Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428 гр.Бургас 17.12.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на шести декември две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1072
по
описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
искова молба на С.П.Д. – П. с ЕГН ********** чрез адв. И. *** против
Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. Витоша № 2 чрез Окръжна прокуратура –
Бургас.
Ищцата твърди, че е работила като
акушер-гинеколог в МБАЛ-Бургас АД. На 24.08.2008 г. било образувано ДП №
328/2008 г. на ОДМВР-Бургас за нанесена тежка телесна повреда на Даниел Христов
Стоянов, род. *** г. По това производство са били искания обяснения от нея в
качеството й на лекар акушер - гинеколог, както и от ръководството на
болницата. При искането и даването на тези обяснения ищцата била в състояние на
стрес и безпокойство от неизвестността и
коментарите и обсъжданията на нейни колеги, които започнали да гледат към нея с
недоверие и подценяване, повлияло рязко на самочувствието й като лекар –
специалист. На 06.03.2009 г. на ищцата било връчено постановление за
привличането й като обвиняема по чл. 134, ал.1, предл. второ, вр. чл. 128,
ал.2, вр. ал.1 НК в досъдебното производство, по което тя се явила на разпит с
адвокат. По същото производство като обвиняеми били привлечени и колегите йд-р
Томов, д-р Гамишев и д-р Георгиев. Ищцата поискала да й бъде предоставено копие
от заключението на назначената експертиза, по което с нарочно постановление от
24.03.2009 г. на БРП й било отказано. По искането за отвод на наблюдаващия
прокурор също било отказано с нарочно постановление от 09.06.2009 г. На 14.04.2009 г. било връчено ново
постановление за привличане на обвиняем
с уточнено обвинение – вр. чл. 79 от Закона за здравето, вр. чл. 3 КПЕЛБ, вр.
чл. 321 ал.1, т.3 и чл. 17 от Правилника за устройството, деаността и вътрешния
ред на МБАЛ-Бургас. На същата дата било предявено разследването, като искането
на ищцата за назначаване на повторна експертиза не било уважено. В същото време
била назначена допълнителна СМЕ. Делото било върнато за доразследване с
постановление от 06.10.2009 г., катона 19.12.2009 г. била внесена
допълнителната петорна СМЕ. Поредното предявяване на разследването станало на
12.02.2010 г., като ищцата направила възражение и поискала назначаване на
експертиза. Това искане, както и искането за отвод на прокурора отново не били
уважени. Обвинителния акт бил внесен в БРС на 24.06.2010 г. и образувано НОХД №
2621/2010г. по описа на съда. С разпореждане от 16.07.2010 г. делото е било
върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения,
като прокуратурата на 27.08.2010 г. го е върнала съответно на разследващия
полицай. Третото привличане на ищцата
като обвиняем станало на 08.11.2010 г. разследването било предявено на
21.02.2011 г. Искането на защитата за прекратяване на наказателното
производство не било уважени с постановление от 03.05.2011 г. на БРП.
Досъдебното производство се развило от ноември 2008 г. до май 2011 г., било
продължавано многократно, като ищцата три пъти била привличана като обвиняем. От
момента на привличането й като обвиняем за ищцата започнали трудни дни
натоварени с много болка, преживяване на огромно безпокойство, страх от
неизвестното, стрес, смачкване на самочувствието й на добър лекар, затваряне в
себе си. Обвиненията били свързани с
пряката й работа в болницата. Станало известно, че обвиненията са свързани с
немарливо отношение към работата й като лекар – гинеколог, който ежедневно се
бори за живота и здравето на майката и детето. Това немарливо отношение към
упражнявана лекарска професия – източник на повишена опасност, е било допуснато
от нея в качеството й на водещ лекар при раждането на Десислава Коджабашева –
Стоянова, както твърдяло обвинението. Прокуратурата твърдяла още, че е
извършвала неправилни действия, пренебрегнала качеството на медицинското
обслужване, не се съобразила с утвърдените в науката и практиката методи и
технологии, не извършила правилна преценка на състоянието и последствията при
раждането, осъществила некачествена медицинска помощ, действала в противоречие
с медицинската етика, нарушила трудовите си задължения, била некомпетентна и в
резултат на това причинила тежка телесна повреда на роденото дете Даниел
Стоянов. Положението, в което била поставена от обвинението рязко променило
отношение към нея от страна на колеги и служители в болницата, както и
ръководството. Започнали шушукания зад гърба й, прикрито била посочвана като
неразбираща от работата си. Ищцата се чувствала подтисната, изпитвала
неудобство при контакт с колегите си. Самочувствието й на лекар била крайно
смачкано и въпреки, че се отнасяла сериозно към работата си, непрекъснато се
квалифицирала, прилагала най-нови методи на медицинската теория, обичала
работата си и в грижата за пациентите проявявала висока отговорност, била
квалифицирана от прокуратурата като специалист отнасящ се немарливо към
работата си. Поради всичко това на
01.09.2009 г. тя прекратила трудовото си правоотношение с болницата. Ищцата
била поканена да работи в болница „Дева Мария“. Тя уведомила ръководството на болницата за
повдигнатите срещу нея обвинения и, че авторитета й на лекар – гинеколог бил
сринат. Въпреки това започнала работа на 08.09.2009 г., като й било съобщено,
че ако бъде осъдена ще трябва да напусне. Ищцата трябвало ежедневно да доказва
невинността си, качеството на работата си въпреки преживяваната ежедневно мъка
и тежките квалификации спрямо нея от хора, които не познавала. Дори колеги по
работа отказвали да работят с нея.
Продължителността на досъдебното производство, повдигането на обвинение три
пъти било в резултат на действията на прокуратурата, която отказвала да уважи
исканията на ищцата и защитата й.
Съдебното производство по НОХД № 1671/2011 г. на БРС продължило от 12.07.2011 г. до 15.07.2013 г. В
производството пред първата съдебна инстанция, въпреки възражението на
прокуратурата, съдът е приел доказателства представени от защитата – история на
заболяването на детето, които били от изключителна важност, но не били включени
в следствения доказателствен материал материал. Въз основа на тези
доказателства съдът е назначил нова шесторна експертиза, която е била приета. С
присъдата си ищцата е била призната за невиновна и оправдана. Втората съдебна
инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда с влязло в сила решение №
90/15.07.2013 г. по ВНОХД № 107/2013 г. на БОС. Общо наказателното производство
против ищцата продължило от юни 2008 г. до 15.07.2013 г., което според нея е
прекалено за случая. Предварителното производство е било многократно
продължавано, провеждано е едностранно, което и наложило събиране на нови
доказателства пред съдебната инстанция. В рамките на тези пет години ищцата
преживяла описаните притеснения, стрес, страх пред неизвестното, сринато
обществено доверие към нея, като лекар. Чувствала се професионално срината и
унижена. Поради сринато самочувствие тя ограничила връзките си с приятели, познати
и колеги, а много от тях и рязко променили отношението си към нея към
негативно. Разколебано било и доверието на пациентите, което преди това било
спечелено с дългогодишен отговерен труд, като лекар-гинеколог. Чрез публикации
в медиите и различни сайтове името и честта й като лекар били злепоставени
многократно, което също предизвикало в нея неудобство, срам. Ищцата била с
уснтановено преди ок. двадесет години автоимунно заболяване , като в резултат
на преживения стрес състоянието й се влошило. Появили се и проблеми със
сърцето. Общото здравословно състояние се влошило. На ищцата било мъчително и
трудно да убеждава и близките си в своята правота. Успоредно с това тя е
трябвало да намира сили в себе си показва знанията, уменията и квалификацията
си като лекар, да съдейства на защитата, да се бори за правотата си, да работи
и да живее. Именно поради нейната настоятелност и усилия съдът уважил искането
й и приобщил новите доказателства, които по неясни причини били изчезнали в
предварителното производство и чрез които тя било призната за невиновна. Ищцата
понесла имуществени вреди изразяващи се в заплащането на адвокат.
Ищцата отправя исканията: да бъде
постановено решение, по силата на което
да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати:
сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди предизвикани от обвинения за
извършени престъпления, за които е била оправдана, ведно със законна лихва от
16.07.2013 г. до изплащането;
сумата от 1 200 лв., представляваща
имуществени вреди – разходи за адвокат;
сумата, представляваща разноски по делото.
Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
и чл. 86 ЗЗД.
Прокуратурата на РБ оспорва иска.
Прави възражение за частично погасяване на
акцесорния иск за лихви на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като иска е предявен
на 10.07.2018 г., а вземането за лихви се погасява с тригодишна давност. Ищцата
не била ангажирала доказателства за действително претърпяните от нея
неимуществени вреди, както и за връзката между тях и действията на
прокуратурата. По същото време срещу нея се е водило и друго наказателно
производство по чл. 123, ал.1 НК, което към момента не е приключило. По това
наказателно производство тя е привлечена като обвиняем на 08.06.2010 г. и няма
доказателство, че именно от едното или другото са претърпените вреди. Няма доказателства и за това, че
наказателното производство е повлияло на професионалната реализация на ищцата,
нейната кариера и самочувствие, тъй като същата е работила в болница „дева
мария“ и в частния си кабинет. Няма данни и за това, че прокуратурата е
разпространявала информация по обвинението на ищцата, тъй като не е давала
разрешение за разгласяване на факти от досъдебното производство. Поради това
прокуратурата не може да отговаря за медийното отразяване на разследването тъй
като няма нейни действия по подаване на информация към медии. Искът за
неимуществени вреди не се доказва и по размер. Позовава се на ППВС № 4/68, т.
ІІ. В случая е от значение как обвинението за извършено престъпление се е
отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойноството на
ищцата. Паричното обезщетение за неимуществени вреди е по – голямо, което е в
противоречие с принципа на справедливостта. Възразява по причинната връзка
между заболяването на ищцата и действията на прокуратурата по досъдебното
производство, тъй като хроничното заболяване е с първоначална заверка от
13.05.2009 г. и не следва да се има предвид при определяне на размера. Размерът
не е съобразен и с икономическия стандарт в страната. Средния годишен доход
според НСИ към 2013 г. е 4 814 лв., а ищцата претендира обезщетение повече
от четиринадесет пъти от него, което е в
разрез с принципа за обезвреда. Обезщетението не следва да се обвързва и с
обстоятелството, че обвинението има връзка с професията на ищцата. Длъжността
не е обстоятелство, което следва да се има предвид. Продължителността на
наказателното производство от 4 години и 4 месеца е поради фактическа и правна
сложност, а продължителността на съдебната фаза не е единствено отговорна
прокуратурата. Искът за имуществени вреди не се доказва.
В съдебно заседание чрез адв. И. искът се
поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за уважаването му.
Прокуратурата на РБ чрез прокурор Илиева
оспорва иска и пледира за отхвърляне.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Страните
не спорят по фактите.
Не се
оспорва, че ищцата е специалист акушер – гинеколог, била е на работа в
„МБАЛ-Бургас“ АД и има дългогодишна лекарска практика. След завършване на
Медицински факултет тя е продължила медицинското си обучение и постоянно е
повишавала квалификацията си, което се установява от приложени удостоверения на
МА- отдел „Следдипломна квалификация“, на БЛС – за проведени форми на
продължителна квалификация по различни теми свързани със специалността й на
акушер-гинеколог, сертификати, включително и удостоверявания на добрата й
работа като гостуващ лекар в болница „Свети Гален“ – Швейцария през 1993 г. и
1994 г.
Установява се от приложеното НОХД № 1671/2011
г. на БРС, че ищцата, заедно със свои колеги, е била обвиняема и подсъдима за
престъпление по чл. 134, ал.1, предл. второ, т. 1, вр. чл. 128, ал.2, вр. ал. 1 НК, вр. със съответните правила за професионална етика и за добра медицинска
практика в РБ за това, че на 09.06.2008 г. като лекар специалист-гинеколог,
участваща и водеща лекарски екип за оказване помощ при раждане на Десислава
Коджабашева, поради немарливо изпълнение на занятие представляващо източник на
повишена опасност е извършила неправилни действия и в резултат е причинила на
новороденото дете Даниел Стоянов тежка телесна повреда – подробно описана. Следствените
действия по образуваното предварителното наказателно производство № 329/2008 г.
по описа на ОДМВР-Бургас са започнали с
постановление от 08.10.2008 г., като ищцата е била разпитана в
качеството на свидетел на 08.11.2008 г. На 06.03.2009 г. е била привлечена като
обвиняем. На 14.04.2009 г. е било връчено ново постановление за привличане като
обвиняем с прецизирано и уточнено обвинение за посочено престъпление. По
първоначално внесен обвинителен акт е било образувано съдебно производство по
нохд № 2621/2010 г. на БРС, като делото е било върнато от съда от съда за
отстраняване на процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния
закон. В продължилото разследване след връщането му ищцата е била отново
привлечена като обвиняем на 08.11.2010 г. Предварителното производство е било
продължавано няколкократно. Съдебната фаза на наказателното преследване е
започнала на 16.05.2011 г. с образуване на нохд № 1671/2011 г. на БРС. С
обявената публично на 14.12.2012 г. присъда ищцата е била призната за виновна
по повдигнатото обвинение. По пътя на обжалването въззивния съд по внохд №
107/2013 г. по описа на БОС с окончателно решение № 90 от 15.07.2013 г. е потвърдил оправдателната присъда.
Съдът е разпитал свидетели. Св. Пеев е съпруг на ищцата. Дава
показания, че ищцата е била убедена в правилните си действия по случая, за
който е обвинена. По време на следствието не е могла да се примири с
повдигнатото й обвинение. Само за това говорела със съпруга си. Първоначално не
са запознали с обвиненията децата си, които са лекари, за да няма негативи и за
тях. Ищцата се затворила в себе си не допускала никой освен съпруга си.
Престанали да се срещат с колеги, да си ходят на гости. Ищцата отказвала да се
появява на мероприятия – симпозиуми, научни конференции под предлог, че всички
знаят за обвинението от пресата или
интернет. Тя се затворила, не искала да контактува с колеги. хБила смачкана,
унизена, чувствала несигурност. Единствено мястото където отивала било частния
й кабинет независимо, че доверието в нея намаляло, съответно пациенти
преустановили посещенията си, тя продължила да лекува и малкото останали
пациенти, който й вярвали. При образуваното разследване ищцата почувствала
промяна и на колегите й към нея, включително ръководството. Връщала се от
работа разстроена, разплакана. Увереността й в правилността на своите действия
оставала, ищцата постоянно четяла специализирана медицинска литература, където
намирала подкрепа на тази увереност. Споделяла, че не може да издържа повече на
стреса от обвинението. Свидетелят бил винаги до съпругата си по време на
следствието и съдебните заседания. Дори и след оправдателната присъда се
налагало тя да пише писма и обяснения до сайтове, медии, включително БНТ за да
бъдат свалени неверни публикации. Наложило се ищцата да напусне местоработата
си. Започнала работа в болница „Дева Мария“. Св. Стоянова е акушерка в родилното отделение, познава ищцата.
Върнала се от болнични през септември 2008 г. и заварила обтегнати отношения в
отделението, напрежение. Всички били негативно настроени против ищцата, тъй
като тя имала вина за инцидента с нанесената тежка телесна повреда на детето.
Говорело се негативно за нея зад гърба й. Ищцата била лъчезарна и усмихната, а
когато свидетелката се върнала на работа заварила една подтисната, затворена в
себе си жена. Свидетелката отишла на работа в болница „Дева Мария“ заедно с ищцата. Поради разпространеното негативно мнение за
ищцата по повод инцидента и клюките по неин адрес е имало случаи пациенти на
„Дева Мария“ да отказват лечение при нея. Ситуацията била напрегната. Дори и
санитарките имали отношение към нея. Коментирали, че ищцата е некадърна, че не
се справя с работата си, а това не било вярно, тъй като тя е професионалист.
Ищцата споделяла на свидетелката, че е засегната от колегите си, от негативните
коментари зад гърба й. Била тъжна, много емоционална и депресирана. Впоследствие
станала и по – нервна. Всички я избягвали. Св.
Микова е работила като акушерка в МБАЛ-Бургас от 1972 г. Познава ищцата от
1987-1988 г. Свидетелката знае за инцидента, тъй като тогава е работила в
отделението. Ищцата е споделяла тревогите си за случая. В отделението се
коментирало, както и в цялата болница, че е некадърна, неспособно. Ищцата
понесла тежко тези обвинения . била съкрушена и депресирана от нападките.
Настъпила огромна разлика в поведението й. Тя била силна личност, отлична
майка, прекрасна съпруга, а след инцидента била съкрушена, смазана. След
раждането на детето ищцата била оплюта в медиите, представяли я за некадърна.
От правна страна:
Съгласно
закона – чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая разследването
и поддържането на обвиненията пред съд са осъществени от прокуратурата, която е
отговорния субект по смисъла на закона. По
отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление по чл. 134, ал.1, предл. второ, т. 1, вр. чл. 128,
ал.2, вр. ал. 1 НК, вр. със съответните правила за професионална етика и за добра
медицинска практика в РБ. Наказателното преследване в досъдебна и съдебна фаза
е продължило 4 години и 9 месеца. Установено е, че с окончателно решение на ОС-Бургас
по внохд № 107/2013 г. ищцата е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото обвинение. При това положение искът е доказан по основание.
По
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът
преценява следните обстоятелства: Периода на наказателно преследване е
продължил общо 4 години и 9 месеца. По време само на предварителното
производство, продължило от ноември 2008 г. до май 2011 г., ищцата е била
разпитвана първоначално като свидетел, впоследствие три пъти е била привличана
в качеството си на обвиняем. Досъдебното производство е било многократно
продължавано. От значение за спора е факта, че ищцата е отличен специалист,
авторитетен лекар, с отлична и постоянно поддържана квалификация. Пред съда бяха
установени преживените от нея притеснения, отчужденост, тревога, унижение,
уронване на престижа й като лекар, негативните и опозоряващи публикации в
медии. От друга страна престъплението, в което е обвинена ищцата не е тежко
умишлено по смисъла на закона. Съдът е в убеждението си, че тежките душевни
притеснения и психични състояния са в причинна връзка и пряк резултат от
воденото срещу нея наказателно преследване. Ищцата е градила своя авторитет на
лекар в продължение на дългата си лекарска практика, имала е задължителното
етично отношение към професията си, постоянно е поддържала и обогатявала
високата си квалификация, била е високо
оценена в работата си, както в България, така и при гостуванията си като лекар
в чужбина. В резултат на обвинението срещу нея, за което впоследствие е била
оправдана с влязла в сила присъда, е възникнало обществено недоверие в нейните
градени с години професионални знания и умения, довело е до негативни реакции в
обществото, накърнило е доброто й име на лекар и специалист, което няма как да
не се отрази болезнено на ищцата и да предизвика психически и емоционален срив,
страдания и душевна болка. При това положение и в приложение на чл. 52 ЗЗД
съдът приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
25 000 лв., ведно с лихви от датата на оправдаването й от съда –
16.07.2013 г., като в останалата част до претендирания размер се явява неоснователно
и следва да се отхвърли.
По размера на обезщетението за
имуществени вреди.
В досъдебното производство ищцата е
заплатила хонорар за адвокат в размер на 1 200 лв., установено с договор
за правна помощ, л. 163, т. І от ДП № 329/2008 г. на ОДМВР-Бургас. Сумата
представлява имуществена вреда, която следва да се обезщети. Искът за
имуществени вреди е доказан и следва да се уважи в посочения размер.
При това разрешение на спора ищцата има право
на разноски съобразно уважената част от исковете. Процесуалното
представителство е на осн.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 3 от ЗА. Съгласно тази
норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои
близки. При осъждане на насрещната страна за разноски, адвокатът има право на
възнаграждение, което се определя по съответната наредба и се заплаща от
другата страна. Случаят е такъв. Съгласно Наредбата за минимални размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението за адвоката по делото е 2 666
лв. Съобразно уважената част от иска ответната страна следва да се осъди общо
за сумата от 991 лв. разноски, от които 981 лв. за адвокат и 10 лв. държавна
такса.
Като се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр.
София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна прокуратура - Бургас да
заплати на С.П.Д. – П. с ЕГН ********** чрез адв. И. *** сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди предизвикани от обвинение за извършено
престъпление, за което е била оправдана, ведно със законна лихва върху сумата от 16.07.2013 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул.
Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна прокуратура - Бургас да
заплати на С.П.Д. – П. с ЕГН ********** чрез адв. И. *** сумата от 1 200 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за адвокат, предизвикани
от обвинение за извършено престъпление, за които е била оправдана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр.
София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна прокуратура - Бургас да
заплати на С.П.Д. – П. с ЕГН ********** чрез адв. И. *** сумата от 991 лв., представляваща разноски
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му.
Окръжен
съдия: