РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5330
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД против Б.М.М.,
с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че по
силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 28918/06.11.2007 г. банката предоставила на Б.М.М. кредит в размер
на 41760 евро, която ответникът се задължил да върне за срок 420 месеца. Поддържа,
че договорът е сключен след индивидуално договаряне на клаузите по него. Твърди,
че на 16.11.2007 г. банковият кредит бил усвоен като заетата сума е преведена
по банковата сметка на кредитополучателя.
Твърди, че съгласно чл. 24, ал. 1 от договора за кредит банката има
право едностранно да прехвърли вземанията си произтичащи от договора за кредит
на дружества или институции от групата EUROBANK EFG GROUP, включително на „Б.Р.С.“ АД или на други финансови или
нефинансови институции или дружества включително, като независимо от прехвърлянето
банковата сметка, обслужваща кредита нямало да бъде променяна, като сумите следвало да се превеждат служебно към
бъдещия цесионер. Твърди, че на 06.12.2007 г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.“ АД е
сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, включително и
процесния, за което кредитополучателят е уведомен при сключване на допълнително
споразумение от 06.04.2009 г. Твърди, че към договора за кредит били сключени
Допълнителни споразумения от 06.04.2009 г., 26.03.2010 г., 19.10.2010
г.,25.08.2011 г., 28.10.2010 г.,30.11.2011 г., 19.12.2011 г., 14.08.2012 г.,
28.03.2013 г. Поддържа, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 06.04.2009 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията си,
произтичащи от договор за кредит № HL28918/06.11.2007
г, за което кредитополучателят бил уведомен със сключване на допълнително
споразумение от 26.03.2010 г. Твърди, че
със сключените допълнителни споразумения страните по договора са уговорили, че
съществуващите и непогасени просрочия и начислените за периодите на облекчения
договорни лихви ще бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница, за което кредитополучателят бил дал съгласие. Твърди, че в резултат
на извършените капитализации размерът на главницата е
нараснал на 57199,66 евро, като увеличението е усвоено за погасяване на
просрочени задължения. Твърди, че съгласно чл. 4 от споразумение от 28.03.2013
г. страните са приели да бъде въведен 3-месечен период на облекчено погасяване
по сделката, като кредитополучателят е поел задължение да погасява равни
месечни погасителни вноски от 20 евро, като за периода на облекчение върху
дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата базов
лихвен процент на банката, намален със 7,7 пункта, а
след периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след
натрупването на лихвата се начислява годишна лихва в размер на сбора на
действащия към същата дата базов лихвен процент плюс лихвена надбавка от 4,95
пункта. Твърди, че задължението след изтичане на периода на облекчение е било
дължимо съгласно погасителен план. Поддържа, че било уговорено при просрочие, кредитополучателя да дължи лихва в размер на
сбора от лихвата по редовната главница плюс 10 пункта. Твърди, че съгласно
допълнително споразумение от 26.03.2010 г. било уговорено, че
кредитополучателят дължи заплащане на месечна такса за администриране на
просрочен кредит, при забава на плащане на повече или една месечна вноска по
кредита, а съгласно чл. 4 от договора била дължима и комисионна за управление
на кредита, платима ежемесечно в размер на 0,3 % върху непогасената част от
главницата. Кредитополучателят бил поел и задължение да поеме изцяло разноските
по предоставяне регистриране, оценка, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и
провеждане на принудителното изпълнение върху тях. Твърди, че поради неизпълнение на договорни
задължения, длъжникът е изпаднал в забава за плащане на сумата, представляваща
вноска с падеж 10.03.2014 г. и цялото вземане е обявено за предсрочно
изискуемо, като ответникът е уведомен лично за това. Поддържа, че уговорения
лихвен процент не е променян едностранно от банката. Твърди, че към 27.04.2017
г. задължението за главница е в размер на 56862,29 евро, която сума
представлява сбор от сумата от 695,50 евро – падежирали
месечни вноски за периода от 10.03.2014 г. до 20.04.2017 г. и предсрочно
изискуема главница в общ размер на 56303,07 евро, сумата от 22769,55 евро,
представляваща сбор от 22526,97 евро, начислена върху редовна главница по
кредита за периода от 10.05.2014 г. до 20.04.2017 г. и сумата от 242,58 евро,
договорна лихва, начислена само върху падежиралите
вноски за главница за периода от 10.05.2014 до 20.04.2017 г., сумата от 526,44
евро – такса за управление и администриране на просрочени вноски, сумата от 214
евро – застраховки и 171,60 лева – нотариални такси. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът Б.М.М. чрез особения си представител оспорва предявения иск.
Поддържа, че оспорва начинът, по който е кумулиран
дълга, като въвежда възражение за нищожност на уговорките за капитализация на
просрочения дълг. Прави възражение за нищожност поради противоречие с чл. 143,
ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите на следните
клаузи от договора: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12 и чл. 15.
Поддържа, че извършените прехвърляния на вземането са нищожни, тъй като датата
на влизане в сила на договорите е била преди подписването им. Поддържа, че
сключването на договорите за прехвърляне на вземане не са надлежно съобщени на
длъжника. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита. При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност
на вземането за главница и лихви. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 06.11.2007 г.
между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с ново наименование
„Ю.Б.“ АД) и Б.М.М. е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г., по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя сумата от 41760 евро, които
кредитополучателят се задължава да върне за срок от 420 месеца на равни месечни
вноски, включващи главница и лихва в размер на всяка вноска от 357,40 евро. В т.
3, ал. 1 от договора страните са уговорили, че годишният лихвен процент е в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кедити в евро, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка от 3,6 пункта, като към момента на сключване
на договора тя е била 6,35 %. В ал. 3 е уговорено, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят заплаща на банката и годишна такса за управление в размер на
0,3 % върху размера на непогасената част от главницата към същата дата. В чл.
18, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение от кредитополчателя
на което и да е задължение банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. В чл. 24 от договора страните са се съгласили, че банката
има право едностранно да прехвърли вземанията си.
С Договор за цесия
от 06.12.2007 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с
ново наименование „Ю.Б.“ АД) прехвърля на „Б.Р.С.“ АД всички свои вземания по
договори за потребителски и жилищни кредити, съобразно Приложение към договора,
заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително солидарните
длъжници по кредитите. Вземането по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. е включено в
Приложение № 2 към договора.
На 06.04.2009 г.
между „Б.Р.С.“ АД и Б.М.М. е сключено допълнително
споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г., по силата на което страните са
констатирали размера на задълженията по договора, както и просрочените
задължения. Уговаря се дванадесетмесечен режим на облекчено погасяване на общия
дълг, като непогасената част от просочените вземания
се прибавя към дължимата главница.
На 16.07.2009 между „Б.Р.С.“ АД и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) е сключен договор за цесия, по
силата на който вземането по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. е прехвърлено на банката.
След
прехвърляне на вземанията по процесния договор между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“
АД) и Б.М.М. са сключени допълнителни споразумения на
26.03.2010 г. , 19.10.2010 г., 28.10.2010 г. 25.08.2011 г., 30.11.2011 г.,
19.12.2011, 14.08.2012 г., 28.03.2013 г. Съгласно чл. 2 от Допълнително
споразумение от 28.03.2013 г. страните са констатирали, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. са в размер на
13,74 евро – просрочена главница, 1762,96 евро – просрочена лихва, 11,25 евро –
просрочени такси, 54606,86 евро – редовна главница, както и редовна лихва,
която ще бъде начиклена от датата на падежа,
предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа следващ
датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. В чл. 3, ал. 3 от допълнителното
споразумение е предвидено, че всички просрочени плащания след приспадане на
сумата от 160 евро се преоформят служебно от банката
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. С чл. 4, ал. 3 страните са уговорили и
размерът на годишната лихва по време на периода на облекчено погасяване до
окончателното погасяване на дълга – базов лихвен процент, намален със 7,77
пункта, а след капитализиране на неплатените суми, върху дълга е уговорено
договорната лихва да бъде в размер на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в съответната валута (който към момента на сключване на
споразумението е 8,2 %) плюс договорна лихвена надбавка в размер на 4,95
пункта.
С Нотариална покана рег. № 7980/24.11.2017
г. „Ю.Б.“ АД е уведомило длъжника, че
вземането по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. е обявено за предсрочно изискуемо поради
неплащане на месечна вноска с падеж 10.03.2014 г. Поканата е връчена при
условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, видно от нотариалното удостоверяване на
Нотариус М.Д.-С..
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено и прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице
установява, че след сключване на допълнително споразумение от 28.03.2013 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. кредитът е обслужван
съобразно погасителния план. Установява се, че месечните вноски в периода на
облекчен режим за редовна лихва в общ размер на 80 евро са изцяло погасени, а
общият размер на начислената за периода от 10.04.2013 г. до 10.07.2013 г.
редовна лихва е 647,04 евро. На 10.07.2013 г. начислените, но непогасени
редовни лихви в размер на 567,04 евро са капитализирани към дълга по
главницата, като общият размер на дължимата главница към тази дата е 56961,85
евро (56394,81 евро – главница към 10.04.2013 г. и 567,04 евро – капитализирана лихва). Вещото
лице установява, че в периода от 10.08.2013 г. до 28.04.2017 г. са падежирали общо 45
месечни вноски, от които изцяло са погасени 7 месечни вноски за главница и
лихви за падежни дати от 10.08.2013 до 10.02.2014 г. и 232, 77 евро от лихвата
с падеж на 10.03.2014 г. Въз основа на тези данни, посочва, че непогасената
част от дължимата лихва на 10.03.2014 г.
в размер на 390,35 евро и 38 месечни вноски за главница и лихви на
падежни дати 10.03.2014 г. до 28.04.2017
са в размер на 24010,09 евро, от които 695,50 евро – непогасена главница
и 23314, евро – непогасена лихва, като с текущата лихва в размер на 369,30
евро, начислена за 18 дни за периода от 10.04.2017 г. до 28.04.2017 г. общият
размер на непогасените лихви към 28.04.2017 г. е 23683,89 евро. Установява се,
че последното плащане на задължения по кредита е на 19.12.2014 г., като
последно платена е месечна вноска с падежна дата – 10.02.2014 г., а считано от
падежна дата 10.03.2014 г. плащанията са
преустановени. Към датата на подаване на исковата молба – 28.04.2017 г. неизпълнетото
задължение по главницата е в размер на 56862,29 евро, от която сума 695,50 евро
е просрочена главница и 56166,79 евро – редовна главница, неизпълненото
задължение за редовни лихви е в размер на 23683,89 евро, от които 390,35 евро –
част от лихвата за 10.03.2014 г., 22924,25 евро – 37 вноски за периода от
10.04.2014 до 28.04.2017 г., включващи и сумата от 369,30 евро – текуща лихва,
начислена за 18 дни за периода от 10.04.2017 – 28.04.2017 г., както и сумата от
247,38 евро – начислени за периода от 09.12.2014 г. до 10.04.2017 г.
наказателни лихви за просрочените плащания на главницата на падежни дати от
10.03.2014 до 28.04.2017 г. Установява
се, че към 28.04.2017 г. непогасеното
задължение за застрахователни годишни премийни вноски е в размер на 214,12 евро, а непогасеното
задължение за такси е общо в размер на 526,44 евро, от които 508,54 евро –
годишна такса за управление и 17,90 евро – такса за администриране на просрочен
кредит, начислена на 26.10.2016 г., както и сумата от 171,60 лева – нотариални
такси. Вещото лице установява, че процесният кредит
не е обслужван през банкови сметки на „Б.Р.С.“ АД, а през банкови сметки,
открити при банката – ищец на името на ответника Б.М.М.
и Л.Х.М.. Вещото лице посочва в заключението си, че процентът на договорната
лихва е нараснал със сключване на допълнителните споразумения, тъй като е
нараснал дълга по главницата, като увеличението е с 15439,66 евро, като
страните са договаряли промяна в лихвения процент със споразумения от
26.03.2010 г. , 28.10.2010 и 14.08.2012 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Страните не спорят, че между тях е сключен договор, по силата на който
на ответника Б.М.М. е предоставен банков кредит,
обезпечен с договорна ипотека. Не е спорно и съдържанието на договора.
С отговора на исковата молба
ответникът Б.М.М. е въвел възражения относно
действителността на договорни клаузи – чл. 3, ал. 1 и а 5, чл. 6, ал. 3 и чл.
12 и 15 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. От събраните по делото доказателства се
установява, че при действието на договора за кредит банката не е упражнила правото си едностранно
да променя уговорения лихвен процент или тарифа, поради което не е налице и
основание да бъдат разглеждани направените възражения за нищожност на договорни
клаузи. Разглеждането на възраженията би имало смисъл само, когато въз основа
на тези разпоредби са направени едностранно от кредитора изменения, които биха
се отразили върху размера на задължението, както за главница, така и за
договорна лихва или такси и комисионни. Доколкото по делото не са предявени
искове за установяване на нищожността на посочените договорни клаузи, то съдът
не следва да обсъжда и изложените подробни съображения относно тяхната недействиетлност. Нещо повече, с последващите
допълнителни споразумения са направени изменения на уговорената лихва и начин
на плащане, както и са въведени допълнителни правила, които не са били
първоначално уговорени с договора. Както от писмените доказателства, така и от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че изменение в размера на договорната лихва, както и в размера на погасителните
вноски е направено по съгласие и на двете страни.
С отговора на исковата молба е
направено възражение за нищожност на договорите за цесия, по силата на които
банката – ищец е прехвърлила вземането си на „Б.Р.С.“ АД, както и последващия договор, по силата на който ищецът твърди, че е
придобила отново вземанията си по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. Не е спорно между страните, а и се установява, че „Ю.Б.“ АД е
страна по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. Установява се, че към договора за кредит са
сключени допълнителни споразумения, по силата на които страните по основния
договор са променяли основни уговорки относно размера на главницата, начина на
плащане на вноските, както и размера на договорната лихва. Дали извършеното
прехвърляне е действително или не е без правно значение, доколкото дори да се
приеме, че е недействително, то не е породило правно действие и съответно
титуляр на вземането е отново ищецът. Друго би било, ако допълнителните
споразумения, на които „Ю.Б.“ АД основава претенцията си, са сключени от цесионера по първия договор за цесия. В конкретния случай,
обаче, претенцията на ищеца се основана на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL28918/2007 г. и измененията,
направени с допълнително споразумение от 28.03.2013 г. Следователно извън
предмета на делото остава въпросът относно действителността на договорите за
цесия.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на
ответника кредит в определен размер срещу задължението да го върне на равни
месечни вноски, както и да заплати уговорената договорна лихва, както и при просрочие да заплати допълнителни суми, имащи характер на
договорна неустойка, както и такси за обслужване и разноски по събиране на
просроченото вземане. Следва да установи, че е настъпила и предсрочна
изискуемост на вземането, която е обявена на длъжника по съответния ред. От
събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца е предоставена по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. и е усвоена сумата от 41760 евро. Установява се, че с допълнителни
споразумения е променян размерът на главницата като към него е прибавян
размерът на просрочената непогасена договорна лихва и главница. С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за нищожност на клаузите на
допълнителните споразумения, които предвиждат капитализиране на просрочените
задължения, включващи и договорна лихва към главницата, като се поддържа, че по
своя характер това представлява анатоцизъм, тъй като
тези суми се олихвяват. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице
нищожност на клаузите, при които е уговорено капитализиране на просрочени
договорни лихви към главницата и съответно увеличаването й. В чл.
10, ал. 3 ЗЗД е предвидено, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на Българската народна банка. Следователно анатоцизмът
не е забранен от закона и е допустим при съобразяване с правилата, установени
от БНБ. Следва да се има предвид, също така, че капитализацията на лихвите по
банкови кредити е различно от анатоцизъм (олихвяване
на лихви). Това е така, тъй като такава уговорка има новативен
характер. С нея се погасява първоначалният дълг за договорна лихва към банката
чрез отпускане на допълнителен кредит (обстоятелство, което се установява и от
банковите бордера, представени по делото за усвояване на суми като главница по
кредит в размер на непогасените просрочени задължения). Отделно от това в действащата към момента на
сключване на договора Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за
кредитен риск (обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г.)
липсва забрана между страните по договор за банков кредит да бъде уговорена
възможност за капитализиране на лихви. Освен това, капитализирането на
непогасените суми към главницата е направено въз основа на подписани от
страните допълнителни споразумения, които освен отпускане на допълнителен заем
в размер на капитализираната сума е предоставена многократно възможност на
кредитополучателя да се ползва от облекчен ред за погасяване на задълженията,
поради което не е налице недействителност на уговорките между страните.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът е
преустановил плащанията си по договора за кредит считано от 10.03.2014 г. Разпоредбата
на чл. 432 от Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на
задължения по договора за банков кредит банката да може да поиска предсрочно връщане на
сумата, ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции е предвидена възможност, когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Следователно, на
страните по договора за банков кредит е предоставена възможност да уговорят
условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем,
наред с посочените в закона основания. В чл. 18, ал. 1 от договора е
предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от кредитополчателя на което и да е
задължение банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Спорен е въпросът дали преди
предявяване на иска ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. От събраните по делото доказателства се установява, че
банката е изпратила до ответника нотариална покана, която съдът в рамките на
направеното оспорване, следва да прецени дали е надлежно връчена при спазване
на предвидените в закона правила. Съгласно чл. 50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.
37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от нотариалното удостоверяване
на нотариуса, което не е оспорено в неговата удостоверителна част, нотариалната
покана е връчена на ответника при прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията й към релевантния момент. Връчването й обаче е направено след
образуване на настоящото производство. До датата на подаване на исковата молба
не са представени данни, че задължението по договора за кредит е предсрочно
изискуемо. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да
съобрази настъпилите в хода на производството обстоятелства, включително, че
уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането е съобщена
на длъжника чрез връчване на препис от исковата молба на ответника, което е
допустимо да бъде извършено и чрез неговия особен представител и поражда правно
действие (Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. по описа на
ВКС, І ТО). Следователно с оглед преустановяване на плащанията и упражняване на
правото на банката по чл. 18, ал. 1 от договора, настоящият съдебен състав
намира, че вземането по кредита е станало предсрочно изискуемо.
От събраните по делото
доказателства се установява размерът на дължимите суми към датата на
предявяване на исковата молба.
С отговора на исковата молба е
направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата
и претендираните лихви. Съгласно чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а такъв по-кратък срок е
предвиден за вземанията за лихва – чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженият и
договорите. Към 28.04.2017 г., когато е предявен иск за заплащане на сумата е
погасено вземането за договорна лихва за периода от 10.04.2014 г. до 28.04.2014
г. в размер на 369,30 евро. Следователно за дължимата сума за лихва е в размер
на 22554,95 евро и до този размер претенцията следва да бъде уважена.
Следователно и доколкото размерът
на дължимите суми е установен от събраните по делото писмени доказателства и
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, то искът
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството в размер на 16950,42 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 77
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 251,42
лева, представляваща част от сумата за възнаграждение за особен представител,
платена от бюджета на съда.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон Б.М.М., ЕГН-**********,***
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – ******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 56862,29
евро (петдесет и шест хиляди осемстотин шестдесет и два евро и двадесет и девет
евроцента) , представляваща главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL28918/2007 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2017 г. до
окончателното й плащане, сумата от 22554,95
евро (двадесет и две хиляди
петстотин петдесет и четири евро и деветдесет и пет евроцента),
представляващи договорна лихва за периода от 28.04.2014-28.04.2017 г.,сумата от
526,44 евро (петстотин двадесет и шест евро и четиридесет и четири евроцента),
представляващи такса за управление на кредита, както и сумата от 171,60 лева (сто седемдесет и един лева и шестдесет ст.) – нотариални такси, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 22554,95 евро до предявения размер от 22769,55 евро като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Б.М.М., ЕГН-**********,***
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 16950,42 лева (шестнадесет хиляди
деветстотин и петдесет лева и четиридесет и две ст.), представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Б.М.М., ЕГН-**********,***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 251,42 лева (двеста петдесет и един лева и четиридесет и две ст.),
представляваща част от сумата за възнаграждение за особен представител, платена
от бюджета на съда
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: