Решение по дело №2365/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 09.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 10.10.2018г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 2365 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “В.и к.” ЕООД, г.П. срещу Й.А.И. ***, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумите в размер на 832.70лв. – главница, представляваща задължение за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по 37бр. фактури, с дати на издаване от 31.07.2014г. до 31.07.2017г.; 115.32лв. – лихва за периода от 31.08.2014г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 29.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са били присъдени като част от вземането по ч.гр.д. 6639/2017г. на ПлРС. Твърди се, че след получаване на заповедта, длъжникът е възразил в срок и съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск. Ищецът твърди, че е предоставял на ответника, в качеството му на потребител, водоснабдителни и канализационни услуги до обект с адрес: *** за което е издал 37бр. фактури, с дати на издаване от 31.07.2014г. до 31.07.2017г. Твърди, че по възникналото облигационно задължение, нормативно регулирано и осъществявано при публично известни условия, ответникът не е изпълнил своето насрещно задължение да заплати ползваните ВиК услуги. Твърди, че е изпълнил задължението си за фактуриране, като е издавал ежемесечно фактури за посочения период, които не са били заплащани в 30 дневен срок от ответника, поради което е възникнало и задължението му за лихва върху всяка от неплатените главници. Моли съда да признае за установена дължимостта на посочените суми, като част от издадената Заповед за изпълнение № 4364/30.8.2017г. Претендират се разноски в исковото и заповедно производство. Направено е възражение за прекомерност на адв. хонорар на ответницата.

Ответникът счита, че исковете са неоснователни и недоказани, заявява, че за процесния периода не е имала качеството на потребител, твърди, че услуги до имота не са доставяни, че липсват договорни отношения с дружеството. Твърди, че е придобила имота на 30.09.2016г., а до този момент собственик е бил ***, и че до 31.08.2017г. партидата при ищеца не е била на нейно име. Твърди, че тя никога не е депозирала заявление за смяна на партидата, че не е получавала фактури на нейно име. Сочи, че според чл. 64 от ОУ, ако старият собственик не закрие партидата си, операторът следва да събере дължимите суми от него, и че претендираните суми се дължат от ***. Евентуално, при уважаване на иска, прави възражение за изтекла погасителна давност за периода 30.08.2014г. – 30.11.2016г. за сумата в размер на 756.61лв. и за лихвата върху тази сума на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 6639/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 29.08.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Й.А.И. за следните суми – главница 1512,14 лева, лихва 413,09 лева от 01.05.2011г. до 16.08.2017г. и законната лихва върху главницата от 29.08.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 38,50 лева за деловодни разноски и 360 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 4364/30.8.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на  07.03.2018г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на 03.04.2018г., поради което съдът го приема за допустим.

