Определение по дело №56849/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21575
Дата: 24 май 2024 г. (в сила от 24 май 2024 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20231110156849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21575
гр. София, 24.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110156849 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. Р. срещу ******* и
*******.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени писмени документи и са формулирани
доказателствени искания, които са допустими и необходими за изясняването на делото
от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства,
съответно уважени.
Съдът намира, че за изясняването на делото от фактическа страна ще му бъдат
необходими специални знания из областта на счетоводството, във връзка с което
трябва служебно да назначи съответна експертиза на разноски на ищцата.
По доказателственото искане на ******* ищцата да бъде задължена да
представи намиращия се у нея стандартен европейски формуляр съдът ще се произнесе
след като й предостави възможност да изрази съответно становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********56849 по описа на СРС, III гражданско
отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.
06. 2024 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.

1
УКАЗВА на ищцата да посочи платежна сметка или друг начин на плащане най-
късно до края на първото открито съдебно заседание.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК двамата ответници в
едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да
представят справки от счетоводствата си за размера на задълженията по договор за
паричен заем № *** от 13. 04. 2022 г., съответно договор за предоставяне на гаранция
№ *** от 13. 04. 2022 г., съдържащи данни за актуалните размери на задълженията,
допуснати просрочия и общ размер на погасените суми по всеки от двата договора,
както и заверени преписи от платежните нареждания за всички погасителни вноски.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следния
въпрос:

„Какъв е действителният годишен процент на разходите по договор за паричен
заем № *** от 13. 04. 2022 г.? Отговорете в два варианта – ако като разход по
кредита се включи и възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция №
*** от 13. 04. 2022 г., съответно ако последното възнаграждение не се включи като
разход по кредита“.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от
връчването на преписа от настоящото определение по платежна сметка на СРС.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ******* за първото
открито съдебно заседание, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
ищцата да изрази съответно становище до края на първото открито съдебно заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че на 13. 04. 2022 г. е сключила с ответника ******* договор за
паричен заем, по силата на който й била предоставена паричната сума 1 250 лева, а
ищцата поела задължението да я върне в 30-седмичен срок на 15 погасителни вноски,
2
като заплати и фиксирана възнаградителна лихва в размер на * % на годишна основа. В
договорът бил посочен годишен процент на разходите * %. Според чл. 4 на договора за
паричен заем ищцата поела и задължението да предостави персонално обезпечение –
две физически лица, отговарящи на редица условия, или банкова гаранция. В
изпълнение на последното задължение на същата дата ищцата сключила с другия
ответник ******* и договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответното
дружество се съгласило да обезпечи задълженията на ищцата към първия ответник, а
ищцата се задължила да му заплати възнаграждение в размер на 651 лева и 15 стотинки
на 15 погасителни вноски. Ищцата твърди, че заплатила 8 вноски по 136 лева и една
вноска от 22 лева и 43 стотинки като възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция. При това положение ищцата оспорва двата договора като нищожни. Излага
доводи за противоречие с чл. 22 ЗПК, тъй като предоставянето на гаранцията е било
условие за сключването на договора за потребителски кредит, но възнаграждението не
е било включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди, че
двете ответни дружества са свързани лица. Обосновава, че уговорката на чл. 4 от
договора е сключена с цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожна.
Освен това твърди, че същата уговорка е неравноправна. Заявява, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради
заобикаляне на закона, поради противоречие със закона (чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 24
ЗПК) и поради липса на основание. Иска от съда да прогласи нищожността на двата
договора съобразно твърдените основания. Претендира разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение в полза на адвоката за безвъзмездна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
*******. Излага доводи, че процесният договор за поръчителство е действителен.
Отрича той да страда от пороците, твърдени от ищеца. Изтъква какъв е основният му
предмет на дейност и че не предоставя потребителски кредити, както и анализира
правните характеристики на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство и го
разграничава от договора за потребителски кредит. Прави извод, че договорът не се
регулира от ЗПК, а от ТЗ. Отрича договорът за предоставяне на гаранция да е сключен
в противоречие на добрите нрави, като се позовава на свободата на договарянето и
заявява, че нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора,
като отново се позовава на съдебна практика. Намира, че не е накърнен и принципът на
добросъвестността. Иска от съда да остави без движение исковата молба, съответно да
прекрати производството по установителния иск, съответно да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира разноски. Прави
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника *******. Оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни.
Излага доводи, че договорът за потребителски кредит съответства на чл. 11, ал.1, т. 10
3
ЗПК, тъй като в него е посочен годишният процент на разходите, при чието
изчисляване е била взета предвид единствено лихвата по кредита. Отрича
възнаграждението, уговорено от ищцата с дружеството-гарант, да трябва да бъде
отчитано като разход по кредита при изчисляването на годишния процент на
разходите. Твърди, че ако тезата на ищцата бъде приета, това би означавало всякакви
уговорени по преценка на заемателя възнаграждения и разходи към „трети лица“ да
бъдат включвани в годишния процент на разходите, по който начин заемателят щял да
може едностранно да доведе до недействителността на договора. Отрича клаузата на
чл. 4 от договора за паричен заем да е нищожна, като излага доводи, че изискването да
се представи обезпечение е напълно допустимо и законосъобразно и не противоречи на
чл. 16 ЗПК. Твърди, че изискванията към поръчителите са съобразени със
законодателството. С тази клауза от договора освен това не се заобикалял чл. 19, ал. 4
ЗПК, защото предвид законовото определение на пар. 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби към ЗПК евентуалните разходи за „намиране на дружество-гарант не
могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита за потребителя.
Намира, че ищцата е могла да разбере икономическите последици на сключването на
договора за потребителски кредит, понеже й е бил предоставен стандартен европейски
формуляр. Отрича също така клаузата на чл. 4 от договора да противоречи на ЗЗП и да
е неравноправна. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищцата предявява кумулативно съединени установителни искове с ПРАВНИ
ОСНОВАНИЯ чл. 26, ал. 1, съответно чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдените от нея пороци, обуславящи нищожността на договор за
паричен заем № *** от 13. 04. 2022 г. и договор за предоставяне на гаранция № *** от
13. 04. 2022 г.

УКАЗВА на ответника *******, че е в негова тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване, че уговорката на чл. 4 от договор за паричен заем № ***
от 13. 04. 2022 г. е била индивидуално уговорена, във връзка с което не сочи
доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
4
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на
клаузи от договорите.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при СРС и/или към медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

5
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6