосъобразност съдът е обвързан с
основанията, наведени от ищеца. Това правило е с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, заложен в чл. 6, ал.2 ГПК,
съгласно който обемът на дължимата от съда защита и съдействие се
определя от страните.
Видно от
събраните по делото писмени доказателства процесната
заповед от формална гледна точка отговаря на императивните изисквания на
закона. Същата е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежната писмена
форма и е мотивирана чрез препращане към подаденото от работника заявление, съдържащо предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съдебната практика еднопосочно
приема, че изискването на закона за мотивиране на
заповедта е спазено, ако в същата има изрично
позоваване на друг документ, от който могат да бъдат извлечени фактическите
предпоставки на съответното прекратително
основание и този документ е бил доведен до знанието на работника.
Безспорно е, че до работодателя е
достигнало волеизявлението
на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325,
ал.1, т. 9 и чл.327, ал.1 т.1 от КТ. Според разпоредбата на чл. 327, ал.1 т.1
от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без
предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради
заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно
предписанието на здравните органи. В разглеждания случай по делото се
установява, че ищецът е с намалена трудоспособност, но няма данни да е
уведомявал работодателя за здравословното си състояние и да е изисквал от него
да му осигури друга подходяща работа. Следователно изобщо липсват
предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1
т.1 от КТ.
Независимо от това с оглед постигнатото между страните
съгласие, трудовото правоотношение следва да се счита за валидно прекратено.
Съгласно чл.325, ал.1, т. 1 от КТ трудовият договор може да бъде прекратен по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено, без която и да е от тях да
дължи предизвестие. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието.
В разглеждания случай прекратителната
заповед е издадена в рамките на законоустановения 7-дневен срок от получаването
на предложението, поради което следва да се приеме, че работодателят е упражнил
надлежно правото си вземе отношение по искането на работника. Независимо от посоченото в заповедта прекратително
основание, с издаването на атакуваната заповед работодателят е изразил писмено
съгласие с отправеното от ищеца предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение, като по този начин е завършен фактическият състав на
прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие. В съдебната практика,
трайно възприето е становището, че от значение за законността на уволнението е
обосновката на работодателя за прекратяването на ТПО, а не посочената правна
квалификация, а при противоречие в тях, съдът взема предвид именно изложението
на фактите, т.е. соченото фактическо основание, послужило като причина за
уволнението. Доколкото в атакуваната заповед е налице
непълнота по отношение на конкретните фактически основания за прекратяването, тя
следва да бъде преодоляна с отдаване приоритет на предложението и неговото
съдържание.
С подаденото
заявление ищецът е упражнил едно свое материално субективно преобразуващо право
– да прекрати трудовия си договор. Волеизявлението е явно и недвусмислено, като
ясно проличава волята на ищеца за прекратяване на трудовия му договор. Същото не е мотивирано с невъзможността на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест и не съдържа
искане за осигуряване на друга подходяща работа съобразно предписанието на
здравните органи. Искането не е аргументирано с твърдения за противопоказни условия на труд
или за несъвместимост на работата със здравословното състояние на работника,
поради което за работодателя не е възникнало задължение да предложи друга подходяща
работа, респективно да инициира процедура по съгласуването й със съответните
здравни органи. След като в заявлението липсва позоваване на елементите
от фактическия състав на специалното прекратително
основание, волята на ищеца следва да бъде тълкувана в смисъл, че изявлението е
насочено към прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
общото основание, предвидено в чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. В законоустановения
7-дневен срок работодателят е изразил съгласие с предложението, с което
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователни се
явяват и обусловените от него акцесорни искове с
правно основание чл.344, ал.1, т. 2 и 3, вр. чл.225,
ал.1 от КТ.
По разноските:
В тежест на ищеца
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника
в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 1070 лева, изразяващи се
в заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл.237, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.Г. с ЕГН ********** *** срещу ***, ЕИК
*** представлявана от *** – директор, адрес: ***, в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконосъобразно
на уволнението, извършено със Заповед № 150/28.10.2016г. на работодателя, с
която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 и
чл.327, ал.1, т. 1 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„заместник-директор, учебно-производствена дейност” и за осъждане на ответника
да заплати сумата от 6463.37 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, за период от не повече от шест
месеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/22.12.2016г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.М.Г. с ЕГН **********
***, да заплати на ***, ЕИК *** представлявана от ***
– директор, адрес: ***, сумата от 1070 лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.04.2017г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: