Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1081 от 14.06.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Биляна
Недкова като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 33
по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) – Бургас“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от Изпълнителния директор д-р Бойко Георгиев Миразчийски против Заповед за налагане на санкции № РД-25-1831/10.12.2018 год. на Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, с която на дружеството жалбоподател на основание чл. 402, ал. 3 от Национален рамков договор (НРД) за медицинските дейности за 2018 год. са наложени две санкции „финансова неустойка“ в размер от по 200,00 лева (по т. 1 и т. 3), както и на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. са наложени три санкции „финансова неустойка“ от по 200,00 лева всяка (по т. 2, т. 4 и т. 4). В жалбата е заявено изрично, че се оспорват наложените санкции „финансова неустойка“ само по т. 4 и т. 5 от заповедта, като се твърди, че заповедта в оспорените й части е издадена при нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целите на закона. Формулирано е искане за отмяна на заповедта в оспорените й части, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, жалбоподателя не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства, различни от представената административна преписка.
Ответната страна – Директора на РЗОК гр. Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Елена Йорданова оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което сe явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК Бургас и „УМБАЛ – Бургас“ АД има сключен индивидуален договор № 020607/17.05.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със Заповед № РД-25-1550/23.10.2018 год., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и глава 20 и 21 от НДР за медицинските дейности за 2018 год., Директора на РЗОК Бургас е разпоредил извършване на проверка на „УМБАЛ – Бургас“ АД, със срок на проверката до 30.11.2018 год., вид и обхват на проверката – тематична, със следните задачи: 1. Контрол относно спазване изискванията на НДР за медицинските дейности за 2018 год., ЗЗО и клаузите на сключения индивидуален договор; 2. Контрол на документацията и присъствието на пациентите по време на хоспитализацията в лечебното заведение. Със заповедта са определени и служителите – контрольори, които да извършат проверката, като е указано, за резултатите от същата да бъде съставен и връчен констативен протокол в два екземпляра - един за обекта на проверката и един за РЗОК Бургас.
Във връзка с така постановената заповед, в периода от 12.11 до 19.11.2018 год. определените контрольори са извършили указаната проверка, като резултатите от същата са обективирани в Констативен протокол № 1415/19.11.2018 год. (по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО). Видно от цитирания констативен протокол, в същия са вписани общо 5 констатации – от т. 1 до т. 5, като предмет на настоящото оспорване са само констатациите по т. 4 и т. 5, по отношение на които е посочена следната фактическа обстановка:
т. 4. ЗЗОЛ Х. И. С. с ЕГН ********** прилежал съгласно История на заболяване (ИЗ) № 18730 от 29.07.2018 год. до 31.07.2018 год. в „УМБАЛ – Бургас“ АД. Пациента е с придружаващо заболяване, вписано в ТЕЛК Решение и епикриза, приложено към ИЗ 18730 с МКБ (Международна класификация на болестите), код F31 „Биполярно афективно разстройство“. За периода на хоспитализацията, пациента е заплатил потребителска такса за пролежаването си в лечебното заведение, отразена в разписаната от него и издадена от болничното заведение „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение“ в размер на 11,60 лева. Съгласно „Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“ – Приложение № 11 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., пациентите със заболявания от F30-F39 са освободени от заплащане на потребителска такса. Сумата поискана от лечебното заведение за потребителска такса е неправомерна;
т. 5. ЗЗОЛ Б. П. З. с ЕГН ********** прилежава съгласно ИЗ № 17921 от 20.07.2018 год. до 24.07.2018 год. в „УБАЛ – Бургас“ АД. Пациентът е с придружаващо заболяване МКБ код G 83.3 „Други паралетични синдроми“, вписано в отчетената от лечебното заведение дейност по Направление за хоспитализация Бл.МЗ-НЗОК № 7. За периода на хоспитализация, пациента е заплатил потребителска такса за пролежаването си в лечебното заведение, отразена в разписаната от него и издадена от болничното заведение „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение“ в размер на 23,20 лева. Съгласно „Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“ – Приложение № 11 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., пациентите със заболяване G 83.3 са освободени от заплащане на потребителска такса. Сумата поискана от лечебното заведение за потребителска такса е неправомерна.
Във връзка с горното, проверяващите контрольори са приели, че описаните констатации в точки 4 и 5 съставляват нарушения по договора на ИМП и по-конкретно нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7, чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. Предвид така формирания извод, проверяващите са вписали в констативния протокол препоръки за подобряване дейността на ИМП – да се спазват изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018 год. при хоспитализацията, лечението и престоя на пациентите в лечебното заведение, като срока за изпълнение на препоръките е незабавен. Като неразделна част от Протокол № 1415/19.11.2018 год. са вписани ИЗ по петте констатации, в т.ч. и № 18730 и № 17921. С констатациите, обективирани в протокола е бил запознат Изпълнителния директор на болничното заведение – д-р Миразчийски, като протокола е връчен на 21.11.2018 год.
По повод констатациите, обективирани в Протокол № 1415/19.11.2018 год., Началника на отдел „Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността“ („ДКИОД“) при РЗОК е изготвил докладна записка до Директора на РЗОК Бургас, в която е описал констатациите в протокола, в т.ч. и по т. 4 и т. 5. В докладната записка е посочено, че с констатираното са нарушени конкретни разпоредби на ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2018 год., като по отношение на констатациите по т. 4 и т. 5 е посочено, че са нарушени нормите на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7, чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. Във връзка с това е вписано, че нарушенията са извършени за първи път, а изпълнителя подлежи на санкция съгласно чл. 400, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. в размер от 200,00 лв. до 500,00 лв. Въз основа на така посочените нарушения и размер на предвидените санкции, Директора на РЗОК Бургас е вписал резолюция в цитираната докладна записка, съгласно която приема крайните резултати и определя следните санкции: по т. 4 – 200,00 лева и по т. 5 – 200,00 лева.
Във връзка с горното и на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 408, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., Директора на РЗОК Бургас е постановил Заповед за налагане на санкции № РД-25-1831/10.12.2018 год. В мотивите на заповедта са приети констатациите, обективирани в т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Протокол № 1415/19.11.2018 год., като е прието наличието на общо 5 нарушения, от които две на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 289, т. 2, чл. 368 и чл. 372 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. и три на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7, чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. С оглед на това и като е взел предвид резултатите от извършената тематична проверка, Директора на РЗОК Бургас е наложил на „УМБАЛ – Бургас“ АД общо 5 санкции „финансова неустойка“ в размер от по 200 лева всяка в т.ч. и по т. 4 и по т. 5, за които, като правно основание е посочена нормата на чл. 400 от НРД за медицинските дейности за 2018 год.
Недоволен от така постановения административен акт, представляващия „УМБАЛ – Бургас“ АД е оспорил Заповед за налагане на санкции № РД-25-1831/ 10.12.2018 год. в частта й по т. 4 и т. 5, по което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целите на закона, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи. По отношение на констатацията, обективирана в т. 4 от заповедта е заявено, че действително има попълнена и подписана от пациента „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените суми в лечебното заведение“, но текста на същата касае не само дължимата потребителска такса, но и всички други задължения за плащане, които възникват за пациента в резултат на оказани медицински услуги, които не се заплащат по договор от НЗОК. По мнение на оспорващия, от приложените към ИЗ документи не може да се направи обосновано заключение за заплащане на въпросната потребителска такса в размер на 11,60 лева, като наличието на цитираната декларация не е достатъчно доказателство, за да обоснове действителното плащане. По отношение на констатацията по т. 5, жалбоподателя оспорва изводите на административния орган, като в подкрепа на това оспорване е заявено че по данните от Направление за хоспитализация към ИЗ на пациента, не са налице данни за наличие на посоченото придружаващо заболяване с код по МКБ G 83.3.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на
приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните
съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална компетентност. В текста на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е указано, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В настоящия случай, между жалбоподателя „УМБАЛ - Бургас“ АД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен Договор № 020607/12.05.2018 год. за оказване на болнична помощ по КП. Безспорно, проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК Бургас – контрольори, надлежно определени със Заповед № РД-25-1550/23.10.2018 год. Спазено е и изискването на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО за съставяне на протокол, в който са описани установените факти и екземпляр от този протокол е надлежно връчен на обекта на проверката.
Предвид това, съда приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт на собствено основание. За пълнота следва да се посочи, че и жалбоподателя не твърди допуснати такива съществени процесуални нарушения.
След анализ на събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, съда намира заявените в жалбата възражения и подкрепящите ги твърдения за основателни по следните съображения:
Съгласно посочената и в двата случая (по т. 4 и по т. 5) нарушена разпоредба на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, от заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи; задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност“ или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти. В текста на посочената като нарушена норма на чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. също е указано, че за оказаната БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 4 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 11 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО". Анализът на така цитираните правни норми обосновава извод, съгласно който, за да бъде освободен определен пациент от заплащане на дължимата по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО такса, следва безспорно да е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. хипотези.
В настоящия случай, въз основа на събраните доказателства, съда намира от правна страна следното:
По отношение на нарушението по т. 4, административния орган е приел, че пациента е с придружаващо заболяване, вписано в ТЕЛК Решение и епикриза, приложени към ИЗ 18730 с МКБ код F31 „Биполярно афективно разстройство“, за което съгласно „Списъка на заболяванията при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“ - Приложение № 11 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., пациентите са освободени от заплащане на потребителска такса. Прието за установено е обстоятелството, че в нарушение на цитираните правни норми, от пациента е била събрана сумата от 11,60 лева, съставляваща потребителска такса за пролежаването му в лечебното заведение в периода 29.07.-31.07.2018 год., което обстоятелство се удостоверява от приложената към ИЗ „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение“.
Настоящият съдебен състав не споделя така формирания от административния орган правен извод. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че въпросния пациент страда от заболяване, за което, съгласно цитираната по-горе нормативна уредба не се дължи заплащане на потребителска такса. Това обстоятелство по същество не се оспорва и от ответника. Спорното в случая е наличието на достатъчно доказателства удостоверяващи извършено от пациента плащане на потребителска такса. Съда споделя доводите на жалбоподателя, че „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение“ не би могла да се приеме като надлежно и годно доказателства, удостоверяващо извършено от пациента плащане. По своята същност въпросната декларация удостоверява факта, че пациента е уведомен за реда за заплащане на диагностиката и болничното лечение на заболяването му по съответната клинична пътека, но не и факта за извършено плащане на конкретна сума. Действително, както сочи процесуалния представител на ответника в представените писмени бележки по съществото на спора, в декларацията има бланков текст, съгласно който пациента декларира, че по време на престоя си е заплатил сума за болнично лечение, съгласно чл. 37 от ЗЗО – в случая е вписано ръкописно 2 дни по 5,80 лв., но дори и така попълнения текст не удостоверява по безпротиворечив начин извършеното плащане. По същество, въпросната декларация, в т.ч. и с цитирания текст не съставлява платежен документ, удостоверяващ извършено плащане, какъвто се явяват фактурата, приходен касов ордер, фискален бон и др. С оглед на това, съда не споделя доводите на административния орган, че извършеното плащане на недължимата потребителска такса се удостоверява от приложената към ИЗ декларация. В случая, предвид липсата на надлежен платежен документ, относимото към казуса обстоятелство – извършено плащане не е доказано.
По отношение на нарушението, обективирано в т. 5 на оспорената заповед, административния орган е приел, че хоспитализирания пациент е с придружаващо заболяване с МКБ код G 83.3 – „Други паралетични синдроми“, за което съгласно „Списъка на заболяванията при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“ - Приложение № 11 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., пациентите са освободени от заплащане на потребителска такса. Отново след анализ на приложената към ИЗ „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение“, административния орган е обосновал извод за извършено от пациента плащане на такса в размер на 23.20 лева за пролежаването му в лечебното заведение. По отношение на доказателствената стойност на въпросната декларация, относно факта за извършено от пациента плащане следва да се вземат предвид изложените вече мотиви. В случая обаче, за разлика от нарушението по т. 4, към ИЗ, респ. към административната преписка е приложено и Направление за заплащане на потребителска такса, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЗО, издадено на името на пациента Божура Петрова Заселска. Видно от това направление, същото е издадено във връзка с ИЗ № 17921 за проведено болнично лечение от 20.07.2018 год. до 24.07.2018 год. – за 4 дни с вписана дължима сума 23 лева. Въпросното направление е подписано от Н-к отделение, като е положен и печат „Платено“. В случая, въпросното направление също не покрива признаците на платежен документ по изложените по-горе мотиви, но съгласно вписаните в него реквизити, подписа на длъжностно лице и отбелязване, че вписана сума е платена, приложеното направление за заплащане на потребителска такса би могло да се приеме като индиция за извършено от пациента плащане.
Независимо от горното, настоящия съдебен състав приема, че и в този случай, констатацията на административния орган за допуснато нарушение е неправилна и незаконосъобразна. Както вече се посочи, за да обоснове извод за допуснато нарушение на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и по чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., административния орган е приел, че пациента е с придружаващо заболяване с МКБ код G 83.3, което е включено в списъка към НРД на болестите, за които пациентите не дължат потребителска такса. За да обоснове този извод, органа се е позовал на вписаното в отчетената от лечебното заведение дейност по Направление за хоспитализация Бл.МЗ-НЗОК № 7. Съдът намира така формирания извод за неправилен и постановен в противоречие с приложените доказателства. Анализът на приложения по делото екземпляр на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури Бл.МЗ-НЗОК № 7 показва, че в същия липсва вписване на придружаващо заболяване с МКБ код G 83.3. В хода на съдебното дирене, процесуалния представител на ответника представи като доказателство електронна справка по ЕГН на пациент – за всички ЛЗ, издадена за пациент с ЕГН **********, в която е включено и проведеното лечение по ИЗ 17921/2018 с посочена дата на прием 20.07.2018 и дата на изписване 24.07.2018 год., клинична пътека (КП) Р050. Във въпросната справка, в предпоследната графа, обозначена с индекс ICD_COMPL е вписан въпросния код G 83.3. По административната преписка е приложена и компютърна разпечатка (л. 77-79) с вписани в нея множество пациенти и съдържаща информация, подобна на тази по представената и цитирана по-горе справка. На първата страница от тази компютърна разпечатка (л. 77) на последния ред е вписан пациент с ЕГН **********, Б. П. З. с ИЗ № 17921/2018 год. с посочени дата на прием и дата на изписване – 20.07.2018 – 24.07.2018 год. и вписани основна диагноза I63.3 и придружаваща диагноза G83.3. От заявеното от процесуалния представител на ответника и от представените по делото писмени бележки се установява, че проверката е била документална, като констатацията на административния орган за наличие на придружаващо заболяване е формирана не от приложеното към ИЗ Направление за хоспитализация Бл.МЗ-НЗОК № 7, а от отчетената от лечебното заведение дейност в Персонализираната информационна система (ПИС). В този смисъл, именно цитираните по-горе компютърни разпечатки, които са направени вероятно от ПИС са послужили като доказателство, обосноваващо извода на административния орган за наличие на нарушение по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и по чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год..
Настоящият съдебен състав не споделя така формирания извод. Анализът на разпоредбите на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. показва, че за да бъда освободен от заплащане на потребителска такса даден пациент следва същия да страда от заболяване, което е включено в списъка към НРД. Наличието на такова заболяване следва да бъде установено и доказано с надлежни и годни писмени доказателства – епикризи, експертни решения на ТЕЛК и др. медицински документи, каквито в настоящия случай липсват. Видно от приложените документи към ИЗ № 17921/2018 год., в нито един от тях не е вписано установено заболяване с МКБ код G 83.3 – „Други паралетични синдроми“. Такава информация не се съдържа нито в Направление за хоспитализация, нито в История на заболяването, нито в издадената епикриза. Обстоятелството, че код G 83.3 е нанесен (незнайно от кого, кога и на какво основание) в отчетената от лечебното заведение дейност в Персонализираната информационна система, не удостоверява действително наличното у пациента заболяване „Други паралетични синдроми“. Както неколкократно се посочи, нормата на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО изисква действително наличие на заболяване, включено в списъка на НРД, доказателства за каквото в настоящия случай липсват.
Предвид горното, съда приема, че в случая липсва твърдяното от административния орган нарушение на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. Констатираната в хода на проверката неправилно нанесена информация в ПИС би могло да бъде квалифицирано като друго нарушение, свързано с документооборота или с отчитане на дейността, но не и такова по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и по чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год..
По изложените съображения, съда намира оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена в нарушаване на относимите материалноправни норми. С оглед на това, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-25-1831/10.12.2018 год., издадена от Директора на РЗОК Бургас в обжалваните й части по т. 4 и по т. 5, с които на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от Изпълнителния директор д-р Бойко Георгиев Миразчийски на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. са наложени две санкции „финансова неустойка“ от по 200,00 лева всяка.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.