РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Свищов, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100157 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. КР. ИВ., чрез пълномощника адв. М.М. твърди, че е страна
по договор за кредит с номер МАХ_300780786 от 25.05.2021 г., сключен с
ответното дружество „Би Енд Джи Кредит“ ООД гр. София. Заявява, че
съгласно чл. 5 от договора за кредит трябвало да върне сума по кредита в
размер на 935.99 лева при сума на получаване 800 лева при ГПР 38.93%, ГЛП
32.54% и срок на кредита 11 месеца. Посочва, че съгласно чл. 10 от договора,
следвало да заплати на ответното дружество допълнителна услуга „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 280.11 лева и „Експресно
обслужване по кредит“ в размер на 400 лева. Счита, че клаузите,
регламентиращи допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ в размер на 280,11 лева и „Експресно обслужване по
кредит“ в размер на 400,00 лева, били нищожни, поради противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че били сключени
при неспазване нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Позовава се, че според
съдебната практика накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от
ЗЗД било налице при нарушаване на правен принцип, какъвто е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Посочва,
че поради накърняване на принципа на добрите нрави по смисъл на чл. 26 от
1
ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договора, злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на изгоди от
кредитора. Счита, че клаузите съдържащи се в чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от
договора предвидени като допълнителни услуги в посочените размери били
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумите прендирани с тях били прекомерни и
противоречали на добрите нрави. Позовава се, че в договора за кредит бил
посочен ГПР от 38.93% , а чрез включване на възнаграждението предвидено
по допълнителните услуги, действителният годишен процент на разходите би
бил в различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в
заблуждение в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че предвидените
възнаграждения по допълнителни услуги в размер на 280.11 лева и 400 лева
представлявали скрит добавък към възнаградителната лихва и поради това
следвало да бъдат включени в ГПР и в ГЛП, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а с
невключването им била заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало и невярна
информация общите разходи по кредита. Твърди, че възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги
свързани с договора било регламентирано в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Счита, че
предвидените услуги в чл. 10 ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора по своята
същност били дейности по управление на кредита и противоречали на чл. 10,
ал. 2 от ЗПК. Позовава се и че уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително от потребителя, без значение дали някой
от тях ще бъде използвана било отново в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост. Твърди, че същите допълнителни услуги
били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не били
индивидуално уговорени. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
прието, че клаузите в договор за кредит с номер МАХ_300780786/25.05.2021
г., регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на
искане за кредит“ в размер на 280.11 лева и „Експресно обслужване по
кредит“ в размер на 400 лева са нищожни, поради противоречие с добрите
нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22
от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Претендира разноски.
Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД в законоустановения срок е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове срещу
дружеството. Счита същите за неоснователни. Твърди, че уговорената лихва
не е в противоречие с чл. 26 от ЗЗД и с нея не се накърняват добрите нрави,
тъй като липсвало противоречие с общоприетите житейски норми на
справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение
установени в обществото. Позовава се, че дейността на финансовите
институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и
договор при общи условия, необходими за да се гарантирала пазарната
дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при
договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за
2
еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните
договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни
норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до
нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на
съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Освен това преценката за това дали
възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави трябвало да се
прави и през призмата на специалната рапоредба на чл. 19 от ЗПК. Чрез нея
законодателят бил определил максимален размер на ГПР, а
възнаградителната лихва била част от ГПР. Счита, че ако с размера на
възнаградителната лихва не се нарушавал чл. 19 от ЗПК, то нямало как по
правило размерът и да противоречи на добрите нрави, като в практиката
съществували решения, които аргументирано приемали изложената
постановка. Взема становище, че твърденията, че предлаганите от кредитора
доброволни действия „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Експресно обслужване по кредит“ представлявали скрита възнаградителна
лихва като по този начин се заобикалял закона, били неоснователни.
Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК било да бъде наличен Годишния процент
на разходите (ГПР), което било сторено в договора. Твърдението, че този
процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката
посочена в закона, било неоснователно. Неправилно се приемало от ищеца, че
допълнителните услуги били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото
в допълнителните разпоредби на ЗПК била дадена дефиницията за общ разход
по кредита: „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони. такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В тази връзка
ответникът заявява, че „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Експресно обслужване по кредит“ никога не са били задължителни
предпоставки за отпускане на кредит, а били единствено по желание на
клиента. Тези услуги се включвали в договора, само ако бъдат изрично
заявени и клиента. Те присъствали в Стандартния европейски формуляр,
поради което не можело да се твърди, че клиентът не е бил запознат с тях. В
Стандартния европейски формуляр било изрично посочено, че тези
допълнителни действия не са задължителна предпоставка за отпускане на
кредит, като твърдението, че не били индивидуално уговорени било
неоснователно. Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявените
искове и да присъди разноски на ответника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
3
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и видно от Договор за кредит
МАХ_300780786/25.05.2021 г., на 25.05.2021 г. между Георги Кръстев И. и
„Би Енд Джи Кредит“ ООД, е сключен Договор за кредит МАХ_300780786,
по силата на който „Би Енд Джи Кредит“ ООД се задължил да предостави на
ищеца потребителски кредит, в размер на 800,00 лв. и при условия посочени
в договора – за срок от 11 месеца, при обща сума за погасяване 935,99 лева,
на единадесет погасителни вноски, платими на 20-то число, с дата на първо
плащане 20.06.2021 г., при ГПР 38,93 %, фиксиран лихвен процент – 32,54 %.
В чл. 10 ал. 1 от договора за кредит, страните постигнали съгласие, че
кредитополучателят заявил желание за Бързо разглеждане на искането на
искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите
условия, като паричната сума за „Бързо разглеждане на искането за кредит“
възлизала на 280.11 лева, дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния
план по Кредита, заложен в договора. Съгласно чл. 10 ал. 2 от договора, при
кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за
Експресно обслужване на кредита при условията на т. 7.4 от раздел V от
Общите условия, като следвало да осъществява контакт с кредитора на
специалния безлатен телефон, посочен в договора, на който ще бъде
обслужван приоритетно, а паричната сума за „Експресно обслужване по
кредит“ била в размер на 400 лева.
В приложения по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, се съдържан
параметрите на процесния договор, обективирани в част II от същия, от които
се установява, че на 25.05.2021 г. ищецът, като кредитополучател, е запознат
със съдържанието на този документ, което не се спори по делото. Приложени
по делото са и Указания за попълване на Стандартен европейски формуляр,
където са посочени лихвите по посочените 11 вноски и датите на същите, с
отразяване, че е приложение документа към Стандартния европейски
формуляр.
Въз основа на установените по делото факти, съдът достига до
следните правни изводи:
Установи се по безспорен начин, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и
ищецът са в облигационни отношения – Договор за кредит
МАХ_300780786/25.05.2021 г.
В чл. 10, ал. 1 от договора за кредит се съдържа клауза, според която
при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил
желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на
точка 7. 3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото
разглеждане на искането за кредит е в размер на 280.11 лева и е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.В
4
ал. 2 на чл. 10 от договора за кредит е посочено, че при кандидатстването си
за кредит кредитоискателят изрично е заявил желанието си да ползва
Експресно обслужване по своя кредит при условията на т. 7. 4 от раздел V от
Общите условия, като паричната сума Експресно обслужване по кредита е в
размер на 400,00 лева, дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по
кредита, заложен в договора. Така в чл. 10, ал. 3 от процесния договор за
кредит е формиран общия размер на дължимата сума по кредита 1616,01 лева,
при погасителен план на 11 месечни погасителни вноски в размер на по
146,91 лева по Договор за кредит МАХ_300780786/25.05.2021 г.
Съдът счита твърденията на ищеца за нищожност на процесните клаузи
по чл. 10, ал. 1 и в чл.10, ал. 2 от сключения между страните Договор за
кредит МАХ_300780786/25.05.2021 г., съдържащ уговорки за плащането на
кредотополучателя на допълнителни услуги за „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, за изцяло
основателни поради следните съображения:
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В
случая таксата за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ е такса във
връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидената такса
за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ цели заобикаляне на
посоченото правило в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Същите доводи, изложени по-горе, важат и за предвидената такса в чл.
10, ал. 2 от процесния договор за кредит, наименувана „Експресно
обслужване по кредит“. По отношение на нея е предвидено, че кредиторът
осигурява на кредитополучателя възможност за осъществяване на контакт с
него на специален безплатен телефон, като телефонният номер изрично се
посочва в индивидуалния договор за кредит. При ползване на допълнителната
услуга „Експресно обслужване по кредит“, кредитополучателят ще бъде
третиран приоритетно и ще бъде обслужен преди всички останали клиенти,
които не са се възползвали от тази възможност. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК
дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне
на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва и на определения падеж.
5
В настоящия случай, допълнителната услуга „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ представлява действие по усвояване на кредита във
времево отношение, а „Експресно обслужване по кредит“ има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
и приоритетно кредитополучателят да бъде обслужен преди всички останали
клиенти. Таксите са във фиксирани размери или в случая общо 680, 11лв.
което е повече от 1/2 от размера на получения заем от 800 лв.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението
на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С
тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договорите годишен процент на
разходите от 38, 93 % не отговаря на действителния такъв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузите за
заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, уговорени в процесния
договор, се нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК. Следва да се
посочи, че и за двете допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“ в договора, са начислени такси,
платими по погасителния план на кредита, по този начин те се превръщат в
разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и така се надвишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от закона. Допустимата граница е предвидена
да е петкратният размер на законната лихва, а с включването на таксите за
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване по
кредит“, превишението би надхвърлило това ограничение. Затова и тези
клаузи са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на
кредита, регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно
разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тези услуги прикрива
разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е
и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички
клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните
изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова посочените клаузи по договорите за кредит не отговорят
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до тяхната недействителност,
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В случая липсата на ясна, разбираема
и недвусмислена информация в договорите не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването им. Този
пропуск се явява достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна,
на основание чл. 22 ЗПК.
За пълнота на изложението, следва да се посочи още, че е налице
6
неравноправна клауза за дължимост на възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, с която реално се заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП,
сумите по таксите са прекомерни, води до неоснователно обогатяване за
кредитора.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявените искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД от Г. КР. ИВ. срещу „Би Енд Джи Кредит“
ООД, са основателни и доказани, като следва да бъдат прогласени за
нищожни клаузите, съдържащите се в чл. 10, ал. 1 и чл. 10 ал. 2 от Договор за
кредит МАХ_300780786/25.05.2021 г., предвиждащи заплащане на такси за
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на
280.11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 400 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 50,00 лв. за държавна такса. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА -
на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който предвижда при интерес до 1000 лв. -
възнаграждението е 300 лв., съдът определя адвокатско възнаграждение в
размер на по 300,00 лева за всеки от исковете. Размерът на така определеното
от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на съдебните
заседания, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален
представител на ищеца, като не се оспорва по делото основанието по чл. 38
ал. 1 т. 1-3 от ЗА за безплатна правна помощ.
По делото е договорено процесуални представителство на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. М.М. – АК Пловдив.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ , клаузите, съдържащи се в чл. 10, ал. 1 и
7
чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит МАХ_300780786/25.05.2021 г., сключен
между Г. КР. ИВ. ЕГН ********** от гр. Свищов, **************** и „Би
Енд Джи Кредит“ ООД, **********, със седалище и адрес на управление
****************, предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 280.11 лева и
„Експресно обслужване по кредит“ в размер на 400 лева, на основание чл. 26,
ал. 1, пр.3 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл. 11, ал. 1, и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ Би Енд Джи Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******************
да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН ********** от *******************
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „ Би
Енд Джи Кредит“ ООД, *****************, със седалище и адрес на
управление ***************** да заплати на адв. М.М. от АК Пловдив
сумата 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по гр. д. 157/2022г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8