Решение по дело №1346/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалииски районен

съд

състав

На

25 февруари

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

АН

дело номер

1345

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002472 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, представляван от управителя Т.Р.Т., намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Управител на дружеството до 23.10.2020 г. бил Т.Б., гражданин на Р.Турция, който не владеел български език. В чл.43, ал.1 от ЗАНН се предвиждало АУАН да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършвало на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които били чужденци и заявили изрично езика, на който желаят превод, се назначавал преводач съгласно чл.21, ал.2 от НПК. В случая АУАН не бил предявен в присъствието на преводач, каквото било изискването на закона и това следвало да се приравни на непредявяване на акта. Наказващият орган следвало да върне акта за предявяване по предвидения в закона ред. Непредявяването на АУАН по съответния ред съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.   

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения, атакуваното постановление да бъде отменено. Твърди, че били нарушени разпоредите на чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.21, ал.1 от НПК, които гарантирали правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство. С непредявяването на акта с надлежен превод били нарушени разпоредбите на закона. Настоява и за присъждане на направените по делото разноски.  

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното  наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че не били допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. От свидетелските показания и писмените доказателства се установило, че актът бил предявен по съответния ред. На предявяването на акта присъствал свидетелят А.С., който превел съдържанието му на турски език. Процесуалният представител е депозирал и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2020 г. около 12:00 часа свидетелите И.С. и А.П. ***, извършили  проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: ресторант „Нуке“ (бивш ресторант „Мемори“) в гр.Кърджали, ул.„Екзарх Йосиф“ № 14А, стопанисван от „Нуке” ЕООД гр.Кърджали. По време на проверката било установено, че в обекта работи лицето С.Г.Д. с ЕГН **********, на длъжност „сервитьор”, която полагала труд в деня на проверката. На основание чл. 402 ал.1 от КТ, Д. декларирала писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност: че работи като сервитьор от 27.09.2020г. с раб. време от 08:00 до 16:00ч., че има сключен трудов договор, почивни дни през седмицата по график, че ще получава възнаграждение в размер на 700 лева, че още не е получила копие от уведомление от ТД на НАП, както и екземпляр от сключен писмен трудов договор. На 06.10.2020г. било представено трудовото досие на Д., наета от дружеството на длъжността „сервитьор”, от което било установено, че на 01.10.2020г. между нея и работодателя „Нуке” ЕООД е сключен трудов договор № 14, връчен срещу подпис на Д. на 02.10.2020г.. Трудовият договор бил регистриран в ТД НАП на 02.10.2020г. в 06:11:30ч. По повод установеното нарушение, на 16.10.2020 г. срещу „Нуке” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в Д”ИТ” гр.Кърджали в присъствието на управителя на дружеството към тази дата – Т.Б., както и на св. К.С.. При предявяване на акта присъствал и свидетелят А.С., който бил служител в Д”ИТ” и владеел турски език. Той превел на управителя съдържанието на АУАН на разбираем за него език, обяснил му за какво е съставен. Т.Б. подписал и получил акта, като още същия ден посетил счетоводителя и адвоката си, които също му разяснил съдържанието на акта. На 12.11.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. 

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 01.10.2020г. в около 12:00ч. работодателят е допуснал до работа лицето С.Д., преди да й връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не й е било предоставено, защото все още не е било и подадено от работодателя. Установи се по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е регистрирано в НАП на 02.10.2020г. в 06:17:05ч.-  след извършената проверка от служителите на Д ИТ Кърджали по работни места, при която е констатирано престиране на работна сила от страна на сервитьорката Д..

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „НУКЕ” ЕООД гр. Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.63, ал.2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.     

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като тогавашният управител на дружеството-жалбоподател не владеел български език, а не му бил назначен преводач. Действително съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.21, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като тогава им се назначава преводач. По този повод съдът намира за нужно да отбележи, че преценката дали неучастието на преводач при предявяването на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на назначен преводач. От решаващо значение е обстоятелството дали в конкретното административнонаказателно производство е било гарантирано правото на защита на нарушителя, включващо съответно и правото му да разбере за извършването на какво деяние е обвинен. Относно този факт разпитаните по делото свидетели не оставят никакво съмнение и са категорични, че съставения за процесното нарушение АУАН е бил преведен на разбираем език на управителя на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали от свидетеля Салиф. Последният обяснил на турски език на представителя на дружеството за какво е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява. Отделно от това, самият Т.Б., който към 16.10.2020 г. е бил управител на санкционираното дружество и всъщност е получил акта, заяви в съдебно заседание, че още същият ден е посетил адвокат и той му разяснил за какво е съставен АУАН. При това положение съдът приема, че жалбоподателят е бил информиран за нарушението, което е допуснал, поради което правото му на защита не е препятствано. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Визираната от защитата норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Както вече се посочи, събраните по делото доказателства водят до извод, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, т.е. горното изискване е спазено, като в ЗАНН липсва разпоредба, която да задължава съответния контролен орган да връчва АУАН в писмен превод на съответния разбираем за нарушителя език.   

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                               Р    Е    Ш    И   :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002472 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Нуке” ЕООД гр. Кърджали, ЕИК *********, да заплати по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”- София сумата в размер на 100 лева, представляваща ю.к. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

 

                                                                 Районен съдия: