РЕШЕНИЕ
№ 34
гр.Бургас, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 17 декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2.
Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г. в присъствието на
прокурора Дарин Христов като разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев
КАНД № 2324 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е Краун
Чейнч ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.Александър Велики 3. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат В.В.от АК Бургас.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
гр.Пловдив. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт В.Н..
Касационната жалба е насочена срещу решение № 260210/29.09.2020г.
по АНД № 2252/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 16-002626/06.02.2020г. на директора на ДИТ (АНО), с което на Краун
Чейнч ООД за извършено
административно нарушение по чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция 2000лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 07.08.2019г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
в стопанисван от него търговски обект обменно бюро, намиращ се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, е приело лицето И.С., роден на ***г., гражданин на Узбекистан
(чужденец), да предоставя работна сила като обменител на валута, без съответна регистрация
в Агенция по заетостта.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по АУАН и НП. В хода на
административнонаказателното производство не били допуснати процесуални
нарушения. Констатирал, че чужденецът Саиджанов бил приет от жалбоподателя на
посочената работа без регистрация в Агенция по заетостта, поради което
нарушението било доказано. Не било нарушено правото на защита на дружеството. В
мотивите си първоинстанционният съд приел наред с горното, че установените по
случая обстоятелства в съвкупността си не обосновават приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случая не е маловажен.
В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно приложение на
материалния закон. Нарушението не било безспорно доказано. Оспорва се
установената фактическа обстановка и се твърдят допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Лицата, пребивавали в проверяваните обекти с цел
провеждане на практическо обучение. Сочи се Директива № 2016/801 на ЕП и
Съвета, която уреждала именно този тип обществени отношения. Правят се доводи
за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се
постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
мотивите на първоинстанционния съдебен акт за правилни, като съобразени със
събраните доказателства и закона. Иска касационната инстанция да остави в сила
първоинстанционното съдебно решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Преценка относно правилността на обжалваното решение
касационната инстанция извърши в пределите по чл.218 ал.1 и 2 от АПК – в
рамките на посочените в касационната жалба оплаквания, а относно съответствието
с материалния закон – и служебно.
Фактите по делото са правилно установени от
първоинстанционния съд, въз основа на събраните доказателства. Установено е, че
привлеченото към отговорност лице е стопанисвало описания в постановлението обект – обменно бюро. На
07.08.2019г., служители на ДИТ Пловдив, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство и разпоредбите на ЗТМТ в обекта, където установили да
работи И.С. гражданин на Узбекистан. Същият попълнил декларация по чл.68 ал.1
т.3 от ЗТМТМ, че работи за дружеството касатор и обменял валута, с работно време
от 9 до 18ч., с трудово възнаграждение от 600лв. Представено било заверено
копие на паспорт с виза С, издадена с цел обучение, а не за сезонна заетост.
Проверяващите установили, че лицето полага труд без съответна регистрация в
Агенцията по заетост. Така установените факти правилно са били
квалифицирани от първоинстанционния съд като административно нарушение по
чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
Според чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република
България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв.
Алинея 2, предл. второ на същата разпоредба предвижда, че на работодател –
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до
20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Касационният състав намира, че по делото безспорно се установява, че на
посочената в НП дата чуждият гражданин бил установен да предоставя работна сила
за дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което правилен
се явява изводът, че работодателят Краун Чейнч ООД приел лице, гражданин на
трета държава – Узбекистан да предоставя работна сила, без съответната регистрация
в Агенцията по заетостта. Ето защо неоснователно е възражението на касатора, че
административнонаказващият орган не е конкретизирал кой от двата, предвидени в
закона режими (регистрационен или разрешителен) не е спазен.
Касаторът възразява още, че чужденецът пребивавал в
България и бил зает в проверявания обект въз основа на споразумение за
провеждане на практическо обучение. Това възражение е било отправено и с
жалбата пред първоинстанционния съд, който с подробни мотиви е намерил същото
за неоснователно. Касационният състав напълно споделя изложените мотиви относно
това възражение и на основание чл.221 ал.2 АПК препраща към тях. Следва да се
вземе предвид, че с анекс от 12.07.2019г. било изменено основанието, въз основа
на което бил сключен трудовият договор с чужденеца, като новото основание е
чл.68 КТ – срочен трудов договор. В този случай, безспорно лицето е следвало да има разрешение за работа или регистрация
в Агенцията по заетостта. Наред с това първоинстанционният съд правилно е преценил,
че след като регистрацията в Агенцията по заетостта била отменена, като още към
момента на отмяната работодателят нямал право да приема на работа чуждестранния
гражданин, а същият е нямал право да предоставя работна сила.
Касационният състав намира, че чуждият
гражданин е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по
заетостта още към датата на сключването на Трудовия договор № 83 от 05.06.2019г.
на основание чл.233б от КТ. Това е така, тъй като дуалната форма на обучение, правно
регламентирана в Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на
обучение чрез работа /дуална система на обучение, също е предоставяне на работна
сила, поради което по отношение на нея намират приложение разпоредбите на КТ и трудовите
правоотношения се уреждат чрез сключване на трудов договор между работодателя и
обучаемите лица.
Неоснователни са възраженията
на касатора за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. В случая
липсват данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават установеното
нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, които да
обосноват извод за квалифицирането му като маловажен случай. Това, че с лицето
е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е факт, сочещ
за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на
спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент и причините
за нейната отмяна.
По изложените съображения обжалваното решение следва да
се остави в сила.
При този резултат в полза на административния орган
следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено
съобразно чл.63 ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от
изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260210/29.09.2020г.
по АНД № 2252/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Краун
Чейнч ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.Александър Велики 3, да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас разноски по
делото в размер 80лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.