№ 1022
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110205814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. К. К., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Е. Д. от САК срещу
наказателно постановление № 4/27.03.2024 г., издадено от проф. Огнян Г.
Симеонов – председател на Комисията за публичен надзор над
регистрираните одитори /КПНРО/, с което на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 от
Закона за независимия финансов одит /ЗНФО, обн. в ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г.,
в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.
31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024
г./.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. В условията на евентуалност са наведени и доводи за
маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е
молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
1
незаконосъобразен. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Виктор Арсенов от САК, с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - гл.
юрк. Даряна Коцева с пълномощно по делото. Последната пледира за
неоснователност на постъпилата жалба и за пълна доказаност на твърдяното
административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.
Не е релевирано искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
13/06.03.2024 г., съставен от Н. С. Ц. – държавен инспектор при КПНРО и в
присъствието на В. Е. А. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение е констатирано, че в периода от 01.07.2021 г. /датата на поемане на
ангажимента/ до 24.02.2022 г. /датата на влизане в сила на анекс към сключена
полица за задължителна застраховка „Професионална отговорност“/
жалбоподателят А. К. К., в качеството си на регистриран одитор под № 234 от
регистъра по чл. 20 ЗНФО е изпълнил ангажимент за независим финансов
одит на ГФО за 2021 г. на предприятието „Чайка фарма ВЛ“ АД, което е
предприятие от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22, б. „а“ от Закона за
2
счетоводството, като за посочения времеви период не е бил застрахован за
рисковете от своята дейност за вреди, настъпили вследствие виновно
неизпълнение на своите професионални задължения в законоустановените
лимити за регистриран одитор, изпълняващ задължителен одит на финансови
отчети на предприятия от обществен интерес – 250 000 лв. за всяко
застрахователно събитие и 1 000 000 лв. за всички застрахователни събития за
една година.
В акта е отразено, че с демонстрираното бездействие през периода
01.07.2021 г. – 24.02.2022 г. в гр. София /мястото на осъществяване на
дейността на одитора/ е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с
ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./, като препис от
същия е връчен на въззивника К..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 4/27.03.2024 г. от проф. Огнян Г. Симеонов – председател на
КПНРО, с което на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ
бр. 79 от 17.09.2024 г./, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя А. К. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.
31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024
г./.
Препис от НП е връчен на въззивника К. на 09.04.2024 г., видно от
инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез
наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 19.04.2024 г., видно
от поставения печат.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля В. А. съдът не
констатира противоречия с детерминираните в акта фактически положения.
Показанията на посоченото лице, което е взело непосредствено участие при
установяване на твърдяното нарушение са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред множество писмени доказателства, а това не налага отделното
обсъждане на доказателствените източници. В тази връзка е уместно да се
3
подчертае, че между страните не се спори по фактите, а единствено досежно
приложимите процесуален и материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, имайки
предвид приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото
на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В контекста на изложеното, несъответно на обективната реалност е
възражението в жалбата за нарушаване на разпоредба на чл. 40 ЗАНН. Една от
4
основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на
актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е
изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е
подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на
свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната
истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства,
при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат
източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните
обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на
издаденото НП пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. В тази връзка, от
приобщените по делото писмени доказателства е видно, че свидетелят В. А. е
била част от екипа на възложената инспекция със заповед № РД-15-0234-52-
79/14.11.2023 г. на председателя на КПНРО т.е. същата е взела пряко и
непосредствено участие при установяване на твърдяното нарушение, а това
налага извод, че изискванията на процесуалния закон са спазени безусловно.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок
от откриването на нарушителя /докладът на проверяващия екип е изготвен на
27.02.2024 г./, респективно 5-годишен срок от извършване на твърдяното
нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя от
формална страна.
5
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника А. К. К.
е ангажирана за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред.
преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./, като на основание чл. 110, ал. 2, т. 3
ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че в
периода от 01.07.2021 г. /датата на поемане на ангажимента/ до 24.02.2022 г.
/датата на влизане в сила на анекс към сключена полица за задължителна
застраховка „Професионална отговорност“/ жалбоподателят А. К. К., в
качеството на регистриран одитор под № 234 от регистъра по чл. 20 ЗНФО е
изпълнил ангажимент за независим финансов одит на ГФО за 2021 г. на
предприятието „Чайка фарма ВЛ“ АД, което е предприятие от обществен
интерес по смисъла на § 1, т. 22, б. „а“ от Закона за счетоводството, като за
посочения времеви период не е бил застрахован за рисковете от своята
дейност за вреди, настъпили вследствие виновно неизпълнение на своите
професионални задължения в законоустановените лимити за регистриран
одитор, изпълняващ задължителен одит на финансови отчети на предприятия
от обществен интерес – 250 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 1 000
000 лв. за всички застрахователни събития за една година. С демонстрираното
бездействие през периода 01.07.2021 г. – 24.02.2022 г. в гр. София /мястото на
осъществяване на дейността на одитора/ е нарушена разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./.
Настоящият съдебен състав не споделя изложената в жалбата
трактовка, че необходимостта от сключване на задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ на одиторите в предписаните от законодателя
по-високи лимити на застрахователните събития по чл. 31, ал. 4 ЗНФО не е
предпоставена от момента на поемане на одиторския ангажимент, а на
издаване на одиторския доклад, доколкото „именно това е действието, с което
одиторът може да причини вреди на потребителите на информацията във
финансовите отчети и в одиторските доклади“. Основните задължения на
одиторите са регламентирани в разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗНФО,
6
като сред тях фигурират и изисквания, предхождащи издаването на
одиторския доклад /спазване на фундаменталните принципи на
професионалната етика – почтеност, обективност, професионална
компетентност и надлежно внимание, конфиденциалност и професионално
поведение, съгласно изискванията на приложимите професионални стандарти
и Етичния кодекс; изпълнение поетия одиторски ангажимент в съответствие с
приложимите професионални стандарти и пр./. Нарушаването на всяко от тези
изисквания би могло да причини вреди, поради което законодателят е
предвидил императивно задължение за всеки одитор да се застрахова за
рисковете на своята дейност за вреди, настъпили вследствие на виновно
неизпълнение на всички неговите задължения, а не единствено за такива след
издаването на одиторския доклад. Застъпеното разбиране в жалбата за
характера на задължителната застраховка „Професионална отговорност“ не
намира нормативна опора, тъй като в случая се касае за единно правно
изискване, което следва да бъде изпълнено акуратно, осигурявайки
непрекъснатост на покритието през целия период на изпълнение на дейността
/арг. от 31, ал. 6 ЗНФО/, с изключение на времето, през което одиторът не
предоставя услуги, включващи ангажименти за финансов одит, за преглед на
финансова информация и за изразяване на сигурност, различни от одит или
преглед. Последното обстоятелство се удостоверява с писмено уведомление
до КПНРО. Разликата в лимитите на застрахователните събития е породена
единствено от обстоятелството дали се касае за одитиране на предприятия от
обществен интерес, в който случай одиторът следва да предприеме
необходимите действия за сключване на анекс към застраховката с оглед
тяхното завишаване именно към момента на поемане на одиторския
ангажимент /в случая 01.07.2021 г./. Нещо повече – становището на
процесуалния представител на въззивника за противното се конфронтира и с
установената по делото фактология, имайки предвид, че жалбоподателят К. е
сключил такъв анекс на 24.02.2022 г., който времеви момент всъщност
предхожда издаването на одиторския доклад на предприятието от обществен
интерес „Чайка фарма ВЛ“ АД на 29.03.2022 г. т.е. повече от очевидно дори
самото санкциониране лице не обвързва необходимостта от завишаването на
лимитите на застрахователните събития с датата на изготвяне на одиторския
доклад.
От своя страна наказващият орган правилно и законосъобразно е
7
приложил общата санкционна разпоредба на чл. 110, ал. 2, т. 3 ЗНФО /в ред.
преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./, която препраща имплицитно към
визираното правно задължение по чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред.
преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно, като тук е мястото да се отбележи, че измененията с ДВ
бр. 79 от 17.09.2024 г. не рефлектират върху съставомерността на вмененото
административно нарушение и следващата се за него санкция, а това от своя
страна препятства възможността за обсъждането им на плоскостта на чл. 3, ал.
2 ЗАНН, тъй като не се касае за последващ по-благоприятен за отговорността
на въззивника закон.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал
извършването на деянието и не е съзнавал неговия общественоопА. характер,
но е бил правно задължена да стори това, като същевременно не са
констатирани пречки от обективно или субективно естество, които да
препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 3 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр.
79 от 17.09.2024 г./ законодателят е предвидил административно наказание
„глоба“ в относително определен размер от 500,00 до 3000,00 лева за
физически лица. Наказващият орган е съобразил добросъвестно обуславящите
отговорността обстоятелства, като отчитайки значителния период на
бездействие /над 7 месеца/ и данните за имущественото състояние на
жалбоподателя К., обосновано е индивидуализирал санкцията над
законоустановения минимум, а именно 700,00 лева. Фиксирана в този вид и
размер същата е ефективна, доколкото е подходяща за постигането на
желаната цел, досежно спазването на едно от фундаменталните задължения на
регистрираните одитори; пропорционална е, тъй като съответства на тежестта
на нарушението и ефекта от него, а също така не надхвърля необходимото за
постигането на тази цел; поражда и възпиращ ефект по отношение на
евентуални бъдещи извършители на аналогични нарушения.
8
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, неговото наличие е
фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията
от същия вид. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение е отчетено от
законодателя, доколкото при евентуална „повторност“ са предвидени санкции
в двоен размер /арг. от чл. 110, ал. 10, в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от
17.09.2024 г./. Нещо повече – касае се за продължително бездействие,
надхвърлящо 7 месеца, което е застрашило в значителна степен регулираните
обществени отношения. Ето защо, визираното противоправно бездействие
предполага адекватно противодействие с оглед реализацията на легитимните
цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
9
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Имайки предвид, че от страна на наказващия орган и неговия
процесуален представител не се претендират разноски, то съдът не дължи
произН.не в очертаната насока.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
4/27.03.2024 г., издадено от проф. Огнян Г. Симеонов – председател на
Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори /КПНРО/, с което
на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 от Закона за независимия финансов одит
/ЗНФО, обн. в ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г., в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от
17.09.2024 г./ на жалбоподателя А. К. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр.
79 от 17.09.2024 г./, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10