№ 887
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110201346 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „СЕМИЗ” ООД- Варна, ЕИК103791688, представлявано от ОРХ. Р.
Х., против Наказателно постановление № 23-0001540, издадено на
17.09.2021г. от Директора на РД „АА”- гр. Варна, с което на дружеството е
било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три
хиляди/лв. за нарушение на чл.7 а, ал.2 пр.3 от ЗАвП на основание чл.96г,
ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и
издадено в нарушение на прижомите нормативни разпоредби,, твърди се, че
посочената като нарушена норма не съдържа индивидуализация на
изпълнително деяние на административно нарушение, а е общо правило за
поведение, препращащо към съответния подзаконов нормативен акт, като
подзаконовите разпоредби не са конкретизирани в АУАН и НП, приема се, че
законовите разпоредби противоречат на Европейското законодателство и
конкретно с разпоредби на Директива 2006/126 на ЕАПС и 2003/59/ЕО и се
иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивното дружество, при редовност на
призоваването, не се представлява.
Въззиваемата страна, при редовност на призоваването не се
представлява в с.з., като в съпроводителното писмо лицето, издало НП моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и потвърждаване на НП,
1
като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2021 г. в РД"АА" Варна приключила комплексна проверка
на документите относно транспортната дейност на дружеството превозвач
"Семиз" ООД, притежаващо лиценз № 05839/11.01.2011г. за обществен
превоз на товари на територията на Р.България, валиден до 10.01.2026г.
Документите за проверката били изискани спокана с рег.№ 80-00-51-
278/01.06.2021 г. В хода на проверката, в която участвал и св.Г. било
установено,че на 13.11.2020 г., в обл. Варна, общ. Белослав, с. Езерово,
ул."Победа" № 5, ет.З, ап.8, превозвачът при извършване на обществен превоз
на товари, съгласно пътен лист сер. И № 188/13.11.2020г. и копие на
товарителница от 13.112020г., с товарен автомобил "Скания Г480 ЦБ", кат.
N3, с per. № В2715НК, собственост на превозвача, с монтиран дигитален
тахограф "Stoneridge Electronics" 900208R6.3/05R02, сер. № 0003B0F4, одобр.
тип е50002, е допуснал до управление водачът А. Р. Х., ЕГН **********,
съгласно разпечатки на информация от картата на водача и от паметта на
тахографа за 13.11.2020г., направени с програма KTD, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Водачът А. Х. е притежавал удостоверение за
психологическа годност, срокът на валидност на което е изтекъл на
14.11.2016г., съгласно направена справка в регистър на психологическите
изследвания на водачите към ИА"АА". Нарушението не било изолиран
случай, като същото е допуснато в 82 случая при извършване на обществен
превоз на товари със същия водач в периода на проверката 01.08.2020г. -
30.11.2020г.
Въз основа на гореизложеното на същата дата-10.06.21г. бил съставен
срещу въззивното дружество АУАН, в който било описано приетото за
установено нарушение, извършено от дружеството превозвач, което било
квалифицирано по чл.7 а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. Актът бил надлежно предявен и
връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го
подписало без възражения.В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 17.09.2021год., АНО издал НП , предмет на настоящата
въззивна провека, като възприел изцяло фактическите констатации, изложени
в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП наложил на „СЕМИЗ”ООД
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. В НП
АНО посочил, че след като е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, предвид констатираното нарушение и
целите на чл.12 от ЗАНН, счита, че не са налице предпоставки за прилагане
на чл. 28, б. "а" от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен
случай, тъй като нарушението не е изолиран случай и за същото против
превозвача е съставен и АУАН № 204837/13.05.2015 г. със издадено и влязло
в законна сила НП № 23-0000520/25.06.2015г.
Съдът кредитира напълно писмените материали по делото/ АУАН,
2
покана, приемо-предавателен протокол, товарителница, пътен лист и др.тъй
като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка, като напълно кредитира и
показанията на св.Г..
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
директора на РД „Автомобилна администрация" -гр.Варна. Лицата,
осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за
собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни
средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.
91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителят Г.. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.Актът е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените и не е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като ЗАНН дава възможност
за издаване на НП и при нередовност на АУАТ, стига нарушението да е
доказано по безспорен и насъмнен начин, какъвто е настоящият казус.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Вмененото административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна
степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени
конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество -
превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на
същия. Налице е и достатъчна информация за времето и мястото на
извършване на нарушението. В случая АНО е индивидуализирал и
конкретното неправомерно поведение - допускането до управление на
товарен автомобил, с който е извършен обществен международен превоз на
товари, на водач, който не притежавал валидна карта за квалификация на
водача след дата 14.11.2016.. Настоящия съдебен състав приема, че в АУАН и
НП са посочени достатъчно данни - включително на кои изисквания на чл.7а
3
ал.2пр.3 от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата,
които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
възз.дружество. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на
13.11.2020г. без водачът да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава
възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му
е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП
ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава,
по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника- чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, извършеното нарушение
представлява предвиден в закона случай на допустителство. То е от
категорията на продължените нарушения, като се осъществява чрез
бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде
осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено удостоверение за
психологическа годност. Константна е практиката, според която
административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат за
извършени, когато превозвачът е дължал правомерното активно поведение - в
случая да не допуска водач без издадено удостоверение за психологическа
годност да започне извършването на обществен превоз на товари.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило
нарушението за което е привлечено към административно наказателна
отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е "превозвач" по смисъла на §
1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец - ООД, извършва обществен превоз на товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между
страните и че дружеството-превозвач притежава лиценз на Общността за
превоз на товари.
Съгласно чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр лицензираните превозвачи могат
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за
движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния, доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се
използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да
се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това.
4
Съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за
психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А
според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на
водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на
лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата . В
глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото
изследване дадените заключения се регистрират посредством
специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то
е получило положително заключение за психологическа годност, града,
протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на
психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на
СУМПС, издадени от държавите - членки (чл. 2, § 1), но в случая
задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа
годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т.е. въззивника, и това е видно от
текста на нормата, а не спрямо водача. Поради което е и ирелевантно в какво
положение поставят българските професионални водачи по- строгите
минимални стандарти за психическа годност. За превозвачите, установени
на територията на Република България, се прилагат изискванията на
Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в
националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само
5
водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и
Наредба № 36/2006 година без значение къде е извършен превозът.В
конкретния случай санкционирано е поведение на превозвач, допуснал до
работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не
извършването на превоз, за да се изследват изискванията на съответната
държава-членка.
За съставомерността на процесното деяние от значение е, че
превозвачът, който се явява работодател на водача, т.е. последният е длъжен
да изпълнява неговите нареждания във връзка с осъществяваната транспортна
дейност, е допуснал извършването на превоза като е нарушил едно обективно
задължение на лицензирания превозвач - да извършват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП, което задължение видно от доказателствата по
делото, е било нарушено. Следователно нарушение допуснато от възивното
дружество се явява доказано от обективна страна. Въпросът за субективната
страна не следва да се обсъжда, доколкото е ангажирана обективната
безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Директива 2006/126/ЕО касае единствено въпросите по издаване и
подновяване на свидетелства за управление на МПС, създаването на
унифициран образец и взаимното признаване на правоспособността между
държавите-членки. След като предметът на правната уредба е различен, не е
налице колизия. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 5 от
Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО, който предвижда, че
"Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно
последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-
строги от изложените в настоящото приложение. "
Изцяло в горния смисъл са Решение по КАНД № 828/2022 г. на АдмС-
Варна, Решение по КАНД № 390/2022 г. на АдмС-Варна, Решение по КАНД
№ 1996/2021 г. на АдмС-Варна, Решение по КАНД № 336/2022 г. на АдмС-
Варна и мн.др.
Предвид горното съдът намира , че дружеството правилно е
санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст
предвижда санкция в абсолютен размер от 3000 лв. за този който допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. В конкретния случай волята на АНО за ангажиране на
отговорността на превозвача е безспорно ясна, а именно за нарушение на
задължение на лицензирания превозвач да извършват превоз на товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Поради
това съдът прие, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба.
Доколкото законодателят е предвидил наказание в абсолютен размер за
процеснотоп нарушение, съдът го намира за справедливо и е лишен от
възможност да го ревизира.
6
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН, тъй като извършеното от в з. дружество административно
нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обицчайната за съответния вид..Обстоятелството, че от нарушението няма
настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като
маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения,
при които вредните последици произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние, а и видно от съдържанието на НП не се касае за
инцидентен случай на противоправно поведение.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
но доколкото съпроводителвното писмо изхожда от и.д. Директор на РД”АА”
и е няма никакво процесуално представителство от юрисконсулст, съдът
намира искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
неоснователно и недоказано.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001540,
издадено на 17.09.2021г. от Директора на РД „АА”- гр. Варна, с което на
„СЕМИЗ” ООД- Варна, ЕИК103791688, представлявано от ОРХ. Р. Х. е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три
хиляди/лв. за нарушение на чл.7 а, ал.2 пр.3 от ЗАвП на основание чл.96г,
ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.
ОТКАЗВА да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7