№ 2979
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110206184 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ 121303 от 04.04.2025г. по описа на СРС от Д. Н.
Н. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, кв. “Борово”, бл.228а, ет.4, ап.16 срещу
Наказателно постановление N 25-4332-003138 от 25.02.2025г., издадено от началник сектор в
ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на осн.
чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – “глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл. 36, ал. 2 от
ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован, се явява лично и с адв. Д.
Т., с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа изцяло
жалбата. Моли, съдът да отмени процесното НП, като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че текста на
чл.180 от ЗДвП не е релевантен за издаденото НП предвид визираните хипотези в ал.1, т.1.
Посочва, че писмените и гласните доказателства по делото се разминават, твърди и
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не
изпраща представител.
По делото е постъпило становище от пълномощник на административния орган / вх.
1
№ 171574 от 16.05.2025г. /, в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Д. Н. Н. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332-
003138 от 25.02.2025г., издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 05.02.2025г. свидетелят К. К. Йоневски управлявал лек автомобил марка „Форд“,
модел „Ф150“ с рег. номер СВ7441МН в гр. София, по бул. „България“ с посока на
движението от бул. „Гоце Делчев“ към кв. „Бояна“, като се намирал в най – лявата лента на
платното за движение. В същият момент, в дясната лента за движение до него се намирал
л.а. марка и модел „Хонда Сивик“ с рег. № РВ2285ТВ, управляван от жалбоподателя Д. Н.
Н.. Двамата водачи били спрели и изчаквали светофарната уредба, която светела със
забранителен сигнал. При потегляне на двата автомобила, в средата на кръстовището л.а.
Хонда направил опит да направи обратен завой пред л.а. марка „Форд“, модел „Ф150“, като
поради неподсигурена маневра завиване на ляво за навлизане в друг път, водачът не завивал
така, че да навлезе по възможно най – краткия път в дясната част на платното за движение и
станал причина и участник в ПТП с правилно и по пътно движещия се от ляво автомобил.
ПТП е настъпило на трамвайната линия и водачите преместили автомобилите си на
паркинга на магазин Джъмбо. И двата автомобила са били в движение, като от настъпилото
ПТП не е имало пострадали. Щетите са били само материални.
На мястото пристигнал екип на ОПП СДВР. Полицейските служители установили
самоличността на двамата водачи.
За направените констатации свидетелят Димо Димитров Григоров - мл.
автоконтрольор при ОПП СДВР, в присъствието на свидетеля Благовест Н., съставил на Д.
Н. Н. с ЕГН ********** АУАН серия GA № 3357487/05.02.2025г. за нарушение по чл. 36, ал.
2 от ЗДвП.
Служителите от ОПП СДВР съставили и протокол за ПТП № 18721/05.02.2025г. и
скица към него, в които длъжностните лица от ОПП СДВР са удостоверили релевантните
обстоятелства.
Актът и протоколът за ПТП били предявени на жалбоподателя, който подписал
скицата, но не и актът.
Възражения срещу АУАН не постъпили в законоустановения 7 дневен срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 25-4332-003138 от 25.02.2025г., издадено от началник сектор в ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на осн. чл. 180,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – “глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗДвП.
2
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН и в
Наказателното постановление фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в
това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти се установиха в
хода на съдебното следствие.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че
към момента на настъпване на ПТП л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № РВ2285ТВ е бил управляван
от Д. Н. Н..
Свидетелят К. К. Йоневски е възприел непосредствено действията на водача на л.а с
рег № РВ2285ТВ. Действията на водача на лекия автомобил с рег № РВ2285ТВ са били
заснети от видеокамери, намиращи се на управлявания от Йоневски автомобил. От
показанията на последния става ясно, че водачът на л.а. с рег № РВ2285ТВ е направил опит
да направи обратен завой, като следствие на това е настъпил удар между двата автомобила.
Поради несъгласие на двамата водачи за попълване на двустранен протокол пристигнали
служители на ОПП СДВР, като същите са установили самоличността на водача на л.а.
„Хонда Сивик“ с рег. № РВ2285ТВ, именно в лицето на жалбоподателя Н..
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
К. К. Йоневски и Димо Димитров Григоров, приложените писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84
от ЗАНН, вещественото доказателство - видеозаписи на оптичен носител – CD и
заключението на вещото лице по изготвената видеотехническа експертиза.
3
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Йоневски, които намери за
обективни, логични и последователни и които се подкрепят напълно от приобщените по
делото писмени доказателства, видеозапис от инцидента и анализиращата го
видеотехническа експертиза. Съдът се довери и на писмените доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля Димо Григоров - актосъставител,
макар от същите да се потвърждава единствено авторството на съставения от него АУАН.
Съдът кредитира и заключението на изготвената по делото видеотехническа
експертиза, тъй като същата е изготвена от компетентно вещо лице, разполгащо с
необходимите специални знания и дава ясни, пълни и обосновани отговори на поставените
му задачи.
От заключението на вещото лице по приетата по делото видеотехническа експертиза
се установява, че представеният от свидетеля Йоневски оптичен носител съдържа
видеозаписи от монтирани на неговия лек автомобил видеокамери, като няма признаци за
манипулация на съдържанието на видеозаписите, тайм - кодът в изображенията не се
прекъсва. В заключението е пренесено на хартиен носител заснетото от видеокамерите,
което съответства напълно на изложеното от свидетеля Йоневски за процесния случай.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН / при отказ / и НП на
жалбоподателя.
Административното обвинение, предявено на жалбоподателя е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в път с
двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. По изложените по-горе
4
съображения съдът приема за безспорно установено, че при предприетият завой наляво
управляваното от жалбоподателя ППС се е ударило в лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ф150“ с рег. номер СВ7441МН управляван от свидетеля Йоневски. При това положение е
очевидно, че при предприемане на маневра завиване наляво жалбоподателят не е изпълнил
това задължение и не е навлязъл по възможно най-краткия път в дясната част на платното за
движение. При така установеното съдът приема, че водачът действително е нарушил
нормата на чл.36, ал.2 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
настоящото наказателно постановление.
Санкционната норма, приложима за това нарушение е определена правилно, като
наказанието е наложено на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който наруши правилата за използване на пътното платно, когато в
резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, какъвто е и
настоящият случай.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства, а възраженията на
жалбоподателя за липса на яснота относно нарушението, за което е санкциониран са
неоснователни.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Д.
Н. Н. с ЕГН ********** в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си
по чл. 36, ал. 2 ЗДвП при завиване наляво да навлезе по най-краткия път в дясната част на
платното за движение.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения, но при завиване наляво не е навлязъл по най-краткия път в дясната част на
платното за движение.
По силата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач,
който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой
или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е
създадена непосредствена опасност за движението.
За извършеното нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание
в максимално предвидения размер. Административно наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от
субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна
разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел
предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били
установени по безспорен начин.
Относно размера на наложеното наказание е съобразил, че има ПТП, което само по
себе си означава, че е можело да има и по - тежки последици за другите участници по това
време на местопроизшествието. В тази връзка съдът намира, че не следва да се намалява
размера на наложеното наказание. Видно и от представената справка за нарушител,
жалбоподателят има регистрирани нарушения и това не се явява първо за него.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно, а същевременно разпоредбата на чл.
5
189з от ЗДвП забранява прилагането на чл. 28 и 58г от ЗАНН по отношение на нарушенията
по ЗДвП.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение, поради което НП следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на АНО, който е поискал своевременно присъждането на такива, поради което и съдът
намери, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, предвид
невисоката фактическа и правна сложност на делото.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата в размер на 520 лева, представляваща разноски за изготвяне на експертиза.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 25-4332-003138 от 25.02.2025г.,
издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, с което на Д. Н. Н. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на осн. чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – “глоба” в
размер на 150 лева за нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в размер на 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата в
размер на 520 лева, представляваща разноски за изготвяне на съдебна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6