Видно от представения от ответницата нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том V, дело 604 от 2016 г. на нотариус С.И., ответницата Й.А.И. е закупила на 30.09.2016 г. от *** следния имот: Апартамент № 7 в сградата на ***находящ се в ***. Този имот е бил собственост на *** от 29.11.2010 г., видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.11.2010г. на ***, вписан в СВ-П. с ***като закупен на публична продан, при предишен собственик и ипотекарен длъжник -Й.А.И.. За процесния период - 31.07.2014г. – 31.07.2017г. - ищецът е представил доказателства за предоставени за имота ВиК услуги, а именно: справки за консумация на абонат и фактури към тях, приложени на стр. 78 – 85 от делото, както и карнети за отчитане на ***, в които карнети за периода от месец 05.2013 г. до месец 09.2015 г. като име на абоната е било записано името А.Г.И., а след тази дата до края на исковия период – Й.А.И.. По-голяма част от месечните отчитания, удостоверени с карнетите, са били направени при подпис от страна на лицето, допуснало инкасатора до имота. По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца, както и доказателства за тяхното публикуване на 29.08.2014г. във вестник „Новинар“ и на 29-31.08.2014г. във вестник „Посредник“. Не се представиха доказателства за заплащане на процесните суми от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответницата – като собственик на водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени към настоящето дело. Ответницата е собственик понастоящем на имота, който е присъединен към мрежата на ищеца /имотът е с ИТН № ********** при ищеца/, и като собственик, съгласно §.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната разпоредба на ЗРВКУ, се явява потребител на ВиК услуги. Със закупуването на имота на 30.09.2016г., съгласно представения нотариален акт, тя се явява „нов потребител“, в качеството ѝ на купувач на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система обект - §.1 т. 2 буква „в“ от Допълнителните разпоредби на  Наредба № 4 от 14.09.2004 г. За този обект са налице доказателства – представените от ищеца карнети - за периода м. 05.2013г. – м. 02.2018г. – че същият е бил водоснабден и е налице месечно отчитане  на потребените услуги. В случая е без значение на чие име е водена партидата и кой е полагал подписи при реалното отчитане на услугите, доколкото от значение е собствеността на имота, а липсват твърдения или данни по делото, върху имотът да е учредено право на ползване на друго лице, което да освобождава ответницата от качеството ѝ на потребител /съгл. чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., това е друга възможност за придобиване на това качество/. Чл. 9а. от Наредбата сочи, че промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Безспорно е, че не за целия исков период ответницата е била собственик на имота, т.к. го е закупила на 30.09.2016г., като ОУ на ищеца, към които препраща Наредбата, предвиждат ред, по който следва да се регистрира преминаването на собствеността при него. Чл. 62, раздел ІІІ от ОУ сочи, че при промяна на собствеността, предишният и новият собственик имат право да поискат и да получат от ВиК оператора справка за всички дължими суми за ВиК услуги към момента на промяната. За уреждане на взаимните задължения за тези услуги предишният и новият собственик са длъжни в 30 дневен срок от сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост да подпишат и представят на оператора споразумителен протокол за плащането на ВиК услугите. Въз основа на представените документи ВиК операторът е длъжен да издаде данъчно, дебитно или кредитно известие на предишния собственик. Предишният собственик на имота е длъжен да закрие партидата си, като заплати сумата по дебитно известие, а сумата по кредитно известие се възстановява от ВиК оператора. В ал.5 от същата разпоредба е посочено, че в случай, че новият и предишният собственик не спазят изискванията на предходните алинеи, новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. Именно по отношение на предвидената споразумителна процедура по делото не бяха представени доказателства, а и ответницата категорично отрича да е била провеждана и да е регистрирала при ищеца такива документи. Това сочи, че в случая следва да се приложи ал.5 на чл.62 от ОУ и ответницата следва да дължи само сумите за услуги след 03.09.2016г., откогато е станала собственик. Независимо, че промяната на партидата е станала в неизвестен за ответницата момент, то тя е станала по реда, посочен в ОУ – от датата на промяна на собствеността, именно поради предвиденото в чл. 9а. от Наредбата препращане към тези общи условия. При това положение, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца сумите за услуги, предоставени ѝ след 03.09.2016г., които са фактурирани с фактури от № 51122907/31.10.2016г. до № 51899167/31.07.2017г. Сумата за главница за този период възлиза на 256.69лв., а лихвата, начислена за тази сума, и дължима по чл.  33 ал. 2 от ОУ, възлиза на 9.30лв. До тези размери претенциите на ищеца се явяват доказани и основателни, като за разликата до пълните им претендирани размери, следва да се отхвърлят.

Спорен по делото е въпросът дали сумата за предоставената услуга е дължима, или тя е погасена по давност, с оглед направеното възражение за изтекла давност за периода 30.08.2014г. – 30.11.2016г. В случая следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението – 29.08.2017г. Претенцията за главница е за услуги, фактурирани за период 31.07.2014г. – 31.07.2017г., а съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва от 30.08.2014г. е започнала да тече погасителната давност за първото претендирано периодично плащане, а за всяко следващо – от датата на неговия падеж – един месец преди предходния. Горното сочи, че при предявена претенция на 29.08.2017г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД – тригодишна върху периодичните платежи, не е изтекла за нито едно от вземанията по настоящето дело, независимо дали са признати за основателни или за неоснователни.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските по двете производства, съразмерно с уважената и отхвърлената част от претенциите. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответницата е неоснователно, доколкото то е уговорено и платено в размер на 300лв. – минимума по Наредба № 1/2004г. При този изход на делото ответницата дължи на ищеца 122.05лв. – разноски в исковото производство, а ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 215.83лв., т.е. по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски в исковия процес в размер на 93.78лв.

 Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство. Доколкото в заповедното производство разноски са направени само от заявителя, и съобразно изхода на делото, то нему са дължими разноските за доказаната част от главницата и лихвата по Заповедта за изпълнение, които възлизат на 111.81лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че Й.А.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител, следните суми: 256.69лв. - главница, дължима по фактури за периода 31.10.2016г. - 31.07.2017г., 9.30лв - лихва за забава за периода 31.10.2016г. - 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6639/2017г. на ПлРС – 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като претенциите за главница за разликата до 832.70лв. и за периода 31.07.2014г. до 31.10.2016г., и за лихва за разликата до 115.32лв. и за периода от 31.08.2014г. до 31.10.2016г., като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Й.А.И., ЕГН **********, разноски ПО КОМПЕНСАЦИЯ в исковото производство по гр.д № 2365/2018г. в размер на 93.78лв.

ОСЪЖДА Й.А.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6639/2017г. на ПлРС в размер на 111.81лв.

Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: