РЕШЕНИЕ
№…
гр. П., 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 442 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 633/04.05.2018
г. по гр.д.№ 1160/2018 г. по описа на ПлРС е допусната да се извърши съдебна
делба между Е.В.Б., Ц.М.Б. и Д.Ц.М. върху следните недвижими имоти: 1/ Жилище,
апартамент с идентификатор 56722.661.9.2.5, с адрес: гр. П., ул. „**“ № *, вх.
*, ет. *, ап. *, намира се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.661.9, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 56722.661.9.2.4, 56722.661.9.2.6, под обекта:
56722.661.9.2.2, над обекта: 56722.661.9.2.8, съгласно схема № 15- 54939- 30.
01. 2018 год. на СГКК гр. П., и 2/ Жилище, апартамент с идентификатор
56722.661.9.2.6, с адрес: гр. П., ул. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, намира се
в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.9, брой
нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56722.661.9.2.5, под
обекта: 56722.661.9.2.3, над обекта: 56722.661.9.2.9, съгласно схема № 15- 54941- 30. 01. 2018 год.
на СГКК гр. П..От допуснатия до делба недвижим имот да се образуват три равни
дяла: по един за всеки от съделителите Е.В.Б.,
Ц.М.Б. и Д.Ц.М..
Депозирана е въззивна жалба от Д.Ц.М. срещу решение № 633/04.05.2018 г.
по гр.д.№ 1160/2018 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично - в частта
относно определените дялове, като първоинстанционният съд е приел от допуснатия
до делба недвижим имот да се образуват три равни дяла: по един за всеки от
съделителите.Излагат се доводи, че решението в тази част е неправилно и
постановено в непълнота с доказателствения материал, оттам при неизяснена
фактическа обстановка.Прави се искане да се отмени в тази част обжалваното
решение като неправилно.
За
въззиваемата страна – Е.В.Б. процесуалният представител изразява становище да
се потвърди като правилно решението на първата инстанция, като се присъдят и
направените разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемият Ц.М.Б. изразява становище да се отмени решението в
обжалваната му част.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като приема, че същото е валидно и допустимо в обжалваната
му част относно определението дялове, при които е допусната делбата, като е
посочено, че по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Съгласно
т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
От фактическа страна настоящата инстанция
приема за установено следното.
От
приложената заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 15 - 1512/20.10.1987 г.
на основание чл.95 ЗТСУ (отм.) и чл.98 ЗТСУ (отм.) и протокол от
04.09.1987 г. е видно, че е отчужден в полза на държавата описания застроен
недвижим имот за предвиденото по застроителния
и регулационния план мероприятие - за жилищно строителство, собственост
на Ц.Б. и Е.Б., а оценката на отчуждения имот възлиза на 6 031.01 лв.
От
заповед № РД – 15 – 15 - 50/08.07.1988 г. е видно, че на основание чл.100 ЗТСУ (отм.) по заповед № 1512/20.10.1987
г. и нотар.заверена молба 2249/29.04.1988 г. са обезщетени Ц.Б., Е.Б. и Д.М. с
апартамент № 5,6 на обща стойност 26 787 лв.
От приложеното в хода на
първоинстанционното производство платежно нареждане от 18.12.1991 г. е видно,
че е прехвърлена сумата в размер на 5 195.97 лв. по нареждане на титуляра на
сметката Д.М. на Ц.Б. и Е.Б., като бл.кн.унищожена и върната.
От приложеното писмо от 19.12.1991 г. от ДСК - П. до работодателя
на Д.М. е видно, че е разпоредено да бъде удържана месечно сумата в размер на
58 лв. срещу отпуснатия заем.Приложени са и вноски бележки, от които е видно,
че са внасяни посочените суми за жилищен заем с титуляр на сметката Д.М., както
следва: на 05.04.1993 г. - 400 лв.; на 21.07.1992 г.-200 лв.; на 12.07.1992 г. -
100 лв.; на 20.08.1992 г.-100 лв.; 09.09.1992 г. - 100 лв.; 24.01.1992 г. - 58
лв.; 01.04.1992 г. - 100 лв.; 29.08.1993 г. – 1 000 лв., 27.05.1992 г. - 58
лв.; 18.09.1992 г. - 100 лв.
Не е спорно и пред
настоящата инстанция, че с
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 115, том VI, дело № К- 1385/ 92 год. на нотариуса при П.ския
районен съд, на
осднование чл.134, ал.4 от ЗТСУ (отм.) ищцата и ответниците са били признати за
собственици на жилище № * - *, намиращо се на II- ри етаж, вх. *в жилищен блок
„*“ № *,
построен върху държавна земя, кв. 14, ул. „*“ в гр.
П., състоящо се от четири стаи, кухня, баня и клозет, със застроена площ на
жилището от 119, 65 кв. м., с принадлежащите му избено помещение № 5 със
застроена площ от 2, 60 кв.
м., избено помещение № 6 със застроена площ от 2, 60 кв. м., както и 1, 803 %
идеални части от общите части на сградата и 1, 803 % идеални части от правото
на строеж.
В него също така е посочено,
че цената на правото на строеж е 2 389 лв., цената на жилището е 23 620 лв., а
общата цена на имота е 26 009 лв.Отразено е също така, че цената на дадения
като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу
отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в
общ размер на 15 709 лв. и разрешен заем към ДСК - П. в размер на 10 300 лв.Посочено
е също така, че за заплащането на остатъка от цената на апартамента в размер на
10 300 лв. е вписана законна ипотека на 30.12.1991 г. в полза на ДСК - П..
Безспорно е също така, че съгласно схемите на СГКК гр. П.
гореописаното жилище представлява два самостоятелни обекта, а именно: жилище,
апартамент с идентификатор 56722.661.9.2.5 и жилище, апартамент с идентификатор
56722.661.9.2.6.
С решение от 28.11.2008 г.
по гр.д.№ 3257/2008 г. по описа на ПлРС е прекратен с развод на основание
чл.100 СК гражданският брак, сключен между Е.Б. и Ц.Б. през 1974 г.
Спорен е въпросът при какви
дялове следва да бъдат допуснати до делба двата процесни недвижими имота.
В отговора на исковата молба
въззивникът Д.М. е оспорил допускането на делбата да се осъществи при равни
дялове, което се поддържа и във въззивната жалба.Изложил е доводи, че при
обезщетението с двата апартамента е осъществено допълнително заплащане на
същите, като по сметка на Ц.Б. и Е.Б. е прехвърлил сумата от 5 195.97 лв.,
както и допълнително за апартамент № 5 сумата от 10 300 лв., която е била
изцяло изплатена от него с изтеглен банков кредит от Банка ДСК, който е отразен
в нотариалния акт, като кредитът изцяло е погасил с лични средства.
Настоящата инстанция приема,
че в процесния случай е неприложима презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС с оглед на
спецификата на отчуждителното производство.Когато съсобствеността възниква по волята на две или
повече лица, които придобиват вещно право въз основа на правна сделка, с какви
права същите ще участват в съсобствеността зависи от вътрешните отношения на
приобретателите към момента на възникване на съсобствеността.Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение само ако в договора, обективиращ
осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост,
частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от
този договор с оглед неговото естество.Основната (отчуждителната ) заповед по
чл.95 и чл.98 ЗТСУ (отм.) и допълнителната заповед по
чл.100 ЗТСУ (отм.) имат качеството на стабилни
административни актове.
От доказателствата се установява, че за
жилищно строителство е отчужден застроен жилищен имот, собственост на Е.Б. и Ц.Б.
и определеното обезщетение е в размер на 6 031.01 лв., което не покрива
стойността на отстъпеното в обезщетение жилище № 5-6.
Съгласно чл.103, ал.1 и ал.2
ЗТСУ (отм.-ред.ДВ бр.45/1984 г.), собствеността на недвижимия
имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед от
органа по чл.95, като когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и
стойността на отстъпения като обезщетение имот, тя се заплаща по ред и начин,
определени с правилника за прилагане на закона.
В процесния случай, с оглед на
чл.255 от ППЗТСУ (отм.) до издаването на допълнителната
заповед по чл.100, ал.1 от закона е депозирана молба по чл.102 ЗТСУ (отм.), а съгласно ал.4 жилищностроителните
заеми се отпускат и сумата на дължимото обезщетение или съответната му част се
превежда на блокиран влог на името на гражданите, които получават имота.
Влязлата в сила допълнителна заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.) има вещноправно действие по отношение на отстъпения
като обезщетение обекти в новопостроена или новострояща (новопроектирана) сграда, като въз основа на нея
правоимащите придобиват собствеността върху отстъпените в обезщетение обекти.Нотариалният
акт, който е издаден съгласно чл.134, ал.4 ЗТСУ (отм.) има само констативно действие.Стойността
на имотите по заповедта по чл.100 ЗТСУ (отм.) е 26 787 лв., а стойността
на обезщетението за отчуждения имот – 6 031.01 лв.
Според чл.259 ППЗТСУ (отм.ред - ДВ бр.48/1985 г.) при
обезщетяване с отстъпване на недвижим имот разликата между стойността на двата
имота в полза на собственика се плаща в брой. Разликата между стойността на
двата имота в полза на инвеститора трябва да бъде доплатена (включително със
средства от жилищностроителен заем) в посочения срок, като ако това не бъде
направено, правоимащият се обезщетява с отстъпване на имот с по - малка
стойност или в брой със заповед на органа по чл. 95 от закона.
Съгласно чл.251а, ал.3 ППЗТСУ (отм.) при
условията на ал.1 за нуждите на децата си собственикът може да получи едно
жилище или общо с жилището, което му се полага по чл. 81, ал. 1 от
закона - до две жилища.Тази хипотеза
е приложима по отношение на пълнолетните
и встъпилите в брак непълнолетни деца, които живеят в имота, като Д.М., син
на Ц.Б., следва да се приеме, че е отговарял на тези условия -бил е пълнолетен
и е живеел в имота.Според чл.253, ал.1 ППЗТСУ (отм.) в случаите по
чл.81 от закона собственикът (съсобствениците) на отчуждаваните имоти се обезщетяват по посочения
начин, като на тричленно или четиричленно семейство се предоставя тристайно
жилище, което тогава е съставлявало жилище № 5-6.Само собствениците, чиито
имоти са отчуждени и са обезщетени с отстъпено жилище, могат да поискат
съответният обект да се даде на член на тяхното семейство или на други роднини
по права линия (решение № 230/23.03.1982 г. по
гр.д.№ 2/82 г., ІІІ г.о. на ВС).В процесния
случай не е налична самата молба от
29.04.1988 г. по чл.102 от ЗТСУ (отм.), поради което не може да се приеме, че е било
отстъпен в обезщетение жилище № 5 за нуждите на семейството на
низходящия Д.М. на отчуждения собственик Ц.Б. със заповедта по чл.100 ЗТСУ (отм.).
Съгласно чл.258 ППЗТСУ (отм.) собствениците
на отчужден имот заплащат жилището, отстъпено като обезщетение, по цената,
определена съгласно влязлата в сила заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.), но в
процесния случай тя е по -висока (26 787 лв.) от тази, посочена в нотариалния акт, поради което
следва да се приеме втората, а именно 26 009 лв.
Приема се, че ако стойността, представляваща
разлика между стойностите но отчуждения и стойността на отстъпения в обезщетение
жилища, бъде изплатена чрез разрешен и отпуснат по време на брака на съпрузите
кредит, е налице придобиване в режим на СИО по смисъла на чл.19 СК (отм.).От
доказателствата по делото не се установява, че разликата в стойностите на
обектите в размер на 10 300 лв. е заплатена по този начин чрез отпуснат в
полза на Е.Б. и Ц.Б. жилищен заем.Установява се, че само Д.М. е теглил жилищен
заем, който е изплащал, поради което съдът счита, че не е налице съвместен
принос на двамата съпрузи в придобиването на имотите за сумата от 10 300 лв. и следва да се счита оборена презумпцията за
съвместен принос, в който смисъл е било и възражението на Ц.Б. в отговора на
исковата молба.
Сумата, която е прехвърлена от Д.М.
на Е.Б. и Ц.Б. в размер на 5 195.97 лв. следва да се приеме, че е включена в
общата сума от 15 709 лв., която е изплатена от страните.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че делбата следва да се допусне между страните при 26 009 равни
дяла, от които по 5 236 дяла за Е.Б.
и Ц.Б. и 15 537 дяла за Д.М..
Това налага да бъде отменено
решението в обжалваната му част относно квотите на страните, в което е прието,
че от допуснатия до делба недвижим имот следва да се образуват три равни дяла:
по един за всеки от съделителите Е.Б., Ц.Б. и Д.М., като се постанови ново по съществото
на спора в тази му част, като делбата следва да се допусне при 26 009
дяла, от които: 5 236 дяла за Е.Б., 5 236 дяла за Ц.Б. и 15 537 дяла за Д.М..
Водим от горното, П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 633/04.05.2018 г.
по гр.д.№ 1160/2018 г. по описа на П.ски районен съд в обжалваната му част, в
която са определени квотите на съделителите, като от допуснатия до делба
недвижим имот да се образуват три равни дяла: по един за всеки от съделителите Е.В.Б.,
Ц.М.Б. и Д.Ц.М., КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
От допуснатия до делба недвижим
имот да се образуват 26 009 дяла, от които: 5 236 дяла за Е.В.Б., 5 236
дяла за Ц.М.Б. и 15 537 дяла за Д.Ц.М..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението чрез
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: